№ 7
гр. *, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Гражданско дело №
20221840100944 по описа за 2022 година
Предявен е от Д. Д. срещу Д. Д. иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за
прекратяване на сключения с акт №41/03.10.1999 г., съставен в гр. *, общ. *, обл.
Софийска, граждански брак между тях поради дълбокото му и непоправимо
разстройство по вина на ответника.
Твърди, че с ответника са сключили граждански брак, от който нямат
непълнолетни деца, а имат едно пълнолетно дете. Поддържа, че ответницата
злоупотребявала с алкохол и поддържала извънбрачна връзка с друг мъж, като на
18.08.2022г. не се прибрала в общия дом и заявила по телефона, че повече няма да се
върне.
Направено е искане за предоставяне на семейното жилище,
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в
който заявява, че желае бракът да бъде прекратен.
Направено е и искане с правно основание чл. 53 СК за възстановяване на
фамилното име на съпругата преди брака- *.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
По иска с право основание чл. 49, ал. 1 СК
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска
1
развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбоко разстройство е
налице, когато между съпрузите липсва взаимност, доверие и уважение. Непоправимо
разстройство е, когато не може да се преодолее отчуждението и не могат да се
възстановят нормалните отношения между съпрузите. За да бъде уважен предявеният
иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже фактите, въз основа на които се е
достигнало до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и вината на
ответника.
От удостоверение за сключен граждански брак се установява, че страните са
сключили такъв помежду си на 03.10.1999г..
От удостоверение за раждане се установява, че страните имат дете, което е
пълнолетно към момента на предявяване на иска.
От показанията на свидетеля *, майка на ищеца, преценени по реда на чл. 172
ГПК, се установява, че през м. август 2022г. ответницата е отишла на работа, след
което не се е прибрала. Ищецът провел телефонен разговор с ответницата, като
последната заявила, че повече не я интересува. Установява се също така, че семейното
жилище е собственост на родителите на ищеца.
При така изяснените правнорелевантни обстоятелства съдът приема за
установени по безспорен начин по делото- по правилата на пълно и главно доказване
(арг. чл. 154, ал. 1 ГПК). материалноправните предпоставки, обуславящи възникването
на спорното право, а именно, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
В случая с оглед обстоятелството , че отношенията между съпрузите са трайно
влошени и същите не живеят заедно съдът приема, че брачните отношения между тях
са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало чувството за близост,
общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството и
дома. Страните са престанали да поддържат нормални семейни отношения, основани
на любов, разбирателство и взаимно уважение. Бракът им вече е изпразнен от
съдържание и запазването на формалното му съществуване не е в интерес на
съпрузите. Ето защо бракът между страните следва да бъде прекратен поради дълбоко
му и непоправимо разстройство на основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК, при допускане на развода, съдът се
произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е
поискал това. В случая такова искане не е направено.
По искането с правно основание чл. 53 СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 53 СК, съпругът може да възстанови фамилното
си име преди брака. Съгласно разпоредбата на чл. 326 от ГПК в решението, с което се
допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще
2
могат да носят след прекратяване на брака. В настоящият случай съпругата, която при
сключването на брака е приела фамилното име на своя съпруг, е заявила желание за
възстановяване на предбрачното си фамилно име *, поради и което следва да бъде
постановено същата след развода да носи предбрачното си фамилно име.
По отношение на искането с правно основание чл. 56 от СК:
Определение на понятието "семейно жилище" е дадено в § 1 от Допълнителни
разпоредби на СК, а именно "семейно по смисъла на този кодекс е жилището, което е
обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца".
Обстоятелството чия е собствеността на жилището, когато то е собственост на трети
лица, е без значение, а предоставянето на ползването му винаги на първо място цели да
защити интересите на ненавършилите пълнолетие лица.
Отново като критерий законодателят поставя наличието или липсата на
ненавършили пълнолетие деца от брака, чиито интереси следва да бъда защитени. В
случая страните нямат ненавършило пълнолетие дете.
Семейното жилище може да е недвижим имот собственост на страните или само
на някой от съпрузите, или да е собственост на трето лице – близък на страните,
предоставено под наем или в заем за послужване. В случая семейното жилище е
собственост на родителите на ищеца.
Семейното жилище е предмет на иска за предоставяне, само ако това жилище не
може да се ползва от двамата съпрузи. Това е хипотезата, когато жилището не може да
се раздели за удобно ползване от двамата съпрузи по начин, че да не е необходимо
преустройство и няма условия да се ползва общо от тях, поради изключително
влошени отношения.
От свидетелските показания се установиха влошените отношения между
страните. Поради това съдът приема, че жилището не може да се ползва от двамата
съпрузи, тъй като не може да се раздели за удобно ползване от тях и няма условия да се
ползва общо поради изключителното влошените отношения.
Съдът намира, че между страните не е налице спор относно семейното жилище,
същото е напуснато от ответника и следва да бъде предоставено на ищеца.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и по аргумент от чл. 78 ал. 1 ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600лв. съгласно представения договор за правна защита и
съдействие, както и за държавна такса в размер на 25 лв.
3
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати 20 лв.,
представляваща окончателна държавна такса за прекратяване на брака в минимален
размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49 СК сключения на 17.02.1985г. граждански
брак между Д. П. Д., ЕГН **********, и Д. Д. Д., ЕГН **********, за който е съставен
акт за граждански брак №41/03.10.1999 г., съставен в гр. *, общ. *, обл. Софийска.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 от СК след прекратяване на брака Д. Д.
Д., ЕГН **********, да носи предбрачното си фамилно име *
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56 от СК след прекратяване на брака
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр. *, ж.к. „*“, бл. *, за ползване на Д. П. Д.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК Д. Д. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС-
* сумата от 20,00 лева, представляваща окончателна държавна такса за прекратяване на
брака.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на Д. П. Д., ЕГН **********,
разноски по делото в размер на 600 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, както и 25лв. за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
4