РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Свиленград, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200056 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-0351-000343 от
12.05.2021 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР -
Хасково, с което на Г. В. Н. с ЕГН ********** от град Свиленград, ул.
„Патриарх Евтимий” № 4, област Хасково, със съдебен адрес: град
Свиленград, бул.„България” № 77, етаж 2, област Хасково, чрез адвокат М.Д.,
за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ) е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.
Жалбоподателят Г. В. Н. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй
като бил незаконосъобразен, неправилен и издаден при съществени
нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалните
разпоредби – случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и
неправилно била посочена нарушената материалноправна норма.
Жалбоподателят претендира направените от него разноски по делото.
1
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Г.Н., се явява. За
него се явява адвокат М.Д., който пледира за отмяна на обжалвания акт. В
дадения срок представя Писмена защита, в сочи основанията си за отмяна на
обжалвания акт – липсвал субективният елемент от състава на нарушението,
следвало да се приложи чл. 28 от ЗАНН, не била спазена процедурата за
съставяне на Акта и липсвали част от задължителните реквизити на НП.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата (ЗА).
В съдебната фаза се ангажират гласни и писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, редовно
призован, не изпраща представител. От Съда се иска да потвърди
обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 01.04.2021 година около 16.00 часа свидетелят Д. Г. Г. (служител на
РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково) се намира в град Свиленград,
област Хасково, на булевард „България” пред дом № 175, където при
изпълнение на служебните си задължения спира за проверка, моторно
превозно средство (МПС) – мотопед марка „Пежо”, модел „Спийдфайт” с
държавен регистрационен номер Х 20 50 Н – собственост на Веселин Г. Н. от
град Свиленград, област Хасково (видно от Справка в системата АИС-КАТ) и
управляван от жалбоподателя Г.Н.; при която полицейския служител
констатира липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
за текущата 2021 година, респ. към датата на проверката, за процесния
2
мотопед. Полицейският служител установява липсата на действително
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” след справка в
масивите на МВР в служебния таблет, зачислен към служебния автомобил.
Отрицателният факт за отсъствието на Застрахователен договор,
потвърждават в показанията си разпитаните свидетели Д.Г. и Д.Г.. В този
смисъл е и служебно извършената справка в общодостъпния и публичен
интернет-сайт на Гаранционния фонд.
Предвид констатираната липса на задължителна застраховка на
автомобилистите в кръга на службата си, свидетелят Д. Г. Г. – Младши
автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна
полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от
службите за контрол по Закона за движението по пътищата (ЗДвП)), на дата
01.04.2021 година, съставя против жалбоподателя и в негово присъствие Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА с бланков
№ 351088. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание
на фактическото нарушение, свързано с управление на МПС при
неизпълнение на задължението за сключване на валиден Договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, както и на обстоятелствата по
извършването и откриването му, изрично посочвайки и качеството на
нарушителя като ползвател на МПС. А досежно квалификацията,
нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ,
която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на
жалбоподателя - нарушителя Г.Н., който сочи, че няма възражения против
констатациите, изложени в него.
На место е извикан свидетеля Д. Г. Г., който е запознат с констатираното
нарушение от свидетеля Г. като Г. вижда в служебния таблет на Г., че
действително за този мотопед няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност” към момента на проверката. След като и сам е констатирал
нарушението, Г. след като се запознава със съдържанието на АУАН го
подписва.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция”
при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково издава процесното НП № 21-
3
0351-000343 на 12.05.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и
правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл.
638, ал. 3 от КЗ и налага на жалбоподателя в качеството му на водач на МПС
и негов ползвател, административно наказание „Глоба” в размер 400 лв. НП е
редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 15.01.2022 година, видно от
Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана. От Справката за нарушител/водач, приложена в
Административнонаказателната преписка (АНП) също е видна датата на
връчване на обжалвания акт, която е идентична с тази, посочена в Разписката
към НП. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
да издават съответно АУАН и НП за нарушения по КЗ, се доказва от приетите
по делото Заповед № 1253з-260/05.12.2018 година на Директора на ОДМВР -
Хасково и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 година на Министъра на МВР,
вземайки предвид факта, че Д. Г. Г. заема длъжността „Младши
автоконтрольор”, ІІ степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна
полиция” в РУ -Силенград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№
351000-1111 от 23.02.2022 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е
назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ
– Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност)
от наказващия орган по закон съгласно чл. 647, ал. 2 от КЗ – Директора на
ОДМВР - Хасково по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е
извършил нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, тъй като е управлявал МПС, във
връзка с чието използване няма сключен и действащ Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За
това нарушение на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на нарушителя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, видно
от която няма наложени наказания.
4
По делото бе допуснато до разпит и разпитано лицето Ивайло
Александров Мирчев, който пред настоящия Съдебен състав установи, че е
приятел на жалбоподателя и че е бил заедно с него по време на проверката,
при която е констатирано, че управлява МПС без сключена застраховка
„Гражданска отговорност” и по време на съставянето на АУАН, при които
действия е присъствал само един полицейски служител.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 28.02.2022
година свидетели – Д. Г. Г. и Д. Г. Г.. Писмените доказателствени източници,
по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
посочените свидетелски показания, които са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите Д. Г. Г. и Д. Г. Г.
да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да
съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските
показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество –
служители на Група „Охранителна полиция” към РУ – Свиленград при
ОДМВР - Хасково, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна
страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата
от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в
показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и
помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират
и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените
такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от
страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията на посочените свидетели не са и не се считат за
насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
5
на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
жалбоподателя, с оглед установените факти на осъществено управление на
МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Частично с доверие се оцениха от Съда, показанията на свидетеля
Ивайло Александров Мирчев – приятел на жалбоподателя – и допуснат до
разпит в съдебното производство по искане на последния, като очевидец на
случилото се, който е бил заедно с него на процесната дата. Същите се
възприемат единствено в частта на твърденията, които не се опровергават от
кредитираните показания на другите разпитани свидетели (Д. Г. Г. и Д. Г. Г.)
и от писмените доказателствени средства по делото. С подобна еднозначност
те се очертават, конкретно за обстоятелството, че при полицейска проверка е
констатирано, че процесният мотопед няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност”. В останалата им част и по-специално, досежно
изложената фактологическа версия, че на место никога не е имало втори
полицейски служител, показанията на свидетеля Мирчев са в пряко
противоречие и се опровергават от другите свидетелски показания, като
остават напълно изолирани и не се подкрепят дори косвено и от писмените
доказателствени източници. Поради това, Съдът не ги кредитира с доверие в
обсъжданата им част, считайки ги тенденциозни и неправдоподобни, както с
оглед тяхната противоречива насоченост спрямо останалите доказателства,
така и поради близките му отношения и фактът, че жалбоподателят му е
приятел, от тук и заинтересоваността му от изхода на делото. За конкретно
посочения факт, установяват се явни несъответствия между заявеното от
свидетеля Мирчев и сведенията, дадени от свидетелите Д. Г. Г. и Д. Г. Г. –
точно обратни по насоченост относно факта на присъствие на Г. на
процесните дата и място във връзка с инкриминираното нарушение.
Доколкото показанията на свидетеля Мирчев сериозно се компрометират при
съотнасяне с всички останали доказателства, събрани в производството, в
контекста на обсъденото пряко противоречие, наред с отчитане на
обстоятелството за неговата заинтересованост от изхода на спора, дават
достатъчно основание на Съда да счита същите за недостоверни и
предубедени, ориентирани към прикриване на обективната истина по делото,
6
в опит за изграждане и потвърждаване на защитната версия на
жалбоподателя. Ето защо, Съдът не цени с доверие и отказа да кредитира
показанията на свидетеля Ивайло Александров Мирчев в тази им част –
убедително опровергана, поради което ги изключи от доказателственото
обсъждане и не ползва при формиране на фактическите и правните си изводи.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Съдът кредитира и представените от жалбоподателя писмени
доказателства, тъй като те не са в противоречие с другите събрани по делото
доказателства.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на АНО (първият работен ден – понеделник,
когато срокът изтича в неработен ден - събота), от надлежно легитимирано за
това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично
нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
7
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха съществени
недостатъци на актовете.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна. Действително свидетелят Г. е дошъл
малко по-късно на мястото на проверката, но Съдът приема, че той е свидетел
при установяване на нарушението, тъй като нарушението е несключена
застраховка „Гражданска отговорност”, което нарушение се установява чрез
справка в масивите на МВР. Такава справка е била извършена и от свидетеля
Г., на който пристигайки на место Г. му е обяснил ситуацията, като му е
показал на служебния таблет, че свети в червено, т.е. за процесния мотопед
няма сключена такава застраховка. След което вече сам констатирал
нарушението и след запознаване със съдържанието на съставения АУАН, Г.
го подписва. Следва да се отбележи, че правно ирелевантно е в каква
последователност се полагат подписите в АУАН, тъй като важното е всеки,
който полага подпис да е запознат със съдържанието на документа, който
подписва, което в настоящия случай е валидно за всички лица, чийто подписи
са налични в процесния акт. Във връзка с посоченото от свидетеля Г., че бил
само свидетел по съставянето на Акта, следва да се посочи следното:
определянето на качеството на свидетеля съгласно терминологията на ЗАНН е
в правомощията на Съда на базата на показанията на този свидетел, както и на
другите събрани по делото доказателства; това, че някой посочва че е
свидетел по съставяне на Акт не означава че това е така, тъй като свидетелят
няма юридическите познания, за да прецени точното си качество на участие с
конкретната процедура. Но дари и да се приеме, че Г. е свидетел при
съставянето на АУАН и това би било в противоречие с разпоредбата на чл.
40, ал. 3 от ЗАНН, то това процесуално нарушение не било съществено, тъй
8
като правата на жалбоподателя не са ограничени с оглед правото му на
защита, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде,
кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти
са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП (в редакциите на нормите, действащи
към съставянето на АУАН и издаването на НП). Самото нарушение е описано
точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното
деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото
и да организира адекватно правото си на защита. Фактът, че при посочване на
нарушената правната норма и изписването на относимия текст,
актосъставителят е смесил правната норма и текста й, респ. разделил правната
норма, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга
правото на защита на наказания, защото (както вече бе посочено) в АУАН се
съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви
обстоятелства, какво МПС е управлявал, какво е извършил). Тези конкретни
факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.
Действително в АУАН не са посочени ЕГН и личен адрес на свидетеля Г.
съобразно нормативната уредба, действаща към датата на съставяне на
АУАН, но тези реквизити следва да са налични в Акта с оглед
идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че
са посочени коректно, точно и ясно трите имена и местоработата му, е налице
пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с
неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването
му в съдебно заседание. От друга страна констатираните пропуски не
представляват съществени процесуални нарушения, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
9
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не е налице. По същите съображения, Съдът приема, че факта, че в АУАН и в
НП модела на процесния мотопед е изписан по два различни начина не
представлява съществено процесуално нарушение и тъй като са посочени
коректно, точно и ясно марката, регистрационния номер и чия собственост е,
което е напълно достатъчно за индивидуализацията и конкретизацията на
МПС-то. Съдът не приема, че е налице съществено процесуално нарушение,
свързано с факта че погрешно в АУАН и в НП са посочени категориите за
правоспособност, които притежава жалбоподателя, тъй като това в настоящия
казус е ирелевантно.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 647, ал. 1 от КЗ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 647, ал. 2 от КЗ. Актовете, с които се установяват нарушенията по
цитирания нормативен акт, се съставят от длъжностни лица на службите за
контрол, предвидени в ЗДвП. В процесния казус е установено, а и не е спорно
между страните, че към 01.04.2021 година актосъставителят Д. Г. Г. е заемал
длъжността „Младши автоконтрольор”, ІІ степен в звено „Пътен контрол” в
Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково, т.е.
бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, а Група „Охранителна полиция” е структурно звено и част от
състава на МВР. Предвид изложеното актосъставителят Д.Г. безспорно се
явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което
има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 647, ал. 1 от КЗ, т.е. да
съставя Актове, с които се установяват нарушения по КЗ. Лицето, подписало
НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група
„Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково” и
деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице. Ето защо,
10
съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав
обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални
недостатъци в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите по раздел ІІ, буква „А”, т. 10.1 от Приложение № 1 към КЗ е
въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ. От своя страна съгласно даденото в
§ 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КЗ, легално определение на
понятието „автомобилист” – това е собственикът, ползвателят, държателят
или водачът на МПС, който във връзка с притежаването или използването му
може да причини вреди на трети лица. Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е
длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано
на територията на Република България и не е било спряно от движение.
Нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ санкционира липсата на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на водача
– лицето несобственик, което управлява МПС, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В
този смисъл, тази админиситративнонаказателна разпоредба, съдържа
едновременно и диспозицията и санкцията, поради това изводимо от нея е и
правилото за поведение, т.нар. диспозиция, очертано негативно, наред и след
като е предвидена санкция за неизпълнението му (ето защо наведеното
възражение в Жалбата относно неправилно посочване на нарушената
материалноправна разпоредба е неоснователно). Разбирана така, последната
11
разширява кръга на субектите, обвързани при управление на МПС от
задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност”, която
е задължителна, съгласно регламента на чл. 461, т. 1 и чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ
(както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение).
Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството
на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. В
§ 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От
нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът
управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по
упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в
движение. В случая свидетелят – полицейски служител Д.Г., както и
свидетелят Ивайло Мирчев, са категорични, че именно Г.Н. е бил водач на
процесното пътно превозно средство (ППС), тъй като именно той го е
управлявал и на него е съставен АУАН, при което той не е възразил, не е
подал Възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си. В
случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът
приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
Свидетелските показания, кредитирани от Съда, обосновават преки и
категорични изводи относно обективният факт, че към дата 01.04.2021
година, около 16.00 часа, жалбоподателят - несобственик, е управлявал
мотопед и за това МПС не е имало действащ Договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, която е задължителна. След като е така,
жалбоподателят предприемайки ползването, т.е. управлението на това МПС,
за което не е имало сключен валиден Договор за застраховка „Гражданска
отговорност” за 2021 година, безспорно е консумирал
административнонаказателния състав на чл. 638, ал. 3 от КЗ. МПС не е било
спряно от движение, видно от Справката, изпратена от РУ - Свиленград.
Редът за регистрация на МПС е определен в Наредба № І-45 от
24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на
данни за регистриране на ППС, издадена от МВР. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Наредбата: „МПС и ремаркетата се регистрират в 14-дневен срок от
придобиване на собствеността и оформянето на вноса /постоянен или
12
временен/ от съответния митнически орган.”. Съгласно чл. 10, ал. 1 от
Наредбата: „За всяко регистрирано ПС се предоставят табели с
регистрационен номер.”.
Според настоящата инстанция, процесното ПС спада към категория М и
подлежи на регистрация съгласно разпоредбите на посочената Наредба.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДвП, ППС се регистрира на името на неговия
собственик по поставения от производителя идентификационен номер на
превозното средство; а съгласно ал. 4 не се регистрират: нови МПС, за които
е влязло в сила изискването за одобряване на типа и той не е одобрен по реда
на чл. 138, ал. 4, нови колесни трактори за селското и горското стопанство, за
които е влязло в сила изискването за одобряване на типа и той не е одобрен
по реда на чл. 9, ал. 8 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горската техника, ППС, които не са внесени по законоустановения ред, ППС с
изменения в конструкцията, които не отговарят на изискванията на чл. 146 и
ППС, обявени за издирване, до изясняване на въпроса за собствеността.
Съгласно § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, МПС е ППС, снабдено с двигател за
придвижване, с изключение на релсовите превозни средства, а съгласно т. 14,
мотопед е дву- или триколесно ППС, което има двигател с работен обем до 50
cm3 и чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 45 km/h.
Съгласно чл. 1, ал. 4 от посочената Наредба, не подлежат на регистрация по
реда на тази Наредба: тролейбусите; верижните, строителните,
селскостопанските и другите самоходни машини; МПС, предназначени за
състезания по затворен маршрут; велосипедите с допълнително монтиран
двигател; инвалидните колички с двигател; трактори; бавнодвижещи се ПС,
предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за развлекателна
дейност и каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност, които са
теглени от бавнодвижещи се ПС. Съгласно чл. 7, ал. 1 от посочената Наредба,
ПС, на които не може да се установи поставеният от производителя
идентификационен номер (VIN), не се регистрират. След като управляваният
от жалбоподателя, мотопед представлява МПС, съгласно гореизложеното,
подлежи на задължителна регистрация щом има рама и номер на двигателя, то
и застраховката „Гражданска отговорност” е задължителна за същия.
Поради това, при доказано авторството на деянието и елементите от
обективната страна на нарушението - установени от показанията на
разпитаните свидетели и писмените доказателства, същият правилно и
13
законосъобразно е бил наказан от АНО и на посоченото правно основание
ангажирана админиситративнонаказателната му отговорност.
Осъщественото от Г.Н. деяние във форма на бездействие е съставомерно
и по субективен признак, извършено е виновно - по небрежност, доколкото
жалбоподателят като водач на МПС, който го ползва и управлява по
обществени пътища е бил длъжен и е следвало да знае изискването и
задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, съответно да положи необходимата грижа да съобрази
поведението си с това изискване, като общественоопасните последици от
извършеното, той е съзнавал и могъл да предвиди тяхното настъпване, но не е
положил необходимата грижа преди предприемането на управленито на
процесното МПС, а такава възможност е имал в рамките на субективните си
прояви и ако беше положил по-голямо внимание, най-малко с оглед
обстоятелството че е можел да направи справка в интернет-сайта на
Гаранционния фонд, респ. да се поинтересува при разговор с баща си, който е
собственик на процесното МПС. Ето защо Съдът не възприема изложените
доводи от страна на жалбоподателя, респ. на процесуалния му представител,
за правилни. Горните изводи на Съда не се променят предвид факта, че
собственикът на процесното МПС незабавно след констатиране на
нарушението е сключил задължителната застраховка.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент
от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните
реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на
осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното
деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява
маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия
формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква
настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на
14
смекчаващо (младата възраст на дееца), но и на отегчаващо (МПС е
управлявано през деня в централната градска част на населеното място с
обичайно интензивно и натоварено движение) обстоятелства. Поради това
липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно,
респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема
преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук,
законосъобразно, правилно и обосновано е издадено НП. И не на последно
място, при разрешаване правният въпрос за осъществяване предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН, релевантна са и обществените отношения, регулирани от КЗ,
които са свързани с отговорността за вреди, причинени на трети лица при
управление на МПС, чийто интереси са охранени от правото и ползващи се
със засилена защита и превенция. В този смисъл, типичната обществената
опасност на нарушенията от вида на конкретното е завишена, от друга страна
и с оглед нарасналия брой ПТП, със сериозни последици и вреди, вследствие
интензитета на пътното движение, увеличения брой автомобили и т.н. Тези
изводи на Съда не се променят и предвид факта, че малко след проверката е
сключена застраховка. Ето защо не е налице и това материалноправно
основание за отмяна на обжалваното НП, като неправилно санкциониращо
маловажен случай на нарушение, което налага и неговото потвърждаване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е
приложил съответната административнонаказателна разпоредба на КЗ, като
се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ за управляване на МПС, във връзка с
използването на което няма сключен и действащ Договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на физическо
лице се налага административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.
Административното наказание „Глоба” в размер на 400 лв. е правилно и
законосъобразно определено както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената
сума. Правна възможност за намаляване на наложеното административно
15
наказание не съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради
което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето й под
този минимум. Така наложеното с обжалваното НП административно
наказание Съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12
от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху гражданите.
По разноските:
С оглед изхода на делото такива не се дължат на жалбоподателя, т.е.
искането следва да се остави без уважение, а и такива не бяха констатирани.
Предвид изложеното не се дължи присъждане на възнаграждение и на
процесуалния представител на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и
ал. 9 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 21-0351-
000343 от 12.05.2021 година на Началник Група в РУ – Свиленград към
ОДМВР - Хасково, с което на Г. В. Н. с ЕГН ********** от град Свиленград,
ул.„Патриарх Евтимий” № 4, област Хасково, за нарушение на чл. 638, ал. 3
от КЗ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Г. В. Н. с ЕГН
********** от град Свиленград, ул.„Патриарх Евтимий” № 4, област
Хасково, за присъждане на разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателя – адвокат М.Д., за присъждане на адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
16
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
17