Р
Е Ш Е
Н И Е № 271
гр.Пещера, 07.05.2012г.
ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на пети
април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря С.Я. като разгледа докладваното от районния съдия Ани Харизанова
гр.д.№864 по описа на съда за 2011г.и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба от А.Т.Т. с ЕГН ********** ***
против решение №8-ТСУ от 16.09.2011г. на ОСЗ-Пещера, постановено по преписка
№192 от 04.09.1991г., в частта в която е отказано да се възстанови в стари
реални граници Овощна градина с площ от 1.472 дка, находяща се в землищено на
град Брацигово, обл.Пазарджик, местност”***, който имот по представен помощен
кадастрален план попада в строителните граници на град Брацигово, незастроен и
индивидуализиран и нанесе върху действащия план с номер * от кадастрален район
№**
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност на атакуваното решение. Твърди се, че процесният
имот не е застроен и не е извършено мероприятие” застрояване с подземни и
надземни съоръжения”. Поддържа се също така, че имотът не попада в платното на
стадиона и огражденията на стадиона, а същият е на разстояние повече от 30
метра от стадиона и не е застроен. Твърди се, че свободната площ, незастроената
площ е 1.472 кв.м. и същата подлежи на реституция. В тази връзка се поддържа, че
процесният имот не попада под разпоредбите на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Твърди се,
че законодателят е предвидил две основни хипотези, при които на правоимащите не
се възстановява собствеността на имотите им, попадащи в строителните граници на
населеното място, а именно- ако върху тях има реализирано мероприятие и законно
построени сгради. Твърди се, че от актовете за държавна собственост от 1976 и
1993г. е видно, че с разширението на действащия план през 1965г. за сметка на
земеделския фонд земята на наследодателя на жалбоподателя влиза в строителните
граници на град Брацигово, което е видно и от помощния кадастрален план,
нанесен върху действащия регулационен план, а и същата не е застроена и не е
реализирано мероприятието, а така също и не е продадена на трети лица. Моли се
съда да постанови решение, с което да се отмени оспореното решение.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си,
поддържа жалбата. Ангажира доказателства.
ката не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответната Общинска служба по
земеделие-град Пещера, чрез законовия си представител изразява становище, че
атакуваното решение е законосъобразно, поради което жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Районният съд след като се запозна с релевираните в
жалбата оплаквания, след като се съобрази със становищата на страните и след
като прецени събраните по делото доказателства, с оглед правомощията си по
чл.173 от АПК прие за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима
като съображенията за това са както
следва: В производството по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ районният съд упражнява
съдебен контрол върху актовете на ОбСЗ, които са органи на поземлената
собственост. Законодателят с разпоредбата на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ има предвид
спора между органа на поземлената собственост и заявителя, който иска да му
бъде възстановена земеделската земя. Той няма предвид други спорове за
материални права върху земята, които могат да съществуват между заявителя и
трети лица. В това производство активно процесуално правно легитимирани са
заявителя, респективно неговите наследници. Ето жалбоподателят А.Т. като
заявител в качеството си на наследник на Т. В. Т.,*** по преписка вх.№***. е
упражнил надлежно правото си на оспорване на административния акт- предмет на
стоящото дело в преклузивния 14 дневен срок за обжалване/ предвид съдържащите
се в досието на делото изрични данни в тази връзка- решението връчено на
процесуалния представител на жалбоподателя на 21.09.2011г., а жалбата срещу
него е депозирана чрез ОСЗ-Пещера на 04.10.2011г.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
От приложената за послужване административна преписка вх.№192 от 04.09.1991г. е видно, че същата е
образувана по заявление, депозирано от А.Т. / настоящ жалбоподател/ в качеството
му на наследник на Т. В. Т./***, починал на *** като в точка 6 от подаденото до
органа по реституция заявление жалбоподателя е поискал възстановяване на
следния имот- овощна градина с площ от 2.5 дка, в местността”***.
С решение №8-ТСУ от 16.09.2011г. на ОСЗ-гр.Пещера/
предмет на настоящия съдебен контрол/ органът по реституция е отказал да
възстанови на наследниците на Т.В. Т.
правото на собственост в съществуващи стари реални граници на следния имот овощна градина с площ от
1.472 дка, находяща се в землището на град Брацигово, местността “***”, заявена
с пореден №6 от заявлението. Мотивите за отказ са, че имотът попада в
разпоредбите на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Съгласно удостоверение
изх.№ТСУ-55/13.04.2011г. / съдържащо се като документ в административната
преписка/в кадастралния план на град Брацигово, кв.***, одобрен със Заповед
№389 от 16.02.1965г. на зам.председател на Държавния комитет по строителство и
архитектура, не е нанесен бивш имот, собственост на наследниците на Т. Т..
Съгласно визираното удостоверение и отразеното в мотивировъчната част на обжалваното
решение, бившият имот е нанесен с номер *- от кадастрален район №*** върху
помощния план, съгласно чл.13а, ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ и Заповед
№РД-02-14-461/26.08.2003г., на министъра на МРРБ. Съгласно действащия подробен
устройствен план на град Брацигово, имотът попада в границите на следните
урегулирани поземлени имоти:1.УПИ”***” в кв.**, собственост на община Брацигово
съгласно АОС№35/24.03.1998г., застроен със сгради и подземни
съоръжения-дренажна система за отводняване на спортния терен и канализационни
шахти, масивна ограда по уличната регулация. Отразено е в оспореното решение,
че мероприятието “Стадион” е реализирано” преди 01.03.1991г. Към настоящия
момент площта на УПИ***” е 39 000 кв.м. като площта от 1472 кв.м. на
бившия имот по данни от заснемането и съгласно скица №53/04.04.2011г.по чл.13,
ал.6 от ППЗСПЗЗ/ също съдържаща се в административната преписка/-1472 кв.м.
също е застроена със сгради, съоръжения. Отразено е в мотивите на решението, че
след изключване на застроените части от имота със сгради, съоръжения и
прилежащите им площи, от бившия имот №*** не остават площи, свободни от
застрояване.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е
изслушана съдебно-техническа експертиза, чиито основно и допълнително
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвени. Съгласно
констативно-съобразителната част на основното заключение действащият план на
град Брацигово е одобрен със Заповед №389от 16.02.1965г. като в кв.20 е
предвиден терен, отреден за ***”. Констатирано е, че със Заповед №17 от 23.01.1976г.
парцелът , отреден за “Стадиона” е разширен
за сметка на парцел”Селскостопански техникум” като регулационната линия
е проектирана по съществуващ зид. Към преписката за изменение е приложен доклад от 03.01.1976г. на
началника на управление “СА” при ОНС-Пазарджик, съдържащ обосновка за това
разширяване на парцел за “Стадиона”, а именно бъдещ строеж на спортна зала и
съществуващ подпорен зид от 1.5 м, естествена граница между двата парцела. Изработен е помощен кадастрален план за
установяване граници на бивши земеделски земи, попадащи в границите на
населените места, за които в действащия кадастрален план няма данни като в
регистъра на бившите имоти към този помощен кадастрален план е отразено, че имот №2 с нов идентификатор 100.002 с площ от
1 472 кв.м.е собственост на наследниците на Т.В. Т. и попада върху имот **
вписан в регистъра на съществуващите имоти с площ от 37 641 кв.м. и
собственост на Община Брацигово по АОС№35 от 28.03.1998г.
Съгласно помощния план и скица №53/13.04.2011г. ,
издадена от ТСУ при Община Брацигово западно от процесния имот №* попадат
съоръжения- шахти, границата на имот №* е по съществуваща масивна ограда и
южната регулационна линия на парцела за “***” не съвпада с южната граница на
имот №* Вещото лице е обсъдило в констативно-съобразителната част на
заключението си, че в преписката към помощни кадастрален план се съдържа,
удостоверение от 25.05.2010г. на управителя на “Инфрастрой”ЕООД-град Брацигово,
съгласно което в района на стадиона преминава градската канализация за отпадни
води, видно от ревизионните шахти, като в канализацията са включени дренажни
съоръжения на стадиона. Приложена е скица с трасето на канализацията и по съпоставка, направена от вещото лице описаните
в удостоверението шахти са отразени както в кадастралния план, така и в
помощния/ канализационното трасе е отразено и на приложената към заключението
скица. Вещото лице е прегледало и проектно-сметна документация, утвърдена през
март 1976г. и касаеща изграждане на съоръженията в обхвата на парцела, отреден
за “***. Документацията съдържа конструктивни и архитектурни проекти за сграда
на съблекалня, ген-план, проекти за вертикална планировка, водопровод, дренажна
мрежа. При извършен оглед на място вещото лице е констатирало, че върху терена,
отреден за “***” в кв.* по действащия план на град Брацигово са изградени:
футболно игрище, трибуни за зрители, масивни сгради-съблекалня, разположена
югоизточно от игрището и кабинки за билети при входа в източната част на
стадиона , масивна ограда-метална върху бетонова основа, която огражда целия
терен, отреден за “*”. Според вещото лице процесния имот №*по помощния
кадастрален план попада в югозападната част на парцела за “** в кв.*и същата
тази част е затревена и не се използва за спортни цели. Съгласно заключителната
част на основното заключение е отразено, че имот №* по изработения във вр. с
чл.13а от ППЗСПЗЗ помощен кадастрален план с площ от 1 472 кв.м. в
регистъра на бившите собственици е вписан като имот на наследниците на Т. Т. и
същия този имот попада в югозападната част на парцел за “***” в кв.** по плана
на града. Според вещото лице мероприятието “** “ в кв.** е реализирано като са изградени футболно
игрище с трибуни за зрители, масивни сгради –съблекалня, разположена югоизточно
от игрището, разположена югоизточно от игрището и кабинки за билети при входа в
източната част на стадиона , масивна ограда-метална върху бетонова основа,
която огражда целия терен, отреден за “***” като отстоянието на най- близките
части на имот пл.№*до съответните обекти са 26 метра до външните очертания на
игрището, 25.5 метра до пейките за зрители 51 метра до сградата на съблекалнята.
Според вещото лице под нивото на терена е прокаран канализация, чиито
ревизионни шахти са показани западно от имот №* изградени са съоръжения на
техническата инфраструктура, а южната граница на имота е по съществуваща та
масивна ограда. Според основното заключение процесният имот №* по помощния
кадастрален план попада изцяло в урегулиран имот , отреден за “***”, който в
момента е тревна площ, върху която не са реализирани проектните дейности.
Вещото лице е депозирало и допълнително заключение като предмета на изследване
да допълнителната експертиза е бил да се изследва положението на процесния имот
по отношение на реализиланите съоръжения на мероприятието “** Вещото лице е
констатирало, че изграждането на сградата на съблекалнята и
съоръженията-трибуни, игрище, шахти и трасе на канализацията е съобразено с
вътрешните граници на урегулиран поземлен имот при свободно застрояване, което
не може да бъде по-малко от 3 метра. Според вещото лице съгласно нормативните
предписания и по- конкретно чл.6 от Наредба №8 от 28.07.1999г. за правила и
норми за разполагане на техническите проводи и съоръжения в населените места в
конкретния случай е спазено най-малкото отстояние на техническите проводи /
канализацията в случая/ от други съоръжения/ фундаменти на сгради/, което
отстояние е 3 метра. Констатациите са, че най-малкото реализирано отстояние
между игрището и оградата около стадиона от запад, пренесено за частта
югозападно от него/ процесната/, оформянето на пространството около игрището в
противоположната му източна част е аналогично. Съгласно удостоверение от
25.05.2010г. , издадено от “Инфрастой”ЕООД-гр.Брацигово, положението по преписката
за имот пл.№* в Община Брацигово, в тази част на терена около игрището
съществува канализационна мрежа. Незасегнатите от същата са части от процесния
имот както следва : северно от сервитутната ивица около 1100 кв.м., южно от
сервитутната ивица около 200 кв.м. Вещото лице е категорично, че до настоящия
момент проектираните сгради и съоръжения в тази част на терена, отреден за
мероприятието “ *** в кв.* по плана на град Брацигово, засягащи процесния имот,
не са реализирани. В заключение вещото лице обобщава, че процесния имот №** по
помощния кадастрален план е на разстояние от 15.9 до 16.3 метра от сервитутната
ивица около изградените съоръжения на мероприятието “**” . Процесният имот не
засяга игрището на стадиона. До момента проектираните през 1976г. сгради и
съоръжения в тази част на терена, отреден за “*** в кв.* по плана на град
Брацигово, която част обхваща процесния имот , не са изградени.
Въз основа на така очертаната и възприета по делото
фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Съгласно чл.10 от ЗСПЗЗ на възстановяване по ред на този
закон подлежат всички земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС
или ДЗС, независимо дали са били включени в тях или в други, образувани въз
основа на тях селскостопански организации с изключенията, посочени в чл.10,
ал.7 и сл. и чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. За да се проведе земеделската реституция
имотът, който се възстановява следва да е имал земеделски характер към момента
на обобществяването, като последващото му включване в границите на
урбанизираната територия не е пречка за възстановяването му. Имотът, подлежащ
на земеделска реституция следва да е бил собственост на претендиращите лица или
на техния наследодател и то към момента преди образуването на ТКЗС или ДЗС.
В настоящият случай не е спорен факта, че наследодателят
на жалбоподателят е бил собственик на процесния земеделски имот към момента на
образуване на ТКЗС. Установи се, че същият този имот впоследствие след
обобществяването му е бил включен в границите на урбанизираната територия.
За да постанови оспорения отказ за възстановяване на
правоимащите на процесния имот, органът по реституция се е мотивирал, че е
налице пречка за възстановяване по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ. Спорът е затова
дали имотът следва да бъде възстановен или наследниците на Т. Т. следва да
бъдат обезщетени по реда на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Според разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ на
собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди
образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски
стопанства не се възстановява собствеността, а същите имат право на
обезщетение, когато земеделските земи са застроени или върху тях са проведени
мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността.
Разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ визира две хипотези
,при които собствениците, притежавали земеделски земи, не могат да възстановят
собсвеността си- когато те са застроени или върху тях е проведено мероприятие.
Анализът на доказателствената съвкупност сочи, че
съображенията за отказ на органът по реституция да възстанови на наследниците
на Т. Т. претендирания земеделски имот е реализирано мероприятие “** в кв.** по
плана на град Брацигово. Това понятие “ проведено мероприятие” няма легална дефиниция, а и смисълът , в
който се използва, не е определен в ЗСПЗЗ и в ППЗСПЗЗ. Затова трябва за се
извлече от анализ на тези законови разпоредби, които съдържат пречки за
възстановяване на собствеността. Разпоредбите на чл.24, ал.2,3 и 4 от ЗСПЗЗ не
позволяват възстановяване на собствеността върху земи, предназначени и служещи
за задоволяване на важни държавни нужди, на науката и културата, сигурността и
отбраната на страната, екологични и благоустройствени нужди на държавата и
общините. Видът и характерът на самите мероприятия, които не позволяват
възстановяване на собствеността е регламентиран в пар.1в ДР на ППЗСПЗЗ, като
изброяването не е изчерпателно,а именно наземни , подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп.линии. Съоръжения, които не
позволяват възстановяване на собствеността са : канали, мостове, корекции на
реки, язовири, диги, помпени станции, резервоари, пречиствателни станции,
водоеми, хвостохранилища и др.
Тълкуването на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ е в
смисъл, че пречка за възстановяване на собствеността е всякакво застрояване на
имота, без оглед на неговата законност, като в тази връзка без правно значение
в настоящия случай за реализираното мероприятие “***” е неговата законност,
макар че вещото лице е изследвало и този въпрос и е констатирало наличието на
строителна документация/ проектна документация/. Визираната разпоредба според
установената съдебна практика има предвид не строеж на единични сгради, а
осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват
комплекс от строителни дейности.
От анализа на събраната и обсъдена по-горе съвкупност се
установи, че действително са проведени
комплекс от строителни дейности и то задоволяващи обществен интерес като е
реализирано мероприятие “**” в кв.** по плана на град Брацигово. Установи се от
обсъдените по-горе две заключения на вещото лице по изслушаните експертизи,
които съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвени и неоспорени от
страните., че процесният имот не е засегнат от извършения комплекс от
строителни дейности, обхващащи мероприятието “Стадион” като върху него не са
построени нито сгради, нито други съоръжения по смисъла на пар.1в от ДР на
ППЗСПЗЗ. Вещото лице дори е уточнило,
че по отношение на процесния имот е
спазено и сервитутното отстояние от проведеното мероприятие и реалното му
възстановяване по никакъв начин няма да наруши нормативните изисквания на
Наредба №8 от 28.07.1999г. за правила и норми за разполагане на техническите проводи
и съоръжения в населени места. Вещото лице категорично установи, че
проектираните сгради и съоръжения през 1976г. в тази част на терена, отреден за
** в кв.** по плана на гр.Брацигово и засягащи процесния имот не са
реализирани.
Ето защо съдът намира,
че процесният имот не попада в хипотезата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Като е
приел противното органът по земеделската реституция е приложил неправилно
материалния закон. В тази връзка релевираните с жалбата оплаквания за
материална незаконосъобразност на реституционния акт – предмет на обжалване- са
основателни.
При това положение обжалваното решение№8-ТСУ от
16.09.2011г., постановено по преписка вх.№192/1991г. на ОСЗ-гр.Пещера, в
обжалваната му част следва да бъде отменено като съдът дължи решаване на
административно правния спор по същество, поради което следва да възстанови на
наследниците на Т.В.Т.,*** в съществуващи
стари реални граници на следния имот: овощна градина с площ от
1 472 дка, осма категория, находяща се в землището на град Брацигово,
местността “***, който имот под №* от кадастрален район №**по помощния
кадастрален план на град Брацигово, изработен съгласно Заповед№РД-02-14-461 от
26.08.2003г. на министъра на МРРБ, попада в УПИ “**” в кв.**а по плана на град
Брацигово.
Предвид изхода на делото и на основани чл.143 от АПК ОСЗ-гр.Пещера
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторени по делото разноски,
възлизащи на сумата от 550 лв./ за адвокатско възнаграждение и вещо лице/.
Воден от горното и на основание чл.173, ал.1 от АПК във
вр.с чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ Пещерския районен съд:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА решение
№8-ТСУ от 16.09.2011г. на ОСЗ-гр.Пещера, постановено по преписка вх.№192/1991г.
в частта, с която е отказано възстановяване на наследниците на Т.В. Т. на
правото на собственост в съществуващи стари реални граници на следния имот,
овощна градина от 1 472 дка, осма категория, находяща се в землището на
град Брацигово, местността “***”, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВЯ на наследниците на Т.В. Т. *** правото на
собсвеност в съществуващи стари реални граници на следния имот: овощна градина
с площ от 1 472 дка, осма категория, находяща се в землището на град
Брацигово, местността “***”, който имот под №*от кадастрален район №**по
помощния кадастрален план на град Брацигово, изработен съгласно
Заповед№РД-02-14-461 от 26.08.2003г. на министъра на МРРБ, попада в УПИ “***” в
кв.** а по плана на град Брацигово.
ОСЪЖДА ОСЗ-гр.Пещера
да заплати на А.Т.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 550 л./ петстотин и
петдесет лева/, представляваща сторени по делоот разноски.
Решението е
неокончателно и подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –град
Пазарджик в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: