О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Макариева
въззивно гражданско дело № 185
по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 21388/16.07.2018 г., подадена от С.А.Д., чрез адв. В.Д., с искане да бъде изменено в частта за разноските
Решение № 1243/05.07.2018 г. по настоящото дело. В молбата се излага становище,
че с решението са присъдени разноски само за въззивната инстанция, като се
претендира присъждане на такива за всички инстанции, доколкото настоящото
производство се е развило след отмяна на влязло в сила решение.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозиран отговор от Л.Б.Д. и „ЕТ „Ел-Би-Ем – Л.Д.“, чрез
адв. Б.Б., в който се
изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските
е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима.
Производството
по настоящото дело е образувано след отмяна с Решение №
144/11.01.2018 г., постановено по гр. дело № 2074/2017 г. на ВКС, на
влязлото в сила Решение № 2139/23.12.2015 г., постановено по в.гр.д. №
2566/2015 г. на ВОС и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд, с
дадени задължителни указания за разглеждането на делото.
Въззивният съд е сезиран въззивна
жалба от С.А.Д., против решение № 2645/12.06.2015 г. по гр.д. № 13278/2013 г.
на XIХ състав на ВРС, в
частта, в която е осъдена да предаде на Л.Б.Д. в качеството му на ЕТ „Ел-Би-Ем
– Л.Д.” владението на недвижим имот с ид. №
10135.2560.251.1.12 по КК на гр. Варна, представляващ Офис № 1, находящ се в
гр. Варна, ул.”Никола Михайловски” № 24, със застроена площ от 22,18 кв.м.,
както и 1,6830 % ид.части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху дворното място – УПИ № I-4 в кв. 39, на основание чл. 108 от ЗС
и в частта в която е осъдена да
заплати на на Л.Б.Д. в качеството му на ЕТ „Ел-Би-Ем
– Л.Д.” сумата от 1800.00 лева
представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствения на ищеца
недвижим имот с ид. № 10135.2560.251.1.12 по КК на
гр.Варна за периода от 05.10.2010 г. до 11.09.2013 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
11.09.2013 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 59 от ЗЗД.
С Решение №
1243/05.07.2018 г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е отменил първоинстанционния
акт в обжалваните части и вместо него е постановил отхвърляне на предявените
искове от Л.Б.Д. – лично и като представляващ
ЕТ „Ел-Би-Ем – Л.Д.” срещу С.А.Д., както следва: 1) с правно основание чл. 108
от ЗС за осъждане на ответницата С.А.Д. да им предаде владението на недвижим
имот с ид. № 10135.2560.251.1.12 по КК на гр. Варна, представляващ Офис № 1, находящ се в
гр.Варна, ул. ”Николай Михайловски” № 24, със застроена площ от 22,18 кв.м.,
както и 1,6830 % ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място – УПИ № I-4 в кв.39; 2) с правно основание чл. 59
от ЗЗД за осъждане на С.А.Д. да заплати на сумата от 1800 лева, представляваща
обезщетение за неоснователно ползване на собствения на ищеца недвижим имот с ид. № 10135.2560.251.1.12 по КК на гр. Варна, представляващ
Офис № 1, находящ се в гр. Варна, ул. ”Николай Михайловски” № 24, със застроена площ от 22,18 кв.м., както и
1,6830 % ид. части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място – УПИ № I-4 в кв. 39 за периода от 05.10.2010 г.
до 11.09.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 11.09.2013 г. до окончателното изплащане.
С решението си въззивният съд е присъдил в полза на въззивницата
сторените съдебно-деловодни разноски пред ВОС, възлизащи на 2600 лв.
Съобразно
разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като
съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато
извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат
присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
Настоящата
инстанция следва да присъди направените от страната разноски, съобразно изхода
на спора, в това число и тези, реализирани пред ВКС в производството за отмяна
(т. 4 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС), така и при предходното разглеждане на делото.
Искането за
присъждане на разноски е направено своевременно от С.А.Д. пред всяка една от
инстанциите, като съответно са представени и списъци по чл. 80 от ГПК.
Съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК пред ВРС (л. 255), страната претендира
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 2020 лв.,
включващи 150 лв. депозит на СТЕ, 250 лв. депозит за СПЕ и 1620 лв. адвокатско
възнаграждение. Съобразно представените по делото платежни документи, се
установява извършването на разноски, както следва: заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1620 лв., съгласно договор за правна защита и
съдействие от 12.11.2014 г. (л. 136); заплатени депозити за експертизи съответно
в размер на 150 лв. и 250 лв. с платежни нареждания от 12.02.2015 г. (л. 160) и
от 31.03.2015 г. (л. 195). Съдът приема, че за първоинстанционното разглеждане
на делото С.А.Д. е доказала извършването на разноски в размер на 2020 лв.
Производството
пред въззивната инстанция първоначално се е развило под номер 2566/2014 г. по
описа на ВОС, в рамките на което С.А.Д. е удостоверила извършването на разноски
в размер на 191,22 лв., представляващи държавна такса, съобразно платежно
нареждане от 03.08.2015 г. (л. 10).
В
производството по гр. дело № 3234/2016 г. по описа на ВКС, С.А.Д. е доказала
извършването на разноски в общ размер на 5030 лв. – заплатена държавна такса в
размер на 30 лв., съгласно платежно нареждане от 10.03.2016 г. (л. 3) и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв., съобразно
договор за правна защита и съдействие от 10.02.2016 г. По делото не са
представени доказателства да е заплатена по банков път сумата от 1000 лв.,
представляваща разликата между заплатеното в брой и договореното адвокатско
възнаграждение по същия договор.
В производството по чл. 303 от ГПК, развило се пред
ВКС под № 2074/2017 г. С.А.Д. е представила доказателства за заплатена държавна
такса в размер на 191,30 лв. – платежно нареждане от 04.04.2017
г. (л. 5).
При настоящото разглеждане на делото пред въззивна инстанция, въззивницата
е претендирала разноски в размер на 2600 лв., съобразно представен списък по
чл. 80 от ГПК (л. 16). Извършването на разноски в претендирания
размер е доказано посредством договор за правна защита и съдействие от
19.03.2018 г.
Настоящият състав на ВОС приема, че въззиваемата (ответница)
С.А.Д., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, има право на разноски, както следва:
в размер на 2020 лв. пред ВРС по гр. д. № 13278/2013 г.; 191,22 лв. пред ВОС по
в. гр. д. № 2566/2014 г.; 5030 лв. пред ВКС по гр. д. № 3234/2016 г.; 191,22
лв. пред ВКС по гр. д. № 2074/2017 г.; 2600 лв. пред ВОС по в. гр.д. № 185/2018
г.
Настоящият състав на ВОС приема, че на С.А.Д. следва да бъдат присъдени разноски
за производството, които възлизат в общ
размер на 10 032,44 лева. С въззивното решение са присъдени разноски в размер
на 2 600,00 лева, поради което следва да бъде присъдена в полза на въззивницата разликата между пълния размер на
дължимите разноски и присъдените такива, възлизаща на 7 432,44 лева.
Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и решението
следва да се измени в частта за разноските.
С изложените мотиви, съставът
на ВОС
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК,
Решение № 1243/05.07.2018
г., постановено по в. гр. дело № 185/2018 г. по описа на ВОС, в частта му
относно разноските, като:
ОСЪЖДА Л.Б.Д., ЕГН ********** в качеството му на
ЕТ „Ел-Би-Ем – Л.Д.”, ЕИК *********, с адрес: *** да заплати на С.А.Д., ЕГН **********, с адрес
***, допълнитено сума в размер на 7 432,44 лева (седем
хиляди четиристотин тридесет и два лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща
разликата между присъдените с Решение № 1243/05.07.2018 г. разноски в размер на
2600,00 лева до пълния размер на дължимите такива за производството 10 032,44
лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.