№ 65
гр. Търговище, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. И.А
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И.А Въззивно гражданско дело
№ 20223500500101 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.
Образувано по две въззивни жалби срещу решение № 8/08.11.2021 г., постановено по
гр.д.№ 866/2019 г. по описа на PC – Попово, депозирани от ответника „Енерго - Про
Продажби" АД, с ЕИК ******* гр. Варна и от третото лице-помагач на ответника –
„Електроразпределение север“ АД, ЕИК *******.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено, че ищецът
ИВ. АНГ. ИВ., егн **********, НЕ ДЪЛЖИ на“Енерго-Про Продажби”, ЕИК *******
гр.Варна, сумата от 1 965.83 лева, начислена по фактура № *******/13.06.2019 г.,
представляваща преизчислено количество електрическа енергия за периода от 19.06.2017 г.
до 18.06.2018 г., за клиентски № ********** и абонатен № ********** за обект, находящ се
в гр. Попово, обл.Търговище, ул.“Г.“, бл. З, вх. Г,ап. 2, както и сумата от 19,00 лв. - за
възстановяване на захранването на електромер. Със същото решение АД “Енерго-Про
Продажби” с ЕИК ********* е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на И.А. И. сумата 1 965.83 лева -
платена без основание стойност на ел.енергия за периода 19.06.2017г.-18.06.2018 г. по ф-ра
за горецитираните клиентски и абонатен номер за посочения обект в гр. Попово, както и
сумата 19,00 лв.- платена без основание сума за възстановяване на захранването на
електромер; присъдени са разноски. Решението е постановено при участието на третото
лице-помагач „Електроразпределение север“ АД, ЕИК *******, гр. Варна.
Двете въззивни жалби са идентични: Считайки решението за неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и
събраните по делото доказателства, излагайки подробни съображения по приетата от
1
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените правни изводи („при
несъбразяване с наличието на актуална съдебна практика по чл. 290 ГПК, с която
задължението на потребителя е за бездействие“) и двамата въззивници молят за отмяна на
решението и отхвърляне на исковите претенции като неоснователни; претендират разноски
за двете инстанции. И в двете жалби е въведено оплакване, че съдът не е взел предвид
направеното възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адв.възнаграждение.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, чрез
пълномощника му адв. Р.Р. -ТАК, с възражение за неоснователност на жалбите с подробни
съображения за законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение, обуславящо
потвърждаването му.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Депозираните жалби – са процесуално допустими
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
За да произнесе по същество, съдът съобрази следното:
Предявените искове – отрицателен установителен за недължимост на исковите суми
и осъдителен – за присъждането им на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, които суми
представляват, както следва 1965.83 лв. - определена въз основа на корекционна фактура №
*******/13.06.2019 г., представляваща преизчислено количество електрическа енергия за
периода от 19.06.2017 г. до 18.06.2018 г., са обосновани с обстоятелството, че, макар и
заплатена от него, сумата е недължима, самото плащане е извършено от ищеца по
единствената причина – като необходимо за възобновяване на прекъснатото от ответника
електрозахранване, докато заплащането е направено без наличието на основание за това, с
доводи, свеждащи се основно до възражението, че начисленото количество ел.енергия не
съответства на действително потребеното, поради което е и недължимо. Електромерът,
собственост на „Електроразпределение Север“ АД, бил пломбиран и заключен в метално
табло, за което ищецът няма ключ; твърди, че няма никаква вина за софтуерната намеса в
електромера, ако има такава в действителност. Излага доводи, че исковата сума е
едностранно и неправилно изчислена по размер за определения период, не става ясно защо
се претендира заплащане на електроенергия за периода 19.06.2017 г. - 18.06.2018 г., след
като метрологичната експертиза не е за такъв период; не е ясно по какъв начин е определено
количеството ел. енергия за периода, за който се извършва корекцията и по какви критерии;
счита, че след като може външно да се манипулира софтуерно тарифната схема на
електромера и визуализирането на дисплея, това може да се извърши и във вреда на
потребителя, т.е. по същия начин да е манипулирано и неотчетеното количество ел. енергия.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който
исковете се оспорват изцяло по основание и размер. Възразява се, че констативният
протокол за техническа проверка отразява действителното фактическо положение и е
съставен в съответствие с разпоредбите на чл. 47 от ПИКЕЕ и чл. 59 от ОУДПЕЕЕМ,
подписан от абоната. Счита за безспорно установено, че в имота на ищеца е била
консумирана ел. енергия, която съответно била заплатена от абоната. При софтуерното
четене от извършената от БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО-Русе, била
2
установена външна намеса на тарифната схема на електромера и наличие на преминала
енергия на тарифа 15.8.3. - 0010634,293 кВтч, която не била визуализирана на дисплея;
представеният констативен протокол на БИМ е официален свидетелстващ документ,
ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила. Моли зца отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Привлеченото трето лице-помагач на ответника не е взело становище.
По фактите:
Ищецът, като собственик на недвижим имот - апартамент № 2, находящ се в гр.
Попово, ул. „Г.“ бл. 3, вх. Г, ап. 2., електроснабден, има открита партида в ответното
дружество - клиентски № **********, абонатен № **********.
На 18.06.18 г. служители на „ЕРП Север“ са извършили проверка на измервателните
системи и свързващите ги ел. инсталации за обекта с горепосочения адрес. В протокола,
макар и трудно четим, е отразено, че СТИ е подменено с ново, предадено за експертиза в
БИМ, с посочени конкретни показания. Протоколът е подписан в присъствието на
свидетели. От съставения КП за метрологична експертиза на средство за измерване №
1029/04.06.2019 г., изготвен от БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел -
Русе, е видно, че по подмененото СТИ № 1114021564362516 отсъстват механични дефекти
на кутията, на клемите и на клемния блок. Налични са всички необходими обозначения на
табелката на електромера. Налична е индикация на дисплея на електромера за съответната
тарифа. Вграденият часовник показва правилно относно реалното време, датата е вярна. При
софтуерното четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Наличие на преминала енергия на тарифа 15.8.3 -0010634.293 кВтч, която не е
визуализирана на дисплея. Констатации, че електромерът съответства на метрологични
характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия, но не
съответства на технически характеристики.
С писмо изх. № 53366_КП 1400857_1 / 13.06.2019 г. третото лице-помагач
„Електроразпределение Север“ уведомило ответника за извършената на 18.06.2018 г.
проверка, за резултатите от нея, с препис от КП № 1400857 (л.10), а с писмо от 17.06.2019 г.
„Енерго-Про Продажби“ АД уведомило ответника за издадената въз основа на изготвено
становище от 11.0.2019 г. на ЕРП Север, фактура № ******* (приложено копие), в която за
обект № **********, гр. Попово, Г. бл. 3, вх. Г, ап. 2, за периода 19.06.2017 г.-18.06.2018 г.,
служебно са начислени 10 284 кВтч ел. енергия на стойност 1 965.83 лв.
Въпреки, че възразил срещу така издадената ф-ра с твърдения, че не е ползвал
допълнително начислената му енергия, на 09.09.2019 г. ищецът заплатил сумата по
фактурата - 1965.83 лв., както и 19.00 лв. за възстановяване на захранване (л. 20 ) и този
факт не се спори от ответното дружество.
По делото са приложени още заверени копия на системни бонове за заплатени от
ответника суми за електроенергия през 2017 г. и 2018 г.; справка за потреблението на ищеца
през последните 12/24/36 месеца, извлечение за фактури и плащания за период към
27.11.2019 г.
Приложен е и протокол № М4004968/21.08.2015 г. за монтаж на процесния
3
електромер, в който са посочени нулеви показания за дневна и нощна енергия при
монтирането му.
Пред първоинстанционният съд като свидетел е разпитан един от служителите,
извършили проверката на СТИ от 18.06.2018 г.- св. Г., обяснил начина на извършване на
проверката, в присъствието на посочените в съставения КП свидетели, допълвайки, че в
България се отчитали само дневна и нощна енергия и затова другите тарифи не се
визуализирали на дисплея на електромера, показанията им не се отчитали и не били предмет
на контрол, но при проверка, с лаптоп, се прочитало всичко, записано в съответния
електромер. При първоначален монтаж на електромерите нямало такива изисквания.
От приетата по делото СТЕ, се установява, че процесният електромер е в срока на
метрологична годност; записаната в тарифен регистър 1.8.3 и невизуализирана на LSD
електроенергия в размер 10634.293 кВтч е преминала през измервателната система на СТИ.
Съгласно констатациите на КП № 1029/04.06.2019 г., не са констатирани механични повреди
по кутията, клемите и клемния блок на електромера, както и промяна в схемата му на
свързване към преносната мрежа. Има данни за неправомерна намеса върху СТИ. Намесата
се състои в неправомерна софтуерна промяна на тарифната схема на електромера. Същата е
променена, като част от преминалата през СТИ електроенергия е записана в невизуализиран
и неотчитан регистър 1.8..3.
Според вещото лице, през процесния период може да бъде пренесена допълнително
начислената електроенергия. В с.з. вещото лице уточни, че не може да се установи кога
точно е преминала електроенергията през СТИ по време и периоди. Доставчикът на ел.
енергия има изграден регистър, съхранява информация за измервателните системи на
всички абонати. Външната намеса се изразява в препрограмиране на тарифната схема на
електромера, като е програмирана трета тарифна зона и е разрешено част от
електроенергията да се записва в трети, невизуализиран на дисплея регистър. Не е възможно
да се определи на коя дата е извършена намесата; в съставения КП не са отразени
показанията на регистри 1.8.3 и 1.8.4.
Няма извършени и отразени в регистъра на СТИ междинни проверки за процесния
електромер, съгласно изискванията на чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ.
Не може да се установи дали тази преминала електроенергия е част от дневна или от
нощна електроенергия. При коригиращата сметка същата била изчислена като дена на
разход за технологични нужди на производител, а не като дневна или нощна енергия.
От поясненията, дадени от експерта в о.с.з., се установява, че в третия регистър на
електромери като процесния се отделя електроенергия през определен часови период,
според желанието на програмиращия, но вещото лице не може да отговори в каква част от
денонощието е станало това; не може да се установи и дали тази преминала електроенергия
е част от дневна или от нощна електроенергия; като „при коригиращата сметка същата е
изчислена като цена на разход за технологични нужди на производител, а не като дневна или
нощна енергия“. Допълнено е, че един от най-мощните консуматори на ел. енергия в дома на
ищеца- кухненска печка, изразходва максимум 5 кВтч ел. енергия, като 343 киловата на
денса 10 часа по 30 киловата на пълна мощност на ел. уредите. Такава консумация може да
4
бъде отчетена и при авария. Според експерта „без парола няма как да се отключат
параметрите…Софтуера може да се намери в интернет, но паролата трябва да се знае“.
При така установените факти, въззивът намира, че в настоящия случай не са били
налице основанията на чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.) за коригиране на сметката на ищеца, на
който се позовава ответника и във въззивната си жалба.
Към момента, в който е направена корекцията на сметката, вече са действали нови
ПИКЕЕ, приети и действащи от началото на месец май 2019 г. В тях, в чл. 55 е уредена
материята, засягаща случаи като настоящия по делото. Тази норма обаче не може да бъде
приложена към процесния случай, защото допълнителното начисляване и корекцията може
да стане само за случаи, когато това е установено след влизане в сила на новите ПИКЕЕ.
Към момента на установяване на натрупаната в скрития регистър 1.8.3. енергия, са
действали старите ПИКЕЕ, като чл. 50 от тях е бил действащ до отмяната му на 23.11. 2018
г. – съгласно чл. 195 ал. 1 вр. с чл. 194 АПК с решение № 13691/08.11.2018 г. по адм.д.№
4785/2018 г., 5 чл.с-в, влязло в сила на 23.11.2018 г. (ДВ бр. 97/23.11.2018 г.) Към момента
на извършване на корекцията, тази норма е била отменена, като освен това, тя е
неприложима за случаи като настоящия. В нея е посочено, че в случаите на установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от
клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа
енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на
грешката, до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. Тук става дума за
допуснати технически грешки, при които в информационната база данни на доставчика, се
въвеждат параметри на измервателна група, различни от договорените между страните.
Именно това води до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия. Само в тези случаи операторът може да коригира разликата между
отчетените количества енергия и реално преминалите на посоченото основание, а не когато
става въпрос на практика за софтуерна намеса в СТИ, при което то не отчита на видимите
дисплеи действителното количество енергия. По приложението на чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.)
има постановено решение по чл. 290 и 295 от ГПК, като описаният там конкретен случай е
показателен за това, кога и как следва да се прилага процедурата по чл. 50 от ПИКЕЕ от
2013 г./отм./: решение № 21 от 01.03. 2017 г. на ВКС, по гр.д. № 5041/ 2016 г., на първо ГО,
докл. Гълъбина Генчева.
В цялата приложена по делото кореспонденция, която изхожда от ответника, той не е
уведомил ищеца на какво правно основание се прави корекцията, въпреки исканите
обяснения. Тези твърдения, че това се прави на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, се дават едва в
хода на исковия процес. Същото се отнася и до твърдението, че сумата се дължи и на
основание ЗЗД, поради това, че е потребена и доставена реално повече енергия, отколкото е
отчетена на видимите за потребителя тарифи на СТИ и съответно заплатена.
В тази връзка, РС–Търговище е изложил мотиви, които напълно се споделят от
втората инстанция, и съдът препраща към тях на осн.чл. 272 от ГПК.
5
Остава да се отговори на въпроса, предвид и оплакванията във въззивните жалби,
дали е дали тази сума се дължи по силата на сключения между страните договор и съобразно
ОУ на енергийния доставчик.
В тази връзка следва да се посочи, че на съда са известни цитираните в жалбата
решения на ВКС, съгласно които при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на
потребителя, той дължи заплащане на реално потребената ел.енергия, ако доставчикът
докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не
влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от
евентуални неравноправни клаузи. В този смисъл софтуерното въздействие върху СТИ,
извършено от потребителя, при което не е отчетена при енергоразпределенителното
дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица
ангажиране отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД, приемайки че при липсата на
специална регламентация на процедурата и начина на изчисляване в отчитането й от СТИ,
то съдебната процедурата по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и
за защита на крайните потребители.
Т.е. в тежест на ответника е да установи дали отчетената в Тарифа 1.8.3 ел. енергия е
действително доставена и изразходвана от ищеца. В тази връзка, от заключението на вещото
лице се установява, че енергията е отчетена в невидим за потребителя елемент от СТИ и
може да се установи само със съответната техника и софтуер. Отчитането на това място, в
тази тарифа означава, че енергията не е отчетена на видимите тарифи. Т.е. установява се, че
не може да има съвпадение и двойно отчитане на едни и същи количества. Параметрите на
СТИ обаче не позволяват да се установи точният период, както и през коя част на
денонощието е станало това. Т.е. не е ясно тази енергия по какви цени следва да бъде
заплащана. Безспорно е установено по делото, че процесният електромер е бил монтиран на
21.08.2015 г., с нулеви показатели на видимите тарифи. В протоколите за монтаж обаче
никъде не е посочено дали Т 1.8.3 също е била с нулеви показатели. И точно това е
обстоятелството, поради което съдът не може да приеме, че ответникът е провел пълно
доказване на факта, от който черпи правата си. От заключението на вещото лице не се
установява при монтирането СТИ да е било с нулеви показатели в Т 1.8.3, а фактът, че на
останалите дисплеи показателите са били нулеви, не означава автоматично, че това е така и
за невидимата част на отчитане. Защото, както се установява, там може да няма нищо
отчетено, а в скритата за потребителя тарифа да има неизвестно колко количества.
От друга страна/ с оглед на съдебната практика, на която се позовава ответникът-
решение № 150/26.06.2019 г. по гр.д.№ 4160/2018 г. на ВКС, ІІІ о./, дори и да се приеме, че
това количество се е натрупвало през целия период на измерване с това СТИ, от 2015 г. – до
датата на демонтажа, то не е ясно как следва да се изчисли заплащането. Защото е възможно
това натрупване, ако наистина е станало след монтажа на електромера да е било само денем,
само нощем и на различни цени през отделни периоди всяка календарна година. Тогава кои
цени следва да приеме съдът? Във всички случаи обаче каквито и да са, те следва да бъдат
най-благоприятни за потребителя, който винаги е поставен в по-неизгодната позиция.
Доказателства по делото обаче за подобни изчисления няма. Но и съдът не би могъл да
6
отхвърли иска дори и частично именно поради изложеното по-горе, че не е доказано
обстоятелството за нулеви показатели на скритата тарифа 1.8.3, при монтажа на СТИ през
2015 г., за да е безспорно, че именно след монтажа на СТИ на ищеца е била натрупана
енергията в скрития регистър.
Предвид така изложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен
иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, обуславящо основателност и на иска
по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на заплатената сума в размер 1965.83 лв. по процесната
фактура, както и сумата 19.00 лв. - зааплатена сума за възстановяване на захранването, тъй
като, с оглед основателността на предявения отрицателен установителен иск, посочените
суми се явяват недължимо платени, поради липса на основание.
Районният съд е достигнал до същите крайни изводи и правен резултат, поради
което и решението му следва да бъде потвърдено.
Голословно е и оплакването в жалбите, че първоинстанционният съд не е взел
предвид направеното възражението за прекомерност - пред РС - Попово възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК, обуславящо разглеждането му от РС, ответникът не е навеждал.
Въпреки неоснователността на жалбата въззиваемата страна не е претендирала
разноски.
Водим от горното и на осн.чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 82/08.11.2021 г., постановено по гр.д. №
866/2019 г. по описа на PC – Попово.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД ЕИК *******, гр. Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване - чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7