№ 4780
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110205440 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. М. Н., члез адв.Н. САК/ с пълномощно по делото/ срещу
Електронен фиш серия К № 4528012 издадено от СДВР, с който на жалбоподателят е
наложено административно наказание - глоба в размер на 800.00 лв., за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на електронния фиш, като се оспорва наличие на повторност
относно твърдяното нарушение. Навеждат се доводи за процесуални нарушения свързани с
липса на задължителни реквизити при издаване на ЕФ, а именно описание на квалифициран
състав на нарушение по предходни разпоредби в ЗДвП. Отделно от това се сочи, че при
определяне на превишената скорост, наказващ орган не е приспаднат толеранс от 3%.
Излагат се доводи, че от приложен снимков материал са установен два автомобила, като не
може да се определи с категоричност кой от тях е извършил твърдяното нарушение по ЗДвП.
Претендират се направени разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, изпраща процесуален
представител адв. Н. САК. Моли да се отмени обжалвания ЕФ, като намира, че не са
представени доказателства които да квалифицират нарушението като повторно, както и не
се установява кой от двата автомобила попаднали в обхвата на техническото средство е
автор на твърдяното нарушение. Претендира направени разноски по делото, с приложен
списък.
Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище по жалбата в писмени
1
бележки. Моли да се потвърди обжалвания електронен фиш, като правилен и
законосъобразен. Излагат се доводи за използвано техническо средство с което е установена
скоростта и автомобила и начина на установяване на скоростта на автомобил с превишена
скорост.
С Решение №2352/06.04.2023г. на Административен съд-София е отменено Решение на
СРС, НО, 18 състав с което е било потвърден ЕФ, като са дадени и конкретни указания.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
На 20.02.2021г., моторно превозно средство " Тойота Ланд Круизер“, с рег.№ *******,
около 11:20ч. управлявано от жалбоподател се движело в гр. София, по бул.Ботевградско
шосе до № 421, с посока на движение от Околовръстен път към бул. Владимир Вазов. В
същото време и посока на движение се е движел и лек автомобил „Пежо“ с рег. № *******.
Двата автомобилът преминал при ограничение от 50 км/ч. за населено място със скорост от
84 км./ч.,след приспаднат толеранс от 3% /, като е констатирано превишена на разрешената
скорост. Нарушението е констатирано с разпечатка от техническо средство, в която е
отразен регистрационния номер на двата леки автомобила, дата и час на измерването,
мястото и скоростта. По делото е приложен и снимков материал относно посоченото
нарушение, протокол от проверка на тех. средство, удостоверение за одобрен тип, както и
протокол за използване на тех.средство.
В последствие на жалбоподател е издаден електронен фиш серия К № 4528012 издаден от
СДВР, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Наложено му е административно наказание
глоба в размер на с който на жалбоподателят е наложено административно наказание - глоба
в размер на 800.00 лв. на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.4 ЗДвП.
Настоящият състав прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, в частност на разпечатка от техническо
средство за регистрирани нарушения на максимално разрешена скорост, протокол за
проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, снимков материал, справка
за първоначална регистрация на моторно превозно средство, заповед, справка на водача,
приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.
Атакуваният електронен фиш е от категорията на обжалваемите. Жалбата е депозирана в
законоустановения преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна, като
съображенията на съда в тази насока са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд
следва да провери законността на обжалвания акт по чл. 58д от ЗАНН т. е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Нарушението санкционирано с електронен фиш серия К № 4528012 е квалифицирано като
такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, с цитирана санкционна норма – чл. 189, ал. 4 във връзка с чл.
2
182, ал. 4 ЗДвП. Последната разпоредба е препращаща към възможни 18 различни хипотези
и при позоваването на нея следва задължителна връзка със съответната алинея 1, алинея 2
или алинея 3 и съответната точка на чл. 182 ЗДвП. Или с други думи, чл. 182, ал. 4 препраща
към ал. 1, 2 и 3 и наказващият орган е трябвало да посочи в електронния фиш свързаността
на квалифицирания състав по чл. 182, ал. 4 ЗДвП със съответния основен състав на
нарушение, което в случая не е направено, поради което е налице липса на описание на
нарушението и на съставомерните елементи, послужили като основание за определяне на
наказанието "глоба" и съответния размер по реда на чл. 182, ал. 4. от ЗДвП. Оттук следва, че
съдът не би могъл да извърши преквалификация, с което да изправи пропуска на
наказващия орган, тъй като посочването на пълната правна квалификация за първи път от
съда е в противоречие с правото на защита на санкционираното лице в какъвто смисъл са и
направените оплаквания по касационната жалба. Действително, според Тълкувателно
решение № 8/2021 г. на ВАС въззивният съд може да упражни правомощието си да измени
наказателното постановление, когато наказващият орган е допуснал нарушение на
материалния закон при квалификацията на деянието, но в случая не е налице хипотеза на
неправилно посочена квалификация, а на липса на посочена правна квалификация.
В крайна сметка се налага извода, че е налице нарушение, за което е приложена санкция, без
да е посочена правна квалификация на нарушението. Такава правна квалификация не е
разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, посочена в ЕФ. Липсата на правна квалификация е
абсолютно основание за отмяна на издадения административнонаказателен акт и не може да
се поправи по пътя на правомощието на съда по чл. 63 от ЗАНН за изменение на акта.
Отделно от това, при словесното описание на нарушението в констативно-съобразителната
част на процесния фиш не е записано, че нарушението е извършено в условията на
повторност, което представлява по-тежко квалифициран състав на нарушение, съответно
следва да е посочено въз основа на кой влязъл в сила електронен фиш или НП е налице
повторност при извършване на едно и също нарушение. Непосочването на точната правна
квалификация на нарушението във връзка с квалифицирания състав на повторност ( чл. 182,
ал. 4 ЗДвП), както и непълното словесно описание на нарушението в електронния фиш води
до нарушаване правото на защита на наказаното лице да разбере точно какво
административно нарушение му се вменява. На следващо място следва да се посочи, че
въззиваема страна е представила по административно наказателната преписка „ Списък с
намерени фишове“, от който е видно, че за жалбоподател не са намерени и отразени други
издадени срещу него електронни фиша, още по-малко да се касае за такъв който да е бил
влязъл в сила за същото нарушение по ЗДвП. В този списък е намерело отражение
единствено атакувания пред въззивна инстанция ЕФ.
Отделно от това въззиваема страна не е представила допълнителни доказателства касаещи
безспорно авторство на твърдяно нарушение от страна на жалбоподател. А това е така, тъй
като видно от приложен по делото снимков материал се установят два автомобила които се
движат успоредно един до друг.
При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на
3
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото за двете инстанции/ въззивна и
касационна/, като същите следва да бъде определена в обща размер на 900 лева / приложен
списък с разноски/.
Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 4528012 издадено от СДВР, с който на жалбоподателят е
наложено административно наказание - глоба в размер на 800.00 лв., за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА въззиваемата страна – СДВР, отдел ПП да заплати на жалбоподателя И. М. Н.
ЕГН ********** сумата от 900.00 лв. представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4