№ 21283
гр. София, 24.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20211110135286 по описа за 2021 година
Ищецът „Т“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., чрез
юриск. М К е предявил срещу ответника Р. М. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. С....,
следните искове:
Да се осъди ответника да заплати на ищеца „Т“ ЕАД следните суми: 81,81 лв., от които:
59,06 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
от м.07.2017г. до м.08.2019г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 21.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 20,93 лв. за
периода от 01.01.2019г. до 11.06.2021г., сумата от 1,49 лв. - главница, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за м.11.2018г., ведно със законна лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 21.06.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху втората главница в размер на 0,33 лв. за периода от 30.12.2018г. до
11.06.2021г. /съгласно уточнителна молба от 09.08.2021г./ Иска се присъждане на сторените
от ищеца съдебни и деловодни разноски, и възнаграждение за юрисконсулт по чл. 78, ал.8 от
ГПК.
На ответника е назначен особен представител – адв. М. Л. Н., който е оспорил исковете по
основание и размер.
Ищецът твърди, че ответника Р. П. е клиент на „Т“ ЕАД за стопански нужди, като
собственик на топлоснабден имот, представляващ магазин № 1, находящ се в гр. С....
Твърди, че за процесния период до имота е доставена топлинна енергия, но не е заплатена
цената на същата, поради което и липсата на сключен договор между страните, ответницата
се е обогатила неоснователно с неплатената цена на топлинната енергия за сметка на
1
обедняването на ищеца.
Ответницата П., чрез назначения си особен представител, счита предявените искове за
неоснователни, поради обстоятелството, че ищецът не е доказал, че тя е ползвател на
доставената топлинна енергия, вкл. и за времето, когато е била собственик на имота. Твърди
се, че не се дължи законна лихва за забава, защото ответницата не е била поканена да плати
цената на доставената топлинна енергия.
Предявените искове са с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът Р. М. П. е придобила собствеността на процесния по делото топлоснабден
имот, представляващ магазин, на 14.07.2016г., като е купила същият от „Б.К.“ ООД, която
покупко-продажба е обективирана в представения по делото нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот, съставен на 14.07.2016г. от нотариус И Д. Ответникът П. е
продала този магазин на 04.12.2018г. на Н.Р.С., което се установи от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот, съставен на 04.12.2018г. от нотариус Д. Следователно
Р. П. е била собственик на процесния имот само за времето от 14.07.2016г. до 04.12.2018г.
Отнесено към процесния по делото период, през който се претендира, че се е обогатила
неоснователно от доставена до него от ищеца топлинна енергия, може да се направи извод,
че тя е била собственик на магазина за времето от 01.07.2017г. до 04.12.2018г.
Исковете на „Т“ ЕАД са неоснователни, поради следното:
Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД е обусловено от установяването
на следните елементи от фактическия състав на разпоредбата: имуществено разместване в
патримониумите на двете страни, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца, а ищецът е обеднял със съответните разходи; връзка между обедняването на ищеца
и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и
обедняването; липса на правно основание за имущественото разместване; липса на друго
основание за защита правата на обеднелия ищец. За уважаването на иска е нужно –
ответникът да е собственик на топлоснабден имот през процесния период, да е употребявал
топлинна енергия в имота за стопански нужди, да е ползвал услугата дялово разпределение,
да не е имал годно правно основание да употребява тази енергия, като количество и разходи
за доставяне, ищецът да е поканил ответника да плати дължимите за това суми.
По делото не се установи ответницата да е ползвала имота лично през процесния период,
за който се претендира, че е консумирала топлинна енергия. Само ползвайки го тя би могла
да се обогати със стойността на топлинната енергия, употребена в него, който елемент от
фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал.1 от ЗЗД не е налице.
Ищецът е посочил сума на главницата, представляваща цена, по която продава топлинна
енергия. В случая, доколкото не са налице договорни отношения за продажба на топлинна
енергия, не може да се дължи продажната цена, а сумата, с която търговското дружество е
обедняло, т.е. дължими биха били само разходите, които ищецът е направил за доставката на
топлинната енергия, но не и търговската печалба и данък добавена стойност, включени в
продажната цена. След като ищецът не доказа размера на обедняването му, т.е. разходите,
2
които е направил, размера на обогатяването също не бе доказан и предявените искове за
главница се явяват неоснователни. Неоснователността на главните искове обуславя и
неоснователността на акцесорните исковете за лихви.
При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски, а ответницата не е сторила
такива.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от „Т“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С... срещу ответника Р. М. П. с ЕГН **********, с
адрес: гр. С...., за осъждане на Р. М. П. да заплати на ищеца „Т“ ЕАД на осн. чл. 59, ал.1 от
ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД следните суми: 81,81 лв., от които: 59,06 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2017г. до
м.08.2019г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба –
21.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 20,93 лв. за периода от
01.01.2019г. до 11.06.2021г., сумата от 1,49 лв. - главница, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за м.11.2018г., ведно със законна лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 21.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху втората главница в размер на 0,33 лв. за периода от 30.12.2018г. до 11.06.2021г.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3