Решение по дело №4/2025 на Административен съд - Силистра

С Решение №168/19.11.2024г., постановено по АНД №311/2024г., Силистренският районен съд е потвърдил Наказателно постановление №19-2 400025/26.02.2024г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Силистра, с което на „Меаца“ЕООД гр. Кърджали, за нарушение на чл.19 ал.2 т.1 от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Обн.ДВ,бр.37/04г.,посл.изм.ДВ,бр.10/01.02.2019г.)-занапред Наредба №2/ 2004г., е наложено административно наказание, по вид „имуществена санкция“,в размер на 1 500 лева,на основание чл.413 ал.2 от Кодекса на труда КТ). Присъдил е разноски в полза на издателя на юрисдикционния акт.

Производството е образувано по касационна жалба на “Меаца“ЕООД гр.Кърджали, с ЕИК:*********, представлявано от управителя Ф. Ф. И., подадена чрез представител по пълномощие адв.В.В. от АК-Силистра, с искане да бъде отменен съдебния акт и след решаване на спора по същество от касационния състав, да бъде отменено процесното пред СРС Наказателно постановление. В условията на алтернативност, ако съдът счете, че процесното нарушение е извършено от касатора (конфликтен е въпросът с авторството на деянието; по обективните му признаци няма спор), да приеме, че случаят е „маловажен“ в контекста на чл.28,вр.с §1 т.4 ДР ЗАНН,респ. чл. 415в ал.1 КТ. Не се претендират съдебни разноски. Счита се, че оспореното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон,при неправилно тълкуване на чл.19 ал.2 т.1 от Наредба №2/2004г.Поддържа се, че субект на релевираната административнонаказателна отговорност е друго лице -„Макс Строй 05“ЕООД, което дружество било прекият изпълнител на възложените СМР и, следователно - носител на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ), вкл. за поставяне на достъпно и видно място в работната зона на Инструкциите по безопасност и здраве. На същия терен - за неправилно приложение на материалния закон, се твърди че случаят бил маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН,което като не преценил правилно СРС, бил нарушил закона. Релевирано е и оплакване, че съдът бил игнорирал показанията на водените от оспорващото дружество свидетели, както и необсъдил представеното Споразумение между „Меаца“ ЕООД и „Макс строй 05“ЕООД, възлагащо в пълен обем задълженията за осигуряване на ЗБУТ на второто дружество. С оглед на горните оплаквания се настоява за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Ответникът по касация - Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Силистра, чрез упълномощен представител ст.юрисконсулт И. А., оспорва жалбата. Излага подробни съображения в подкрепа на решаващите изводи на СРС и настоява за оставяне в сила на атакувания съдебен акт, като съответен на фактите по делото и закона. Претендира присъждане на съдебни разноски за процесуално представителство.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра счита, че решението на СРС е законосъобразно, а касационната жалба, неоснователна. Дава заключение за оставяне в сила на оспорения съдебен акт.

Производството е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) АПК,вр.с чл.63в ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата от страните, прие: Касационното основание, което е заявено и поддържано пред настоящата инстанция е за неправилно приложение на закона (чл.348 ал.1 т.1 НПК,вр. с чл.63в ЗАНН). В една част жалбата има характер на въззивна, релевираща необоснованост на оспореното решение, в сегмента на субекта на процесната отговорност, която (необоснованост) обаче, не е касационно основание и не подлежи на обсъждане,вкл. в контекста на забраната от чл.220 АПК. Предвид така детерминирания предмет на касационния контрол, същият ще се извърши на терена на възражението за неправилно приложение на материалния закон относно субект, който нямал отношение към процесното нарушение и в пределите на дължимата проверка от чл.218 ал.2 АПК.

Административнонаказателният спор пред въззивната инстанция е бил съсредоточен върху установяване на действителния извършител на процесното нарушение, което реферира единствено и само към фактическия работодател на намерените на място строителни работници при проверката на инспекторите от ДИТ-Силистра, както и (в условията на алтернативност) върху наличието на признаци за преценка на случая като „маловажен“.

Съдът е установил фактическата обстановка по делото, въз основа на събраните доказателства и е дал законосъобразен отговор на релевираните възражения пред него. Приел е за безспорно следното: На 06.12.2023г. към 11:00 часа, инспектори при ДИТ гр.Силистра - актосъставителят М. Д. и свидетелят Д. Ц., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на строителен обект:“Изграждане на Филиал за спешна медицинска помощ, навес за линейки, козирка, дизел-генератор и паркинг“, намиращ се в [УПИ], кв.31 по плана на [населено място]. На място намерили работници, трима от които били на скеле, разположено пред една от стените на ремонтираната сграда и извършвали дейност по полагане на минерална външна мазилка. От информационна табела на строителния обект проверяващите установили, че изпълнител на СМР е „Меаца“ЕООД гр. Кърджали,с ЕИК:*********,с технически ръководител на обекта С. Ш. А. и координатор по безопасност и здраве - Г. Д. В.; възложител - Министерството на здравеопазването. Изискали писмени инструкции за безопасна работа при извършване на строителните дейности, каквито не са били представени. В съвкупност, при осъществената на място проверка, установили, че работодателят не е осигурил писмени инструкции за безопасност и здраве, както и, че такива няма поставени на достъпни и видни места в работната зона.

Заварените на строителния обект работници (изслушани като свидетели от СРС) Ш. Б. Ш.; А. С. Я.; И. Х. А. и Ш. Ш. Х., попълнили Декларации по чл.402 ал.1 т.3 КТ, в които неизменно са посочвали за свой работодател „Меаца“ ЕООД, с което дружество имали сключени трудови договори; правели „минерална мазилка“, с установено работно време от 08:00 часа до 16:00 ч., както и че пряко работата им възлагал св.О. Х.. За последния свидетелите Ш., А. и Ю. са посочили, че е ***, което не съответства на визираното в Информационната табела на обекта. Същият се изпълнява след процедирана обществена поръчка (ОП) и чрез финансиране по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020г., по проект [Наименование]:„Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“. В публичното състезание по Закона за обществените поръчки е участвало дружеството касатор, по Обособена позиция №14 „Извършване на СМР за нуждите на ФСМП - [община]“, а данните от Информационната табела са взети от Единния европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП) на „Меаца“ ЕООД, с който дружеството е участвало и спечелило конкурса. Видно от Писмо на МЗ и съпътстващите го документи (л.108-л.132 АНД/СРС) е, че същото изрично е посочило, че не участва с други икономически оператори, т.е. без подизпълнители (вж.Декларация-списък на персонала (експертите) -л.131 от АНД/СРС), в какъвто смисъл е изцяло и сключеният Договор за строителство №РД-11-125/01.03.2023г. с Министерство на здравеопазването Посочените лица в Информационната табела на обекта за технически ръководител; строителен надзор; координатор за безопасност и здраве и т.н., са тези, които участникът е посочил в екипа, с който ще изпълни ОП. Видно от обсъдените по-горе доказателства и удостоверените с тях факти е, че в нито един момент не е ставало въпрос за участие (без значение в какво качество - на подизпълнител, подпомагащ или друго) на „Макс Строй 05“ ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано от св.О. Х. Х..

Съдът е проявил висока процесуална активност,в изпълнение на чл.13- чл.14 и чл.107 ал.2-5 НПК, като е събрал служебно достатъчно и убедителни доказателства (от ТД НАП , офис-Кърджали; ТД НАП ; Министерство на здравеопазването и др.), че работодател на заварените на строителния обект работници към 06.12.2023г е дружеството касатор „Меаца“ЕООД [населено място]. Извел е верния извод, че ирелевантно за делото е обстоятелството, че същите лица са имали по-рано сключени договори с „Макс Строй 05“ЕООД. Установил е с категоричност, че с въпросните работници „Меаца“ЕООД на 28.11.2023г. е сключило трудови договори, за които са изпратени Уведомленията по чл.62 ал.3 КТ (в приложимата редакция отпреди изменението с ДВ,бр.85/23г.-в сила от 01.06.2025г.) Обсъждайки в горния еднозначен и категоричен контекст установените отношения между строителните работници, намерени от инспекторите на ДИТ-Силистра на обекта в [населено място] и „Меаца“ЕООД, съдът е формирал верния извод, че въведеното за първи път в административнонаказателното производство дружество „Макс Строй 05“ЕООД,с възражението против АУАН (л.8-л.9 АНД/СРС), практически няма отношение нито към изпълнението на възложената обществена поръчка на „Меаца“ЕООД, нито към осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд на наетите работници по ТПО от изпълнителя на договора за ОП, настоящ касатор. Вярно е и заключението му, че са ирелевантни за настоящия процес вътрешните отношения между двете дружества, макар и оформени с нарочен договор и споразумение, тъй като същите не са годни да дерогират абсолютното задължение от чл.127 ал.1 т.3 КТ и от чл.275 КТ на работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд на наетите от него работници и служители. Няма нормативна възможност тези задължения да бъдат прехвърляни другиму, тъй като дори и това да бъде направено, отново работодателят ще носи отговорността по КТ за неизпълнението им, респ. за лошия избор на лицето, на което е възложило тяхното изпълнение. Още повече, че представеният Договор за строителство и съпътстващите го споразумения, всички под-писани на 09.05.2023г. от управителите на двете дружества (л.10-л.16 АНД/СРС), сочат на краен срок за изпълнението им - 30.09.2023г., а процесната проверка е извършена на 06.12.2023г., когато деловите отношения между двете дружества са били изчерпени, при спазване на условията, вкл. срока, по представените от тях именно контракти.

В обобщение, съдът вярно е установил, от еднопосочните и без-противоречиви показания на всички изслушани свидетели, че на процесната дата работници на „Меаца“ ЕООД и в интерес на същото, са извършвали строителни дейности, без наличие на писмени инструкции по безопасност и здраве, които да са поставени на достъпни и видни места в работната зона, каквото е несъмненото изискване на чл.19 ал.2 т.1 от Наредба №2/2004г. Следва да бъдат споделени и мотивите на СРС за отсъствие на предпоставките за прилагане на привилегирования състав на чл.415в КТ, тъй като липсват данни нарушението да е било отстранено в периода от започване на проверката до преди приключване на административнонаказателното производство при ответния по касация орган. Правилно е изведен и извод, че случаят не е маловажен по разума на чл.93 т.9 НК, тъй като обстоятелствата по него не разкриват никаква специфика, която да го отличава от обикновените такива на нарушения от процесния вид. Установено е, че не е с по-ниска степен на обществена опасност от типичните за вида си, а освен това разпоредбата на чл.19 ал.2 т.1 от Наредба №2/2004г., не изисква настъпването на някакъв вредоносен резултат. Неизпълнението на същата, винаги представлява административно нарушение (по правило формално), а самата тя регламентира задължителна превенция при работа на строителни обекти. Съдът е тълкувал законосъобразно релевантната разпоредба, отчитайки зададените в условията на едновременност изисквания, поради което неизпълнението на което и да е от тях води до неговото неспазване, какъвто е настоящият случай (независимо от по-късно представените инструкции на л.136-л.147 АНД/СРС) с релевирано едно от кумулативните изисквания: не са поставени на достъпни и видни места в работната зона Инструкциите по ал.1, въпреки установяването, че такива Инструкции по безопасност и здраве (чл.19 ал.1 Наредба №2/2004г.) изобщо е нямало на проверения строителен обект.

В този контекст преценено и предвид изхода на касационния процес, основателно е искането на ответника за съдебни разноски, които съгласно чл.63д ал.4 и ал.5 ЗАНН, следва да бъдат определени по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, чиито размер е визиран в Наредбата за заплащането на правната помощ (Обн.ДВ,бр.5/06г.,посл.изм. ДВ,бр.74/21г.): за дела по ЗАНН, в чл.27е - от 80 до 150 лева, като в случая се определят в размер на 80 лева. Същите следва да бъдат присъдени в полза на публичното юридическо лице, каквото съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (Обн.ДВ,бр.81/22г.,посл.изм.ДВ,бр.45/24г.) е Агенцията - на бюджетна издръжка, със седалище гр. София, а дирекциите „Инспекция по труда“ са териториални поделения на Главна дирекция „Инспектиране на труда“, съгласно регламентацията от чл.16 ал.2 от същия УПИАГИТ.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав приема, че атакуваното съдебно решение отговаря на изискванията от чл.339 НПК за неговото съдържание, приложим от препращането на чл.84 ЗАНН, тъй като съдържа изводи относно базовите елементи от фактическия състав на процесното административно нарушение, както и отговор за въведените във въззивния процес възражения и доводи. Не се установяват касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Същото е валидно и допустимо, постановено в съответствие с установените факти по делото и със закона, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК,във връзка с чл.63в ЗАНН, Административният съд гр.Силистра

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №168/19.11.2024г., постановено по АНД №311/2024г. по описа на Силистренския районен съд.

 

ОСЪЖДА “МЕАЦА“ЕООД с ЕИК:********* и адрес на управление: гр. Кърджали, [улица], представлявано от управителя Ф. Ф. И., с [ЕГН], да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с ЕИК:********* и административен адрес: гр. София, сумата от 80.00 (Осемдесет) лева - съдебни разноски.

Решението е окончателно.