Р Е Ш Е Н И Е
№142
гр. Добрич, 28.04.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич,
в публично заседание на тринадесети април, две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа
докладваното от председателя административно дело № 17 по описа на съда за 2021
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 187, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)
във вр. с чл.145 и сл. от АПК и е образувано е по жалба на „ДМК-Комерс“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Балчик, жк „Балик“,
бл.34, вх.А, ет.1, ап.1, представлявано от Д.М.К. срещу Постановление за отказ
за отмяна на наложена ПАМ „запечатване на търговски обект“ №
43986-9/10.04.2020г. на Б.Г.-началник отдел „Оперативни дейности“ –Варна при ЦУ
на НАП.
Дружеството-жалбоподател
твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като предвидените в чл. 187, ал. 4
от ЗДДС предпоставки за отмяна на наложената принудителна административна мярка
„запечатване на търговския обект“ били налице. В допълнение към жалбата с вх. №
118 от 14.01.2021г., (л.63 и сл.) оспорващият твръди, че при плащането на
дължимата по наказателното постановление сума е допъснал техническа глешка в
последната цифра на наказателното постановление като вместо „4“ е посочил цифрата
„5“. Моли постановлението за отказ да бъде отменено.
Ответната
страна - началникът на отдел "Оперативни дейности"- Варна в главна
дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез старши юрисконсулт С.М.,
представя Постановление за прекратяване изпълнението на ПАМ „Запечатване на
обект“ № 560976- F 505990/15.02.2021г. С писмена молба с изх.
№ ВхК-440-6/26.03.2021г. заявява, че постановление
за прекратяване е връчено на дружеството-жалбоподател на 25.03.2021г. Поради
отпадане на правния интерес от оспорването моли производството по делото да
бъде прекратено и да му се присъдят направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Претендира и
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 299-ФК/16.08.2019 г.
началникът на отдел "Оперативни дейности"- Варна в ГД "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП е наложил принудителна административна мярка
"запечатване на търговски обект"- ресторант „Ла тераса“, находящ се в
гр.Балчик, алея „Дамба“, стопанисван от „ДМК Комерс“ ООД и забрана за достъп до
него за 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за
нарушаване на чл.25, ал.1,т.1 във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, изразяващо се в неиздаване на
фискален касов бон за сумата от 162,70 лева.
От данните в
административната преписка се установява, че заповедта за налагане на ПАМ е
издадена по повод извършена на 15.08.2019 г. проверка от контролните органи в
процесния търговски обект, при която са установени две нарушения и съответно са
издадени две отделни наказателни
постановления – НП № 472224-F505990/23.10.2019г.,
с което е наложена имуществена санкция от 1300 лева за нарушението, за което е
издадена ЗПАМ и НП № 472225-F505990/23.10.2019г.,
с което е наложена имуществена
санкция от 1300 лева за нарушаване на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, изразяващо се в неипълнение
на задължението да се отбелязва всяка промяна на касовата наличност във връзка
с установена при проверката положителна разлика от 115,40 лева между фактическата
наличност на парични средстав в касата и междинния финансов отчет за дневния
оборот. Видно от мотивите на наказателните постановления, и двете нарушения са
извършени повторно.
На
09.03.2020г. дружеството е поискало отмяна на наложената ПАМ като е приложило
платежно нареждане за извършено плащане на санкция по наказателно
постановление.
С оспореното Постановление за отказ за отмяна на наложена
ПАМ „запечатване на търговски обект“ № 43986-9/10.04.2020г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ –Варна при ЦУ на
НАП е оставил молбата без уважение. Видно от мотивите на постановлението,
констатирано е, че по молбата е приложено платежно нареждане за заплащане на
имуществена санкция по другото Наказателно постановление с №
472225-F505990/23.10.2019г., с което е
наложена имуществена санкция от 1300 лева за нарушаване на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, а не по
наказателното постановление, във връзка с което е издадена ЗПАМ.
В допълнение към жалбата с вх. №
118 от 14.01.2021г., (л.63 и сл.) оспорващият твръди, че при плащането на
дължимата по наказателното постановление сума е допъснал техническа глешка в
последната цифра на наказателното постановление като вместо „4“ е посочил
цифрата „5“.
Платежното нареждане е представено на л.113 и от
същото се установява, че ДМК Комерс ООД е внесло по сметка на ПАП сумата от
1300 лева с описание „плащане НП № 472225 Ф505990/23.10.19“ и с пояснение „установ.нар.
по чл.25 ал.1 т.1 н 18“.
Няма данни дали дружеството е заплатило същатата
сума, представляваща санкция, наложена с второто наказателно постановление.
В
първото по делото съдебно заседание на 09.03.2021г. процесуалният представител
на ответника представя Постановление за прекратяване изпълнението на ПАМ
„Запечатване на обект“ № 560976- F 505990/15.02.2021г. без данни
дали е връчено. В мотивите на постановлението се сочи, че са
налице предпоставките по чл.187, ал.4 от ЗДДС за прекратяване на наложената със
ЗПАМ № 299-ФК/16.08.2019г. принудителна административна мярка „запечатване на
търговски обект“ понеже с молба от 14.01.2021г. на „ДМК Комерс“ ООД били
представени доказателства за заплащане на 1300 лева по наложена санкция с НП №
472224 Ф505990/23.10.19.
В
изпълнение на указания с писмена молба с изх. № ВхК-440-6/26.03.2021г. ответникът
заявява, че постановление за
прекратяване е връчено на дружеството-жалбоподател на 25.03.2021 г., т.е. между
първото и второто съдебно заседание по делото.
Жалбата
е подадена на 13.01.2021г. до съда.
При
така установевната фактическа обстановка съдът приема жалбата за допустима и
като такава за подлежаща за разглеждане по същество.
Правният интерес на жалбоподателя
се преценява към момента на издаване на акта и към момента на подаване на
жалбата. Към 13.01.2021г., датата на подаване на жалбата, за жалбоподателя
съществява правен интерес от оспорването, тъй като не е удоволетворено искането
му, направено по реда на чл.187, ал.4 от ЗДДС, да се прекрати приложената ПАМ.
Едва в хода на настоящото съдебно производтво, на 25.03.2021г. жалбоподателят е
уведомен, че налогжената ПАМ няма да се изпълнява.
Оспореното постановление от 10.04.2020г. е
връчено на жалбоподателя на 05.01.2021г., видно от разписка л.68. Жалбата е
подадена от надлежна страна, в законоустановения срок за обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Нормата
на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от органа, който я е
наложил, при заплащане на наложената за нарушението глоба или имуществена
санкция.
От съдържанието на чл. 187, ал. 4
от ЗДДС е видно, че прилагането на нормата поставя като условие само
заплащането на наложената санкция.
В конкретния случай правилно
административният орган към датата на издаване на оспореното постановление,
10.04.2020г., е приел, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 187,
ал. 4 от ЗДДС, тъй като плащането на санкцията, въз основа на което се иска
прекратяване на ПАМ, не е свързано с нея.
От фактите по делото се
установява, че при осъществената в търговския обект проверка от контролните
органи са констатирани две нарушения – неиздаване на касова бележка и разлика в
установената касова наличност. Наложената ПАМ е свързана само с първото
нарушение, което е квалифицирано като такова по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г.
Действително в платежното
нареждане е посочен номерът на другото наказателно постановление, което е
издадено за нарушение, несвързано с налогжената ПАМ. Обстоятелството, че в
поясненията към плащането е посочено, че се заплаща санкцията за нарушаване на
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г., не е достатъчно да обоснове извод за
кое точно наказателно постановление санкционираното дружество извършва плащане.
Заради тази неяснота, при наличие
на издадени в една и съща дата две наказателни постановления, с един и същ
размер на наложената имуществена санкция, но за две различни нарушения,
правилно администативният орган е приел, че не са налице предпоставките по
чл.187, ал.4 от ЗДДС. Административният
орган се е произнесъл по направеното пред него искане, като се е съобразил с
твърденията на жалбоподателя по кое наказателно постановление плаща. Не е в
правомощията на административния орган да преценява, къде е допусната грешка
при попълване реквизитите на платежното нареждане – дали е сгрешено основанието
за плащане или е сгрешено пояснението към основанието за плащане. Няма
обективни критерии за извършване на тази преценка.
Поради тези съображения, съдът
приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Ответникът претендира присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същият е защигтаван от юриконсулт
в проведените две съдебни заседяния, поради което искането му за присъждане на
ранноки е основателно с оглед чл.143, ал.3 от АПК и следва да се уважи като на
ТД на НАП-Варна се присъдят такива в минималния размер от 100 лева по чл.78,
ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
С оглед
горното и на основание чл.172, ал.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалба на „ДМК-Комерс“ ООД срещу Постановление за отказ за отмяна на наложена
ПАМ „запечатване на търговски обект“ № 43986-9/10.04.2020г. на Б.Г.-началник
отдел „Оперативни дейности“ –Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „ДМК-Комерс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Балчик, жк „Балик“, бл.34,
вх.А, ет.1, ап.1, представлявано от Д.М.К. да заплати на на ТД на НАП-Варна сумата
от 100 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: