Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№
4787 09.12.2022г. гр.Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД– БУРГАС, първи състав, в открито
съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия:
Димитър Гальов
Секретар:
Десислава Фотева
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 1796 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.277 и сл. от ЗИНЗС, във връзка с чл.276, ал.1, т.1 и т.2 от ЗИНЗС, по искане
на С.П.С., с адрес: ***.
Образувано е след като от адм. дело № 1783
от 2022г. са отделени материали, по отношение на искането с посоченото по-горе
правно основание.
Приложено е заверено копие на исковата молба и определения на РС-Бургас
за изпращане на делото по подсъдност и на настоящия съд за разделяне на
производството по двете отделни претенции.
В исковата молба се сочи, че ищецът
пребивава в Затвора-Бургас от 03.10.2021г., във връзка с образувано срещу него
досъдебно производство. Описват се факти и обстоятелства относно преместването
му в различни звена на Затвора, като понастоящем заявява, че се намира във
Втора ЗПС на Затвора-Бургас. Описват се здравословни проблеми на лицето и
предписани лекарствени средства, които приемал, както и действия на служителите
на затворната администрация по повод лечението му.
Видно от петитума
на исковата молба предмет на настоящото производство, ищецът прави следното
искане:
„Да постановите решение, с което да
бъде предписано на затворническата
администрация да преустанови всички пропуски и нарушения в проведеното
лечение на ищеца и да се въздържа от такива нарушения в бъдеще. Иска се, да се
изпълнява стриктно от администрацията на Затвора-Бургас с конкретно изписаното
лекарство от д-р Г. /ендокринолог/, както и да изпълнява стриктно предписаната
на ищеца диета, ведно с добавките.“
В обстоятелствената част на искането се твърди, че след
провеждане на ехографско изследване е назначен курс за лечение с препарата
„ЛИНЗАЦИД“, за който му било съобщено, че трябва да го закупи. След осигуряване
на това лекарство от майката на ищеца, го е приемал в продължение на 30 дни по
2 таблетки дневно. След завършване на курса поискал контролен преглед, но
няколко пъти му било отказвано. Това станало повод за още гладни и жадни стачки
през различни периоди на месец юни и м.август 2022г. Заявява, че през всичките
тези периоди на гладни и жадни стачки, основната причина за тях е искането на
ищеца да му бъде проведен контролен преглед на ехограф, а също така и пълното
неглижиране на проблеми с десния му крак /разширени вени и проблеми с кръстните
връзки/, а за тези проблеми нямало никакво разяснение какво трябва да приема и
какво не трябва да консумира. Сочи се и липсата на предписани „добавки“, като
не се описват конкретно какво представляват тези добавки. Многократно искал
контролен преглед от ехограф, като писал неведнъж и до началника на
Затвора-Бургас, както и до МП и МЗ. Искал и документите, но не му било
предадено друго освен една епикриза. От медицинската служба необосновано му
било заменено предписаното лекарство „ЛИНЗАЦИД“ с друго лекарство, а
понастоящем е и на „обща диета“.
С Определение № 1787 от 14.10.2022г. по
настоящото дело исковата молба в процесната част е оставена без движение, като
са дадени указания на ищеца за уточняване на обстоятелствата, на които се
основава иска и прецизиране на направените от него искания.
С уточнителна молба от
24.10.2022г. ищецът С. е конкретизирал обстоятелства относно проведеното
лечение и назначена терапия.
С Разпореждане № 4180 от
25.10.2022г. по настоящото дело е изпратен препис от исковата молба и нейното
уточнение, неразделна част от ИМ, на Началника на Затвора-Бургас за
предоставяне на информация относно твърдяните действия и бездействия на
затворната администрация във връзка с лечението на ищеца, изискването за
контролен преглед при д-р Г., спазване на диета, вкл. полагащи се добавки, като
данните и евентуални приложени доказателства да постъпят по делото в 3 дневен
срок от уведомяването.
Предоставена е възможност на ответната страна за изготвяне на становище
и представяне на доказателства, съобразно императивната норма на чл.277, ал.4
от ЗИНЗС, като в указаният срок не е постъпил отговор /становище/, нито са
представени доказателства. Видно от приложената справка от съдебно деловодство,
указанията са изпратени на Началника на Затвора по ел. поща и са получени на
26.10.2022г., а в срока до 31.10.2022г. вкл. отговор не е постъпил.
След
насрочване на делото и разпределяне на доказателствената тежест със съответни
указания, по делото е постъпила справка със съпроводително писмо от ответника
Началник на Затвора - Бургас с вх.№ 9982/ 02.11.2022 г. с представени
доказателства, включващи медицинска справка от 28.10.2022 г. на ищеца със
статут на задържано лице по смисъла на ЗИНЗС, медицинска справка – бланков
документ от 04.10.2021 г. на задържания под стража, извлечение от журнала на
медицинския център към Затвора, фиш за спешна медицинска помощ, указана на С.С.
на 09.01.2022 г., фиш за спешна медицинска помощ, указана на С.С. на 10.02.2022
г., фиш за спешна медицинска помощ, указана на С.С. на 06.03.2022 г.,
извлечение от журнала на медицинския център към Затвора, амбулаторен лист с
поставена диагноза от 24.02.2022г. с приложен снимков материал от ехография,
резултати от изследвания от Медико-диагностична лаборатория „Лина“ от
31.08.2022г., докладна записка от Х.Д., командир на отделение в „Арест“,
страници на материали от тетрадка с печат на медицински център към Затвора -
Бургас.
В първото открито
съдебно заседание по делото от 09.11.2022г. ищецът потвърди
окончателно прецизираната претенция по настоящото дело, а именно „да бъде задължена затворническата
администрация да преустанови всички пропуски и нарушения в провеждано лечение
на ищеца по отношение на жлъчно-каменна
болест, при което е бил преглеждан от д-р Г., и да се въздържа от такива
нарушения в бъдеще, като се изпълнява стриктно конкретно изписано лекарство от
ендокринолога д-р Г., да изпълнява стриктно, предписаната на ищеца диета, ведно
с добавките, както и искането му да се извърши контролен преглед.“
При така направеното последното уточнение предмета
на делото, съдът приема, че е предявена претенция по реда на чл.276,
ал.1, т.1 от ЗИНЗС.
В открито съдебно заседание, ищецът
редовно доведен се явява лично и поддържа искането си, като моли съда да
постанови акт, с който да го уважи.
Предоставена е и правна помощ на
ищеца, като му е назначен за процесуален представител определеният от АК-гр.Бургас
адвокат Р.Ш.. Процесуалният представител поддържа тезата на ищеца за
незаконосъобразност на описаните от ищеца действия и бездействия на затворната
администрация относно констатираното здравословно на ищеца и лечение на
жлъчно-каменната болест, а именно спазване на лечението предписано от
ендокринолога- д-р Г., както и изпълняване на предписаната диета с добавките.
Ответникът- Началник на Затвора-Бургас,
редовно призован се представлява от пълномощник – юрисконсулт М.Г., който оспорва
искането и пледира за отхвърлянето му, като неоснователно. Ангажира писмени
доказателства. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с
оглед изхода от делото при евентуално отхвърляне на искането.
Административен съд-Бургас, като взе предвид
доводите и становищата на страните, съобрази доказателствата по делото
поотделно и в тяхната взаимовръзка и въз основа разпоредбите на закона, за да
се произнесе, съобрази следното:
По фактите:
Няма спор по делото, че към описаните
по делото дати и към момента на разглеждане на производството пред съда ищецът С.С.
***, в качеството на лице задържано под стража. Това обстоятелство се
установява и от приложените към преписката материали.
От приетите по делото писмени
доказателства /л.93-94 от делото/ се
установява, че на 24.02.2022г. в Медицински център „Лекари за нас“-гр.Бургас,
находящ се на адрес бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 27 е извършен преглед на
задържаното лице С., от специалист- гастроентеролог, а именно д-р В. Г..
Изготвен е амбулаторен лист, приет като писмено доказателство по делото. Видно
от медицинския документ е поставена основна диагноза на С. „Камъни на жлъчния
мехур без холецистит“ и посоченото придружаващо заболяване. Изписана е терапия,
както следва: „Ланзацид“ 2 х 30 мг. Спазмолитици при нужда. Указана е Диета № 5
по Певзнер.
По делото не се спори, че този
лекарствен препарат е предоставен на задържаното лице, като му е закупен от
близък роднина и предоставен в Затвора. Няма спор и по отношение
продължителността на приема на лекарството, а именно 1 месец, което е заявено и
от самия ищец. Несъмнено, същият е приемал лекарството както е указано от
лекаря, два пъти в денонощието, в посоченото количество.
Видно от приетата като доказателство справка
от МЦ „Лекари за нас“-гр.Бургас, изготвена лично от д-р Г. /л.98 от делото/,
продължителността на предписаното от нея лечение е точно един месец, колкото е
действителният му прием от ищеца. Съгласно изрично направеното уточнение от
медицинския специалист по т.2 от справката, „при пациента не се налага планов контролен преглед, освен в случаите на
неповлияване и/или обостряне на симптомите“. Препоръчана е също така
планова хирургична намеса, в неспешен порядък, но доколкото подобно искане
въобще не е заявено в исковата претенция, обсъждането на други обстоятелства е
извън предмета на спора.
По отношение спазване на т.нар. Диета
№ 5 по Певзнер, която се указва при жлъчно-чернодробни заболявания, какъвто
е случаят с ищеца С. лекарят прави следните разяснения:
Разрешени
храни: Немазно месо и риба, кисело мляко, сирене, хляб, тестени изделия,
плодове, зеленчуци, сокове, чай.
Забранени
храни: мазно месо и риба,
яйца, шоколад, бобови храни, алкохол, кафе.
В справката д-р Г. изрично уточнява,
че диетата е разяснена устно на пациента /ищеца С./ по време на прегледа, но
тъй като е запозната с наличието на медицински специалист в Затвора-Бургас,
счела, че писмено уточняване на разрешените, респективно забранените храни не е
необходимо, тъй като цитираната Диета № 5 е общоизвестна за медицинските лица.
По делото са представени справка и
съответните доказателства за осъществени от ищеца откази от приемане на храна,
със съответните рег. номера, както и за прекратяване на отказите, заявени от
ищеца като „гладни и жадни стачки“, по
повод несъгласие с неглижираното от затворната администрация спазване на
предписаната диета, което ищецът твърди. /л.148 и сл. от делото/. Видно от
датите обективирани в тези писмени доказателства, първо е цитирано прекратяване
отказ от прием на храна от 30.06.2022г./без посочване на датата на началото и
причини/, след което на 03.08.2022г. / с прекратяване отказа на 09.08.2022г./,
отказ на 12.08.2022г., без информация кога е преустановена, отказ от
19.08.2022г. и прекратяване на 23.08.22г. Така например в декларацията за отказ
от приемане на храна с резолюция от 03.08.22г. /л.121/ С. сочи като причини
„липса на медицинско обслужване, изразяващо се в липса на контролен преглед след лечение на жлъчно-каменна болест. Посочено
е и оплакване относно състоянието на десния му крак, но предвид пределите на
защита в настоящото производство второто оплакване и извън предмета на делото.
Заявените оплаквания се повтарят и при следващия отказ от прием на храна през
август 2022г. /л.123/. Представената последна декларация /л.124 от делото/ също
няма отношение към предмета на производството, доколкото се сочат оплаквания за
документи относно „разпоредително заседание от 26.08.2022г.“ и изземване на
вещи от килията на задържания.
По делото са ангажирани доказателства
за приемане на ищеца за лечения в болнично заведение, осъществено по време на
настоящото съдебно производство, а именно в периода от 21.11.2022г. до
27.11.2022г. /л.114 и сл./. Представена е и изготвената от УМБАЛ-Бургас
епикриза в тази връзка. Видно от уводната част на документа, сочи се, че по
данни на пациента /ищеца С./ повод за постъпване по спешност за лечение на
21.11.22г. е оплакване с три-дневен давностен период. След проведено лечение му
е поставена окончателна диагноза „К26.0 72.1“. Записани са ехографски
изследвания на жлъчния мехур и направените медицински констатации, че жлъчният
мехур е контрахиран, със суспектна литиаза.
В последното открито съдебно
заседание на 07.12.2022г., с оглед разпределената доказателствена тежест между
страните, ответникът ангажира доказателства в подкрепа на тезата си, че е
спазвал необходимата диета по отношение на ищеца. По делото са представени и
приети като доказателства заверени копия на медицинска бележка за диетично
хранене от страна на мед. лице от ГДИН /Затвора-Бургас/, изготвени по отношение
на ищеца С.С. /л.131-133 от делото/. Видно от първата бележка, считано от
24.02.2022г. по отношение на това лице е указано хранене при спазване на Диета
№ 5, за срок – „постоянен“, предвид
констатираното заболяване на жлъчката. На следващата страница е приложено копие
на документ съдържащ текста, че въз основа на изследване на 31.08.2022г.
диетата се отменя.
Приложен е и последващ медицински документ от
28.11.2022г. /четливо копие на л.133 от
делото/ за спазване на Диета № 1 за срок от 3 месеца, който обаче е относим
към констатираното заболяване по време на приема по спешност в УМБАЛ-Бургас за
периода от 21-27 ноември 2022г. описан в епикриза изпратена от това лечебно
заведение и коментирана по-горе.
Представена е Медицинска справка от
Затвора-Бургас /л.33 и сл. от делото/, в която се сочи, че на 31.08.22г. е
взета кръв за провеждане на клинични изследвания с пълна кръвна картина и
чернодробни ензими, като според изготвилият справката служител „от проведеното изследване е видно, че всички
показатели са в нормата и диетата /има се предвид диета № 5/ е преустановена“. По-нататък е
уточнено, че съобразно диета № 5 „не се полага добавка“ /стр. втора на мед.
справка, изготвена от м.ф. Р.Попова- л.34 от делото/. Сред приложенията е
представено и заверено копие на документ съдържащ лабораторни резултати от
изследване на кръвта на С.С. на 31.08.2022г. /л.54 от делото/, чийто анализ е
изготвен от МДЛ Лина ЕООД.
При така установените факти и обстоятелства
съдът обосновава следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искане по реда на чл.276,
ал.1, т.1 от ЗИНЗС, с което по
същество се иска осъждане /задължаване/ на администрацията на
Затвора-Бургас /част от ГДИН/ относно прекратяването на действия и бездействия,
съставляващи нарушения на забраната по чл.3 от закова, както следва: „да бъде задължена затворническата
администрация да преустанови всички пропуски и нарушения в провеждано лечение
на ищеца по отношение на жлъчно-каменна
болест, при което е преглеждан от д-р Г., и да се въздържа от такива
нарушения в бъдеще, като се изпълнява стриктно конкретно изписано лекарство от
ендокринолога д-р Г., да изпълнява стриктно, предписаната на ищеца диета, ведно
с добавките, както и искането му да се извърши контролен преглед.“
За квалифицирането на едно
бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение
на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице
от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено
задължение за изпълнение на това действие. По същество, ищецът твърди наличието
на такова незаконосъобразно бездействие от страна на затворната администрация
да извърши в пълен обем предписаното лечение на жлъчно-каменното заболяване на
ищеца от медицинския специалист д-р В. Г., респективно незаконосъобразни
действия, изразяващи се в неспазване на предписания лекарствен препарат, който
след едномесечен прием на „Ланзацид“ според С. е заменен от страна на
медицинския център на затвора с друг препарат неправомерно. Иска се задължаване
на затворната администрация да спазва предписаната диета, ведно с добавките и
да се извърши контролен преглед.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) осъдените
и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал.2 на текста за
нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи
се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства,
които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. По силата на
посочените разпоредби и общите принципи, уреждащи прилагането на чл.3 от
ЕКПЧОС, администрацията на затворите е длъжна да осигури нормални условия за
пребиваване. Разпоредбите на чл.276-283 от ЗИНЗС се прилагат само за фактически действия и бездействия
на органите по изпълнение на наказанията или на длъжностни лица, които
действия/бездействия нарушават забраната по чл. 3 от същия закон и от ЕКПЧ по отношение на лицето, търсещо защита.
В настоящото производство, за да бъде
уважено депозираното пред съда искане, в тежест на ищеца е да докаже наличието
на следните предпоставки: 1/ допуснато бездействие, вместо дължимо фактическо
действие; 2/ уронване на човешкото достойнство на задържаното лице или
пораждане у него на чувство на страх, незащитеност или малоценност като пряк
резултат от допуснатото бездействие / по арг. чл.3, ал.2 от ЗИНЗС/, т. е. това че се надхвърля прага, респ. интензитета
на суровост на положението, в което същият е поставен пряко заради спорното
бездействие. Тези предпоставки следва да са налице при условията на
кумулативност.
В процесният случай, съдът
намира, че е налице хипотезата на чл.135, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, доколкото самият
ответник удостоверява по делото извършен преглед от външен специалист- д-р В. Г.,
проведен на 24.02.2022г. в цитирания
медицински център извън Затвора. Съгласно посочената
разпоредба на закона „Лишените от свобода се изпращат в лечебни
заведения извън местата за лишаване от свобода, когато:… 3. са необходими
консултативни прегледи или специализирани изследвания.
Безспорно е по делото, че
ищецът е диагностициран със заболяване на жлъчката.
Въпреки заявеното от ищеца С.,
представената медицинска бележка за диетично хранене обсъдено по-горе
установява факта, че считано от 24.02.2022г. на това задържано лице пребиваващо
в Затвора-Бургас е указано хранене, съгласно Диета № 5. Не е ясно обаче, как
след първоначалното отразяване в документа, че спазване на тази диета следва да
бъде за срок „ПОСТОЯННО“, считано от 31.08.2022г. диетата е отменена, въз
основа на проведено кръвно изследване. Следва да се отбележи, че не се и твърди
на 31.08.2022г. или след тази дата да е правена консултация, преглед със
съответен специалист-гастроентеролог, какъвто е д-р В. Г., за да бъде направен
подобен извод. В тази връзка, съдът намира за необоснован изводът на
изготвилият медицинската справка медицински фелдшер. Не би могло да се приеме,
че след първоначално поставяне на диагноза и изписана рецепта от съответен
медицински специалист в областта на констатираното заболяване, друго медицинско
лице да прави извод за противното /отпадане на необходимостта от такава диета/,
за който служител на администрацията не се и твърди да има подобна специалност.
Обстоятелството, че
задържаният е приемал изписаното лекарство „Ланзацид“ в предписаният диапазон е
доказано по категоричен начин, защото и самият ищец заявява, че го е приемал
два пъти дневно в рамките на месец. Заявеното от д-р Г. не сочи различно
количество или период на прием, а изрично е посочено, че предписаният срок за
приемане на препарата е 1 месец. Следователно, обективно не би могло от страна
на затворната администрация да се нарушават тези указания, като според
твърденията на ищеца този препарат бил заменян неправомерно с друг, при
положение, че е спазен точно указаният срок на лечение. Очевидно, не е налице
нарушение от страна на затворната администрация, ръководена от ответника,
респективно продължаване приема на „Ланзацид“ не е предписано от д-р Г., нито
от друг специалист в съответната област. Такова нарушение принципно не е налице
и по отношение на планов контролен преглед, какъвто вече бе посочено, че не е
указан от медицинския специалист.
В изготвената по делото
справка от д-р Г. е уточнено, че планов контролен преглед не е указан, а такъв
следва да бъде извършен при необходимост, но в случаят, за да се обоснове извод
за отпадане нуждата от провеждане на лечение и съпътстващата го диета, този
извод следва да бъде основан именно на проведен последващ преглед /консултация/
със специалист и евентуални указания за отпадане необходимостта от спазване на
предписаната диета № 5 по Певзнер.
Предвид всичко изложено по-горе,
съдът намира, че действително е допуснато нарушение по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС досежно липса на медицинско обслужване на задържаното лице Св.С.,
изразяващо се в необоснованост на извода за отпаднала необходимост от спазване
на предписаната диета № 5 по Певзнер, предписана от специалиста д-р Г., която
въпреки липсата на последваща консултация, респективно указание на съответен
медицински специалист е отменена необосновано от 31.08.2022г. Сам по себе си
резултатът от проведените кръвни изследвания обективирани в разпечатката на МДЛ
Лина ЕООД не са диагноза, а основание за такава, както изрично се сочи в
указанията на лабораторния анализ вписани в бланката /л.54 от делото/. Не се и
твърди медицинският фелдшер в затвора да има компетентност по отношение
специалността гастроентерология, каквато притежава д-р Г., поради което без
съответните специални знания подобен извод за отпадане на необходимостта от
диетата не може да бъде направен. Още повече в приложената медицинска бележка
за започване на диетата се сочи срок ПОСТОЯНЕН. След като затворната
администрация се е съобразила и изпълнява, поне според заявеното в медицинската
бележка, хранене на С. според диета № 5, считано от 24.02.2022г., само нов
преглед при съответен специалист и направените от него констатации и
предписания могат да бъдат основание за отменяне на диетата. В крайна сметка се
обосновава извода за ЧАСТИЧНА ОСНОВАТЕЛНОСТ на искането в този аспект и
задължаване на затворната администрация да изпълнява указанията относно
прилагане на предписаната диета № 5 във връзка с диагностицираното заболяване
на жлъчката, чието неизпълнение съвсем логично поражда чувство на страх,
съответно уронва човешкото достойнство.
Колкото до последващи обстоятелства,
установени по делото, а именно наличие на необходимост от приемане на задържаното
лице в УМБАЛ-Бургас, което се е случило в края на месец ноември 2022г. /след
образуване на настоящото дело/ тези обстоятелства принципно са извън предмета
на това производство, но отразеното в епикризата на това лечебно заведение
относно образна диагностика на жлъчния мехур на С. само потвърждава извода за
наличие на заболяване на този орган, което обосновава извода, че и към този
период необходимостта от спазване на предписаната от д-р Г. диета не е
отпаднала, а напротив. Само по отношение на твърдяните от ищеца „добавки“,
които не му се дават следва да се отбележи, че видно и от изготвената нарочна
справка на д-р Г., обективираща разрешените и забранените храни не се сочи
задължително предоставяне на някакви добавки, нито се описват конкретни такива.
В тази връзка, претенцията на ищеца по отношението на добавките остава
недоказана и следва да се отхвърли, като неоснователна.
Следва
да се спазва указаното от лекаря относно разрешените и забранените храни.
Обобщено, следва да бъде задължен
ответника, като ръководител на администрацията на Затвора-Бургас незабавно да
предприеме необходимите действия по спазване на предписаната на С. диета № 5 по
Певзнер до евентуално отпадане на необходимостта, само след указание на
съответен специалист, а в останалата част искането да се отхвърли като
неоснователно.
По изложените съображения,
Административен съд- Бургас, първи състав,
РАЗПОРЕДИ:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.280, ал.2, т.2 от ЗИНЗС
Началникът на Затвора-Бургас, незабавно да предприеме необходимите действия
относно спазване на предписаната на ищеца С.С. Диета № 5 по Певзнер до
евентуално отпадане на необходимостта, само след указание на съответен
специалист, т.е. незабавно след получаване на настоящото разпореждане.
ОТХВЪРЛЯ искането на задържания С.П.С. в ОСТАНАЛАТА му
част, съобразно изложените съображения в настоящото разпореждане, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО, на основание чл.281 от ЗИНЗС, може да се обжалва пред тричленен състав на
Административен съд - Бургас, в тридневен срок от съобщаването му на страните,
като обжалването не спира изпълнението на съдебния акт, съгласно чл.281, ал.2
от ЗИНЗС.
СЪДИЯ: