Решение по дело №5942/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3775
Дата: 27 май 2019 г. (в сила от 24 август 2020 г.)
Съдия: Евгени Димитров Георгиев
Дело: 20181100105942
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на петнадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Евгени Георгиев

при секретаря Алина Тодорова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 5 942 по описа за 2018 г.

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД да заплати следните суми:

1. на Р.Б.К.:

- 32 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 429 от Кодекса за Застраховане КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 31.07.2016 г., плюс законната лихва от 06.03.2017 г. до окончателното изплащане;

- 1 520,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат З.Ж. – 1 299,20 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Р.К. е със съдебен адрес – адвокат З.Ж.,***, а З. „Б.И.“ АД е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429 от КЗ на Р.К. срещу З. „Б.И.“ за разликата над 32 000,00 лева до пълния предявен размер от 50 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Р.К. да заплати на З. „Б.И.” АД 45,00 лева разноски по делото и 1 296,00 лева адвокатско възнаграждение с ДДС по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ищецът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 360,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 640,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако някоя от страните обжалва частично решението, тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2% държавна такса върху обжалваната сума по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.             На ищеца

 

[6] В исковата молба от 02.05.2018 г. Р.К. заявява, че вследствие на ПТП от 31.07.2016 г. предизвикано от Веселин Тодоров, е получил скъсване на ахилесовото сухожилие.

 

[7] Гражданската отговорност (ГО) на В.Т.е била застрахована при ответника З. ”Б.И.” АД. Ответникът не е изплатил обезщетение за неимуществени вреди на Р.К., които той оценява на 50 000,00 лева. Ищецът търси и законната лихва от датата на отказа за обезщетение – 06.03.2017 г. - до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-3).

 

2.             На ответника

[8] Ответникът е оспорил предявения иск. Б.И.заявява, че:

1. не В.Т.е причинил ПТП, а ищецът;

2. търсеното обезщетение е прекомерно;

3. ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, защото не е подсигурил достатъчно разстояние до автомобила, който е заобикалял. Затова ответникът моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 58-60).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[9] Р.К. е бил роден на *** г. Преди процесното ПТП, Р.К. е бил жизнен човек (показания на свидетелката Каназирска).

 

[10] На 31.07.2016 около 10:40 часа В.Д.е бил спрял лек автомобил „Фолксфаген“ на участък от пътя между ул. „Републиканска“ и ул. „Ропотомо“ в гр. Созопол. Спирането не е било разрешено на мястото, на което е бил автомобилът „Фолксваген“.

 

[11] По това време Р.К. е навлязъл с мотопед „Ямаха“ по ул. „Републиканска“ в кръстовището, образувано от нея и ул. „Стара планина“, като е предприел ляв завой към ул. „Яни Попов“. В същия момент В.Д.е потеглил на заден ход с лекия автомобил „Фолксваген“, при което е ударил мотоциклетиста Р.К., който се е движил зад него. Към момента на удара мотициклетът, управляван от Р.К., е бил в лентата за насрещното движение, но той не е можел да навлезе в своята лента за движение, защото автомобилът „Фолксваген“ му е пречел (заключението и показанията на вещото лице М., л. 92-96 и л. АТЕ, л. 92-96 и показанията на в.л. М., л.99). Не се спори, че към този момент ГО на В.Д.е била застрахована при ответника Б.И.по договор от 03.03.2016 г. (вж. и справката от ГФ, л. 7).

 

[12] От претърпяното ПТП Р.К. е получил открито разкъсване на дясното Ахилесово сухожилие. Лечението е било оперативно с гипсова имобилизация за 45 дни. На 07.10.2016 г. при качване по стълби той е получил повторно разкъсване на Ахилеса, което е наложило повторна тендорафия и пластика на сухожилието. На 14.11.2016 г. е била извършена свободна кожна пластика, която поради усложнение е била повторена на 14.12.2016 г.

 

[13] През целия този период Р.К. е изпитвал болки, които са били с променлив интензитет. Те са били с голям интензитет през първите 15-20 дни преди и след всяка операция. Той е имал нужда от чужда помощ при ежедневните си дейности, а комфортът му на живот е бил снижен.

 

[14] Вследствие на увреждането на А.Р.К. има: ограничен обем на движенията в дясната глезенна става; ошипяване и остеопороза на дясната глезенна става; белези от извършените операции. Въпреки че Ахилесът му е възстановен, е възможно при по-голямо физическо натоварване той отново да се скъса (заключението и показанията на вещото лице д-р К., л. 89-91 и л. 98-гръб; показанията на свидетелката Каназирска, л. 99-100).

 

[15] На 06.03.2017 г. Б.И.е отказал да изплати на Р.К. обезщетение за неимуществени вреди (писмото, л. 88). Ищецът е заплатил: 2 000,00 лева държавна такса (л. 53); 375,00 лева за вещи лица (л. 77). Той е бил представляван безплатно от адвокат (л. 4). Б.И.е заплатил: 3 000,00 лева без ДДС възнаграждение на адвокат, регистриран по ЗДДС (л. 67 и л. 69); 125,00 лева за вещо лице (л. 75).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[16] Р.К. е предявил иск по чл. 432 от КЗ, връзка с чл. 429 ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429 от КЗ

 

[17] Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ с договора за Увреденото лице, спрямо което застрахованият застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователният договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е  отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[18] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1.             ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2.             това застрахователно събитие да е  причинило увреждания на ищеца;

3.             ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4.             следствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди;

5.             ответникът да не е изплатил на ищците обезщетение за тези вреди.

 

[19] Съдът установи, че:

1. ищецът е участвал в застрахователно събитие-ПТП, покрито по застраховка ГО;

2. то е причинило увреждания на ищеца;

3. виновен за настъпването на ПТП е бил В.Д., чиято ГО е била застрахована при ответника БУЛ ИНС;

4. от уврежданията Р.К. е претърпял неимуществени вреди;

5. Б.И.не е изплатил обезщетение на ищеца;

[20] Съдът приема, че В.Д.е причинил ПТП, защото той е предприел маневра на заден ход, без да я подсигури, а съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗДвП той е трябвало да го направи. Така В.Д.е нарушил чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и е причинил ПТП.

 

[21] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[22] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 31.07.2016 г.

 

[23] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т.  II  от ППВС 4/1968 г.). 

 

[24] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[25] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[26] Съдът установи, че Р.К. е бил на 67 години към момента на настъпването на ПТП. Той е водил живот, активен за възрастта му. От ПТП той е получил открито разкъсване на дясното Ахилесово сухожилие. Лечението е било оперативно. Поставена му е била и гипсова имобилизация за 45 дни. На 07.10.2016 г. при качване по стълби той е получил повторно разкъсване на Ахилеса, което е наложило повторна тендорафия и пластика на сухожилието. На 14.11.2016 г. е била извършена свободна кожна пластика, която поради усложнение е била повторена на 14.12.2016 г.

 

[27] През целия този период Р.К. е изпитвал болки, които са били с променлив интензитет. Те са били с голям интензитет през първите 15-20 дни преди и след всяка операция. Той е имал нужда от чужда помощ при ежедневните си дейности, а комфортът му на живот е бил снижен.

 

[28] Вследствие на увреждането на А.Р.К. има: ограничен обем на движенията в дясната глезенна става; ошипяване и остеопороза на дясната глезенна става; белези от извършените операции. Въпреки че Ахилесът му е възстановен, е възможно при по-голямо физическо натоварване той отново да се скъса. Възстановителният период е продължил около шест месеца. През това време ищецът е имал нужда от чужда помощ и комфорта на живота му е бил снижен.

 

[29] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от смърт на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от. ПЗР на КЗ(отм.)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм.)).

 

[30] Икономическата обстановка в страната от 2014 г. до 31.07.2017 г. също се е променяла. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Така МРЗ е била:

- 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.[1];

- 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.[2];

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.[3];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.[4]. Увеличението от 2014 г. до 31.07.2016 г. е 23,53 % (420,00-340,00/340,00).

 

[31] Съдът откри едно решение на САС, чийто предмет е бил обезщетяването на неимуществените вреди от близко увреждане, настъпило на 30.06.2014 г.  – решение на САС 760-2018-12-ти с-в по гр. д. 6462/2017 г.[5]. С него САС е определил обезщетение от 25 000,00 лева.

[32] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита, че периодът на възстановяване на ищеца, е по-дълг от този по цитираното решение на САС. Съдът също отчита, че ищецът е претърпял няколко операции, а все още ома остатъчни последици от увреждането. Съдът отчита и, че от 2014 г. до 31.07.2016 г. МРЗ се е увеличила с 23,53%. Затова съдът приема, че 32 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца. Ето защо съдът осъжда Б.И.да заплати на Р.К. 32 000,00 лева, като отхвърля иска за разликата до предявения размер от 50 000,00 лева.

 

[33] Б.И.е възразил, че ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, защото не е подсигурил достатъчно разстояние до автомобила, който е заобикалял. Възражението е неоснователно, защото съдът не установи това. Съдът установи, че ищецът е управлявал мотоциклета в насрещната лента на движение. Той е направил това обаче, поради невъзможността да се движи в своята лента, вследствие на навлизането в нея на лекия автомобил „Фолксваген“, управляван от В.Д..

 

3.             По разноските

 

[34] Ищецът търси и разноски. Той е направил такива за 2 375,00 лева и е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[35] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 32 000,00 лева при предявен размер от 50 000,00 лева. Затова съдът осъжда Б.И.да заплати на Р.К. 1 520,00 лева разноски по делото (2 375,00х32 000,00/50 000,00), а на адвокат Ж. 1 299,20 лева адвокатско възнаграждение (50 000,00-10 000,00х0,03+830,00х32 000,00/50 000,00).

 

[36] Б.И.също търси разноски. Той е направил такива за 125,00 лева и е заплатил 3 000,00 лева на адвокат без ДДС.

 

[37] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 18 000,00 лева при предявен размер от 50 000,00 лева. Затова съдът осъжда Р.К. *** 45,00 лева разноски по делото и 1 296,00 лева адвокатско възнаграждение с ДДС.

Съдия:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



[1] Постановление 249/31.10.2013 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[2] Постановление 419/17.12.2014 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[3] Постановление 139/04.06.2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[4] Постановление 375/28.12.2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[5] Съдът е установил, че вследствие на ПТП 24-годишният ищец е получил: счупване на втора метатарзална (предходилна) кост на дясното стъпало; открито прекъсване на дясно Ахилесово сухожилие; разкъсно-контузна рана на гърба на дясното ходило, разкъсно-контузна рана с размери 2х4 см по вътрешната повърхност на дясната подбедрица. В резултат от получените увреждания, ищецът е бил хоспитализиран по спешност за шест дни, през които е претърпял спешна операция, с която е била извършена: хирургична обработка на раните; шев на Ахилесовото сухожилие с два П-образни шева; наместване на счупената втора метатарзална кост и обездвижване на дясната подбедрица с гипсова имобилизация за 45 дни. След това е била проведена рехабилитация и физиотерапия.

   Лечебният и възстановителният период е протекъл без усложнения. Разкъсно-контузните рани са зараснали за две седмици, счупената предходилна кост е зараснала окончателно за 30 дни, а Ахилесовото сухожилие е зараснало с готовност да бъде натоварван десния крак за 45 дни. Общо лечебният и възстановителният период е продължил три месеца, през които ищецът е търпял болки, като през първите две седмици непосредствено след инцидента и през първите две-три седмици от рехабилитацията те са били с по-интензивен характер. След изтичане на възстановителния период, ищецът е търпял епизодично болки в зоната на травмите, налагащи прием на седативни и обезболяващи медикаменти. Към момента на провеждане на съдебното дирене разкъсно-контузните рани са били зараснали, като са останали трайни козметични дефекти в областта на дясната подбедрица и ходило. Счупената предходилна кост е зараснала, като движенията на ходилото и пръстите са били в норма. Разкъсаното Ахилесово сухожилие е било възстановено, като е бил налице трайно намален обем на движението на дясното ходило в глезенната става при екстензия с около 10 процента, което не е влияело негативно на походката на пострадалия. Ищецът е усещал стягане в тази област. По време на лечебния и възстановителния период ищецът е имал непрекъсната нужда от чужда помощ, включително за физиологичните си нужди, за около 45 дни, което му е причинявало силно неудобство, притеснение и дискомфорт. 3а около четири месеца той е търпял ограничение в придвижването и е имал нужда от чужда помощ и помощни средства за това - патерици. Пет месеца ищецът е бил нетрудоспособен, но дори и след това, поради търпените болки, не е можел да изпълнява специфичните си служебни задължения на предишното си работно място, което е наложило да го напусне. Той не е бил в състояние да упражнява спортните дейности, които е обичал да практикува в свободното си време преди увреждането. Преживяните болки и страдания са се отразили неблагоприятно върху психиката му - налице е била негативна промяна, изразяваща се във възникнала след инцидента избухливост и нервност.