Решение по гр. дело №2383/2018 на Районен съд - Плевен

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Плевен, 20.11.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, ХI граждански състав, в публичното заседание на петнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 2383 по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба от “В.П.“ ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.И.Г. против А.Г.В. с ЕГН ********** ***. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за което било образувано ч.гр.дело №8208/2017г. Твърди, че в рамките на 14 дневния срок ответникът подал възражение  срещу издадената заповед. Ищецът твърди, че има сключен договор за цесия от 20.02.2017г. с прехвърлител на вземанията „***“ ООД с ЕИК ***, , което дружество е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия  от 29.05.2015г. с прехвърлител на вземания „***“ ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него и начислени неустойки. Ищецът твърди, че е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание преди подписване на заявлението по чл.410 ГПК, поради което е ищец в настоящето производство. Твърди, че е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително  и с изтеклите договорни неустойки. Твърди, че на 23.07.2013г. ответникът А.Г.В. сключил договор № ***с индивидуален клиентски номер. Твърди, че на основание договора била издадена фактура **********/01.06.2014г. за отчетен период 01.05.2014г. до 31.05.2014г. с краен срок за плащане 19.06.2014г. с обща сума за плащане 73,38 лева за незаплатена далекосъобщителна услуга  и 0,56 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договора. В заключение моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата от 73,38 лева главница за незаплатена далекосъобщителна услуга, сумата от 0,56 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договора. С молба от 27.04.2018г. е направил отказ от предявения иск за неустойка с цена 0,56 лева и за лихва с цена 20,92 лева. Претендира разноски.

В законовия едномесечен срок ответникът не представя писмен отговор и не изразява становище по исковата молба. С молбата ищецът е направил искане за произнасяне с неприсъствено решение, ако са налице условия за това.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 8208/2018г. по описа на Районен съд Плевен. Предявеният иск е допустим за процесната сума от 73,38 лв., тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок или длъжникът е уведомен по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по  чл.422 от ГПК.

На страните по делото изрично са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч. последиците за ответника по чл.133 от ГПК относно писмения отговор, а така също и това, че може да бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно заседание на ответника. При тези изводи, съдът приема, че е налице условието на чл.239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.    

Налице е според съда и второто условие на чл.239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства доказателства .    

В исковата молба се твърди, че страните са били в облигационни отношения. Ищцовото дружество е предоставило на ответника телекомуникационни услуги, като съгласно договора, ответникът е дължал заплащането им в срок. За предоставените услуги, ищцовото дружество е издало фактура, която ответникът не е платил в срок. Не са представени доказателства и липсват твърдения в тази насока ответникът да е извършил плащания по фактурата до момента. В тежест на ответника, съдът е възложил да представи доказателства, че е изпълнил задълженията си за плащане. Като се има предвид, че ответникът не е дал писмен отговор и не е оспорил на основание чл.193 от ГПК представените от ищеца с исковата молба документи, то съдът приема, че обстоятелствата по сключения договор и точното му изпълнение не се нуждаят от друго доказване. Предвид изложеното, съдът счита, че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Всички тези обстоятелства, заедно с посочените по – горе писмени доказателства дават основание да  се направи извод, че страните са били в облигационни отношения, като ищцовото дружество е изпълнило точно задълженията си по договора, а ответникът не е изпълнил задълженията си за плащане на доставената услуга. При тези обстоятелства, съдът счита, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло до размера, в който е предявен, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Следва да бъдат присъдени в полза на ищеца направените деловодни разноски. В настоящето производство разноските на ищеца са в размер на 325 лева, от които 25 лева държавна такса, 300 лева адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част на иска, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 251,40 лева. В заповедното производство разноските на ищеца са в размер на 205 лева и съобразно уважената част на иска, следва да му бъдат присъдени 158,58 лева.

Поради изложеното и при условията на чл.239 от ГПК, съдът

 

Р      Е      Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника           А.Г.В. с ЕГН ********** ***, че същият дължи на ищеца „В.П.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.И.Г., сумата от 73,38 лв., представляваща главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по фактура № **********/01.06.2014г., ведно със законната лихва, считано от 28.03.2017г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА А.Г.В. с ЕГН ********** ***, да заплати на „В.П.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.И.Г., сумата от 158,58 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА А.Г.В. с ЕГН ********** ***, да заплати на „В.П.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.И.Г., сумата от  251,40 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: