Присъда по дело №57/2019 на Окръжен съд - Разград

Производството е по Глава 21 НПК.

Въззивното производство е образувано по протест от прокурор от РП Разград и жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец против присъда №476/01.11.2018 г. по нохд №809/2017 г. на Районен съд – гр. Разград.

 

         Постъпил е протест от прокурор от РП Разград (вх. № 10434/07.11.2018 г. на РС Разград) против присъда №476/01.11.2018 г. по нохд №809/2017 г. на РС Разград. Оплакванията са, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъдат признати подсъдимите за виновни.

         В допълнителни съображения прокурорът излага доводи, че при оценка и анализ на доказателствата, съдът е допуснал съществени процесуални нарушения на правилата по чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НПК, довели до грешни фактически изводи и неправилно приложение на закона. Според прокурора, съдът избирателно, немотивирано и неоснователно е дал приоритет на едни и игнорирал други доказателства, не е изпълнил задълженията си по чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК - да даде отговор защо при налични противоречия дава вяра на едни и отхвърля достоверността на други доказателствени средства. Изтъкват се доводи, че непоследователността в показанията на пострадалия Х. се дължат на изпадането в безсъзнателно състояние – резултат на нанесения побой и изпитото количество алкохол. Изтъква се, че съдът безкритично приел твърдението на св. Б., че се отрича от показанията, дадени на ДП. Прокурорът счита, че съдът неправилно приема, че двамата свидетели-очевидци са заинтересовани и показанията им са съгласувани. Поддържа се искането за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите бъдат признати за виновни, да им се наложи наказание към средния размер, предвиден от закона и да бъде отложено на основание чл. 66 НК. Поддържа се и алтернативното искане да се отмени присъдата и делото върне за ново разглеждане, тъй като мотивите не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК и са пречка да се провери правилността на съдебния акт.

         В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста. Счита, че съдът неправилно интерпретирал доказателствата по делото, тъй като не е кредитирал показания на свидетели – очевидци и не е дал ясен отговор, защо не приема тези показания. Прокурорът заявява, че първоинстанционната присъда трябва да бъде отменена и подсъдимите бъдат признати за виновни, като им бъдат наложени наказания лишаване от свобода към средния размер, чието изпълнение може да се отложи по реда на чл. 66 НК, а алтернативно поддържа искането за отмяна на присъдата и връщане на делото, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като е налице липса на мотиви.

        

         Постъпила е жалба от адв. В. – повереник на частния обвинител и граждански ищец М. И. Х. ***/15.11.2018 г. на РС Разград). Оплакванията са, че присъдата е необоснована, постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати процесуални нарушения. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат осъдени по повдигнатото обвинение и уважен гражданският иск.

         В допълнителни съображения се поддържат оплакванията за неправилност и необосновано на присъдата, че е постановена в нарушение на материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения. Повереникът сочи, че съдът е изложил формални мотиви, съдържащи противоречиви изводи, съответно е налице липса на мотиви; избирателно, в полза на подсъдимите анализирал доказателствения материал.

         Повереникът изтъква, че:

-         подсъдимите имат противоречиви интереси, а са защитавани от един защитник;

-         същият защитник в досъдебната фаза защитавал и интереси на свидетели, което е основание за отвод на процесуалния представител на подсъдимите;

-         изводите на съда, че липсва мотив за нанасяне побой на пострадалия, че  показанията на пострадалия са непоследователни и св. С, св. Б. и св. М. са заинтересовани са произволни и не съответстват на доказателствата по делото.

Поддържа се искането за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат осъдени по повдигнатото обвинение и уважен гражданският иск. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

В съдебно заседание адв. В. - повереник на частния обвинител и граждански ищец М. И. Х., поддържа въззивната жалба и завява, че споделя съображенията за неправилност, изложени от прокурора. Счита, че:

- цялото досъдебно производство е проведено при допуснати нарушения на процесуалните правила;

- при произнасянето си първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила;

-  присъдата е необоснована;

-  присъдата е постановена в нарушение на материалния закон.

         Според повереника на частния обвинител, са допуснати следните процесуални нарушения:

-         при такова естество на обвиненията, е недопустимо един и същ защитник да защитава всички четирима обвиняеми, като същият е бил повереник на свидетели по делото и в едно и също професионално качество се съчетават защитник на обвиняемия, защитник на свидетели;

-         изготвени са формални мотиви, което по същество сочи на липса на мотиви, освен това мотивите съдържат противоречие.

Адв. В. оспорва обосноваността на изводите на съда, че липсата на мотив за извършване на деянието, непоследователността в показанията на пострадалия, заедно с приетата от първоинстанционния съд заинтересованост на свидетелите С и Б. е основание за постановяване на оправдателна присъда. Повереникът на пострадалия намира, че:

- в случая е налице типично деяние по хулигански подбуди;

- непоследователността в показанията на пострадалия се дължи на обективни причини -  не добро осветление, нанесени множество удари с ритници и юмруци в областта на главата и за минути пребит, изпаднал в безсъзнателно състояние, употребил алкохол;

- свидетелите по делото, разпитани на ДП, детайлно описват, как е бил нанесен побоя, кой, какви удари е нанесъл. Дори тези свидетели да имат участие в деянието, те имат право да не уличат себе си, но като свидетели са длъжни да посочат факти и обстоятелства относно другите участници.

Адв. В. счита, че съдът не е извършил и изложил в мотивите анализ, защо не следва да кредитира показанията на свидетелите, на какво се дължи тяхната заинтересованост. Счита, че съдът е бил длъжен да обсъди показанията на свидетелите от досъдебното производство, а не да се позовава само на това, че свидетелите са се отказали от показанията си.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец адв. В. счита, че от събраните доказателства е безспорно установен авторството на деянието и моли съда да постанови осъдителна присъда и наложи съответно наказание, както и да уважи гражданския иск.

 

Постъпило е възражение срещу протеста от Е.С.А., Д.С.Х. и Ф.Р.Ф., чрез защитника им адв. С. (вх. №659/21.01.2019 г. на РС Разград) в което се излагат доводи, че протеста е неоснователен, тъй като съдът е постановил обоснован, обективен и правилен съдебен акт и в мотивите е анализирал показанията и се е обосновал защо не следва да бъдат кредитирани доказателства по делото. Във възражението се сочи, че прокуратурата продължава с опити да прехвърли доказателствената тежест на друг, включително на съда. Искането е присъдата да бъде потвърдена.

В съдебно заседание адв. С. – защитник на подсъдимите моли съда да потвърди присъдата. Излага доводи, че няма допуснати процесуални нарушения. Но  счита, че следва да се даде отговор, доколко е процесуално допустимо, разследващ полицай - т., който в хода на ДП е имал това качество, а впоследствие има качеството на прокурор, в началото да води ДП, а в един следващ момент да пише допълнителни съображения по протеста.

Намира, че участието й в производството не е недопустимо, тъй като е оказвала правно съдействие на подсъдимите и преди да бъдат привлечени като обвиняеми, а са разпитвани като свидетели и след това, когато са обвинени за съответното деяние. Защитникът счита, че съдът е изложил подробни мотиви и прецизно е анализирал всички събрани по делото доказателства.

Адв. С. изтъква, че няма основание да се кредитират показанията на свидетелите, на които се позовава повереника на частния обвинител, тъй като са разпитвани многократно и в ДП и в съдебно заседание, и всеки път показанията са пълни с противоречия, свидетелите са посетили пострадалия, след като именно тях е разпознал, именно тях посочва като лица, те са лицата, свързани със сестра му, със  случката в училище. Според защитника не е установено кой е автора на деянието, какви са мотивите и по какъв начин е извършено, поради което оправдателната присъда е единствения възможен изход. Моли съда да потвърди присъдата.

 

В последната си дума жалбоподателя Е.С.А. моли съда да потвърди присъдата.

В последната си дума жалбоподателя Д.С.Х. моли съда да потвърди присъдата.

В последната си дума жалбоподателя Ф.Р.Ф. моли съда да потвърди присъдата.

 

Въззиваемият Н.И.М. нередовно призован не се явява в съдебно заседание. Подсъдимият Н.И.М. е участвал в първоинстанционното производство. По отношение на него са налице основанията на чл. 329, ал. 2 НПК във вр. с чл. 269, ал. 3 НПК за разглеждане на делото в отсъствието му - не е намерен на посочения от него адрес и се намира извън пределите на Република България, а местоживеенето му не е известно.

 

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на въззивната проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:

С атакуваната присъда РС Разград признал подсъдимите Е.С.А., Д.С.Х., Ф.Р.Ф. и на Н.И.М. за невиновни в това, че на 29.03.2014 г. в гр. Разград, в съучастие, като съизвършители, причинили на М. И. Х.,***, средна телесна повреда изразяваща се в:

-двустранно счупване на долна челюст - през ъгъла вдясно и на тялото вляво, с ход между 32 и 33 /втори-трети долни зъби вляво/ с последваща оперативна интервенция - обездвижване и метална остеосинтеза, довело до трайно затрудняване на речта,

-изпадане в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда - травматична кома, която по своята медико-биологична характеристика обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота, като Е.С.А., Д.С.Х. и Ф.Р.Ф., макар и непълнолетни са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си - престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.63, ал. 1, т.3 от НК и ги оправдал по повдигнатото обвинение.

Съдът отхвърлил, като неоснователни и недоказани, предявените от М. И. Х. граждански искове срещу подсъдимите  - да бъдат осъдени да заплатят на пострадалия солидарно сумата 10 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2014 г. и да бъдат осъдени да заплатят на пострадалия солидарно сумата от 1000 лева за имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2014 г.

Първоинстанционният съд приел, че доказателствата по делото не дават основание за категоричен извод, че четиримата подсъдими за автори на разглеждания побой, тъй като свидетелите които уличават подсъдимите С и Р. Б. не са незаинтересовани и данните по делото категорично сочат на тяхна съпричастност в разглеждания инцидент.

Въззивният протест е подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице по чл. 318, ал. 2 НПК.  

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице по чл. 318, ал. 4,5 и 6 НПК.  

 

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Е.С.А. е роден на *** ***, имал основно образование, не е женен, не е осъждан. Според характеристичната справка (л. 35, т. 2) е тих, спокоен, поддържа добри отношения с близки, роднини и съседи. Няма данни да е нарушавал обществения ред.

Подсъдимият Н.И.М. е роден на *** ***, имал основно образование, не е женен, не е осъждан. Според характеристичната справка (л. 36, т. 2) е тих, спокоен, поддържа добри отношения с близки, роднини и съседи. Няма данни да е нарушавал обществения ред.

Подсъдимият Д.С.Х. е роден на *** ***, имал основно образование, не е женен, не е осъждан. Според характеристичната справка (л. 34, т. 2) е тих, спокоен, поддържа добри отношения с близки, роднини и съседи. Няма данни да е нарушавал обществения ред.

Подсъдимият  Ф.Р.Ф. е роден на *** ***, имал средно образование, не е женен, не е осъждан. Според характеристичната справка (л. 33, т. 2) е тих, спокоен, поддържа добри отношения с близки, роднини и съседи. Няма данни да е нарушавал обществения ред.

 

Свидетелката М.Х. е сестра на свидетеля М. И. Х.. В края на 2103 г. тя  била ученичка в 10 клас на ПГИ „Робер Шуман“ - гр. Разград. По това време един от съучениците й – А. създавал дрязги и М.Х. споделила това с брат си – М.Х., молейки го да разговаря с нейния съученик за да престане А. да се държи така с нея.

Свидетелят М.Х. отишъл до ПГИ „Робер Шуман“, където била и сестра му св. М.Х.. Срещнали съученика й А. и св. Х. му казал да не я безпокои. А. предложил на св. М.Х., да поговори с брат му. Малко по-късно се срещнали със св. Г. М., който А. представил като свой брат, а св. М. казал на св. Г. А. да разговаря с А., за да не безпокои сестра му. Св. Г. М. казал, на А., пред св. Х., да не безпокои момичето. Свидетеля Г. М. казал и „Ще се разберем на друго място“, което възприел св. Т.Ф., който тогава бил със св.  М.Х. и сестра му.

 

Вечерта на 28.03.2014 г. св. М.Х. отишъл в дискотека „Енерджи“ в гр. Разград, заедно със свидетелите И.М.и  Т.Ф.. В дискотеката срещнал и други свои познати – свидетелите О.О., Х.Х.и А.Х..

По същото време в същата дискотека на друга маса били и подсъдимите Н.И.М., Е.А., Д.Х. и Ф.Ф. и св. С. С, Р.Б. и Г. А. и други лица.

След полунощ св. М.Х. тръгнал към тоалетната на заведението. С него тръгнал и св. Х.Х.. По пътя към тоалетната св. М.Х. срещнал св. Г. А. и спрели да говорят. Св. Хълми влязъл в тоалетната, след като излязъл, видял, че някакви хора говорели със св. М.Х. и влязъл обратно в дискотеката.

В това време към М.Х. и Г. А. приближил подс. Н.М., който решил да се намеси, дръпнал св. М.Х., нанесъл му удар с ръка и двамата се вкопчили един в друг и започнали да се дърпат. Към тях приближил подс. Е.М., който ударил с юмрук св. М.Х. отзад по главата. Подс. Д.Х. и подс. Ф.Ф. също започнали да нанасят удари на св. М.Х.. След нанесен удар от подс. Е.М., св. М.Х. се замаял и паднал на земята. Опитал се да стане, но подс. Е.М. нанесъл удар по главата му и пострадалият не успял да стане. Подсъдимите Д.Х., Ф.Ф. и Н.М. започнали да ритат М.Х. по тялото и лицето. Подс. Д.Х. ритнал пострадалия по главата, той паднал на земята, при падането си ударил главата и спрял да се движи. Скоро след това подсъдимите напуснали заведението.

Малко след това св. Х.Х.излязъл да пуши и видял навън паднал на земята св. М.Х..

При М.Х. отишли и свидетелите И.М., Т.Ф., О.О., Х.Х.и А.Х., които разбрали, че е бит и излезли от дискотеката. Видели М.Х. да лежи на пода, без да мърда. Опитали да му помогнат. По-късно дошла спешна помощ и служители на МВР.

Видно от заключението по назначена СМЕ на М.Х. са причинени следните наранявания:

- двустранно счупване на долна челюст - през ъгъла в дясно и на тялото вляво, с ход между 32 и 33 /втори-трети долни зъби вляво/ с последваща оперативна интервенция - обездвижване и метална остеосинтеза;

- травматичен оток и хематом в областта на долната челюст в дясно и периорбитално вдясно

- двустранното счупване на долна челюст се отнася към медико- биологичния критерий счупване на челюст и затруднява функциите на дъвчене и говорене за срок повече от един месец.

Двустранно счупване на долна челюст може да се получи при асиметрично притискане - директно счупване в областта на десния ъгъл и индиректно - между 2/3 долни зъби вляво или от силен удар върху тялото на долна челюст от дясната страна - по механизма на огъване /разтягане/.

М.Х. е изпаднал в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата го среда - травматична кома, която по своята медикобиологична характеристика обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота.

 

Описаната фактическа обстановка се установява въз основа на всички събрани доказателства. Съдебният състав намира, че са събрани възможните и достатъчно доказателства за разкриване на обективната истина. Съставът на ОС Разград не споделя оценката на първоинстанционния съд за достоверността на част от свидетелските показания.

Няма съмнение във факта, че св. М.Х. е влязъл в дискотека „Енерджи“ в гр. Разград без наранявания, счупвания и в съзнание, а е намерен лежащ по гръб на земята, в безсъзнание, със счупена челюст и другите описани наранявания, като напуснал заведението със спешна помощ, след което претърпял лечение на различни по тежест наранявания.

Вида и характера на уврежданията, получени от пострадалия М.Х. и възможните начини на причиняване са установени по несъмнен начин от медицинската документация, заключението по СМЕ показанията на свидетелите, относно изпадането в безсъзнателно състояние. Заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано и не е оспорено от страните.

Безпротиворечиво е установен и факта, че в дискотека „Енерджи“ в гр. Разград, през нощта на 28.03. срещу 29.03.2014 г., са присъствали свидетелите М.Х., Т.Ф., Е. Реджеб, Р.Б., С. С,  Д.Ж., Г. М., А.Х., О.О. И.М., М. Н., Х.Х.и подсъдимите Е.С.А., Н.И.М., Д.С.Х. и Ф.Р.Ф.. В дискотеката имало и много други посетители.

 

Подсъдимите не са дали обяснения в съдебно заседание, нито на досъдебното производство.

 

За начина по който св. М.Х. е получил телесни повреди може да се съди от показанията на свидетелите: Р.Б., С. С, Г. М., Х.Х.и Д.Ж..

         Последните двама - Х.Х.и Д.Х.твърдят, че не са видели кой нанася удари на М.Х., но са видели няколко човека да го ритат и удрят. Св. Д.Х.твърди, че след като възприел, че бият М.Х., влязъл в дискотеката, но не видял своите приятели  - подсъдимите Д.С.Х. и Ф.Р.Ф. и св. Д. Х..

 

         Свидетелите Р.Б., =I=и Г. М. твърдят, че са видели нанасянето на побой над М.Х. и са разпознали лицата, които нанасят удари (в съдебно заседание св. Р.Б. твърди, че е дал такива показания от страх и че не е видял такова нещо, тъй като не си носел очилата).

         Пострадалият М.Х. дава показания в тази насока, но заявява, че е загубил съзнание, че не е сигурен кой го е ударил, но посочва лицата, които е видял на мястото. Наличното противоречие в показанията на пострадалия, дадени в различни периоди от време, несигурността в това кой какви удари му е нанесъл са напълно обясними със състоянието му преди нанасяне на побоя – употребил алкохол и с последиците от боя – травматична кома. Съдът счита, че свидетелят М.Х. е добросъвестен и предава възприетото от него.

         Св. Р.Б., в показанията си от досъдебното производство от 08.02.2017 г. (л. 49, т. 2), дадени пред съдия от съответния първоинстанционен съд, ясно и последователно описва начина на причиняване на уврежданията на Х., лицата които са му нанасяли удари. Описаните удари съответстват на заключението по СМЕ за установените увреждания и начина на причиняването им. Съдебният състав счита, че показанията са достоверни, логични и последователни. Дадените показания на 08.02.2017 г.  не могат да бъдат обяснени със заинтересованост или със желанието на свидетеля да избегне евентуална отговорност. Показанията на св. Б. се подкрепят и от показанията на другите свидетели, посочени по-горе, а и от показанията на пострадалия, включително от показанията на св. Х., който заявява, че когато възприел побоя, не открил в дискотеката своите приятели – подсъдимите Д.С.Х. и Ф.Р.Ф..  Свидетелят и в съдебно заседание, макар че заявява, че не си спомня, потвърждава присъствието на подсъдимите Д., Н., Е. и на свидетелите Ф., Г., С. на местопрестъплението. Твърдението на св. Б., че показанията му са дадени от страх да не бъде обвинен в извършване на деянието, са наивна обосновка на опита да даде показания, ползващи подсъдимите. Пълнотата на показанията от ДП, последователността и логичността ми, съответствието им с установените увреждания на пострадалия, с показанията на други свидетели, обуславят извод, че твърдението на св. Б. за недостоверност на показанията от ДП е невярно. Показанията на св. Б., дадени на ДП и прочетени в съдебно заседание на 18.01.2018 г., са достоверни и могат да служат за изясняване на фактическата обстановка по делото.

         Св. =I=и в съдебно заседание е категоричен кои са лицата, нанесли удари на пострадалия. В показанията, дадени на ДП на 10.09.2014 г., пред съдия от съответния първоинстанционен съд (л. 61, т. 1), описва ясно и последователно нанесените удари от подсъдимите на пострадалия. Показанията на свидетеля, относно първия нанесен удар и последващите удари с крака, нанасяни от всички подсъдими, съвпадат с показанията на св. Б..

         Св. Г. М., в резултат на претърпяно ПТП е с влошено здравословно състояние и в съдебно заседание, пред първоинстанционния съд, на 18.06.2018 г., заявява че не си спомня нищо. Прочетени са, със съгласие на страните, показанията дадени на ДП на 27.08.2014 г. (л. 43, т.1). В показанията си свидетелят описва ясно и последователно лицата, които са били на местопрестъплението и нанесените удари – „последния се сдърпа с някого и падна на земята … някой го ритна с крака по главата … там бяха Ф., Д., Д. и Н.“.

         Посочените показания, които са взаимно допълващи се дават възможност да се изградят категорични изводи за станалото на 29.03.2014 г. и лицата, които са нанесли удари на пострадалия М.Х..

         Пълнотата и последователността на показанията на св. Б. и св. С, съответствието им с показанията на св. М. и св. Х., съответствието им със заключението на вещото лице по СМЕ за вида на уврежданията и механизма на причиняването им, не обуславя извод за сговор или недобросъвестност в показанията им, дадени на ДП, съответно на 10.09.2014 г. и на 08.02.2017 г. пред съдия.

         Възможните съмнения, на които се е позовал съдебния състав на РС Разград, че част от свидетелите искат да избегнат отговорност за участие в престъплението, или че в нанасянето на удари по М.Х. са участвали и други лица, или че е възможно подсъдимите да са подбудени от някого, не обуславят недостоверност на показанията им, относно участие на подсъдимите в престъплението. Произнасянето на съда е в рамките на повдигнатото обвинение. Съставът на ОС Разград намира, че описаната фактическа обстановка е установена от събраните доказателства, преценени по отделно и в съвкупност и изводите , относно участието на подсъдимите в извършване на престъплението са безспорни.

         Подсъдимите следва да понесат наказателна отговорност за извършеното деяние.

         Подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като на посочената дата и място са нанесли удари на М.Х. и са му причинили:

- двустранно счупване на долна челюст - през ъгъла вдясно и на тялото вляво, с ход между 32 и 33 /втори-трети долни зъби вляво/ с последваща оперативна интервенция - обездвижване и метална остеосинтеза, довело до трайно затрудняване на речта,

- изпадане в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда-травматична кома, която по своята медико-биологична характеристика обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота.

Подсъдимите са действали в съучастие, като съизвършители.

 

Подсъдимият Е.С.А.,***, в съучастие като съизвършител с Н.И.М. ***, Д.С. *** и Ф. *** е причинил на М.Х. ***, средна телесна повреда изразяваща се в:

- двустранно счупване на долна челюст - през ъгъла вдясно и на тялото вляво, с ход между 32 и 33 /втори-трети долни зъби вляво/ с последваща оперативна интервенция - обездвижване и метална остеосинтеза, довело до трайно затрудняване на речта,

- изпадане в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда - травматична кома, която по своята медико-биологична характеристика обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота,

като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Подсъдимият Н.И.М.,***, в съучастие като съизвършител с Е.С.А. ***, Д.С. *** и Ф. *** е причинил на М.Х. ***, средна телесна повреда изразяваща се в:

- двустранно счупване на долна челюст - през ъгъла вдясно и на тялото вляво, с ход между 32 и 33 /втори-трети долни зъби вляво/ с последваща оперативна интервенция - обездвижване и метална остеосинтеза, довело до трайно затрудняване на речта,

- изпадане в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда - травматична кома, която по своята медико-биологична характеристика обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота.

Подсъдимият Д.С.Х.,***, в съучастие като съизвършител с Н.И.М. ***, Е.С.А. *** и Ф. *** е причинил на М.Х. ***, средна телесна повреда изразяваща се в:

- двустранно счупване на долна челюст - през ъгъла вдясно и на тялото вляво, с ход между 32 и 33 /втори-трети долни зъби вляво/ с последваща оперативна интервенция - обездвижване и метална остеосинтеза, довело до трайно затрудняване на речта,

- изпадане в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда - травматична кома, която по своята медико-биологична характеристика обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота,

като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Подсъдимият Ф.Р.Ф.,***, в съучастие като съизвършител с Н.И.М. ***, Е.С.А. *** и Д.С. *** е причинил на М.Х. ***, средна телесна повреда изразяваща се в:

- двустранно счупване на долна челюст - през ъгъла вдясно и на тялото вляво, с ход между 32 и 33 /втори-трети долни зъби вляво/ с последваща оперативна интервенция - обездвижване и метална остеосинтеза, довело до трайно затрудняване на речта,

- изпадане в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда - травматична кома, която по своята медико-биологична характеристика обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота,

като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

 

От събраните доказателства се установява, че четиримата подсъдими са нанасяли множество и силни удари с ръце, довели до падането на пострадалия на земята и с ритници, в жизнено важни части на тялото на пострадалия – по тялото и главата, това са направили заедно, като ясно са съзнавали действията, извършени от всеки от тях, продължили са да нанасят удари с крака и след падане на жертвата на земята, докато е загубил съзнание. Съставомерните увреждания са резултат на съвместната дейност на четиримата подсъдими, тъй като по едно и също време всеки от тях е участвал в изпълнителното деяние, чрез нанасяне на удари по тялото и главата на М.Х., като ясно са възприемали и съзнавали действията на другите. Ударите са нанесени и продължили да бъдат нанасяни, макар че пострадалият не е оказал съпротива. Подсъдимите са се познавали, действали са заедно, по едно и също време и са съзнавали, че причиняват общ престъпен резултат, затова е без значение кой от тях какви конкретни увреждания е причинил.

Подсъдимите Е.С.А., Д.С.Х. и Ф.Р.Ф., макар и непълнолетни, с оглед възрастта им, към извършване на деянието, жизненият им опит и развитие са могли да изградят съзнателни представи за последиците от нанесени удари със сила, с ръце и крака,  по главата и тялото на жертвата.

Престъплението е извършено умишлено. Целеният резултат от подсъдимите е нанасяне на побой над пострадалия, за да увредят здравето му. Подсъдимите са съзнавали, че нанасяйки удари по главата и тялото на пострадалия ще причинят увреждания и са искали да причинят телесни повреди на М.Х..

По наказанието.

За престъплението по чл. 129 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години лишаване от свобода до шест години.

За непълнолетни наказанието се определя при условията на чл. 63 НК лишаване от свобода до шест години

Подсъдимите Е.С.А., Д.С.Х. и Ф.Р.Ф. са били непълнолетни към извършване на деянието, съответно наказанието следва да се определи при условията на чл. 63 НК. Разликата във възрастта им е незначителна – няколко месеца. Според установеното в хода на наказателното производство имат сходни характеристични данни. Няма значими разлики и в приноса им при осъществяване на престъплението.

Съдът, при определяне на наказанието, отчете способа на извършване на престъплението – в съучастие, без да са предизвикани от жертвата, интензитета и продължителността на нанесените удари – до изпадане на пострадалия в безсъзнание, тежестта на уврежданията – счупване на челюст и изпадане в безсъзнателно състояние.

Но като отчете, че от деянието са минали 5 години, че ДП е със значителна продължителност, намира че и най-лекото предвидено наказание е несъразмерно на извършеното и на основание чл. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК наложи наказание пробация, включващо следните пробационни мерки:

1.      задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, с периодичност два пъти седмично

2.      задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.

Протеклият наказателен процес, факта на осъждането и въздействието на пробационните мерки над осъдените са достатъчни, за да се превъзпитат, а и за да се въздейства предупредително на останалите членове на обществото.

Подсъдимият Н.И.М. е пълнолетен към датата на извършване на престъплението. По-голям е със седем години от останалите подсъдими. Не е осъждан. Има добри характеристични данни, сходни с тези на останалите подсъдими. Макар и четиримата подсъдими да имат сходен принос в осъществяване на престъплението, то именно подс. М. първи е нанесъл удар на пострадалия и влязъл в съприкосновение с него. При определяне на наказанието съдът отчете способа на извършване на престъплението и тежестта на уврежданията, причинени на пострадалия. Но като взе предвид, че от деянието са минали 5 години, че ДП е със значителна продължителност, счете че на подсъдимия М. следва да се наложи минималното наказание, предвидено в чл. 129 НК – три месеца лишаване от свобода. Поради това, че са налице условията на чл. 66 НК и за превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо изтърпяване на наказанието, съдът отложи изпълнението на наказанието за срок от три години.

Протеклият наказателен процес, факта на осъждането и възможността да приведе в изпълнение наложеното наказание са достатъчни, за да се превъзпита подсъдимия Н.М., а и за да се въздейства предупредително на останалите членове на обществото.

 

 

 

По гражданския иск.

Предявен е граждански иск от М.Х. против подсъдимите Е.С.А., Д.С.Х., Н.И.М. и Ф.Р.Ф. , с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от престъплението и за законната лихва върху сумата 10 000 лв., считано от 29.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдебният състав на ОС Разград намира иска за основателен и доказан. Подсъдимите са признати за виновни за престъпление по чл. 129 НК, съответно са причинил болки и страдания на пострадалия и съгласно чл. 45 ЗЗД дължат обезщетение на Х.. На М.Х. са нанесени множество удари, получил е тежка травма на челюстта, претърпял операция и значителен оздравителен период, изпаднал е в травматична кома. Съответна интензитета на претърпените болки и страдания, продължителността им обуславя извод, че сумата 10 000 лв. е необходима и достатъчна за възмездяването им. Подсъдимите дължат обезщетението солидарно.

На основание чл. 86 ЗЗД подсъдимите дължат и обезщетение за забава върху присъденото обезщетение в размер на законната лихва, считано от 29.03.2014 г. до окончателното изплащане.

Предявен е иск за имуществени вреди, без да е конкретизирано основанието да се претендира сумата 1000 лв. съгласно чл. 88 НПК разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело. Необходимостта от отстраняване на недостатъци на исковата молба, с която е предявен иск за обезщетяване на имуществени вреди, резултат от престъплението би довело до забавяне на наказателното производство, което е недопустимо съгласно чл. 88 НПК. Поради това съдът прекрати производството  иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, с който Х. претендира подсъдимите да бъдат осъдени да заплатят солидарно сумата 1000 лева – обезщетение за имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

По протеста.

Съдебният състав на ОС Разград счете протеста за основателен и в съответствие с правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК отмени присъдата на РС Разград и постанови нова, с която призна подсъдимите за виновни.

 

По жалбата от повереника на частния обвинител и граждански ищец.

Съдебният състав прие жалбата основателна в частта й относно изводите на първоинстанционния съд по достоверността на свидетелските показания и съответно виновността на подсъдимите за извършване на престъплението, в което са обвинени.

Съдът счита, че няма допуснати отстраними процесуални нарушения, които са основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Позоваването на нарушаване на чужди права – на подсъдимите, тъй като при противоречиви, според повереника, интереси са защитавани от един адвокат, не е основание съда да отмени присъдата. Подсъдимите са осъществили свободно избор на защитник, не дават обяснения, съответно не може да се направи и извод за наличие на противоречиви интереси.

Първоинстанционния съд в достатъчна степен е извършил и отразил в мотивите анализ на доказателствата и не е налице такава непълнота на мотивите, която да се приравни на липса на мотиви.

 

По възраженията на защитата на подсъдимите против протеста и жалбата.

Защитника на подсъдимия твърди, че няма допуснати процесуални нарушения, но същевременно излага доводи, че е процесуално недопустимо разследващ полицай - т., който в хода на ДП е имал това качество, а впоследствие има качеството на прокурор да излага допълнителни съображения към протеста.

Съдът намира, че това обстоятелство е настъпило след постановяване на съдебният акт, предмет на въззивна проверка, не е довело до накърняване на нечии права, не е основание за ревизиране на атакувания съдебен акт.

Съдебният състав на ОС Разград не споделя доводите на защитата на подсъдимите, че  не следва да се кредитират показанията на посочените свидетели от адв. С.. Няма противоречия, които не са изяснени. Не е възможно да се очаква пълно съвпадение на показанията на свидетелите, поради интензивното развитие на събитията, времето (през нощта) и мястото (питейно заведение) на което е извършено деянието, както и състоянието на самите свидетели, мястото от което са възприели събитията. По основните факти няма противоречие в свидетелските показания.

С оглед наличието на несъответствие в показанията на свидетелите, дадени на досъдебното производство и пред първоинстанционният съд, съдебният състав е изразил становището си по-горе. Според съдебният състав достоверни са показанията от досъдебното производство.

Съдебният състав счита, че по несъмнен начин е установено авторството на престъплението и възможното участие в извършване на деянието и на други лица, които не са привлечени като обвиняеми, не обуславя изход на наказателното производство – оправдаване на подсъдимите. Установено е, по несъмнен начин, че те са извършили престъпление по чл. 129 НК. При безспорно установеното – нанасяне на удари на пострадалия и последица от тях телесни увреждания, съдът счита, че следва да понесат наказателна отговорност. Обстоятелството, че в хода на наказателното производство не са установени лични отношения, предхождащи  деянието, между подсъдимите и пострадалия, които да са мотив за нанасяне на побой, не изключва извършването по хулигански подбуди, нито може да е довод за признаването им за невиновни.

         С оглед на изложеното съставът на ОС Разград прие, че РС Разград е постановил неправилен съдебен акт, като е признал подсъдимите за невиновни и ги оправдал по повдигнатото обвинение и поради това отмени атакуваната присъда и постанови нова, с която призна подсъдимите за виновни по повдигнатото обвинение, осъди ги да заплатят разноски, в съответствие с разпоредбата на чл. 189 НПК и държавна такса върху гражданския иск. С оглед виновността на подъсдимите за извършване на престъплението съдът, като прие че гражданския ищец е претърпял болки и страдания от нанесените от подсъдимите телесни повреди, уважи искът за обезщетяването им, с правно основание чл. 45 ЗЗД. 

 

Председател:                         Членове:  1.                            2.