РЕШЕНИЕ
№ 1151
гр. Варна, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110204218 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„АВИО ОТРЯД ВАРНА“ ООД с ЕИК103256924, представлявано от В.И.С.,
депозирана чрез адв. И.Г. против Наказателно постановление №23-0001025 от
06.07.2021г, издадено от директора на РД „АА" - Варна, с което за нарушаване нормата
на чл. 91б, ал.1, т.1 от ЗАвтПр на ЮЛ е било наложено адм. наказание „имуществена
санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди/лв. на основание чл.97, ал.1, пр.последно от
същия закон.
В жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като се
сочи, че то е незаконосъобразно, тъй като неправилно е отразена фактическата
обстановка, неправилно е приложен материалният закон и при съществени нарушения
на процесуалните нравила, водещи до ограничаване на правото на защита на
санкционираното лице. Сочи се, че в случая се касае за извършен обществен превоз на
товари, а не за превоз за собствена сметка. По никакъв начин не било доказано, че
дружеството е извършило превоз на опасни товари. Не ставало ясно как е определена
датата на нарушението, като се визират процесуални нарушения в тази посока.
В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от своя процесуален
представител- адв.Ив.Г., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП на
посочените в жалбата основание, като навежда и нови основания. Претендира за
1
присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява.
В придружителното писмо, с което делото е изпратено в съда директорът на РД“АА“-
Варна излага становище за законосъобразност на НП. Отправя възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, претендира и за присъждане на възнаграждение
за осъществено процесуално представителство.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На дружеството – жалбоподател „АВИО ОТРЯД ВАРНА“ ООД с ЕИК *********,
представлявано от В.И.С., притежаващо лиценз на Общността за извършване на
международен превоз на товари №13476, била извършена комплексна проверка от
длъжностни лица към РД “Автомобилна администрация” гр. Варна, сред които и
св.Б.И..
На 22.03.2021г.. до дружеството била изготвена покана изх.№82-00-51-
624/22.03.2021г. от Началника на РД“АА“-Варна. Поканата била изготвена на
основание чл.91б т.1 от ЗАвП във връзка с чл.12, ал.4 и ал.5 от Наредба № Н-14 от
27.08.2009г. на МТИТС и била адресирана до управителя на дружеството. Тя
съдържала писмено разпореждане в 7-дневен срок , да предостави в РД “АА” гр.
Варна документи във връзка с проверка на документацията относно транспортната
дейност на дружеството за периода от 01.09.2020г. до 30.09.2020г. В цитираната
покана подробно бил изложен списък с исканите документи сред които и „Пътни
листи /при превози за собствена сметка – заповед на ръководителя на
предприятието/, товарителници и тахографски листи за периода по дати във
възходящ ред за всяко използвано МПС " /раздел I , т.5 от поканата приложена по
преписката/, както и била упомената отговорността, която се носи при непредставяне
на изискуемите документи. Поканата била връчена лично на управителя на
дружеството В.С. на 24.03.2021г. Въпреки горното, до изтичане на определения в нея
7-дневен срок - 31.03.2021г. /сряда- работен ден/ визиран в горепосочената наредба за
представяне на изисканите документи, въззивното дружество не представило в
административната сграда на РД“АА“-Варна заповеди на ръководителя на
предприятието. На 01.04.21г. били представени всички изискани документи- в това
число пътни листи, товарителници и други. В хода на проверката било констатирано,
че на 11.09.2020 г. дружеството извършило превоз за собствена сметка на опасни
товари, превозвайки авиационен бензин със специализиран автомобил марка "Ман" от
кат. N3 с peг. № СВ6994МХ, видно от товарителница, копие от протокол от дата
11.09.20г. и декларация от упълномощено лице от дата 06.04.21г. До приключване на
проверката тези пътни листи не били представен в администрацията на РД „АА“-
Варна.
2
При горните констатации на 06.04.2021 год. инсп.Б.И. съставил срещу въззивното
дружество АУАН, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на
чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвП, като актосъставителят приел, че нарушението е извършено на
01.04.2021 год., която дата се явява денят следващ датата, на която е изтекъл 7-
дневният срок. Актът бил предявен и връчен още същия ден на упълномощетно от
представляващия въззивното дружество лице, което го подписало без възражения. В
срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени писмени възражения пред АНО.
Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
понастоящем НП на директора на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, в
което били възприети изцяло фактическите и правните констатация дадени от
актосъставителя, като на основание чл. 97, ал.1, пр. последно от ЗАвП наложил на
въззивото дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
5000 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвП.
Наказателното постановление било връчено на представляващия дружеството на
30.07.2021г. В законоустановения 7-дневен срок, на 05.08.2021г. /видно от входящия
номер на жалбата/, в РС-Варна била депозирана жалба срещу горепосоченото НП.
Съдът напълно кредитира показанията на св. Б.И., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от
показанията на свидетеля И., дадени в съдебно заседание, АУАН , покана, приемо -
предавателен протокол, справки от системата на „АА“, товарителница, пътен лист,
протокол за извършена проверка на стоки в висок фискален риск, декларация от
упълномощено лице, заповед и от останалите приети по делото писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
3
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- директора на РД
„Автомобилна администрация” –гр.Варна. Лицата, осъществяващи контрол по
спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за
извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на
пътните превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в
разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАвП и това са длъжностните лица от Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация", каквото безспорно качество притежава и
актосъставителя И.. Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия закон предоставя правомощие на
тези лице, при изпълнение на задълженията си да съставят актове за констатираните
нарушения. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗАвП не
предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС
или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни
правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-08-30/24.01.2020
год. /приложена към преписката/ министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщения е делегирал правомощия на директорите на РД"АА" да
издават НП за нарушения по ЗАвП без да обвързва тези правомощия с територията на
която са извършени нарушенията. В случая НП е издадено от П.Ц. в качеството му на
директор на РД „АА“-Варна, поради което е издадено от компетентен орган.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и
3 от ЗАНН.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е П.Й.
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН– видно
съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това
нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на
производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на
наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за
4
основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
нарушаване правото на защита на обвинения субект и неправилно приложение
на закона.
Съгласно приложената от АНО административно наказателната разпоредба - чл.97,
ал.1, предл. последно от ЗАвП, който не представи за проверка свързани с превозната
дейност, документи се наказва с глоба или имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Волята на законодателя е пределно ясна, касае се за изобщо непредставени документи.
Наредба № Н-14 на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията от 27.08.2009 г. е издадена на основание чл. 91а, ал. 11 от Закона за
автомобилните превози и урежда по-специално начина на провеждане, обхвата и
организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията от компетентността
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за спазване на изискванията
на Закона за автомобилните превози, подзаконовите нормативни актове по
прилагането му и регламенти (ЕО) № 561/2006 и (ЕС) № 165/2014. Съгласно чл. 12 от
тази наредба се извършват контролни проверки в предприятията, като ал. 2 определя
начина на селектиране на предприятията за извършване на проверка. Съгласно чл.12,
ал.4 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009г. на МТИТС Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" може да извършва контролни проверки на
предприятията чрез изискване на документи, свързани с елементите на проверката, а
съгласно чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвП превозвачите и собствениците на автогари са длъжни
предоставят на служителите от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"
за проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и товари. Безспорно
видно от приложените по делото доказателства елемент на проверката е била
документацията касателно транспортната дейност на дружеството, като в тази връзка в
поканата до дружеството са описани документите, които е следвало да бъдат
представени. Безспорно сред тези документи са били и „Пътни листи /при превози за
собствена сметка – заповед на ръководителя на предприятието/, товарителници и
тахографски листи за периода по дати във възходящ ред за всяко използвано
МПС " , визирана в раздел I , т.5 от поканата приложена по преписката. Определеният
в ал. 5 срок от Наредбата за представяне на документите за проверката е 7-дневен.
Подзаконовата норма задължава съответната Автомобилна администрация да
извършва контролни проверки на предприятия чрез изискване на документи свързани
с елементите на проверката, като документите следва да се представят в 7-мо дневен
срок от получаване на уведомлението за проверката. Видно от доказателствата по
делото е, че с покана изх.№82-00-51-624/22.03.2021г. РД“АА“-Варна е изискала от
възивника да представи документи във връзка превозната дейност на дружеството,
като при наличие на превози за собствена сметка е изискано представяне на заповед на
ръководителя на предприятието. Видно от приложените по делото доказателства
5
/отбелязване в самата покана/, поканата е била получена лично от управителя на
дружеството на 24.03.2021г.
Съобразно приложената от АНО като нарушена норма на чл. 91б, ал.1, т.1 от ЗАвП -
Превозвачите и собствениците на автогари са длъжни: да предоставят на
служителите от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за проверка
всички документи, свързани с превозите на пътници и товари. „Превозвач” по
смисъла на § 1, т.5 от ЗАвПр е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано
като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на
превозни средства, предназначени за тази цел. "Обществен превоз" съгласно § 1, т.1
от ЗАвПр е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа
облага, който се извършва с моторно превозно средство. В случая както
актосъставителят, така и наказващия орган са приели, че възз. дружество на 11.09.20г.
е извършило превоз за собствена сметка на опасни товари. От доказателствата по
делото / цитираната по горе товарителница/ е видно, че превозвач и получател на
товара е възз. дружество, като в товарителницата е вписано, че превозът се
осъществява с МПС, посочено в АУАН и НП т.е. възз. дружество е участник в превоза
на опасени товари по смисъла на §1, т. 3 ДР на Наредба № 40/14.01.2004 г. за
условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари.
Административнонаказателната преписка съдържа товарителница, в която е посочен
видът на превозваната стока /товар/ - авиационен бензин. От протокола за проверка на
стоки с висок риск, също е видно, че се касае за бензин за двигатели- авиационен
бензин. „Опасни товари“ са вещества и изделия, чието транспортиране по пътищата е
забранено или се разрешава само при определени обстоятелства съгласно Приложение
А и Приложение Б към Европейската спогодба за международен превоз на опасни
товари по шосе /ADR/ - §1, т. 16 ДР на ЗАвт.П. Конкретният товар е класифициран с
клас 3 на опасен по см. на дефиницията поради принадлежността му към Приложение
А към Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе
/ADR 2003/, с идентификационен № на опасност 1202. С оглед на горното не се
споделя възражението, че не било доказано извършването на превоз на опасни товари.
От друга страна съгласно § 1, т.4 от ЗАвПр "Превоз за собствена сметка" е: а)
превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или
произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни
превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за
чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и
превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на
предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите
принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени,
закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или
6
поправени от него, или б) превоз на пътници без заплащане с нетърговска или
нестопанска цел, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от
собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни
средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято
сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него.
Посочената от АНО като нарушена норма на чл. 91б, ал.1, т.1 от ЗАвП визира
задължения за превозвачи и собственици на автогари, но не и за лица , извършващи
превози за собствена сметка. Задълженията за последните са визирани в чл. 91в,
съгласно който превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след
тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните
органи: 1. тахографските листове от аналогови тахографи; 2. информацията, извлечена
от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача; 3. пътните листове. Т.е.
транспортната документация за тях е изброена изрично и не съдържа изискване за
съхранение и представяне на заповеди за превоз на ръководителя на предприятието.
Не се оспорва от въззивното дружество, че в указания му срок не са представени
указаните заповеди, както и че такова не е представено изобщо в хода на проверката, а
и на по-късен етап. Но неясно в случая от посоченото в АУАН и НП остава като какъв
субект е наказано възз. дружество- като превозвач по см. на § 1, т.5 от ЗАвПр или като
лице извършващо превоз за собствена сметка по см. на § 1, т.4 от ЗАвПр, понеже
ЗАвтПр предвижда различни задължения за представяне и съхранение на различни
документи.
На следващо място, видно от съдържанието на АУАН, а и на НП от фактическа
страна е прието, че „превозвачът не е спазил законоустановения 7 дневен срок,
изтичащ на 31.03.2021 г. за представяне на ……заповеди по раздел I - точка 5…..“На
първо място тук следва да се посочи, че законоустановен срок за представяне на
исканите документи не е предвиден в разпоредбите на ЗАвПр. Такъв срок е визиран
единствено в разпоредбите на Наредба № Н-14 от 27.08.2009г. на МТИТС- чл.12, ал.5,
като неизпълнението на този срок е обвързано с нарушение, което се санкционира с
нормата на чл.105 от ЗАвПр. На следващо място от така повдигнатото
административно обвинение, действително не е ясно, както се сочи и в жалбата, за
какво точно е повдигнато обвинението- за това, че изисканите документи не са
представени в срока определен съобразно Наредбата, за което се съдържат индиции в
приетата дата на нарушението -01.04.2021г., която безспорно е обвързана с цитирания
7-дневен срок започващ да тече от датата на връчване на поканата, а именно от
25.03.2021г., или за това че се касае за непредставени изобщо документи, тъй като по
този въпрос волята н АНО е абсолютно неясна.
По горепосочените съображения, съдът намира, че формулирано административното
7
нарушение, безспорно не навежда на яснота за какво нарушение е ангажирана
отговорността на въззивника. Тази неяснота не би могла да бъде запълнена със
становището на АНО изпратено в съда, или пък по тълкувателен път от материалите по
преписката, още по-малко от тези събрани в съдебното производство чрез разпита на
актоставителя, защото наказаният субект се защитава срещу фактите отразени в НП, а
не срещу становището на АНО относно депозираната жалба.
В контекста на всичко гореизложено посочената правна квалификация на деянието
съпоставена с фактическите обстоятелства описани в АУАН, възпроизведени и в НП,
сочат на неяснота на предявеното обвинение, в който смисъл са възраженията на
въззивното дружество.
Съдът намира, че процесуалните пропуски в съдържанието на АУАН и НП, са
съществени - липсва описание на нарушението съобразно изискванията на чл.42, т.4 и
чл.57, ал.,1 т.5 от ЗАНН. Не са посочени обстоятелствата, при които е извършено,
което възпрепятства проверката по същество относно изпълнението на задължението
по чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвПр. Предявеното обвинение не кореспондира с правната
квалификация на деянието. Горните изводи касаят и формата на изпълнителното
деяние. т.е. сред възможните форми на изпълнителното деяние няма „неспазване на 7-
дневен срок за представяне на ….заповеди“, както е посочил АНО в случая. В АУАН и
НП административното “обвинение” е отразено като „превозвачът не е спазил
законоустановения 7 дневен срок, изтичащ на дата 31.03.2021 г. за представяне на …
заповеди …“. Не е посочено и дали превозвачът ги е издал и ги съхранява. Нещо
повече установените по делото факти би могло да се приеме, че възз. е документирал
ненадлежно превоз на товари за собствена сметка /по дефинициите на § 1, т. 2 и т. 4, б.
„а“ от ДР на ЗАвтПр/. При този вид превоз е недължимо изготвяне на товарителница,
тъй като с арг. от чл. 50, ал. 1 ЗАвтП тя установява договора за превоз, какъвто не се
сключва при превоз за собствена сметка поради сливане в едно на качествата
превозвач и получател или изпращач. За тази категория превоз не се изготвя и пътен
лист. Датата на превоза, часовете на тръгване и маршрута на движение, както и видът
на товара се посочват в нарочна заповед, изхождаща от лицето, за чиято сметка се
осъществява превоза /вж. чл. 18, т. 4 от Наредба № 8/27.06.2008 г. за условията и реда
за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка/. Доказателствената
стойност на изхождащите от възз. частни свидетелстващи документи – товарителница
и пътен лист се определя от съпоставката им с останалите информационни източници.
Такава е декларацията на упълномощеното лице, според която превозът е извършен за
собствена сметка и нуждите за зареждане на собствени самолети и хеликоптери, такива
са и останалите представени при проверката доказателства- описани в приемо -
предавателния протокол. Такива следи се съдържат в товарителницата и пътния лист.
Т.е. фактите по делото сочат, че заповеди от ръководителя на предприятието не са
издавани въобще. Така, че като не са издадени няма и как да бъдат представени, още
8
повече, че такова задължение съобразно нормите на ЗАвПр въз. дружество като
извършило превоз за собствена сметка е нямало.
Освен горното, изхождайки от анализа на относимите материалноправни норми,
съдът приема, че формулираното в случая обвинение за неспазване на законоустановен
7-дневен срок за представяне на изисканите заповеди не е предвидено като наказуема
форма на изпълнителното деяние от законодателя. От друга страна, за да е налице
непредставяне на изисканите документи , то такава следва да съществуват и да се
съхранява от превозвача, като отново няма изложени факти и обстоятелства за това,
както и надлежно обвинение. Липсва и разследване в горната насока.
Налице е пълна неяснота в какво се състои съставомерното бездействие на
дружеството, поради което същото не е могло да разбере за извършването на какво
административно нарушение му е повдигнато обвинение и съответно не е могло да
реализира правото си на защита в пълен обем. Горното възпрепятства и съда да
извърши проверка има ли допуснато нарушение и правилно ли е било санкционирано
същото. Недопустимо е саниране на горните пороци със съображения в
придружителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда. Допуснато е съществено
процесуално нарушение в административнонаказателното производство, което е
основание за незаконосъобразност на издаденото НП и влече неговата отмяна.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С оглед крайният извод на съда за незаконосъобразност на НП, в настоящия случай
не се дължи произнасяне относно наличието или отсъствието на основания за
приложението на чл.28 от ЗАНН.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63,
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
9
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай на първо място АНО не е бил представляван от надлежно
упълномощен процесуален представител, а на второ място са налице основания за
цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното
на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
От друга страна следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на разноски съставляващи адвокатско възнаграждение. От
съдържанието на приложения на л. 6-гръб договор за правна защита и съдействие от
05.08.2021 г. и приложените пълномощни се установява, че жалбоподателят е
възложил на адвокат И.Г. от АК-Шумен оказването на правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване
на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 580 лева,
като е заплатен авансово и данъкът в размер на 58 лв. и е заплатена в брой при
подписване на договора сумата от 638 лв., т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим
на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е направено от Директора на
РД“АА“-Варна, в придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда.
Затова съдът следва да отбележи, че минималните размерите на адвокатските
възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ
бр.68 от 31 Юли 2020г., когато административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността
на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата ((изм. -
ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от
2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС -
ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.-31.07.2020г.) за
защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 5000
лева е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.. В случая е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 5000 лв. и минималното адвокатско възнаграждение,
съобразно горепосочения текст от наредбата е над 300лв.- 580 лв. /изчислено по
10
горепосочената формула/, като отделно е събран авансово и данък в размер на 58 лв..
Предвид цитираното по-горе възражението за прекомерност се явява неоснователно. В
проведените по делото съдебно заседание, възз. е бил представляван от адвокат. Затова
следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника, като на
последния следва да бъдат присъдени съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, направени по настоящото дело, в размер от 638,00 /шестстотин
тридесет и осем/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0001025 от 06.07.2021г, издадено от
директора на РД „АА" - Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 91б, ал.1, т.1 от
ЗАвтПр на „АВИО ОТРЯД ВАРНА“ ООД с ЕИК103256924, представлявано от
В.И.С. е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет
хиляди/лв. на основание чл.97, ал.1, пр.последно от същия закон, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –гр.Варна да
заплати на „АВИО ОТРЯД ВАРНА“ ООД с ЕИК103256924, представлявано от
В.И.С. сумата от 638,00 /шестстотин тридесет и осем/ лева, представляваща съдебни
разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” –гр.Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11