Р Е Ш
Е Н И Е № 260079
21.09.2020
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на двадесети август през две хиляди и
двадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели И.
секретар Елена Драганова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №302 по описа за 2020г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от Р.А.И. с ЕГН:********** ***, против В.Т.Т. с ЕГН:********** ***, иск с
правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.240 и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата
твърди, че през м.май 2017г. дала в заем на ответницата сумата от 5000лв.,
която й била необходима за довършване ремонта на собственото си жилище,
находящо се на адрес гр.Хасково, ул.“П.Р.Славейков“ №14, ет.1. Ищцата изтеглила
сумата от ДСК, като уговорката с ответницата била, като има нужда тя да й я
върне. Към този момент ответницата живеела на семейни начала със сина на ищцата
в друго жилище. През м.октомври 2017г. синът на ищцата се разболял и за
лечението му спешно трябвало да осигури средства. Той бил приет в болница в
гр.София с диагноза „атрофия на мозъка“ и се наложило ищцата да тегли нов
кредит от ДСК, за да има средства за лечението му. Здравословното му състояние
се влошило и на 14.03.2018г. починал. След разболяването на сина й ищцата
няколко пъти искала парите си от ответницата, тъй като те били необходими за
осигуряване на медицинска помощ за него. Ответницата отговаряла, че няма
възможност да й върне парите. С нотариална покана ответницата била поканена да
върне на ищцата парите на 12.11.2019г., но на посочената дата тя не се явила и
не върнала дадената й в заем сума. На 04.12.2019г. ищцата подала заявление за
издаване на заповед аз изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано
ч.гр.д.№3765/2019г. по описа на РС-Хасково. Срещу издадената заповед
ответницата подала възражение, че не дължи претендираната сума, поради което
ищцата предявява настоящата искова молба. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответницата
дължи на ищцата връщане на дадената в заем сума от 5000лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 04.12.2019г.,
както и да бъде осъдена да заплати направените по заповедното и настоящото
производство разноски.
Ответницата
депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че сумата от 5000лв. е дадена от ищцата като дарение на
нея и сина на последната, а не като заем. Алтернативно твърди в случай, че
сумата е дадена като заем, че само 2500лв. са отишли за ремонта в жилището, в
което живели заедно със сина на ищцата. Другите 2500лв. били дадени за
покриване на дълговете на последния от хазарт.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищцата
заявление е образувано ч.гр.д.№3765/2019г. по описа на РС-Хасково
по реда на чл.410 от ГПК срещу ответницата за сумата 5000лв. – главница по предоставен в м.май 2017г. паричен заем. Като доказателства
по делото са представени договор за потребителски кредит, сключен на
01.03.2017г. между ответницата и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, за сумата от
20810лв. Издаден на 11.09.2017г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№1026/2017г. по
описа на РС-Хасково, с който Мирослав Иванов Николов е осъден да заплати на
„4финанс“ ЕООД сумите от 350лв. – главница, дължима по договор за кредит от
13.05.2015г.; 335,16лв. – наказателна лихва за забава; 30лв. – разноски за
уведомяване на длъжника и разноски по заповедното производство. На 06.03.2020г.
до длъжника по ч.гр.д.№1026/2017г. е изпратено съобщение за образувано срещу
него изпълнително дело от ЧСИ Захари Запрянов с район на действие ОС-Хасково.
Представена е вносна бележка от 01.06.2020г. за заплатена сума от 1311,34лв. от
Мирослав Иванов Николов по сметка на ЧСИ Захари Запрянов. С отговора на
исковата молба се прилагат фактури и платежни документи за закупуване на
строителни материали и монтиране на уреди и мебели.
От показанията на
свидетелката Тянка А. Христова /сестра на ищцата/ се установява, че е
присъствала при предаването на сумата от 5000лв. от ищцата на ответницата.
Свидетелката твърди, че тази сума е била дадена на ответницата, за да й помогне
ищцата да завърши ремонта на жилището си. Според св.Христова, уговорката между
страните била да се върнат парите, когато може. Това се случило през м.май
2017г., а през м.октомври същата година другият син на ищцата се разболял и
започнали да събират пари за лечението му в чужбина. Тогава ищцата започнала да
си иска парите от ответницата.
От показанията на
свидетелката Галина Георгиева Т. /майка на ответницата/ се установява, че след
като решили да правят ремонт на апартамента дъщеря й изтеглила заем.
Впоследствие свидетелката разбрала, че ищцата решила да й помогне с някакви
5000лв., с които ще й помага при вноските. След няколко месеца обаче разбрала,
че половината от тези пари са похарчени от сина на ищцата, с когото дъщеря й
живеела тогава, за погасяване на някакви дългове, които не ставало ясно от
какво са. Към онзи момент ответницата и сина на ищцата живеели при св.Т. и
правели ремонт на друг апартамент. Този ремонт продължавал и към момента. Свидетелката
твърди, че преди около година ищцата започнала да си иска парите. Проблемите с
другия й син дошли много по-късно,
според св.Т.В. и Мирослав тъкмо се били разделили, когато се разболял Николай,
а те се разделили към края на 2017г. Свидетелката продала през лятото на 2017г.
заедно със сестра си наследствено жилище от майка им. Нямало уговорка от парите
от продажбата на това жилище да се връщат пари на ищцата. Според св.Т., ищцата
нямала право да иска от тези пари, защото тя също имала дългове, също вземала
заеми, за да гледа болния си мъж и родителите си и си погасила почти заемите с
тези пари. Свидетелката твърди, че В. и Мирослав живели при нея от 2014г. до
есента на 2017г., докато се разделят, като не отишли да живеят в жилището,
което се ремонтирало. То все още било в ремонт, но ответницата вече живеела
там.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, като се иска установяване
на вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът
намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в
срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че
дължи суми на ищеца по силата на договор за заем. Разгледан по същество иска се
явява основателен. Не съществува спор между страните, че през месец май 2017г. ищцата е предала на ответницата сумата от 5000лв. Не
съществува спор също така, че известно време след това ищцата започнала да иска
от ответницата да й върне парите. Спорният въпрос е дали сумата е дадена като
дарение или в заем, както и дали е в полза само на ответницата или на нея
заедно със сина на ищцата, с когото към онзи момент са съжителствали на
съпружески начала и с когото имат родено дете от това свое фактическо
съжителство. Спорен е също така въпроса дали цялата сума от 5000лв. е
използвана за ремонт на жилището на ответницата или само половината от нея, а
другата половина е употребена от сина на ищцата. В своите показания св.Христова
категорично заявява, че сумата е дадена в заем на ответницата, като също така
твърди, че е присъствала при предаване на парите. Същевременно св.Т. твърди, че
ищцата дала парите, за да помогне на ответницата при вноските. Никъде в своите
показания св.Т. не споменава, че парите са били дарение, а единствено твърди,
че ищцата искала да помогне за вноските, респ. за ремонта на жилището на
ответницата. При тези данни по делото съдът приема, че е налице действително
сключен между страните договор за заем, който е реален договор по своя характер
и се счита сключен от момента на реалното предаване на сумата. Доколкото от
показанията на св.Христова става ясно, че дадената в заем сума е била с
уговорка да се върне, когато е възможно, следва извода, че падежа е при
поискване. Съдът приема за установено също така, че сумата от 5000лв. е дадена
на ответницата за ремонт на нейното собствено жилище, където е следвало да се
нанесат да живеят заедно със сина на ищцата и роденото от съвместното им
съжителство дете. От показанията на майката на ответницата обаче става ясно, че
дъщеря й и сина на ищцата заедно с детето така и не са се нанесли в това жилище.
Към настоящия момент ответницата вече живеела там, но ремонта продължавал и все
още не бил завършен, тъй като парите, които В. изтеглила като кредит от банката
свършили /св.Т./. При тези данни по делото съдът счита за неоснователно
възражението на ответницата, че тези пари са дадени не само на нея, но и на
сина на ищцата, тъй като от една страна става ясно от свидетелските показания,
че само тя от двамата е присъствала на предаване на сумата. От друга страна
несъмнено тези пари са били дадени за изплащане на част от вноските на
изтегления от ответницата банков кредит, т.е. са били предназначени за ремонта
на жилище, което е собственост на последната и в което няма данни да е живяла
заедно със сина на ищцата. Същевременно неоснователно се явява и възражението
на ответната страна, че половината от тази сума е отишла за погасяване на
дългове на сина на ищцата. По делото липсват данни в тази насока, като в същото
време се представят доказателства за издаден срещу сина на ищцата изпълнителен
лист през 2017г., както и за изплащане на дълга по същия едва през 2020г. При
тези данни по делото съдът намира предявения установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК за основателен и доказан и счита, че следва да се уважи
изцяло.
С оглед изхода на
делото и предвид постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца разноските в настоящото и в заповедното производство в общ
размер на 783,60лв., от които 203,60лв. – държавна такса и 580лв. – адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
В.Т.Т. с ЕГН:********** ***, че дължи на Р.А.И. с ЕГН:********** ***, сумата от
5000лв. – главница по предоставен през м.май 2017г. паричен заем, за която сума е издадена заповед №1820/05.12.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3765/2019г. по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА В.Т.Т. с ЕГН:********** ***, да заплати на Р.А.И. с ЕГН:**********
***, направените в заповедното и настоящото производство разноски в размер общо на 783,60лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :