Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
касационен състав в публично заседание проведено на четвърти юни две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Деница Кръстева, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 801/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на “Вайн” ЕООД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление с. Старосел, община Хисаря, област Пловдив, представлявано
от управителя А.К.А., ЕГН: **********, чрез адвокат И.Х., срещу Решение № 7/10.01.2020г.,
постановено по н.а.х.д. № 320/2019г. на Районен съд гр.Девня, четвърти състав.
В касационната жалба се поддържа, че
обжалваното решение е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон. Позовавайки се на ТР № 3/10.05.2011г. на
Върховен административен съд, касаторът счита, че са налице предпоставките за
прилагането на чл.28 от ЗАНН. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и
потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Н. оспорва
касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр. Варна, след
като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл. 218
от АПК, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Производството пред районния съд е започнало по жалба
на “Вайн” ЕООД с ЕИК ******, срещу наказателно постановление № 03 – 010482,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за
извършено нарушение на чл.63, ал.2, във връзка с чл.62 ал.3 от Кодекса на
труда, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда, на “Вайн” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1600 /хиляда и
шестстотин/ лева. С обжалваното решение районния съд е изменил наказателното
постановление, като е намалил размера на наложената спрямо дружеството
имуществена санкция на 1500 лева. За да постанови своето решение, въззивната
инстанция е приела за установено от фактическа страна следното/
На 04.09.2018г. около 13.00 часа свидетелите Н.И.И. и
Е.Д.Н – служители в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършили проверка
по спазване на трудовото законодателство в обект лозов масив, находящ се в
землището на гр.Суворово, стопанисван от “Вайн” ЕООД. На место били установени
няколко лица, сред които и лицето Е.И.Х., ЕГН: **********, които престирали
труд в полза на дружеството. Това било установено при разговор с лицата,
работещи в масива, сред които и Х., които заявили, че работят от същия ден в
обекта като берачи, с работно време от 08.00ч. до 17.00 часа и с договорено
трудово възнаграждение от 25 лева на ден, както и че имат сключен трудов
договор с работодателя “Вайн” ЕООД. Заявеното от тях било отразено в
констативен протокол, съставен в 13.10 часа на 04.09.2018г., в който всеки от
работниците се подписал срещу името си. След извършена справка в системата на
НАП било установено, че за сключения с Х. трудов договор е прието уведомление
по чл.62, ал.5 от КТ на 04.09.2018г. в 16:27:23 часа. При така установените
факти било прието, че “Вайн” ЕООД в качеството си на работодател е допуснало до
работа Е.И.Х. преди да й предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от
Кодекса на труда, заверено от НАП, за което му бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение. Въз основа на съставения АУАН е издадено и
процесното наказателно постановление.
За да постанови съдебното решение, Районен съд гр.
Девня е обсъдил становищата на страните и всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства. Извършената от съда служебна проверка е констатирала,
че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на
административно нарушение не страдат от процесуални нарушения, даващи основания
за отмяната му. Приел е, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна
състава на вмененото му с наказателното постановление административно нарушение
и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съдът е
приел още, че за процесното нарушение е неприложима нормата на чл.415в от КТ.
Счел е, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и че отразената в
наказателното постановление фактическа обстановка се подкрепя изцяло от
събраните доказателства.
Решението е правилно.
Настоящият състав намира направените с
касационната жалба възражения за неоснователни.
Безспорно установено по делото е, че „Вайн“ ЕООД в
качеството му на работодател е допуснал до работа Е.И.Х. преди да й предостави
копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено в
Териториална дирекция на Националната агенция за приходите. От данните по
делото е видно, че трудовият договор с лицето е бил регистриран в системата на
НАП на датата, на която е била извършена проверката, но в час следващ нейното
извършване, поради което обективно невъзможно е при извършването на проверката,
респ. в момента в който Х. е престирала труд, същата да е била снабдена с копие
от уведомлението. Твърдението в касационната жалба относно приложението на
разпоредбата на чл.415в от Кодекса на труда, респ. чл.28 от ЗАНН, настоящият
състав намира за неоснователни. В тази връзка въззивната инстанция е изложила
подробни мотиви относно неприлагането на посочените разпоредби, които не следва
да бъдат преповтаряни.
Съдът намира, че релевантните факти се потвърждават
изцяло от събраните в административнонаказателното и първоинстанционно съдебно
производство писмени и гласни доказателства, като в тях се съдържат
непротиворечиви данни, касаещи съставомерността на деянието.
По категоричен начин по делото се доказва, че
касационния жалбоподател е осъществил състава на нарушение по чл.63, ал.2 от КТ
и основателно е ангажирана отговорността му. Правилни се явяват изложените от
въззивния съд доводи относно индивидуализацията на наложената спрямо
дружеството имуществена санкция, съответно намаляването й в минимален размер.
Предвид горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което то следва да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд – Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7 от 10.01.2020г.
на Районен съд гр.Девня, постановено по н.а.х.д. № 320 по описа на съда за 2019г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: