О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260258 , 02.02.2021
г. гр. Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, пети въззивен състав в закритото
заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Вяра Камбурова
Членове: Галя Белева
мл. съдия Александър Муртев
като разгледа
докладваното от младши съдия Муртев ч. гр. д. № 2892 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба вх. № 267331/23.12.2020г. от “Банка ДСК” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Московска” № 19, представлявано
от изпълнителните директори Диана Дечева Митева и Боян Филипов Стефов, чрез
пълномощника юрк. Галя Йорданова Петрова, срещу Разпореждане № 263959 от 12.10.2020г.,
постановено по ч.гр.д. № 6275/2020г. по описа на БРС, с
което е отхвърлено заявление вх. № 266532/09.10.2020г.
по описа на РС – Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист срещу Д.С.Г. с ЕГН ********** ***, за парични
задължения съгласно извлечение от сметки от 09.10.2020г. по предсрочно изискуем
договор за кредит за текущо потребление от 16.08.2018г.
В
жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат
се доводи, че волеизявлението за предсрочна изискуемост е надлежно връчено на
длъжника като е спазена процедурата по чл.47 от ГПК. Сочи се, че в
действителност съобразно новата редакция на чл.47, ал.3 от ГПК следва да бъде извършено
връчване по местоработата на ответника, но това задължение не може да бъде
вменено на нотариуса, тъй като той няма достъп до осигурителна информация и не
е в кръга от субектите на които тя се разрешава по силата на чл.74 от ДОПК.
Отделно от това се сочи, че към заявлението е представена справка от НОИ, от
която е видно, че длъжникът не се намира в трудово правоотношение считано от
30.09.2019г., поради което не е необходимо връчването на нотариалната покана на
адрес по месторабота. Следователно с оглед спазване на процедурата по връчване
на изявлението за предсрочна изискуемост са налице предпоставките за издаване
на заповед за изпълнение в полза на жалбоподателя.
По
изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени
разпореждането и да постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно
убеждение, намира за установено следното:
Частна жалба вх. №
267331/23.12.2020г. е подадена в срока по чл.418, ал.4 от ГПК,
редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна
представителна власт. Разгледана по същество същата се явява основателна.
Заповедният съд е бил
сезиран с подадено заявление по чл.417 от ГПК от “Банка
ДСК” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист срещу длъжника Д.С.Г. за следните суми: сумата
от 25 763, 12 лв., представляваща дължима главница по Договор за текущо
потребление от 16.08.2018г., сумата 1 917, 08 лв., представляваща
дължимата договорна лихва за периода от 10.09.2019г. до датата на настъпване на
изискуемост – 19.06.2020г., сумата от 651, 25 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 10.09.2019г. до датата на настъпване на изискуемост -
19.06.2020г., сумата от 120, 00 лв. разходи при изискуем кредит, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 09.10.2020г. до изплащане на вземането.
Към заявлението е представен
документ по чл.417, т.2 от ГПК, а именно оригинал от извлечение от счетоводни
книги от 09.10.2020г. по Договор за кредит от 16.08.2018г.
След запознаване с
депозираното заявление и доказателствата към него, съдът намира, че
представеното извлечение от счетоводна книга е редовно от външна страна. Същото
съдържа минимално изискуемото съдържание по чл.60, ал.2 от Закона за кредитните
институции, като включва броя на вноските, които не са издължени /9 бр. за главница и договорна лихва/, общият размер на просрочената сума от 2971, 55 лв.,
посочения е и общият размер на непогасената част, в това число главници,
договорни лихви, неустойки и такси.
Заявителят/банката се е позовал на предсрочна изискуемост на целия
остатък от кредита, поради което и съгласно т.18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК, неговото волеизявление, че упражнява правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е достигнало до длъжника –
кредитополучател.
Волеизявлението за
предсрочно изискуемост е оформено в нотариална покана. Видно от приложения по
делото протокол за извършени действия относно връчването от нотариуса, е
извършено посещение на постоянния и настоящ адрес ***, блокове 29, ет.1, ап.2/ на 17.03.2020г. в 14.00ч., на 28.03.2020г. в 15.00ч., на
15.04.2020г. в 11.00ч., на 09.05.2020г. в 17.00ч. и 04.06.2020г. в 19.00ч. На
посочения адрес същият не е намерен лично, като на 17.03.2020г. на адреса е
открита майката на адресата, която не е била съгласна да получи нотариалната
покана. Залепено е уведомление на вратата на апартамент десен, ет.1, поради
липса на достъп до жилището, като е отбелязано че липсва надписана пощенска
кутия. След изтичане на двуседмичния срок нотариусът е направил отбелязване, че
адресатът не се е явил до 18.06.2020г., като поканата е връчена при условията
на чл.47, ал.1 от ГПК.
Спорният въпрос по делото е
връчена ли е редовно нотариалната покана по правилата на чл. 47, ал.1 и ал.3 от ГПК, респективно налице ли е фикцията на чл. 47, ал.5 от ГПК, следва ли
нотариусът да връчва поканата по месторабота, съответно по местослужене или
мястото за осъществяване на стопанска дейност.
При преценка обстоятелството дали нотариусът
може да връчва изявлението на кредитора за обявяване на договора за кредит за
предсрочно изискуем, съдът съобразява и разпоредбите на законите уреждащи
неговите правомощия, а именно: нотариусът е лице, на което държавата възлага
извършване на предвидените в законите нотариални действия, включително и връчване
на нотариални покани, като в чл. 50 от ЗННД е предвидено, че нотариусът може да
възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и
книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс;
в чл. 19 от същия е предвидено, че нотариусът има право на свободен достъп в
съдебните и административните служби и може да прави справки по дела и
преписки, както и да иска копия, преписи и документи и да получава сведения и
удостоверения с предимство, както и има право на достъп до Националната база
данни "Население", поддържана от Министерството на регионалното
развитие и благоустройството, както и до Националния автоматизиран
информационен фонд за българските лични документи - "Национален регистър
на българските лични документи", при условия и по ред, определени с акт на
Министерския съвет.
Налице е и постоянна съдебна практика на ВКС
по приложение на разпоредбата на чл. 50 от ЗННД, постановени по реда на чл.
274, ал. 3 ГПК, определения по ч. т. дело № 623/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., по
ч. т. дело № 496/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., по ч. т. д. № 496/2009 г., I т.
о., ТК и др., в която изрично е прието, че при връчване на нотариални покани по
реда на чл. 47 от ГПК следва да са налице както предпоставките за връчване по този
ред, така и да е спазена разписаната в закона процедура.
Ето защо, съдът намира, че
при връчване на книжата нотариусът следва да приложи нормата на чл. 47 от ГПК
във всичките й хипотези, като издири и връчи съобщението/книжата на постоянния
или настоящ адрес на адресата или по месторабота на същия.
В действителност при
изменение на разпоредбата на чл. 47 от ГПК, с ДВ, бр.86/2017 г., и въвеждане
изискването за връчване по месторабота, местослужене и място на осъществяване
на стопанска дейност, не са въведени изменения на съответните разпоредби на чл.
19 от ЗННД, както и на чл. 74, ал.1, т.4 от ДОПК, които да дават възможност на
нотариусите за достъп до данни представляващи данъчна и осигурителна
информация. Налице е разминаване между вменените с разпоредбата на чл. 47, ал.3
от ГПК задължения за издирване на местоработата на адресатите и липсата на
предоставени правомощия на нотариусите за достъп до тази информация по реда на
чл. 74 от ДОПК, като противоречащите си разпоредби са в нормативни актове от
един и същи ранг.
С оглед констатираното
противоречие и липсата на разписани правила за достъп до осигурителна
информация се налага извода, че нотариусите не могат да прилагат разпоредбата
на чл. 47, ал.5 от ГПК, когато не е извършено връчване до длъжника по
месторабота, стига такава да е съществувала към същия момент. /в същия см. Решение № 901/07.07.2020г.
по в.гр.д. № 75/2020г. по описа на БОС/
В случая обаче, от справката от НОИ на л.10 от делото, извършена от
заявителя към 05.10.2020 г., а именно четири дни преди депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК, се установява, че към датата
на връчване на нотариалната покана, залепяне на уведомлението и изтичане на
двуседмичния срок /18.06.2020 г./, длъжникът не е имал регистриран трудов
договор, т.е. месторабота. За последно длъжникът е бил в трудово правоотношение с работодателя "Феърплей Пропъртис Мениджмънт" ЕООД за периода 30.09.2019 г. до 21.09.2019
г., на която последна дата трудовият договор е прекратен. Други трудови
договори и работодатели не са регистрирани на името на длъжника Д.С.Г. след тази
дата.
Справката от НОИ следва да
бъде кредитирана като достоверна, тъй като същата съдържа данни от регистъра на
трудовите договори, в това число и за подадените уведомления по чл. 62, ал.3 от КТ, който се води от Националната агенция по приходите, които данни се
предоставят по официален път от агенцията на НОИ на основание чл. 5, ал.8 от КСО.
При така установените факти,
съдът намира, че е редовно изпълнена процедура по връчване на нотариалната
покана, тъй като са спазени изискванията за три пъти посещение през интервал от
поне една седмица, единият път е в неприсъствен ден, залепено е уведомление на
необходимите за това места. При липсата на регистриран трудов договор и
конкретно местонахождение за месторабота, няма как фактически да бъде извършено
връчването и там, поради което са налице всички предпоставки за да бъде
приложена фикцията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Това обуславя извода, че е настъпила
твърдяната предсрочна изискуемост на вземането.
По изложените съображения съдът намира, че е
изпълнен фактическият състав на чл. 417, т.2 от ГПК и чл. 418 от ГПК за
постановяване на незабавно изпълнение на издадената заповед и за издаване на
изпълнителен лист срещу длъжника, като първоинстанционния акт следва да бъде
отменен,
в частта, в която се претендират дължимата главница, договорна лихва и
обезщетение за забава.
Що се отнася до
претендираната със заявлението сума в размер на 120 лева, представляваща такса
разходи по изискуем кредит съдът констатира, че в заявлението липсват твърдения
за това на какво основание се претендира същата. Липсват твърдения за извършени
разходи във връзка със обявяването на договора за предсрочно изискуем, както и
ангажирани доказателства в тази насока, поради което настоящата инстанция няма
как да установи, дали се касае до реално извършени разходи, които следва да
бъдат обезщетени или се
касае за уговорена между страните компенсаторна неустойка, имаща за цел да обезщети вредите от
неизпълнение на главното задължение по различен от закона начин. С оглед горното,
заявлението в тази му част следва да бъде оставено без уважение, а обжалваното
разпореждане потвърдено.
Предвид изходът от спора на
заявителя,
съразмерно на уважената част на претендираните вземания, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 614, 89 лв., включващи 565, 32 лв. държавна такса и 49.57 лв.,
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 26 от Наредба за
заплащането на правната помощ за заповедното производство и сумата от 64, 44 лв., включващи 14.87 лв. държавна такса и 49.57 лв.,
юрисконсутско възнаграждение за въззивна инстанция.
По изложените правни
съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
разпореждане № 263959/12.10.2020 г., постановено по ч.гр. дело № 6275/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта,
в която е отказано да се издаде Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417,
т.2 от ГПК и изпълнителен лист в полза на "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
"Марковска" № 19 срещу срещу длъжника Д.С.Г., ЕГН **********, за сумата
от 25 763, 12 лв., представляваща дължима главница по Договор за текущо
потребление от 16.08.2018г., сумата 1 917, 08 лв., представляваща
дължимата договорна лихва за периода от 10.09.2019г. до датата на настъпване на
изискуемост – 19.06.2020г., сумата от 651, 25 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 10.09.2019г. до датата на настъпване на изискуемост -
19.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 09.10.2020г. до изплащане на вземането., както и
сумата от 565.32 лв., представляваща сторени съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 64.44 лв., представляваща съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл. 78
от ГПК, вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист в
полза на "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. "Марковска" № 19 срещу срещу длъжника Д.С.Г.,
ЕГН **********, за сумата от 25 763, 12 лв., представляваща дължима
главница по Договор за текущо потребление от 16.08.2018г., сумата 1 917,
08 лв., представляваща дължимата договорна лихва за периода от 10.09.2019г. до
датата на настъпване на изискуемост – 19.06.2020г., сумата от 651, 25 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 10.09.2019г. до датата на настъпване на
изискуемост - 19.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – 09.10.2020г. до изплащане на вземането.,
както и сумата от 565.32 лв., представляваща сторени съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 64.44 лв., представляваща съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл. 78
от ГПК, вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 263959/12.10.2020 г., постановено по ч.гр. дело № 6275/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас в
останалата обжалвана част, в която е отказано да бъде издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист в полза на
"БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. "Марковска" № 19 срещу срещу длъжника Д.С.Г., ЕГН ********** за сумата от 120,
00 лв., представляваща разходи за изискуем кредит.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на основание чл. 418, ал.1 от ГПК.
ВРЪЩА на
Районен съд – Бургас, ч.гр. дело № 6275/2020 г. за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и за извършване на надлежно
отбелязване върху документа и заповедта.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.