№ 170
гр. София, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20241000501503 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 1720 от 22.03.2024 г., постановено по гр.д. № 10341/2022 г.
от Софийски градски съд, ответникът - ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* е
осъден да заплати на К. Г. П., ЕГН **********, на основание на чл. 432, ал. 1
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 30 400 /тридесет хиляди и четиристотин/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 20.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2022
г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения /30 400 лв./ до
пълния предявен размер от 45 000 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
държавна такса и разноски, в размер на сумата от 1 729.38 лева;
- адвокатско възнаграждение на адвокат С. К. Н. от САК, на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 2 683.11 лева;
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца К. Г. П.,
1
ЕГН ********** в частта, в която прекият иск, имащ за предмет обезщетяване
на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над сумата
от 30 400 лева до пълния предявен размер от 45 000 лева с доводи за
неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че определеното обезщетение е занижено по
размер и не съответства на действително претърпените от него
неимуществени вреди. Оспорва приетото от първоинстанционния съд
процентно съотношение на съпричиняване.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да му заплати допълнително обезщетение, ведно със
законната лихва, считано от 29.06.2022 г., за разликата над сумата от 30 400
лева до размер на сумата от 45 000 лева.
Моли в тежест на ответника да се възложи отговорността за разноски,
както и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. да заплати адвокатско
възнаграждение на упълномощения процесуален представител.
Насрещната страна - ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* е подала
отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли да се потвърди
първоинстанционното решение в атакуваната част.
Моли да се присъдят деловодните разноски, направени във въззивното
производство.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок
от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на въззивната жалба, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – К. Г. П., ЕГН ********** е предявил против ЗД „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и иск по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
20.05.2022 г. в гр. София, около 16:30 часа на бул. ”Сливница” № 233, на
2
тротоара и до спирка за СМЕТ № 1999 е настъпило ПТП.
Насрещно движещ се лек автомобил „Фолксваген Поло” с рег .№
********, управляван от М. И. М., ЕГН **********, с посока на движение от
ул. „Цветан Минков” към бул. „Христо Ботев” напуснал пътно платно и го е
ударил в десния крак, вследствие на което отскочил и се ударил в стъклена
витрина на павилион.
Ищецът твърди още, че:
- мястото на произшествието е било посетено от служители на МВР,
които извършили оглед, съставили протокол за оглед и Констативен протокол;
- виновен за настъпване на ПТП е водачът на автомобила, който е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника в деня на настъпване на ПТП;
- транспортиран е до УМБАЛСМ „Н. Пирогов“, където е било
установено закрито счупване на големия пищял на дясната подбедрица,
направена е ЕКГ, установила ритмична сърдечна дейност, синосов ритъм нос
патологичен тип, анормална прогресия на R, V1- V6;
- лекарите са дали заключение, че оперативното лечение може да се
осъществи при повишен оперативен риск, но той е отказал предложеното
болнично и оперативно лечение
- фрактурата на счупения голям пищял е била провизорно наместена и
обездвижена с гипсова дорзална лонгета, а по късно подменена с гипсов
крачол;
- на 18.08.2022 г. след проведен ЯМР е установена лезия на външния
/латералния/ мениск, изразена хондропопатия от 3-та степен, фрактура на
проксималната част на дясната голямопищялна кост „наличие на костно-
моъчен едем, нарушена ставна повърхност на дясното коляно – повече вляво“;
- в периода от 12.09.2022 г. до 18.09.2022 г. провел болнично и
оперативно лечение в МБАЛ „Люлин“ – гр. София, като на 12.09.2022 г.
оперативно е ендопротезирана дясната колянна става /смяна на ставата с
изкуствена става, чрез поставяне на феморален и тибиален компонент,
3
циментно закрепване и тибиален инсърт, фиксиран с титаниев финт;
- на 29.06.2022 г. е предявил претенция за обезщетяване, по която
ответникът е образувал щета, но не е изплатил обезщетение;
- виновен за настъпване на ПТП и на вредоносния резултат е водачът на
лекия автомобил;
С предявените искове поискал ответникът да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 30 000 лева, а след увеличението
в размер на сумата от 45 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2022 г.;
Поискал ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия
процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* подал отговор на
исковата молба /л. 25/, с който признал обстоятелството, че лекият автомобил,
участвал в ПТП е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, но оспорил основателността на предявените искове /главен
и акцесорен/ и поискал да се отхвърлят с доводи, че поведението на
застрахования водач не осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
претърпените неимуществени и имуществени вреди, което да е съобразено с
критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по
делото.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства установява, че на 20.05.2022 г. в
гр. София, около 16:30 часа, на бул. ”Сливница” № 233, в района на спирка за
СМЕТ № 1999 е настъпило ПТП.
Ищецът, като пешеходец се е движел по левия тротоара в посока към
„Лъвов мост“, при което насрещно движещ се лек автомобил „Фолксваген
Поло” с рег. .№ ********, управляван от М. И. М., ЕГН **********, с посока
на движение от ул. „Цветан Минков” към бул. „Христо Ботев” напуснал пътно
платно в посочената по-горе локация и ударил ищеца, който отстоял на 0.8 –
1.0 метра вдясно от бордюра.
Пешеходецът вследствие на удара отскочил и се ударил в стъклената
4
витрина на павилион.
Мястото на произшествието е било посетено от служители на МВР,
които извършили оглед, съставили протокол за оглед и Констативен протокол
– л. 4.
Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява от
писмените доказателства и заключение на вещото лице, извършило в първата
инстанция автотехническа експертиза – л. 66.
Единствената причина за настъпване на ПТП са субективните действия
на водача, който е можел да предотврати удара с пешеходеца.
От писменото заключение на вещото лице, извършило в първата
инстанция медицинска експертиза /л. 66/ се установява, че ищецът след ПТП е
бил транспортиран до УМБАЛСМ „ Н. Пирогов“, където е било установено
закрито счупване на големия пищял на дясната подбедрица и е направена
ЕКГ, която е установила ритмична сърдечна дейност, синосов ритъм нос
патологичен тип, анормална прогресия на R, V1- V6.
Лекарите са дали заключение, че оперативното лечение може да се
осъществи при повишен оперативен риск, но ищецът отказал предложеното
болнично и оперативно лечение, поради което фрактурата на счупения голям
пищял е била провизорно наместена и обездвижена с гипсова дорзална
лонгета, а по късно подменена с гипсов крачол;
Ищецът на 18.08.2022 г. провел ЯМР, при което изследване е установена
лезия на външния /латералния/ мениск, изразена хондропопатия от 3-та
степен, фрактура на проксималната част на дясната голямопищялна кост
„наличие на костно-моъчен едем, нарушена ставна повърхност на дясното
коляно – повече вляво“.
Ищецът в периода от 12.09.2022 г. до 18.09.2022 г. провел болнично и
оперативно лечение в МБАЛ „Люлин“ – гр. София, като на 12.09.2022 г.
5
оперативно е ендопротезирана дясната колянна става /смяна на ставата с
изкуствена става, чрез поставяне на феморален и тибиален компонент,
циментно закрепване и тибиален инсърт, фиксиран с титаниев финт.
Оперативното лечение е последица от неизвършеното такова в
УМБАЛСМ „Н. Пирогов“, непосредствено след ПТП.
Общият лечебен и възстановителен период е приключил за срок от 6
месеца, като болките и страданията са били с интензивен характер през
първите 30 дни и около 2-3 седмици след оперативната интервенция.
Извършен е личен преглед, при който е установено, че дясната колянна
става е силно оточна и палпоторна.
С решение на ТЕЛК от 09.08.2024 г. на ищеца е призната пожизнено 58
% загуба на работоспособността без чужда помощ – л 21 от въззивното п-во.
С определение от 09.07.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 6927/2023 г. от
Софийски районен съд е одобрено споразумение по чл. 384 от НПК, с което М.
И. М., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че при управлението на
лекия автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение, установени
в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на ищеца средна
телесна повреда – престъпление по чл. 342, ал. 1, б. „б“ от НК.
Лекият автомобил „Фолксваген Поло” с рег .№ ********, управляван от
М. И. М., ЕГН ********** е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на
ПТП.
Ищецът е предявил претенция за обезщетяване на 29.06.2022 г., по
образуваната щета, но не е изплатено обезщетение.
6
Събрани са гласни доказателства за претърпените от ищеца болки и страдания.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от ищеца
въззивна жалба, като спорът се концентрира до размера на обезщетението за
претърпените от него неимуществени вреди, за разликата над сумата от 30 400
лева до 45 000 лева.
Приложим при разрешаването на правния спор е КЗ, който е в сила от
01.01.2016 г.
По главния /пряк/ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая лекият автомобил „Фолксваген Поло” с рег .№ ********,
управляван от М. И. М., ЕГН ********** е имал застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която
ответникът, в качеството си на застраховател е длъжен да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и
7
неимуществени вреди.
С определение от 09.07.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 6927/2023 г. от
Софийски районен съд е одобрено споразумение по чл. 384 от НПК, с което М.
И. М., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че при управлението му е
допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП и по непредпазливост е причинил на ищеца средна телесна повреда –
престъпление по чл. 342, ал. 1, б. „б“ от НК.
Одобреното от наказателния съд споразумение има последиците на
влязла в сила осъдителна присъда, която по силата на чл. 300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието,
относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Така посочените и обсъдени доказателства обосновават извод, че
поведението на водача на лекия автомобил осъществява деликтния състав по
чл. 45 от ЗЗД.
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по
основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се
определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищеца възлиза на
сумата от 30 400 /тридесет хиляди и четиристотин/ лева, който е съобразен с
критериите на съдебната практика за справедливост, установени с
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните
данни по делото, относно:
- възрастта на пострадалия и неговото обществено положение;
- травматичното увреждане по своите медико - биологични
характеристики е средна телесна по смисъла на чл. 129 от НК;
- общият лечебен и възстановителен период е приключил за срок от 6
8
месеца;
- болките и страданията са били с интензивен характер през първите 30
дни и около 2-3 седмици след оперативната интервенция;
- отсъствие на прогноза за пълно възстановяване;
- обществено – икономическите условия в страната и лимита на
застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Ответникът не е направил с отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване и конкретно не е посочил, че ищецът с поведението пряко и
непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което не
следва да се определя процентно съотношение и да се редуцира определеното общо по
размер обезщетение, както е сторил първоинстанционния съд.
Прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди е основателен до размер на сумата от 30 400 лева и
подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 45 000 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащ за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди:
Ищецът е предявил своята застрахователна претенция на 29.06.2022 г.,
считано от която дата се дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди.
С оглед на изложеното подадената от ищеца въззивна жалба е
неоснователна, поради което следва:
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлил прекия иск, имащ за предмет обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
29.06.2022 г., за разликата над сумата от 30 400 лева до размер на сумата от
45 000 лева;
- да се потвърди решението в частта за разноските.
9
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2022 г., до размер на
сумата от 30 400 лева не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото - неоснователността на жалбата, подадена от
ищеца и непромененото съотношение на уважена/отхвърлена част на
исковете, ищецът следва да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 2 000 с начислен ДДС.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1720 от 22.03.2024 г., постановено по
гр.д. № 10341/2022 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлил предявения от К. Г. П., ЕГН ********** против ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК ********* пряк иск с правно основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за
предмет обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
20.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2022 г., за разликата
над уважения размер от 30 400 /тридесет хиляди и четиристотин/ лева до
пълния предявен размер от 45 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1720 от 22.03.2024 г., постановено по
гр.д. № 10341/2022 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА за разноските.
Решение № 1720 от 22.03.2024 г., постановено по гр.д. № 10341/2022 г.
от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът - ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК ********* е осъден да заплати на К. Г. П., ЕГН **********, на
основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.05.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 29.06.2022 г., до размер на сумата от 30 400 /тридесет
хиляди и четиристотин/ лева не е обжалвано и е влязло в сила.
10
ОСЪЖДА ищеца К. Г. П., ЕГН ********** да заплати направените
деловодни разноски във въззивното производство на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 2 000 лева
с начислен ДДС.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11