Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ихтиман,
10.08.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и
втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА Й.
при участието на секретаря Лиана Тенекева, като
разгледа докладваното от съдията Й. гр. д. № 1053 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод изпратен по подсъдност иск от „….” ЕАД,
ЕИК ….. седалище и адрес на управление гр. София, ул. «Я.» №…, срещу С.Г.М. ЕГН ********** ***
и Ж.Й.М. ЕГН ********** *** за заплащане в условията на разделност сумата от
5035.74 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г.; 556,36 лева -
лихва; 64,15 лева главница за дялово
разпределение, 12,35 лева – лихва върху
главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 07.06.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноски.
В исковата молба се
твърди, че С.М. и Ж.М. са клиенти на доставяна от ищеца топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. София, ….., за периода от 05.2016 г. до 04.2018г.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни Общи условия, които в случая са влезли в
сила по отношение на ответника. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ, заплащането на
топлинната енергия се извършва в 30-дневен срок след изтичане на периода.
Доставената до имота топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2018
г. не е заплатена. Дяловото разпределение на ползваната топлинна енергия в
сградата, в която се намира имотът, се извършва от фирма «..» ЕАД. Въз основа
на изравнителните сметки от тази фирма е определено и задължението на
ответника.
Иска се допускането на СТЕ и съдебно счетоводна
експертиза, както и да бъде конституирано като трето лице помагач «……» ЕАД.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците представят писмен
отговор, в който оспорват иска. Твърдят, че исковата молба е нередовна.
Оспорват твърдението на ищеца, че са потребители на топлинна енергия и че не са
обвързани от представените от ищеца общи условия. Прави се възражение за
погасяване на вземането по давност, както и за това, че задълженията са били
надлежно заплатени..
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл.415 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването
му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. № 758/2019 г. по описа на ИРС, по
което срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сума в размер на следните суми: 5035.74 лева – главница; 556,36 лева - лихва; 64,15
лева главница за дялово разпределение, 12,35
лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.06.2016г. до 17.05.2019г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 07.06.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението. Срещу заповедта за
изпълнение е било подадено възражение в законоустановения срок.
Съобразно приложената по делото молба от 18.09.1991 г. С.М. и Ж.М. са
поискали вписване на законна ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр.
София,…..
По делото е представена справка от служба по вписванията гр. София на
името на С.М. е вписана законна ипотека, без данни за кой имот се отнася.
Видно от приложения протокол от проведено общо събрание на етажните собственици ……. от месец
ноември 2001 г., е взето решение за сключване на договор за извършване на
топлинно счетоводство с фирма «….» ЕООД, като договорът е сключен на 08.11.2001
г.
Съобразно представените съобщения към фактури ищецът е начислил за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. сумата
от 2942,30 лева.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от “….” АД, приети с решение на Съвета на директорите
от 28.03.2013 г. , както и Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от “….” АД от 2016 г.,
публикувани във в. „М.“ на 11.07.2016 г.
Приложен е и договор при общи
условия от 29.07.2015 г., сключен между „…..“ АД и „….“ ЕООД за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия.
Представени са по делото изготвените от “….” ЕООД документи във връзка
с дяловото разпределение за абонатен № …. /изравнителни сметки и документи за
извършен главен отчет за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г./, съгласно
който клиентския номер е на името на С.Г.М..
От заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза се
установява въз основа на представените от ищеца и третото лице помагач писмени
доказателства, че стойността на доставената топлинна енергия за периода от
м. 05.2017 г. – м. 04.2018 г. Възлиза на 2401,42 лева, а законната лихва
за забава върху представената фактура за отоплителен сезон 2017-2018 г. - на
187,16 лева. . Дяловото разпределение за имота от месец май 2017
г. до месец април 2018 г. включително е на стойност 37,27 лева.
От заключението на допуснатата и изслушана
съдебно-техническа експертиза, се установява, че ищецът редовно е доставял
топлинна енергия за етажната собственост, като отчетените показания на общия
топломер в абонатната станция ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния
ред за осчетоводяване, като са отчислявани технологичните разходи на топлинна
енергия в абонатната станция. Сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот
са начислени в съответствие с действащата към момента нормативна уредба -
Наредба 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. От допълнително приетото
заключение се установява, че е извършен реален отчет на уредите в имота, като
стойността на доставената и реално отчетена топлинна енергия за имота възлиза
на 2401,42 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
В производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят
следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът -
възраженията си срещу него. В настоящото производство доказателствената тежест
за спорните факти се разпределя с оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът
дължи пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които претендира
изпълнение от ответника – в случая, че между страните съществува валидно
облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия,
изпълнението на задължението за доставяне на топлинна енергия за процесния
период и стойността на доставената енергия.
Страните не спорят, а и от представените доказателства бе установено,
че ищецът е доставчик на топлинна енергия на територията на гр. София.
Предявените от него претенции са за заплащане от ответника стойността на
ползвана от него, но незаплатена топлинна енергия. Тежестта на доказване на
реалното и точно изпълнение на паричното задължение за плащане лежи върху
ответника, тъй като ищецът не е длъжен да доказва отрицателния факт на
неплащане.
Според разпоредбата на чл. 153, ал.
1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. Този извод не се променя от нормата на чл. 149 ал. 1
т. 6 ЗЕ, която
предвижда, че когато става въпрос за отношения между доставчик на топлинна
енергия и потребител в сграда - етажна собственост, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмен
договор при общи условия, сключен между доставчика и потребителя, защото ищецът
няма качеството на доставчик по смисъла на закона, а е топлопреносно
предприятие. Сключване на писмен договор като форма за действителност, за да
възникне облигационна връзка между топлофикационното дружество и потребителя, както предвижда чл. 149 ал. 1
т. 6 ЗЕ, е
необходимо за нови потребители, докато за т.нар. заварени потребители в сграда
- етажна собственост (т.е. в
сграда, която е топлофицирана към момента на влизане в сила на закона)
облигационната обвързаност възниква по силата на самия факт на съществуващо
присъединяване към абонатна станция, без да е необходимо сключване на писмен
договор.
Относно съдържанието на понятието "потребител на
топлинна енергия за битови нужди" е налице задължителна практика,
постановена по реда на чл.290 ГПК - Решение № 221/11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010 г. по описа на ВКС, I
ГО; Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, III ГО.
Съгласно дадените със същите задължителни разяснения собственикът или титулярят на вещно право на ползване в имот в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградна инсталация и отоплителни тела на общите части
на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на ТЕ при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взетото решение от общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата ТЕ.
В случая в хода на производството ищецът не представи
убедителни доказателства, които да установят обстоятелството, че ответниците са
собственици на недвижимия имот, находящ
се в гр. София….., за който е доставяно съответното количество топлинна
енергия. Представената молба за вписване на законна ипотека
върху имота не удостоверява правото на собственост върху имота. Същото се
отнася и вписаната на името на ответника С.М. законна ипотека, доколкото в
представената справка не е отбелязано за кой имот се отнася. Обстоятелството,
че партидата е открита на името на ответника С.М. също не е доказателство, от
което може да може да се направи извод, че той реалният потребител на топлинна
енергия за имота. Нещо повече – не е установено на какво основание се
претендира заплащането на сумата от С.М. и Ж.М. при условията на разделност –
няма данни за тяхната родствена връзка, респ. ако те са съпрузи задълженията им
са неделими, а ако са съсобственици на друго правно основание не е ясно какво е
участието им в съсобствеността.
Ето защо, след като ищеца не доказа качеството на
потребители на топлинна енергия на ответниците, то така предявеният иск за
установяване съществуването на вземане спрямо тях е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат
ответниците в съответствие с чл. 78, ал. 3 ГПК. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. По делото са представени доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева в заповедното производство и в
размер на 1000 лева в исковото производство.
Ищецът е направил с исковата молба възражение за
прекомерност на направените от ответника разноски. В случая са налице
субективно и обективно съединени искове, като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение за всеки един от ответниците
възлиза на 428,40 лева, а в заповедното производство – на 214,20 лева. С оглед
фактическата и правна сложност на делото /обстоятелството, че същото е
приключило в три съдебни заседания/, но и предвид факта, че страната не е
длъжна да избере процесуален представител съобразно най-ниско изискваното
възнаграждение, съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение не прекомерно,
поради което и следва да бъде присъдено изцяло.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска „….” ЕАД, ЕИК…., седалище и адрес на управление гр.
София, ул. «…. № …, срещу С.Г.М. ЕГН **********
*** и Ж.Й.М. ЕГН ********** *** за заплащане в условията на разделност сумата
от 5035.74 лв. /пет хиляди и тридесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки/
– главница за доставена топлинна енергия за имот, находящ
се в гр. София, …. за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.; 556,36 лв. /петстотин петдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/
законна лихва за забава; 64,15 лв. /шестдесет и четири лева и петнадесет стотинки/
главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.,
12,35 лв. /дванадесет лева и тридесет и пет стотинки/ законна лихва върху
главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 07.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА …..”
ЕАД,
…, седалище и адрес на управление гр. София, ул. «Яс.» №…, ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.М.
ЕГН ********** *** и Ж.Й.М. ЕГН ********** ***, сумата от 1300,00 лв. /хиляда и
триста лева / разноски в производството.
Делото
е разгледано с участието на трето лице - помагач на страната на ищеца «…» ЕООД,
ЕИК …, седалище и адрес на управление гр. София, …
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.
Й./