Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 15.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Красимира Георгиева, като разгледа докладваното
от съдия Анастасова гр. дело № 14468 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 165520
от 15.07.2019 г. по гр.д. № 23595/2018 г. по описа на СРС, 55 с-в, е признато
за установено по предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК ******против Г.П.Д.,
ЕГН ********** установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 149 ЗЗД, че Г.П.Д. дължи на "Т.С." ЕАД сумата 1836.23
лева за доставена топлинна енергия и
дялово разпределение за топлоснабден имот – апартамент № 52, находящ се в гр.София,
ж.к.******, за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г., както и по обща фактура № **********/31.07.2014г.
за отоплителен сезон 2013г. - 2014г., ведно със законната лихва от 29.06.2017г.
до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 43274/2017г. по описа на СРС, 55 състав; е признато за установено по
предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК ******против М.В.Д., ЕГН **********
установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЗД, че М.В.Д. дължи на "Т.С." ЕАД сумата 1836.23 лева за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение за топлоснабден имот – апартамент № 52, находящ се в гр.София,
ж.к.******, за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г., както и по обща фактура № **********/31.07.2014г.
за отоплителен сезон 2013г. - 2014г., ведно със законната лихва от 29.06.2017г.
до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 43274/2017г. по описа на СРС, 55 състав; отхвърлени са като
неоснователни предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК ******против Г.П.Д., ЕГН
********** и М.В.Д., ЕГН **********, установителни искове по чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на
вземане към всеки от тях за сумата от по 325.60 лева – лихва за забава за
периода 15.08.2014г. – 20.09.2017г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 43274/2017г. по описа на СРС, 55 състав, като
недоказани.
Решението
е постановено при участие на подпомагаща страна на страната на ищеца – Н.И. ООД.
Срещу
първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ищеца "Т.С."
ЕАД, в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
постановеното решение в частта, в която са отхвърлени предявените искове.
Същото се оспорва и като необосновано с оплаквания за нарушения на материалния
закон и съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че решението в
обжалвана част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.
Изложени са следните правни и фактически доводи: Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
са осъществява при публично известни Общи условия, които се изготвят от "Т.С."
ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването
им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителите. Поддържа, че ответника не е
упражнили правата си по чл.150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофиакция
София" ЕАД на потребителите за битови нужди в гр. София. Твърди, че в
раздел ІX от Общите условия - "Заплащане на ТЕ", чл. 32, ал. 1 е
определен редът и срокът за заплащане месечните дължими суми за топлинна
енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В този смисъл, срокът на задължението за заплащане на дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. На следващо място е
заявено, че дължимостта на сумите за дялово разпределение се основава на
разпоредбата на чл. 22,ал .2 ОУ. Отправено е искане за отмяна на решението в
обжалваната част и уважаване на исковете в цялост. Претендират се разноски.
Въззиваемият
Г.П.Д. не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба. В
подадена молба от 09.11.2020 г. оспорва подадената въззивна жалба като
неоснователна и моли за потвърждаване на постановеното от СРС решение в
обжалваната част.
Въззиваемият
М.В.Д. не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба. В
подадена молба от 09.11.2020 г. оспорва подадената въззивна жалба като
неоснователна и моли за потвърждаване на постановеното от СРС решение в
обжалваната част.
Третото
лице помагач на страната на ищеца - Н.И. ООД не е изразил становище по
подадената въззивна жалба.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 55-ти състав, решение за валидно и
допустимо.
Решението на
СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да
се уважи предявеният иск, че ответникът дължи процесните суми, търсени от ищеца
като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно,
че ответникът е потребител на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът на ответника
има монтиран топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва
установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от ФДР и
изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на
доставената топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 и пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ потребител
на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или
титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. В смисъла
на горното легално определение, ответникът, като собственик на имота- апартамент
№ 32, находящ се в гр.София, ж.к.Люлин, бл.738, вх.А, има качеството на
потребител на топлинна енергия.
Съгласно чл.150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. Притежаваното от ответника
право на собственост върху топлоснабдения имот и установеното наличие на
облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска по
основание. Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е
уредено в представените публично известни Общи условия за продажба, които са
съответно одобрени с Решение ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР и Решение №
ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, последващите такива от 2008 г., както и ОУ,
одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014 год. и които са публикувани. Разпоредбата
на чл.150,ал. 3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ
разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
В случая за периода
от м.05.2014г.
до м.04.2016г., са приложими Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г.
Съгласно чл. 33,
ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г.,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 –
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на купувача. Ето защо правилно районният съд
приел, че при тази редакция на
общите условия, за да се постави клиентът на топлинна енергия за
битови нужди в забава, е необходимо установяване момента на публикуване на
месечните дължими суми на интеренет страницата на ищеца. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест
на ищеца е да установи момента на настъпване на изискуемостта на задължението
за главница. В хода на производството доказателства в тази
насока не са ангажирани, нито са заявени признания от страна на ответника. Ето
защо следва да се приеме, че за задължението за главницата за топлинна енергия и
дялово разпределение за процесния период ответникът не е поставен в забава, поради
което не дължат мораторна лихва върху посочените главници.
По отношение
на услугата дялово разпределение в ОУ е регламентирано, че клиентите заплащат
същата по ред и начин, определени от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение и обявени по подходящ начин на
клиентите. В случая липсват представени доказателства, обуславящи извода, че ответникът
е бил поканен или че е следвало да заплати дължимата сума в определен срок,
респективно липсва основание за отговорност за неизпълнение в срок.
Поради
съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
165520 от 15.07.2019 г. по гр.д. № 23595/2018 г. по описа на СРС, 55 с-в, в
частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от "Т.С."
ЕАД, ЕИК ******против Г.П.Д., ЕГН ********** и М.В.Д., ЕГН **********,
установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане към всеки от тях за сумата от по
325.60 лева – лихва за забава за периода 15.08.2014г. – 20.09.2017г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 43274/2017г. по описа на СРС,
55 състав.
Решението
е постановено при участие на подпомагаща страна на страната на ищеца – Н.И. ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3,
пр. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.