Решение по дело №2142/2024 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 12
Дата: 13 януари 2025 г.
Съдия: Димитър Манджуров
Дело: 20245530202142
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Стара Загора, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър Манджуров
при участието на секретаря Кремена Хр. Панайотова
като разгледа докладваното от Димитър Манджуров Административно
наказателно дело № 20245530202142 по описа за 2024 година
Обжалвано е наказателно постановление № 24-1228-002047 от
10.07.2024 година на Началник Група в ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна
полиция – Стара Загора , с което на М. В. М., ЕГН **********, са наложени
следните административни наказания: "глоба" в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, „глоба“
в размер на 10 лева за нарушение на чл.183,ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП, „глоба“ в
размер на 10 лева за нарушение на чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП и „глоба“ в
размер на 50 лева за нарушение на чл.183,ал.4,т.7,пр.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, като се моли съда същото да бъде
отменено.
Въззиваемата страна, в представено по делото писмено становище и в
открито съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна и
моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства,
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
1
Жалбата е допустима, но разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното наказателно постановление е прието, че на
29.06.2024г.,в 16.35 часа в гр. Стара Загора, по ул. "****,в посока изток-запад,
жалбоподателя е управлявал лек автомобил ********, собственост на A,M. В.,
като водачът категорично е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510, ARBВ-0063. Бил е издаден талон
за медицинско изследване №141842 и 7 броя холограмни стикери с номер,
отговарящ на талона за медицинско изследване. Жалбоподателят не е дал кръв
за изследване, видно от докладна записка № 3837/24г. по описа на Сектор ПП
– ОДМВР – Стара Загора. Водачът не е представил СУМПС и СРМПС.
Водачът по време на движение не използва обезопасителен колан, с който е
оборудван автомобила.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява,
че жалбоподателя, като водач на лек автомобил е бил проверен от контролните
органи при управление на лекия си автомобил на 29.06.2024 година в 16.35
часа. Проверяващите служители на "Пътна полиция" – Стара Загора са
пристъпили към проверка на водача за употреба на алкохол, тъй като водача
при извършване на маневра е щял да са блъсне в дървета, управлявайки
автомобила е криволичил по пътя и не е бил с поставен предпазен колан. От
показанията на актосъставителя И. и свидетеля по АУАН Т. се установява по
един безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателя , категорично е отказал
да бъде тестван за употреба на алкохол. Тези показания на служителите на
полицията не се опровергаха по никакъв начин от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. Така възприетата фактическа обстановка
се подкрепя и от представения по делото Талон за изследване № 141842,
издаден на основание чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози на Министъра на здравеопазването.
Върху съшият талон е посочено че проверяваното лице категорично отказва
да му бъде извършена проверка с техническо средство или тест. Не се
установиха протокол по чл. 24, ал. 2 и протокол по чл. 14, ал. 2 от същата
Наредба, което обстоятелство е в подкрепа на твърдението на АНО, че
жалбоподателят не е дал кръв за изследване. В подкрепа на твърдението на
2
АНО е и представената по делото и приета като доказателство докладна
записка № 3837/24г.
По делото са разпитани като свидетели и А.О С. и Ч. Й. С., посочени
от жалбоподателя. Съдът не кредитира с доверие показанията на тези
свидетели, тъй като показанията им са взаимно противоречиви,
непоследователни и недостоверни, тъй като св. А. С. свидетелства за лице на
име М. , а жалбоподателя е с имена М. М.. Св. Ч. С. дори не знае името на
лицето в чиято полза дава показания и свидетелства, че проверката на
жалбоподателя е извършено до магазин , за разлика от св.А. С. , който заявява,
че проверката е извършена на 200 метра от неговия дом , но не посочва
проверката да е извършена пред магазин. Всичко изложено до тук дава
основания на съда да не кредитира с доверие показанията на тези
свидетели.
Предвид на това съдът намира, за безспорно по делото, че водачът и
жалбоподател М. В. М., е отказал извършването на проверка за употреба на
алкохол. С оглед отказа е издаден талон за медицинско изследване от същата
дата, връчен на жалбоподателя, като последния не е дал кръвна проба за
установяване наличието на алкохол. Освен това при управлението на
автомобила жалбоподателя е бил без поставен предпазен колан и при
извършване на проверката не представил на контролните органи СУМПС и
СРМПС. Тези действия на жалбоподателя са дали основание на контролните
органи да съставят акт за установяване на административно нарушение и
издаване на обжалваното в последствие наказателно постановление. Други
доказателства по делото не се събраха.
Така възприетото от съда се приема за безспорно установено, въз
основа на представения по делото АУАН, както и от показанията на
свидетелите – актосъставителят И. и свидетелят по акта Т..
Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира водач на
МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употреба на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за
медицинско изследване за това, се наказва със съответното административно
наказание. Административното нарушение по чл.183,ал.4,т.7,пр.1 от ЗДвП от
ЗДвП визира неизпълнение на задължението от страна на водача на моторно
превозно средство от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато е в
3
движение за използване на предпазен колан, с който моторното превозно
средство е оборудвано. Административното нарушение по чл.183,ал.1,т.1,пр.1
от ЗДвП и съответно по чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП визира неизпълнение на
задължението от страна на водача на моторно превозно средство да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,
което управлява.
В разглеждания случай, за съда несъмнено жалбоподателя е
осъществил изпълнителното деяние на визираните административни
нарушения по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, по чл.183,ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП,
чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП и чл.183,ал.4,т.7,пр.1 от ЗДвП. Несъмнено се
установи и, че жалбоподателят е имал качеството, изисквано от посочените по
горе разпоредби, а именно – водач на МПС. Нарушенията са такива на просто
извършване – не е необходимо настъпването на конкретен обществено опА.
резултат за осъществяване на фактическия им състав.
Нарушенията са извършени при форма и вид на вина – пряк умисъл.
На следващо място - съдът намира, че при издаване на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения, точно и
ясно са описани административните нарушения, правилно е приложен
материалния закон, разяснена е административно-наказателната отговорност
на нарушителя, той е бил запознат с фактите по административно
наказателната преписка, посочено е конкретното място и дата на извършване
на административните нарушения, както и правните норми, нарушени с
действията на жалбоподателя. Следователно съдът приема, че са изпълнени
изискванията на чл. 57 от ЗАНН при реализиране на административно-
наказателната отговорност.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания
случай действително виновно са допуснати нарушения по чл. 174, ал. 3 ЗДвП
по чл.183,ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП, чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП и
чл.183,ал.4,т.7,пр.1 от ЗДвП. Съобразявайки се с нарушенията, тяхната тежест,
обществена значимост, вероятността за възникване на тежки обществено
опасни последици от извършването им, административно наказващия орган,
съвсем законосъобразно е наложил наказания в предвидения в закона размер.
Отделно от това – предвидените размери на административни наказания
4
"глоба" и "лишаване от право на управление на МПС" са абсолютно
определени в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и последващото им
обсъждане се явява безпредметно. Предвидените размери на административни
наказания "глоба" в разпоредбите на чл.183,ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП,
чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП и чл.183,ал.4,т.7,пр.1 от ЗДвП също са
абсолютно определени и последващото им обсъждане също се явява
безпредметно.
С оглед изложеното съдът, намира, че наказателното постановление се
явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 63д ЗАНН, следва да бъде осъден жалбоподателят
да заплати на административно-наказващия орган направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-1228-002047 от
10.07.2024 година на Началник Група в ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна
полиция – Стара Загора с което на М. В. М., ЕГН **********, са наложени
следните административни наказания: "глоба" в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, „глоба“
в размер на 10 лева за нарушение на чл.183,ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП, „глоба“ в
размер на 10 лева за нарушение на чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП и „глоба“ в
размер на 50 лева за нарушение на чл.183,ал.4,т.7,пр.1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН **********, от гр. Стара Загора, ул. ***,
да заплати на ОД на МВР – Стара Загора сумата в размер на 100, 00 лева
представляващи сторени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
5
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6