Р Е Ш Е Н И Е
241/29.6.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав
На двадесет
и трети юни, през две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
секретар Й.К.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
ВАНД № 2099 по описа на ШРС за 2019год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
19-0869-002610/08.08.2019г. на Началник група към ОДМВР гр. Шумен, Сектор „Пътна
полиция“, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, с което, на основание чл.53 от ЗАНН, на С.Б., ЕГН **********
*** са наложени административни наказания- “Глоба” в размер на 200 /двеста /
лева, на основание чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т 5 пр.4 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 119, ал.1 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 80 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца, на основание чл. 175, ал.1, т 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123 ал.1 т 1 от ЗДВП .
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което
да отмени НП като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява, изпраща процесуален представител адв. Василев при ШАК, който взема становище
за отмяна на наказателното постановление.
За въззиваемата страна, редовно призовани, се явява
представител, който оспорва жалбата, моли тя да не бъде уважена и наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,
поради което е процесуално допустима.
Жалбата е основателна.
Въз основа всички събрани по делото доказателства,
съдът установи от фактическа страна следното:
В АУАН е отразено, че на 18.07.2019г., около 10,50
часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат ЦЦ”, с рег. № Н
2020 ВР, негова собственост, на кръстовището на ул.”Цар Освободител” и ул.
„А.Константинов“, в посока пл. „България“. Водачът приближава и преминава през
пешеходна пътека, тип зебра, сигнализирана с пътен знак Д-17 и пътна маркировка
М 8.1, като не пропуска преминаващия по нея от дясно на ляво пешеходец, бутащ
велосипед и блъска предна гума на велосипеда, с което става причина за ПТП.
След участие в ПТП, водачът не спира да установи последиците от ПТП и напуска произшествието.
За нарушението е съставен АУАН № 37444 серия GA, в присъствието на нарушителя,
предявен и подписан, без отразени възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, писмени възражения не
са постъпили.
Въз основа на съставения акт, на 12.01.2016г. било
издадено Наказателно постановление № 19-0869-002610/08.08.2019г. на Началник
група към ОДМВР гр. Шумен, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед №
8121з-515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание
чл.53 от ЗАНН, на С.Б., ЕГН ********** ***, са наложени административни
наказания- “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, на основание чл. 179, ал.2,
вр. чл. 179, ал.1, т 5 пр.4 от ЗДвП , и за нарушение на чл. 119, ал.1 от ЗДвП и
„Глоба“ в размер на 80 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2
месеца, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се изяснява от
събраните по делото доказателства от разпита на актосъставителя и свидетеля по
АУАН и от показанията на свидетелите - очевидци на ПТП и от приобщените по реда
на чл.283 от НПК, писмени доказателства.
От показанията на актосъставителя, дадени в съдебно
заседание на 19.11.2019г. се установява, че е съставил АУАН по сведения на
„очевидец“, като твърди, че: “….. Очевидецът ни каза, че е
спрял малко по -нагоре. Каза ни и номера на автомобила. Това става в светлата
част на деня - в 10,50 часа. Този автомобил, който е спрял, беше останал на
място и е свидетел. Установихме го кой е. Мисля, че има и докладна записка.
АУАН съставих в сектор КАТ, в присъствие на нарушителя. Не си спомням дали
имаше възражения……. „
Свидетелят по акта И., в съдебно заседание, проведено
на 19.11.2019г. твърди, че сигналът е подаден от „очевидци“, като същевремнно
заявява, че :“… Сигналът е подаден от очевидци……Аз говорих
с един очевидец, който е бил случайно на място, пешеходец. Данните не съм му
вземал, защото тръгнах да напиша Обяснение, но очевидецът работел в „Алкомет“,
а въпросният господин – водач, който е блъснал колелото, бил директор в
„Алкомет“ и затова не изяви желание да си даде данните. Друг свидетел - водач
на МПС, който да е спрял на пешеходната пътека, нямаше…….“
Същевременно, от писмо рег. № 571 от 30.01.2020г от
ОДМВР до Главен юрисконсулт на ОДМВР - Шумен се посоча, че при извършената
проверка в сектора относно Докладна записка по случая от 18.07.2019г. и от
снети сведения от свидетели - очевидци на ПТП е било установено, че такива липсват.
В съдебно заседание, проведено на 23.06.2020г. бяха
разпитани очевидци на инцидента - св. А. и св. О., поискани от жалбоподателя.
От показанията на св. О. в съдебно заседание,
проведено на 23.06.2020г. се установява: “……. Колата я
караше С.. Беше около обяд. В колата бяхме четири души- водачът С., Ю., аз и
едно младо момче. На пешеходната пътека на ул. „Алеко Константинов“, която
започва от кръстовището на пазара и завършва на кръговото. Аз седях отзад,
вдясно, на задната седалка, не зад шофьора, а зад другия пътник. Наближихме
пешеходната пътека, която е след светофара. От лявата страна има магазин за
продажба на вино. Ние се движехме от пазара към Руския, в по - близката лента
до тротоара, в дясната. Видях отдясно, до пешеходната пътека, но не на нея и не
точно срещу нея, малко по – напред, едно момче, което беше с колело. Момчето не
беше на колелото и го държеше от едната страна. Момчето не беше на пешеходната
пътека. Беше на тротоара и беше обърнато в посока Руския. Приближихме, С.
понамали, въпреки, че детето нямаше идея, че се готви да пресича. Колелото му
беше на тротоара, откъм шосето. Водачът понамали, подминахме момчето и след
като бяхме отминали (и аз бях отминал, който бях на задната седалка), се чу
едно изтракване от моята, от дясната страна. С очите си не съм го видял, но
предполагам, че момчето рязко се е опитало да премине пешеходната пътека.
Момчето беше от горната страна на пешеходната пътека. Ние пресякохме
пешеходната пътека и аз вече нямах периферно зрение. Когато видях момчето,
колата беше на метър от момчето. Детето беше от ръба на тротоара до началото на
пешеходната пътека, на около 40 - 50 см. Колата беше сравнително близо.
Разстоянието между колелото, момчето и колата беше около метър и нещо. При
отминаването, аз губя детето от зрителното си поле и чух звук. Звукът беше
типично удряне на метал в метал. С. спря. Той не се и движеше бързо. От задния
край на колата имаше някакво разстояние между задния край на колата и момчето,
около метър и нещо. Водачът спря веднага. Двамата с водача излязохме от колата.
Момчето си вдигаше колелото. Момчето беше наведено, вдигна си колелото и хукна
да бяга с колелото към другия край на
пешеходната пътека. Предполагам, че се е стреснал и се е уплашил. Беше около
10,11,12 – годишен. Вдигна си колелото и без да се обърне, без да спре, не се
качи на колелото, го избута до края на
пешеходната пътека. Имам чувството, че беше притеснено, уплашено и стреснато.
Той, както е гледал, е тръгнал да пресича бързо и се е стреснал от това какво е
могло да се случи……… „
В своите показания св. А. посочва: „…….Миналата година, на 18.07.2019г., преди рождения ден на
детето ми (оттам съм запомнил датата), отивах към кино „Херсон“, нагоре. След
пешеходната пътека видях черна кола. Познах С.. Черната кола беше спряна в
лентата за нагоре, към кръговото. Тя беше до тротоара, непосредствено след
пешеходната пътека. Водачът, когото познавах лично, беше излязъл от колата. С
него имаше още един мъж. Водачът беше на тротоара и гледаше към колата. Видях,
че е притеснен и го попитах какво става. Той ми каза: „Виж, погледни какво
стана“. Видях, че на задната броня имаше драскотина. Той каза: „Едно дете се
удари в задната част“. Аз спрях при него, попитах го дали има нужда от нещо.
………………. Детето не беше там. Не видях дете с колело наоколо. Видях ожулването по
колата, което беше на задния калник, отгоре на колелото, от дясната задна
страна……….“
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели,
единият от които очевидец на инцидента, като приема, че тези свидетели не могат
да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не
съществуват основания за съмнение в дадените показания и приема същите за достоверни
и правдиви. Изложеното в АУАН и НП като ситуация всъщност се опровергава от
показанията на тези свидетели, за които, както беше посочено, липсват основания
да не бъдат кредитирани.
Свидетелят О. е категоричен, че водачът е преминал
през пешеходната пътека и едва след това е станал ударът .Такъв извод се налага
и от приложения по делото снимков материал.При това положение съдът приема, че се
опровергава приетата от АНО обстановка, описана в АУАН и НП, въз основа на
която е направен извод за виновно поведение на водача на „Фолксваген Пасат ЦЦ”,
с ДК № Н 2020 ВР.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна, че водачът на „Фолксваген
Пасат ЦЦ”, с ДК № Н 2020 ВР не е осъществил вмененото му с АУАН и НП нарушение
на чл. 119, ал.1 от ЗДвП и на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съдът споделя становището на защитата на
жалбоподателя, че в административно
– наказателното производство върху
административно - наказващите органи тежи задължението по безспорен и несъмнен
начин да установят виновното поведение на лицето, което са посочили в НП, респ.
в АУАН като нарушител и да обосноват неговото виновно поведение. В настоящия
казус това не беше осъществено. Съгласно нормата на чл.189 от ЗДвП, придаваща
презумптивна доказателствена тежест на АУАН, ако е редовно съставен,
констатациите в него се считат за верни до доказване на противното.
Същевременно тази презумпция е оборима с всякакви доказателства и
доказателствени средства. С показанията на свидетелите, поискани от защитата, в
настоящия процес бе оборена презумпцията относно верността на съдържанието на
АУАН.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено.
По искането за заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение, направени от жалбоподателя, съдът съобрази следното :
По силата на разпоредбата на
чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административно
- процесуалния кодекс. Съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК
въпроси субсидиарно приложение намира ГПК. А съгласно чл.81 от ГПК, във всеки
акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и
по искането за разноски. В случая жалбоподателят е направил разноски в размер
на 300 лева, представляващи договорено и реално заплатено адвокатско
възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие.
Размерите на адвокатските
възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ от 8.05.2020 г. - бр. 45 от
15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г..
Съгласно чл.18, ал.1 от
Наредба № 1 от 7.09.2004г., изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ от 8.05.2020 г.
- бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г., за изготвяне на жалба срещу
наказателно постановление без процесуално представителство, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв.
В чл.18, ал.2 (Доп. - ДВ, бр. 2 от
2009 г., изм. и доп., бр. 28 от 2014 г.;изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г. , в сила
от 15.05.2020г., от
същия нормативен акт е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, в случая по т.1 - при
интерес до 1000 лв.- 100лв.
Ал.3 на чл.18 от Наредбата е
отменена с
Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в
сила от 15.05.2020 г.
В случая се касае за
административно - наказателно съдебно производство, което е образувано във
връзка с обжалване на наказателно постановление с имуществени санкции, като
разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 7.09.2004г. са относими
към настоящото производство. Договореното на 06.11.2019г. и заплатено от
молителя адвокатско възнаграждение /видно от приложения договор на стр. 18/ е в
размер на 300лв. и е минимално предвиденият при действието на Наредба № 1 от
7.09.2004г., преди влизане в сила на
Решение № 5419 на ВАС на РБ от 8.05.2020 г. - бр. 45 от
15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г. С оглед на това, съдът намира, че именно този
размер следва да бъде присъден на жалбоподателя, доколкото е бил минималният
предвиден по наредбата към датата на сключване на договора и заплащане на възнаграждението.
В този смисъл съдът, като съобрази, че искането за присъждане на разноските е
направено своевременно в полза на жалбоподателя и като съобрази решението си по
казуса, намира, че следва да се присъдят направените деловодни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение на обща стойност 300 лева, като същите
следва да се възложат в тежест на ОДМВР гр.Шумен.
Поради горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0869-002610/08.08.2019г. на Началник група към ОДМВР гр. Шумен, Сектор
„Пътна полиция“, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра
на вътрешните работи, с което на
основание чл.53 от ЗАНН, на С.Б., ЕГН ********** ***, е наложено
административно наказание “Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл.
119, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т 5 пр.4 от ЗДвП и административно наказание “Глоба“ в размер на 80 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“, за срок от 2 месеца, на основание чл. 175, ал.1, т.5
от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал.1, т 1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР гр.Шумен да заплати на
С.Б., ЕГН **********, сума в размер на 300,00лв. (триста) лева, представляваща
направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение по ВАНД №
2099/2019г. по описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване пред ШАС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: