Р Е Ш Е Н И
Е
№ .......
Гр. В. Търново, 21.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновския районен съд,
първи състав, в публичното заседание на тринадесети януари през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: Явор Данаилов
при секретаря Ваня Иванова,
като разгледа докладваното от съдията Данаилов
гр.д. № 1260 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД гр. София, чрез пълномощника си юрисконсулт В.П.Л. твърди в исковата си молба, че на 1.04.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2825668/06.06.2017 г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********. Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2825668 от 04.04.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се получено лично от ответника на 12.04.2008г. Позовава се и на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на ІІ т. о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. Позовава се на Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК. Процесното вземане произтичало от Договор за паричен заем с № 2825668 сключен на 06.06.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и И.Д.Д. /Заемател/, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 600 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Страните са уговорили договорт да има силата на разписка за получената сума. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 704.34 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 104.34 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 3.03.2018 г. на 9 равни месечни погасителни вноски, в размер на 78.26 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 06.07.2017 г., а падежът на последната погасителна вноска е 3.03.2018 г. С подписването на Договора за заем Заемателят удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен. Съгласно чл.16, ал.2 от сключения Договор за паричен заем, с подписването му Заемателят е заявил, че е запознат и съгласен с Тарифа за таксите на Изи Асет Мениджмънт АД, която с ена мира на видно място в офиса и на интернет страницата на Кредитора. Съгласно посочената Тарифа, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв. Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 606.87 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 67.43 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в размер на 145.69 лева. На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 07.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 117.07 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 74.50 лв., с която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение: такса разходи: 18,00 лв., неустойка: 56.50 лв. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 3.03.2018 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Предвид възражението на длъжника по заповедното производство, ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същия дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумата от общо 1398.78 лв., от които: главница - сумата 600 лв.; договорна лихва - сумата 104.34 лв. за периода от 06.07.2017 г. до 3.03.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); неустойка за неизпълнение на договорно задължение - сумата 1410.56 лв. за периода от 24.03.2016 г. до 7.07.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска); такса разходи в размер на 27 лв.; неустойка в размер на 550.37 лв.; обезщетение за забава в размер на 117.07 лв. за периода от 07.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът И.Д.Д.,
чрез назначения му особен представител адвокат Б.М. - Горанова оспорва иска. Счита клаузата за ГПР, договорна лихва и неустойка за
нищожна, тъй като накърнявала добрите нрави, а била и прекомерна. Моли съда да
отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното и прави следните правни изводи:
Правната квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени искове е: чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч. гр. д. № 2678/2019г. на ВТРС, от което се установява, че по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, депозирано на 30.08.2019 г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, предмет на настоящия иск. Заповедта не е връчена на ответницата-длъжник, в резултат на които е изпратено съобщение до заявителя с указанията по чл. 415 ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявения установителен иск по чл. 422 ГПК и същият е процесуално допустим.
Между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника е подписан договор за паричен заем № 2825668, по силата на който, на последния е предоставена заемна сума в размер на 600 лева. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) 49.01 %. Заемателят се е задължил да върне кредита на 9 равни месечни погасителни вноски в размер на 78.26 лева всяка.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от процесния договор заемателят се задължава в срок до три дни, считано от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения – две физически лица – поръчители, които да отговарят на определени условия или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата от 600 лева и със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. При неизпълнение на горното задължение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 606.87 лв. – чл.4, ал.2 от договора.
Според чл. 8 от договора при забава на плащането, на която и да е погасителна вноска, заемателят дължи на заемодателя законната лихва за всеки ден забава.
Вземанията по процесния договор са цедирани от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ ООД - според рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и приложение № 1 от 01.04.2018 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /виж пълномощно л. 19/. Представено е и уведомително писмо изпратено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – връчено на ответника. Още повече, че разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е изпълнена още веднъж с връчването на препис от приложенията към исковата молба на ответника по производството.
Съдът в настоящия си състав намира, че предвидена в договора клауза за неустойка е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка в размер, който надвишава многократно печалбата на кредитора /възнаградителната лихва по договора/.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. От съдържанието на чл. 4, ал. 2 от процесния договор е видно, че размерът на уговорената неустойка – 606.87 лв., надвишава дори размера на заемната сума, а срокът на договора е 9 месеца. Предвидено е още предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска по договора, както към вноските се добавя сумата от 67.43 лева.
Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишение, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечение на главното задължение. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума с повече от двоен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка. Поради това и искът за установяване на вземането за неустойка по договора от 550.37 лв., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ищецът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ищеца, в качеството на физическо лице е предоставена финансова услуга – разрешени и усвоен паричен заем. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.
Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен процесния договор за потребителски заем и как са уговорени клаузите на този договор.
Предвид обсъдената в тази насока доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен при общи условия /при предварително определени от едната страна- ищеца - кредитор клаузи на договора/. Съдебната практика приема, че при формиране размера на този договор договорната лихва обективен критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава/ в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на второ г.о./ В настоящият случай договорената между страните лихва в размер на 40.00 % годишно и годишен процент на разходите от 49.01 %. Процесната клауза на договора, установяваща размерите на договорната лихва накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ищеца.
От ответника, освен вземанията за главница, договорна лихва, неустойка и обезщетение за забава, се претендират и вземания за такса разходи.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи служебно е уредено в нормата на чл. 33 ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Въведената в договора за кредит отговорност за отнапред определени разходи, представля по съществото си неустойка, дължима при забава в изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не е плащане за покриване на разходи по събиране на вземането. С предвиждането на тези плащания очевидно се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със забава на длъжника. Съгласно чл. 21 ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е нищожна.
По тези съображения и на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК визираните по - горе клаузи на договора са нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по договора за кредит. Следователно ответникът не дължи начислените от кредитора суми за договорна лихва и такса разходи. При това положение извършените от ответника плащания по кредита следва да се отнесат към погасяване само на действително възникналите задължения за връщане на усвоената сума. По делото е безспорно, че кредитополучателят е извършил плащания в общ размер на 74.50 лв., обстоятелство, което изрично се признава от ищеца. Така ответникът към датата на падежа е останал задължен за сумата 525.50 лв. от дължимата главница по договора за кредит.
Предвид изложените мотиви, съдът намира предявеният установителени иск за доказан в частта му за дължимите от ответника главница по договора за заем в размер на 525.50 лв. и сумата 58 лв. лихви за забава за периода от 07.07.2017г. до 30.08.2019г., и за законната лихва от 30.08.2019г. до издължаване на вземането.
Искът за главница в останалата му част – за разликата от 525.50 лв. до пълния предявен размер от 600 лв., както и искът за лихвата за забава за разликата от 58 лв. до пълния предявен размер от 117.07 лв., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли изцяло иска за заплащане на сумата 104.34лв. за договора лихва, за сумана 550.37 лв. неустойка и за сумата 27 лв. такса разходи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищeца сумата от 240.25 лева за разноски по настоящото дело, както и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, които разноски са определени съразмерно с уважената част от иска.
На основание т.12 от ТР №4/2014г на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора по настоящото дело, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 11.75 лева разноски за държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, представляваща разноски по ч.гр.д. № 2678/2019г. на ВТРС, които също са определени съразмерно с уважената част от иска.
Така мотивиран, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, че И.Д.Д., ЕГН: **********,***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев - Изпълнителен директор, СУМАТА 525.50 лв. /петстотин двадесет и пет лева и петдесет стотинки/ - главница по договор за паричен заем № 2825668 от 06.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 58 лв. /петдесет и осем лева/ - обезщетение за забава за период от 07.07.2017 г. до 30.08.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2678/2019г. на ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения иск по чл.415 от ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев - Изпълнителен директор, против И.Д.Д., ЕГН: **********,***, за установяване дължимост на сумата 74.50 лв. – главница по договор за паричен заем № 2825668 от 06.06.2017 г., СУМАТА 104.34 лв. /сто и четири лева и тридесет и четири стотинки/ - договорна лихва за периода от 06.07.2017 г. до 03.03.2018 г., СУМАТА 27.00 лв. /двадесет и седем лева/ - такса разходи, СУМАТА 550.37 лв. /петстотин и петдесет лева и тридесет и седем стотинки/ - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 06.07.2017 г. до 03.03.2018 г., СУМАТА 59.07 лв. - обезщетение за забава за период от 07.07.2017 г. до 30.08.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2678/2019г. на ВТРС.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН: **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев - Изпълнителен директор, сумата от 240.25 лева /двеста и четиридесет лева и двадесет и пет стотинки/, както и 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски, както и сумата от 11.75 лева /единадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ разноски за държавна такса и 50 лева /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение, представляваща разноски по ч.гр.д. № 2678/2019г. на ВТРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Районен съдия: