Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 17.10.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия: Евгения Генева
при участието на секретаря Даниела А.
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 701/2016г. на СОС и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх.№ 8713/23.11.16г. на И.В.Т. с ЕГН ********** ***,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове против О.Б. ***,с правно основание чл.52 вр.чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди в размер на 50 000лв. и на осн.чл.49 вр.45 ЗЗД за имуществени вреди в размер на 10 000лв.,ведно със законната лихва върху сумите,считано от 21.10.2011г. до окончателното им плащане на осн.чл.86 ЗЗД ,ведно 25 520 лв. изтекли лихви върху обезщетението за неимуществени вреди от 21.10.2011г.до предявяване на иска /20.10.2016г/,ведно с 5 104 лв. изтекла лихва за забава за същия период върху обезщетението за имуществени вреди,ведно със съдебни разноски.Ищцата твърди,че е дъщеря на починалата при ПТП на същата дата К. Н. А. с ЕГН **********.ПТП било по вина на водача Н. П. Д. , управлявал л..“Форд“ модел“Торино“ рег.№ СА0000 КТ, който бил осъден по НОХД № 553/2013г. на СОС.Произшествието станало на Главен път Първи-8 в района на 4О-ти километър, който бил републикански, но Ответната община била длъжна да осигури техническа възможност за безопасно преминаване до кв.“Ч.б.“.Причина за смъртта на майка и било бездействието на общината, изразяващо се в неосигуряване на техническа възможност за безопасно преминаване от пешеходците на Главен път Едно-8 в района на 40 –ти километър,кв.Ч. б., землището на Божурище. Страданията на ищцата били много тежки, тъй като имала сърдечни отношения с майка си, която била в добро здраве и смъртта и била неочаквана.Майката се грижела за трите деца на ищцата.Последната била дълбоко травмирана, имала нарушения в съня,храненето, изпитвала големи затруднения в работата и в грижите за семейството.Потърсила „квалифицирана помощ“.Майка и подпомагала финансово ищцата,тъй като работела.Ето защо ищцата претърпяла“пропуснати ползи“.
Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва иска като недопустим поради липса на пасивна легитимация. Процесният главен път бил републикански и общината нямала задължения,а предвид разпоредбата на чл.8 ал.2 от Закона за пътищата, а такива имала държавата като собственик. Процесният път бил част от Републиканската пътна мрежа ,която се управлявала от Агенция пътна инфраструктура съгласно чл.19 ал.1 т.1 на същия закон.По същество исковете били неоснователни поради липса на деяние/действие или бездействие/ ,което да е противозаконно.Разпоредбата на чл.30 ал.4 ЗП и чл.55 ал.1 от ЗДП давала възможност на общините да изграждат съоръжения по републикански пътища само в границите на урбанизираната територия на общината.О.Б. имала околовръстен полигон и махала Черна Бара не попадала в строителните граници.На второ място-с влязла в сила присъда за виновен за ПТП бил признат подсъдимия по горепосоченото наказателно дело..На трето място, искът бил погасен по давност на осн.чл.110 ЗЗД на 21.10.2016г. за главниците и на 21.10.2014г. за лихвите.Иска да бъдат конституиран като“необходим другар“ Агенция пътна инфраструктура на осн.чл.215 ГПК., тъй като следвало „да понесе солидарна отговорност“.
Съдът намира исковете процесуално допустими/предявени са по чл.1 ЗОДОВ пред АССО, но делото е прекратено и изпратено по подсъдност на СОС и в определението се съдържат подробни аргументи за процесуалната допустимост на иск за непозволено увреждане по общия ред/.Не следва да се конституира Агенцията като“необходим другар“, тъй като не съществува основание за това, както и не съществува основание за „солидарна отговорност“.Самият ответник отрича общината да има общи задължения с агенцията, нито твърди,че задълженията им произтичат от общо основание; излага аргументи именно в подкрепа на обратната теза.
След преценка на данните поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира исковете неоснователни.
За да бъде уважен иск за непозволено увреждане на осн.чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, следва да са налице кумулативно следните предпоставки: да има увреждане на имуществени или неимуществени блага в правната сфера на ищеца; увреждането да е настъпило вследствие на неправомерно действие или бездействие на лице,на което ответникът е възложил работа;да има пряка причинна връзка между неправомерното действие или бездействие и настъпилото увреждане.Вината на причинителя се предполага до доказване на неговата невиновност.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт № 0499/25.10.2011г. 12 р-н Илинден-гр.С., К. Н.А. с ЕГН ********** е починала на 00.00. 2011г.в гр.С. като причината за смъртта е“ тежка съчетана травма.блъсната от автомобил/.Видно от удостоверение за съпруг/а/ и родство до първа степен № *********.11.2011г. на Община С.-град, 12 р-н Илинден, ищцата е дъщеря на А.
Свидетелите Т. и Д.-свекърва и съпруг на ищцата- установяват, че тя понесла изключително тежко внезапната смърт на майка си.Ищцата била единствено дете и много привързана към майка си.Не можела да спи,плачела непрекъснато,не се хранела, наложило се да вземе отпуск около месец, не била в състояние да полага адекватни грижи за двете си деца-близнаци и по-голямото дете /на 4 и 5 години/.Ходила на психиатър,но не искала да сподели с близките си какво лечение предприема.Тежкото и емоционално състояние продължило повече от година.Станала затворена и некомуникативна,променила характера си.Въпреки дадените е указания не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението,че смъртта на майката е причинила конкретни имуществени щети за ищцата.
От присъда № 10 /11.03.2014г. по НОХД553/2013г. на СОС се установява,че Н. П.Д. с ЕГН ********** е признат за виновен в това,че на 21.10.2011г. на главен път Едно-8 в района на 40-ти километър в землището на гр.Б., при управление на лек автомобил е нарушил правата за движение по пътищата-чл.20 ал.2 изр. Второ ЗДвП „водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението“ и чл.116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…“,вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на К. Н. А. с ЕГН ********** от С.Присъдата е потвърдена с решение № 264/09.07.2014г. по внохд № 477/2014г. на САС. От мотивите на двата съдебни акта се установява,че инцидентът е станал на разклона за кв.“Ч. б.“,който се намирал от дясната страна по посоката на движението на водача като на 139 м преди разклона за Б. ,респ. на 404.40 м. преди разклона да кв.“Ч. б.“имало поставен пътен знак В 26,ограничаващ скоростта до 60 км/ч.Платното в участъка било асфалтирано и равно, разклонът се намирал на плавен десен завой, асфалтовото покритие сухо, времето ясно и слънчево и видимостта не по-малка от 150м.След отпадане на ограничението на скоростта водачът я увеличил и преминал в лявата пътна лента.В същия момент пострадалата и свидетеля Владимиров „предприели пресичане на необозначено за това място, забелязали управляваното от подсъдимия превозно средство,но преценили,че последното се намира на голяма дистанция,което ще им позволи да преминат безпрепятствено през платното…В този момент мобилният телефон на Петкова звъннал,поради което последната престанала да наблюдава ситуацията на пътя“.“Подсъдимият обаче продължил да кара с 80-90 км /ч в дясната лента, а пострадалата се затичала да пресече и въпреки лекото завъртане на волана вляво с малък радиус, последвал удар между предната част на автомобила и пешеходката.видно от заключението на вещото лице, изслушано в наказателното производство, мястото на удара се намира на 2-3 м от зоната на кръстовището за кв.“Ч.б.“.В мотивите са обсъдени показанията на св. В., че се налага пресичане на това място,тъй като пешеходците,ползващи услугите на МГТ-линия № 54 могат да преминат от последната спирка на автобуса до кв.“Черна бара“ само на това място и той пресичал там от 1964г. Двете инстанции са приели,че нарушенията на ЗДвП от водача са „в пряка причинна връзка с настъпилия обществено-опасен резултат“.Настоящият съд също приема,че смъртта на майката на ищцата е в пряка каузална връзка с поведението на водача на МПС.Обстоятелството,че липсва друга възможност за достъп до квартала от ползващите обществен транспорт и пострадалата не е могла да пресече на безопасно място има косвено значение.За да се ангажира гражданската отговорността за вреди ,необходимо е каузалната връзка да бъде непосредствено необходима за настъпване на вредоносния резултат. Липсата на безопасен път е необходима, но не и достатъчна причина.Без наличие на подходящо място за пресичане би могло и да не настъпи ПТП, както е в обичайния случай при ползване на обществен транспорт до кв.“Ч. б.“.В конкретния случай обаче нарушението на правилата за движение по пътищата от водача е било непосредствената причина за инцидента,без която ПТП не би се случило.
Съдебно-техническата експертиза установява,че имотът на пострадалата е в урбанизирана територия без изработена и приложена регулация, върху която има много застроени имоти. Участъка от пътя,в който е станало процесното ПТП,не попада в границите на населеното място ,тъй като съгласно параграф 5 т.6 от ДР ЗУТ ,землището не се включва в територията на населеното място, обхваната от строителните граници.О.Б. няма влязъл в сила Общ градоустройствен план,но територията на м.“Ч. б.“ ,кв.“М.Г.“, участък от пътя Едно-8 около 40-ти км не попада в неговите граници и не е урбанизирана територия.Съдът намира основателен довода на ответника,че Главен път Едно-8 е път от Републиканската пътна мрежа и съгласно разпоредбата на чл.8 ал.2 от ЗП е изключителна държавна собственост,управлявана от АПФ съгласно чл.19,ал.1 т.1 от същия закон.С писмо изх.№ 08-00-501/10.05.2017г. Агенция „Пътна инфраструктура“ отговаря в същия смисъл като допълва,че между агенцията и общината няма подписани споразумителни протоколи по чл.30 ал.6 на ЗП за участъци от процесния път,предадени за стопанисване от общината. Следователно ответната община не само не е длъжна ,но и няма право да проектира и строи пътни отсечки в землището си.Този въпрос обаче в случая не е решаващ аргумент,тъй като при липса на пряка каузална връзка между несъществуването на безопасен път и процесното увреждане, не следва да се установява дали ответникът е проявил бездействие-предпоставка за ангажиране на деликтната му отговорност.
По изложените съображения исковете за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Акцесорните искове за законната лихва върху обезщетението следва да бъдат отхвърлени предвид неоснователността на главните искове.
Предвид изхода на делото ищцата следва да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 2330 лв.адвокатски хонорар и 100 лв. възнаграждение на вещо лице.Възражението за прекомерност на хонорара на адвоката е неоснователно, тъй като предвид цената на исковете/60 000лв./ хонорарът е в рамките на адвокатските възнаграждения,регламентирани в НАРЕДБА № 1/2004г. на САК/ самата ищца е заплатила адвокатски хонорар в размер на 3000лв./.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.В.Т. с ЕГН ********** *** против О.Б. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди в размер на 50 000/петдесет хиляди/ лв. и имуществени вреди в размер на 10 000/десет хиляди/ лв.,ведно със законната лихва върху сумите,считано от 21.10.2011г. до окончателното им плащане на осн.чл.86 ЗЗД ,ведно с 25 520 /двадесет и пет хиляди петстотин и двадесет/лв. изтекли лихви върху обезщетението за неимуществени вреди до предявяване на иска/ 20.10.2016г./ ,ведно с 5 104/пет хиляди сто и четири/ лв. изтекли лихви за забава върху обезщетението за имуществени вреди за същия период, причинени от смъртта на Катина Найденова Асенова с ЕГН ********** като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И.В.Т. с ЕГН ********** ***, да заплати на О.Б.“***, съдебни разноски в размер на 2430/две хиляди четиристотин и тридесет / лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: