РЕШЕНИЕ
№ 22718
гр. София, 14.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110128710 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Предявена е искова молба с правна квалификация, чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс
(СК), вр. чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) от Д.О. В., ЕГН
********** за заместване липсващо съгласие на бащата С. В. И., ЕГН: ********** за
пътуване на детето Н. С. И., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че страните са живели заедно и имат дете Н. И. родено
на 24.05.2015г., след което ответника ги е напуснал. Сочи се, че ответника за девет години е
виждал сина си едва няколко пъти, един от които случайно в гр. Бургас, когато детето е било
на почивка с майка си и новото и семейство. Твърди се, че ответника никога не се е грижил
за сина си и не му е изплащал издръжка, както и че е криминално проявен, комуникацията с
него е изключително трудна и за която ищцата търси съдействието на бащата на ответника.
Подържа, че бащата неколкократно е отказвал да даде разрешение за пътуване на детето Н.
в чужбина. Сочи, се че ищцата е семейството и имат възможност и желание да пътуват
извън пределите на страната на екскурзии и почивки. Иска се да бъде заместено съгласието
на бащата за пътуване на детето, придружавано от своята майка, извън пределите на Р.
България в страни членки на ЕС, Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия, република Турция, Република Македония, Република Сърбия и Конфедерация
Щвейцария до навършване на пълнолетие на детето, както и за издаване на паспорт на
1
детето.
В срока по 131 от ГПК, ответника не е депозирал отговор, респективно не е взел
становище по предявената от ищцата претенция
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са родители на детето Н. С. И., ЕГН **********, роден на 24.05.2015 г. (л. 6
от делото).
По делото не се сочи и не се установява, отношенията между родителите във връзка с
родителската отговорност да са регламентирани със съдебен акт .
По делото, съгласно изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДет е представен социален доклад
на ДСП – Слатина от 03.12.2024г. , от които се установява, че грижи за детето се полагат
майката, като за него са подсигурени всички условия за правилното му отглеждане. При
социалното проучване ищцата е посочила, че липсва комуникация с ответника, както и че
той е виждал сина си от неговото раждане около 4/5 пъти, както че бащата не проявява
интерес да контактува със сина си. На социалния работник детето е споделило, че обича да
пътува и да спортува и съобщава, че посещава тренировки по джудо два пъти в седмицата.
Сочи се, че детето през учебната 2024/2025г. е ученик в 3-ти клас при 138 СУЗИЕ „Проф.
Васил Златарски“, с отличен успех. (л. 37 - 39 от делото). Постъпило писмо от ДСП-
Бургас, в което е отразено, че не са успели да установят контакт с ответника поради което не
са изготвили социален докалад.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, а именно показанията на св.
Станислав Димитров, които живее с ищцата в условията на семейно фактическо
съжителство. Показанията на свидетеля, съдът прецени по реда на чл. 172 от ГПК, като
намира същите за последователни, логични и съответстващи на останали събран по делото
доказателствен материал, поради което ги кредитира изцяло. От показанията на свидетеля се
установява, че бащата не дава съгласие за пътуване на детето извън пределите на страната,
както и че детето има желание за това. Иска да пътува до Истамбул, както и да отиде на море
в Гърция Свидетеля твърди, че бащата не го търси и не се интересува от детето
Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са представени.
Съдът, като взе предвид конституционно прогласения принцип в чл. 35, ал. 1, изр.
първо от Конституцията на Република България (КРБ), според който всеки има право
свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и
да напуска нейните предели, намира, предявената молба за основателна. Същевременно, за
да може молителят да упражнява ефективно права над детето, той трябва да разполага с
възможност да го извежда извън територията на Република България – необходима мярка
относно упражняването на тези права (чл. 59, ал. 2, предл. 3 СК) се явява именно съдебното
разрешение за пътуване на детето извън територията на Република България и свързаното с
това пътуване издаване на паспорт на малолетната по реда на ЗБЛД.
Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина в случаите, когато един от
2
родителите не дава съгласие за това, само за определен период от време, в определена
държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през
определен период от време, но също до определени държави, следва да се извършва въз
основа на цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един
от факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско
естество, включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от
страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните
интереси трябва да бъдат от първостепенно значение (Вж. Тълкувателно решение № 1/2016
г. от 03.07.2017 г. на ВКС, ОС на ГК).
Настоящият съдебен състав, за да постанови решението си, взе предвид следното:
родителите на детето са разделени, на майката са предоставени родителските права, а на
бащата е определен режим на лични отношения, по силата на влязло в сила съдебно
решение. Молителката, въпреки желанието си и положените от нея усилия, не е получила
съгласие от ответника за пътуване на детето им в чужбина. Това се установява от
свидетелските показания и от изложеното в представения по делото социален доклад.
Поначало престоят на детето извън страната трябва да не възпрепятства бащата да
упражнява режима на лични отношения, определен му с съдебно решение. В случая обаче не
се установява по делото ответника да има регламентирана със съдебен акт режим на
контакти с детето. От събраните по делото доказателства гласни и писмени такива се
установява, че контактите между бащата и детето са редки дори липсва.
Доколкото по делото бе установена, че детето е ученик в 3-ти клас, пътуванията му
не трябва да възпрепятстват неговите учебни занятия, освен ако не е свързано с тях.
Като взе предвид горното, съдът счита молбата с правна квалификация чл. 127а, ал. 2
СК за основателна и следва да я уважи, като замести съгласието на бащата С. В. И., ЕГН:
********** за пътуване на малолетното дете Н. С. И., ЕГН **********, придружавано от
своята майка Д. О. В., ЕГН **********, или трето пълнолетно лице упълномощено от нея,
извън територията на Република България в страните членки на Европейския съюз,
Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Сърбия, Република
Северна Македония, Република Черна гора, Република Турция, Швейцарска конфедерация и
Княжество Монако, за не повече от 40 дни на всяка календарна година, считано от влизане
на настоящото решение в сила, по време, което не възпрепятства учебните занятия на
детето, освен ако пътуването не е свързано с тях. Освен това всички изброени държави са
ратифицирали и страни по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца от 25 октомври 1980 г. (наричана по-нататък ,,Конвенцията от 1980 г.“).
По отношение на срока за които следва да бъде заместено съгласието на бащата съдът
като съобрази възрастта на детето и възможността за промяна обществена и икономическа
обстановка намира, че следва разрешението да бъде дадено за срок от пет години. Следва да
се има предвид, че настоящото производство е такова по спорна съдебна администрация и
съдът не е обвързан от исканията на страните. В този смисъл и като съобрази най-добрия
3
интерес на детето, счита, че определеният срок е подходящ съобразно възрастта на която се
намира малолетната Н., като по-продължително време, още повече неограничено в годината,
каквато е претенцията на молителката, в което да отсъства от страната, не би било в негов
интерес.
Молбата с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД, с която се
иска заместващо съгласие на бащата за издаване на паспорт на детето, следва да бъде
уважена, тъй като не се установи по делото детето да има валиден международен паспорт.
По изпълнението на решението
С разпоредбата чл.127а, ал.4 СК е предвидена възможността за допускане на
предварително изпълнение на решение, постановено по спор при разногласие между
родители за пътуване на дете в чужбина и издаване на документи за такова пътуване. Според
установената съдебна практика това основание за допускане на предварително изпълнение е
самостоятелно. То е изрично предвидено от законодателя и се различава от основанията по
чл. 242, ал. 2, т.1-3 ГПК. Преценката за допускане на предварителното изпълнение е на съда
(така Определение № 685/28.11.2011 г. по дело №591/2011 на ВКС, ГК, IV г.о.; Определение
№ 271/08.07.2013 г. по дело №3205/2013 на ВКС, ГК, II г.о.). В конкретния случай, съдът
като съобрази интересите на детето и доколкото не се установява належаща нужда от
пътуването му чужбина, то искането за допускане на предварително изпълнение на
решението следва бъде оставено без уважение, като неоснователно.
Относно направените разноски по делото
Претенции за присъждане на разноски има от ищцовата страна.
Следва да се има предвид обстоятелството, че за разлика от исковото производство, в
настоящото производство (спорна съдебна администрация) не се решава със сила на
присъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати
и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация
на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора (Така Определение №
385/25.08.2015 по дело № 3423/2015 на ВКС, ГК, I гр.отд.).
-ви
Така мотивиран, Софийският районен съд, Трето гражданско отделение, 181
състав
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД,
на на бащата С. В. И., ЕГН: ********** за пътуване на малолетното дете Н. С. И., ЕГН
**********, придружавано от своята майка Д.О. В., ЕГН **********, или трето пълнолетно
4
лице упълномощено от нея, извън територията на Република България, за срок от пет
години, в страните членки на Европейския съюз, Обединеното Кралство Великобритания и
Северна Ирландия, Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Черна
гора, Република Турция, Швейцарска конфедерация и Княжество Монако, за не повече от 40
дни на всяка календарна година, считано от влизане на настоящото решение в сила, по
време, което не възпрепятства учебните занятия на детето, освен ако пътуването не е
свързано с тях, както и свързаното с това пътуване издаване на паспорт на детето по реда
на ЗБЛД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5