№ 81269
гр. София, 22.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20251110125483 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „... срещу Г. Г. И. за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите:
600 лева - главница по Договор за паричен заем № 4977713 от 11.12.2023 г. сключен
между длъжника и ......, ведно със законната лихва от датата на заявлението до изплащането
на вземането,
49,55 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за
кредит за периода от 28.12.2023 г. до 16.05.2024 г.
101,14 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
29.12.2023 г. до 25.04.2025 г.
В обстоятелствената част на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, заявителят е изложил фактически твърдения, че ,,,, и длъжника са обвързани от
Договор за паричен заем, по силата на който на длъжника, който има качеството на
потребител, е предоставен паричен заем в размер на 600 лева. Страните се съгласили, че
заемателят ще предостави в срок до три дни от отпускане на заема обезпечение по начина и
реда, както и отговарящо на условията в чл. 4 от Договора, като при предоставяне на
гаранция от свързано на кредитора лице му дължи възнаграждение от 252,45 лева.
Сочи, че длъжникът не е платил дължимите суми по кредита, поради което е
изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД върху главницата.
Гарантът изпълнил в полза на кредитора, след което прехвърлил вземанията си на
заявителя по силата на договор за цесия, за която длъжникът е уведомен.
С оглед изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Според чл. 411, ал. 2 от ГПК заповедния съд извършва проверка налице ли са
основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не
отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен
адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
1
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т. 12 от
ДР на Закона за защита на потребителите, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит и
разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е
ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно
и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
предоставения кредит.
Видно от чл. 4 от договора за потребителски кредит, неговото действие и, в този
смисъл, реалното усвояване на кредита са поставени в зависимост от предоставяне на
поръчителство от посочено от кредитодателя лице – чл. 4, т. 3 одобрено от заемателя
дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. С оглед на това, дължимото
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство следва да се квалифицира
като такса или комисиона за действия, свързани с усвояване на кредита, като
възнаграждението е уговорено в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. От друга страна,
претендираното възнаграждение не е включено в годишния размер на разходите, каквото е
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, и не е предвидено в договора (в този смисъл
Решение от 13 март 2025 по С-337/2023).
В Договора е посочен процент на ГПР от 39,99%, но посоченият процент не включва
общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, като не отразява разходите
по кредита, включващи възнаграждението за поръчителя.
Ето защо договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото
макар и формално да е посочена сума на ГПР, тя не отразява реалния разход по
необезпечения кредит, което води до заблуда у потребителя, съответно до неяснота за
потребителя относно действителния размер на разхода по кредита (дело C-714/22, в този
смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на Софийски
градски съд, Решение от 17.09.2021 г. по гр. дело № 11394/2020 г. на Софийски градски
съд).
При липса на посочен процент на разходите, според изискванията на чл. 11, т. 10 от
ЗПК, приложение следва да намери санкцията на чл. 22 от закона, според която когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, длъжникът дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, т.е само онова, което реално е получил по договора съгласно
чл. 23 от ЗПК (Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на IV ГО на
ВКС, както и Определение 11954 от 31.07.2024 г. по възз. ч. гр. дело № 8631/2024 г. на
СГС) - главницата в размер на 600 лева.
С оглед изложеното, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за всички суми, освен посочената в размер на 600 лева, както и за
2
съответната част от разноските следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД срещу Г. Г. И. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 49,55 лева – договорна възнаградителна лихва
върху главницата по Договор за паричен заем № 4977713 от 11.12.2023 г. сключен между
длъжника и ,,,, за периода от 28.12.2023 г. до 16.05.2024 г., 101,14 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 29.12.2023 г. до 25.04.2025 г., както и за
съответната част за разноските.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3