Решение по дело №479/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                        Гр. София, 26.03.2021 г.

 

                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.

                                        ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                          МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

 

при секретаря Емилия Вукадинова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 479 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

 

         С решение № 178147 от 29.07.2019 г. по гр. д. № 18756/2018 г. на СРС, ІІІ ГO, 88 състав, ответницата Л.И.К. е осъдена да заплати на ищеца "А.И." ООД на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата 3 294.95 евро /в левова равностойност от 6442.50 лв./, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение по Договор от 01.06.2017 г. за оглед и посредничество с цел покупко-продажба на недвижими имоти в новострояща се жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. "******ведно със законната лихва от 21.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 274.35 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 20.10.2017 г. до 21.03.2018 г.  

Недоволна от така постановеното решение е останала ответницата К., която в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че в случая се касае до нелоялна търговска практика, която според жалбоподателката води до нищожност на целия договор. Сочи, че неправилно съдът не е взел предвид, че в договора е налице дописване относно процесния апартамент, в който смисъл е заключението на приетата съдебно-графологическа експертиза. Излага и съображения, че не е тя е купила имота, както и че не може да отговаря за това, че трето лице междувременно е договаряло с продавача, който не е давал права на ищеца да предлага за продажба имотите му. 

Искането към въззивната инстанция е да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна "А.И." ООД оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При така очертаните правомощия като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира от фактическа и правна страна  следното:

         Предявените пред първоинстанционния съд обективно съединени искове са осъдителни, с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество компенсаторна неустойка в размер на 5 % от офертната цена на имота, за който тя е сключила сделка, ведно със законанта лихва и с обезщетение за забавата от връчването на поканата до подаването на исковата молба.

        Решаващият състав на въззивния съд приема, че при правилна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства първостепенният съд обосновано е приел, че страните са били обвързани от валидно възникнало правоотношение по Договор за посредничество с цел - покупка на жилище. Този извод се налага както от тълкуване съдържанието на договора, обективиран в протокола от 01.06.2017 г., в който задължението на ищеца е сведено до предоставяне на имоти "за извършване на оглед за покупка" и в уговорката, че клиентът не дължи комисиона, ако сключи сделка "със съдействието" на ищеца, така и от показанията на св. З.. Фактът, че в документа номерът и цената на процесния апартамент № 01 на първия етаж в новостроящата се сграда от "Б.И." ЕООД на ул. "******в гр. София са били дописани, се установява както от основното, така и от допълнителното заключение на съдебно-графологическата експертиза, но този факт сам по себе си не изключва отговорността на ответницата, предвид, че от собствените й твърдения, подкрепени от показанията на св. З., е несъмнено, че огледът на апартамент № 1 в сградата на ул. "******в гр. София е бил извършен на 01.06.2017 г. така, както е записано в протокола. Поради това, правилно първоинстанционният съд не му е отдал значение при формиране на решаващите си изводи. Доколко съставянето на такъв вид протоколи при посредничеството на брокери на недвижими имоти е нелоялна търговска практика, въззивният съд не следва да обсъжда, тъй като този довод се прави за първи път във въззивната жалба и се явява преклудиран. Самата неустоечна клауза е формулирана по следния начин: "в случай, че клиентът се свърже директно с продавача на гореописания имот и се сключи сделка, по силата на която клиентът, негови роднини, или съпруг, или други свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, придобият собствеността върху имота без посредничеството на А.И., то клиентът дължи неустойка в размер на 5 % от офертната цена, описана по-горе".

 По делото не се спори, а и от представения нотариален акт № 6 том ІІ, дело № 173/2017 г. се установява, че на 11.07.2017 г.  "Б.И." ЕООД е учредило право на ползване в полза на ответницата Л.И.К. и е продало на племенницата й К.С.С.(която попада в кръга на свързаните лица по § 1, т.1 от ПР на ТЗ) собствеността върху същия апартамент № 01, на първи надпартерен етаж в сградата на ул. "******в гр. София, със застроена плаощ от 69.60 кв. м.  

         Необосновано и в противоречие със събраните доказателства по делото, обаче, районният съд е приел, че не са били ангажирани доказателства за постигане на уговорка за закупуване на имота между продавача и купувача още преди подписване на протокола за оглед. От показанията на свидетелката С.се установява категорично, че същата е сключила договор за депозит с продавача за закупуването на апартамент № 01 на първия етаж в жирищната сграда на ул. "******в гр. София (който имот в последствие е закупила), преди този имот да бъде предоставен за оглед на ответницата К.. Това обстоятелство косвено се подкрепя и от показанията на другия свидетел - Т.З., която е проверила само в сайта на дружеството, дали имотът е свободен, без да се е свързвала с продавача "Б.И." ЕООД.

         При така установената фактиченка обстанонка съдът намира предявените искове за неоснователни.

Договорът за посредничество е уреден в чл. 49 - чл. 51 от ТЗ като търговска сделка, по силата на която търговският посредник по занятие посредничи за сключване на сделки, имайки право да иска възнаграждение било само от едната, било и от двете страни според уговорката им. На общо основание, право да търси неустойка (при валидно уговорена неустоечна клауза) има само изпрваната страна.   Само изправният кредитор, който е изпълнил своето задължение, има право да иска изпълнение на насрещното, поето спрямо него такова, а в равна степен - и заместващата облага, каквато се явява компенсаторната неустойка, дължима вместо изпълнението. В настоящия случай по делото не се установи ищецът да е изправна страна по процесния договор. Единственото действие, извършено от него по посредничество за сключване на сделка, е осигуряването на оглед на апартамент, който вече е бил капариран и спрян от продажба от самия продавач. Следователно, задължението му "да съдейства" на ответницата е останало неизпълнено изцяло. Посредникът нито е свързал двете страни по бъдещата продажба, нито е консултирал купувачката (или нейния пълномощник), нито е съдействал за намаляване на цената, за подялба на разходите и пр. Самият ищец твърди, че сделката е сключена без каквото и да е било негово участие. Поради това, като неизправна страна, той няма право на неустойката от 5 % върху офертната цена на вече спрения от продажба апартамент № 01 в процесната сграда, който не е следвало да предлага, тъй като е бил капариран от бъдещия му купувач. От друга страна, самото задължение на ответницата К.да сключи договор за продажба на някой от предложените за оглед имоти единствено с посредничеството на ищеца и поетата отговорност при неизпълнние на този ангажимент, имат действие само занапред, от сключването на договора за посредничество за вбъдеше. Поради това, тя не може да отговаря за действия, които нейната упълномощителка е извършила преди договора за посредничеството с ищеца.

По изложените съображения както главният иск за неустока по чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, така и акцесорният по чл. 86 от ЗЗД за мораторната лихва, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК, въззивната инстанция е длъжна да отмени обжалваното решение.

С оглед изхода на делото на въззиваемата Л.И.К. следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски, които за двете инстанции възлизат общо на 3 000 лв.  

При тези мотиви, Софийски градски съд

 

                                                   Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 178147 от 29.07.2019 г. по гр. д. № 18756/2018 г. на СРС, ІІІ ГO, 88 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

         ОТХВЪРЛЯ  предявените от "А.И." ООД с ЕИК-******със съдебен адрес:***, офис 613, чрез адв. Д., срещу Л.И.К. с ЕГН-********** ***, чрез адв. Г., искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 3 294.95 евро /в левова равностойност от 6442.50 лв./, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение по договор от 01.06.2017 г. за оглед и посредничество с цел покупко-продажба на недвижими имоти в новострояща се жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. "******ведно със законната лихва от 21.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за плащане на сумата 274.35 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 20.10.2017 г. до 21.03.2018 г.   

ОСЪЖДА "А.И." ООД с ЕИК-******със съдебен адрес:***, офис 613, чрез адв. Д., да запланти на Л.И.К. с ЕГН-********** ***, чрез адв. Г., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 3000 лв., педставляваща сторените от нея разноски общо за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                 ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.