РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Пловдив, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. П. Въззивно гражданско дело №
20255000500066 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №287 от 18.10.2024г., постановено по гр.дело №1851/2021г.
по описа на Окръжен съд-Стара Загора, са отхвърлени предявените от С. М. П.
с ЕГН:**********, от с.П, о С, Й. С. Й. с ЕГН:**********, от гр.С З, ул. П
**********, М. Н. П. с ЕГН:**********, от гр.С , ул. А ***********, Н. Т. Х. с
ЕГН:**********, от гр.С *************, и М. Р. Х. с ЕГН:**********, от гр.С
*************, против Д. Г. Д. с ЕГН:**********, от гр.С , бул. М *********,
с който взема становище относно допустимостта или евентуалната
основателност на иска, с който съдът да обяви завещателното разпореждане с
посочен завещател Т Г Й. с ЕГН:**********, бивш жител на гр.Стара Загора,
починал на *****г., извършено във формата на саморъчно завещание с дата
08.04.2021г. за нищожно на основание чл.42,ал.1,б.Б във връзка с чл.25, ал.1 от
Закона за наследството, евентуално нищожно на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД,
1
както и иска, ако завещанието не е нищожно, съдът да го обяви за
унищожаемо на основание чл.43,ал.1,б.А и б.Б от Закона за наследството,
както и иска да се признае за установено по отношение на ответницата, че
ищците са собственици по наследство и продажба на наследство на следните
недвижими имоти: Жилище, апартамент, площ по документи 62,200кв.м. в
гр.С, бул*********, прилежащо избено помещение №10, с идентификатор
******** и Поземлен имот, заедно с вила, парцел- УПИ *****, площ по док.
1088кв.м., находящ се в с.Т, о Р, както и иска да се осъди ответницата да
предаде на ищците владението върху тези имоти, като молят на основание
чл.537,ал.2 от ГПК да се отменят и констативни нотариални актове – акт том
******* на Службата по вписванията при РС-Стара Загора от 31.05.2021г. и
акт том ****** на Служба по вписванията при РС-Раднево от 23.06.2021г., и
ищците са осъдени да заплатят на ответницата сумата от 7290лв.,
представляваща направените от нея разноски.
Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите
С. М. П., чрез пълномощника адв.М. Г., и М. Н. П., Й. С. Й., Н. Т. Х. и М. Р. Х.,
чрез пълномощника адв.Д. П.-Г., които го обжалват като нищожно, поради
липса на ясно изразена в диспозитива му воля на съда до степен на
невъзможност да се определи предмета на произнасяне, с оглед формиране на
сила на пресъдено нещо по повдигнатия правен спор, поради което молят то
да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново
произнасяне от друг състав. Излагат доводи и за неправилност на решението
като необосновано, постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, поради
необсъждане на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
взаимовръзка и без да бъдат разгледани всички техни възражения и доводи,
сочейки подробно конкретните нарушения. С оглед на тези оплаквания,
претендират за отмяна на решението и уважаване на предявените искове,
както и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Д. Г. Д. е депозирала чрез пълномощника адв.А. Й.
писмен отговор на въззивната жалба с развити в него съображения за
неоснователност на същата и заявено искане за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на направените пред двете инстанции
разноски.
2
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
В исковата молба се твърди ищците С. М. П., Й. С. Й. и М. Н. П. да са
наследници по закон на Т Г Й., починал на *****г., а с договор от 08.07.2021г.
наследникът Е К М да е продала останалото от наследодателя й наследство
като съвкупност от права и задължения на ищеца Н. Т. Х. през време на брака
му с М. Р. Х., сключен на 24.07.2004г. За наследодателя последно се грижели
Н. и М. Х.и и дъщерята на М. П. и след смъртта му се оказало, че патронът на
бравата е сменен и не могат да влязат в жилището, като бил заключен от
ответника Д. Д. – негова съседка, твърдяща, че й е оставил завещание. След
проверка в Агенцията по вписванията ищците установили, че там е вписано
саморъчно завещание с посочен автор наследодателя им и с дата 08.04.2021г.,
на която бил изписан от Ц, където бил лекуван, за да постъпи в болница за
урологична операция, въпреки, че психическото му състояние било тежко.
Завещанието било обявено на 31.05.2021г. в СВ при РС-Стара Загора и
вписано на 10.06.2021г. Ответникът се снабдила и с констативен нотариален
акт от 31.05.2021г. за собственост на апартамент №10 в гр.С, бул. М
************, и с констативен нотариален акт за собственост на УПИ *****,
заедно с вила, находящ се в с.Т, о Р. Ищците твърдят, че саморъчното
завещание не е написано и подписано от наследодателя, текстът не е изпълнен
саморъчно от него и подписът не е положен от същия, оспорвайки
автентичността му и считайки го за нищожно на това основание. Твърдят, че
завещанието не отговаря на изискванията на закона и не съдържа изискуемите
задължителни реквизити, като в него има поправки и дописвания,
включително в единния граждански номер на ползващото се лице, което не
позволява неговата точна индивидуализация, както и на имотите, които не са
описани по начин да бъдат индивидуализирани, и на това основание считат
завещанието за нищожно поради липса на предмет. Твърдят наследодателят
им да е имал здравословни проблеми много преди посочената в завещанието
дата и страдал от редица заболявания – органично налудно
/шизофреноподобно разстройство/, органично кетатонно разстройство, диабет
с неврологични усложнения, сърдечна недостатъчност и възпалителни
увреждания на мъжките полови органи, като още през есента на 2020г. бил
изпаднал в депресия, бил лабилен, с нарушен интелект и памет, не можейки
3
да действа разумно и да се справя сам, да разсъждава нормално, да разбира
какво върши и какво се случва с него, не можел да се грижи за себе си, а през
последните месеци от живота му бил много зле психически, домът му бил в
лошо състояние и Н. и М. Х.и и дъщерята на М. П. поели инициативата да му
помагат, като той се оплаквал, че ответницата го притеснява. През последните
месеци от живота си няколко пъти влизал в болници. На 08.04.2021г. бил
изписан от Ц, за да постъпи в болница за урологична операция, която се
налагала, въпреки че психически бил много зле в този момент, бил в тежко
състояние, неадекватен, неориентиран, говорел несвързано и не разбирал
какво става. На 14.04.2021г. бил приет в МБАЛ“Т - С и му била извършена
операция, а след изписването състоянието му продължило да е тежко, като
през последните месеци от неговия живот правили няколко прегледа при
психиатри, давали лекарства, но психически бил много зле и се наложило в
края на месец април да го заведат в с.Загоре, за да е на спокойствие при вуйна
си, но нямало подобрение и отново го прегледал психиатър, били изписани
лекарства, които се давали. Грижели се за него, но той съвсем отпаднал, не
ставал и се влошавал. Преди Великден се влошил и на 01.05.2021г. извикали
Спешна помощ, като бил отведен и постъпил в Ковид отделение на УМБАЛ“Д
С К - С с остра бъбречна недостатъчност, където починал. При тези
обстоятелства ищците твърдят към момента на съставяне на завещанието
наследодателят им да не е бил способен да завещава, тъй като не е разбирал
смисъла и значението на постъпките си и не е можел да ръководи действията
си, поради което същото да е унищожаемо. Твърдят да са собственици по
наследство от наследодателя им Т Й., а Н. и М. Х.и по силата на договор за
продажба на наследство, на двата завещани имота, за които ответницата се
снабдила с констативни нотариални актове, настанила се в тях и все още
държала ключовете от същите. Заявеният петитум е за обявяване на
завещателното разпореждане за нищожно на основание чл.42,ал.1,б.Б във
връзка с чл.25,ал.1 от Закона за наследството, евентуално за нищожно на
основание чл.26,ал.2 от ЗЗД, евентуално за унищожаемо на основание
чл.43,ал.1,б.А и б.Б от Закона за наследството, както и да бъде признато за
установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици по
наследство и продажба на наследство на двата посочени имота и същата да
бъде осъдена да им предаде владението върху тях, като бъдат отменени
издадените констативни нотариални актове. Имотите са индивидуализирани с
4
уточняваща молба вх.№15081/14.12.2021г.
С отговора на исковата молба ответникът Д. Д. е оспорила предявените
искове от ищците Н. и М. Х.и като недопустими поради липса на активна
процесуална легитимация по конкретни съображения. Оспорила е исковете
като неоснователни, заявявайки доказателствени искания.
С обжалваното първоинстанционно решение въз основа на приетите три
заключения на единична, повторна и тройна съдебно-графологични
експертизи е прието за недоказано твърдението на ищците саморъчното
завещание да не е написано и подписано от завещателя, което на това
основание да е нищожно. Въз основа на същите експертизи е прието в
завещанието да няма поправки и дописвания, както и да не е налице неяснота
нито по отношение на заветника, нито по отношение на обектите –
завещаните два имота, в подкрепа на което да е и обстоятелството, че ищците
са предявили исковете именно срещу този заветник и именно за описаните от
тях имоти като предмет на завещанието, като е счетено, че по този начин
изискването за форма на завещанието е спазено. Прието е въз основа на
представените епикризи, първоначалната съдебно-психиатрична експертиза,
повторната, която я потвърждава, и показанията на свидетелите, че към
момента на съставяне на завещанието завещателят Й. е имал урологично
заболяване и компенсиран в резултат на проведеното лечение захарен диабет с
полиневропатия, не е страдал от шизофрения или друго душевно заболяване,
поради което е могъл да разбира и ръководи действията си и завещанието не е
унищожаемо.
Настоящият въззивен съд, с оглед служебните си правомощия по чл.269
от ГПК и изричните възражения на страните, намира обжалваното
първоинстанционно решение за валидно и допустимо.
За да е валидно съдебното решение, е необходимо то да съдържа мотиви
и диспозитив, които ясно и безпротиворечиво да отразяват формираната воля
на съда. Диспозитивът, както резонно поддържат жалбоподателите, следва да
съдържа всички съществени признаци досежно субективните и обективните
предели на силата на пресъдено нещо, чийто източник е той, с посочване на
страните по спорното материално правоотношение и неговия предмет,
обхващащ елементите от фактическия състав на защитаваното субективно
материално право, както и постановения резултат чрез отхвърляне или
5
уважаване на иска. В конкретния случай в диспозитива на обжалваното
решение е посочена единствено правната квалификация на отхвърлените
облигационни претенции, но не и фактическите основания и обективни
признаци на предявените за защита материални права досежно релевираната
нищожност и унищожаемост на завещанието. Касае се, обаче, за отстраним от
въззивната инстанция, която е също такава по същество на спора, порок,
свързан единствено с непрецизност на диспозитива, който възпроизвежда
непрецизно заявения от самите ищци петитум, а не с липса на надлежно
формирана правна воля. Нищожно е това съдебно решение, което е абсолютно
неразбираемо до степен на невъзможност смисълът му да се извлече дори при
тълкуване. В случая мотивите на първоинстанционното решение съдържат
разбираема и ясно изразена воля по наведените от ищците обстоятелства, на
които се основават облигационните им претенции, счетени за неоснователни,
в съответствие с които е и произнасянето в диспозитива, независимо от
посочването само на правната норма, под която са подведени.
За процесуалната легитимация се изхожда от правното твърдение на
ищеца в исковата молба относно страните по въведеното с нея спорно
материално правоотношение и за наличието й съдът следи служебно, като тя е
абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск,
гарантираща разрешаване на правния спор със сила на пресъдено нещо
именно между надлежните страни. Материалноправната легитимация се
преценява на база събраните доказателства и установеното посредством тях
относно действителната принадлежност на защитаваното материално право,
съответно титулярството на правното задължение, като наличието й е въпрос
по същество от значение за основателността на иска. В случая ищците Н. и М.
Х.и обосновават процесуалната си легитимация със сключен по време на
брака им договор за продажба на наследство с наследника Е К М на
наследодателя Т Й., какъвто с дата 08.07.2021г. е и представен с исковата
молба. За същите като купувачи на наследство е налице правен интерес от
предявяване на исковете. С договора за продажба на наследство по чл.212 от
ЗЗД наследникът прехвърля възмездно на друго лице съвкупността като
единно неделимо цяло от права и задължения, които е придобил и притежава
по силата на наследствено правоприемство. С прехвърлянето на наследството
наследникът не губи качеството си на такъв, нито купувачът става наследник,
както е поддържала ответника Д. с отговора на исковата молба, доколкото
6
прехвърлителният ефект обхваща само тези права и задължения, които
наследникът е имал по време на откриване на наследството, но не и
придобитите в това му качество след сключване на договора права,
произтичащи от отказ от наследство на друг наследник, новооткрито
наследство и други. С прехвърлянето на наследството, обаче, купувачът
придобива имуществените права, които наследникът-прехвърлител е
притежавал при откриване на наследството, поради което е процесуално
легитимиран и разполага с правен интерес да предяви в защита на правото си
на собственост исковете, с които да отрече правните последици на
завещанието и неговия вещно-транслативен ефект.
По същество с представеното удостоверение за наследници ищците С.
П., Й. Й. и М. П. се легитимират за наследници като роднини по съребрена
линия от четвърта степен /първи братовчеди/ по чл.8,ал.4 от ЗН на Т Г Й.,
починал на *****г. Ищецът Н. Х. през време на брака си с ищеца М. Х.,
сключен на 24.07.2004г., е закупил от наследника Е К М наследството,
останало й от същия наследодател, според представения договор от
08.07.2021г. с нотариална заверка на подписите.
Представено е саморъчно завещание с дата 08.04.2021г., с което
наследодателят Т Й. завещава на Д. Г. Д. „1. Апартамент, намиращ се на
бул.“М ******; 2. Дворно място с вила с нотариален акт №**********г.“,
предадено за пазене на 09.04.2021г. на нотариус П И с рег. № ******* и район
на действие Районен съд-Стара Загора, обявено с протокол от 25.05.2021г. и
вписано на 10.06.2021г. в СВ-Стара Загора.
Въз основа на така съставеното обявено и вписано саморъчно завещание
ответникът Д. Д. се е снабдила с констативен нотариален акт №***********г.,
на нотариус П И с рег. № ******* и район на действие Районен съд-Стара
Загора, за право на собственост върху апартамент №10 в гр.С, бул. М
************, съставляващ СОС с идентификатор ********, за който е
представен нотариален акт №**********г., за придобиването му от Т Й. по
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, и с
констативен нотариален акт №***********г. на нотариус А. Т. с рег.№*** и
район на действие Районен съд-Раднево, за право на собственост върху празно
дворно място с площ от 1088кв.м., съставляващо УПИ ***** по плана на с.Т, о
Р, за който е представен нотариален акт №**********г., за закупуването му от
7
Т Й..
Саморъчното завещание трябва да отговоря на определените от
чл.25,ал.1 от ЗН форма и реквизити, а именно да бъде изцяло написано
ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е
съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен
след завещателните разпореждания, в противен случай то е нищожно,
съгласно чл.42,б.Б от ЗН. В конкретния казус ищците атакуват саморъчното
завещание като нищожно с твърдения да не е написано и подписано от
завещателя, както и да съдържа поправки и дописвания. Тежестта за
доказване на автентичността на завещанието по правилото на чл.193,ал.3 от
ГПК е за страната, която се ползва от него или в случая за ответника. В тази
връзка още с отговора на исковата молба ответникът Д. е поискала допускане
на съдебно-графологична почеркова експертиза. В съдебно заседание на
09.05.2022г. съдът е дал възможност на страните за становище по всички
заявени искания. Такива от ищците са подадени с вх.№5010/16.05.2022г. и с
вх.№5421 от 27.05.2022г. С Определение от 01.07.2022г. е допусната
поисканата от ответника СГПЕ. В съдебно заседание на 04.07.2022г. е дадена
възможност за запознаване с определението. Представено е заключение от
19.09.2022г., прието в съдебно заседание на 10.10.2022г. Същото е изготвено
от вещото лице И И при използване като сравнителен материал на заявления
за издаване документи за самоличност в архива на „БДС“ при ОД на МВР,
многобройни посочени документи, съдържащи се в личното трудово досие на
Т Й. в личен състав на „Д - С, съставяни в периода 1983г.-2017г., представени
от ответника осем бележки с ръкописен текст и цифри, както и представени в
съдебно заседание на 09.05.2022г. две пълномощни с нотариална заверка на
подписа на Т Й. от 09.04.2021г. и от 13.04.2021г., чието авторство е оспорено
от ищците. Изследвайки завещанието под увеличение с помощта на
увеличителна лупа и стереомикроскоп, експертът не е констатирал признаци
на тремор, допълнително спиране на пишещото средство и следи от
допълнителни щрихи от графит на молив или други признаци за използване на
технически средства при неговото изготвяне. Относно последните две цифри
от ЕГН на заветника, по отношение на които се забелязва различие в текста на
завещанието, експертизата е посочила, че те са разбираеми, изписани
нормално, но повторени /наслагвани, удебелявани/, като е дописана в края още
една цифра „5“, което се дължи на навика на Т Й. да повтаря първоначално
8
изписаните цифри и букви, според представения от Д. свободен сравнителен
материал. С оглед на това и на констатираните при проведеното сравнително
изследване съвпадения по посочени общи и частни графични признаци е
формиран извод оспореното завещание да е написано и подписано саморъчно
от завещателя в неговата цялост, както и да няма данни за извършени
зачерквания и поправки, освен последните две цифри „35“ на ЕГН на
заветницата Д., които са повторени /наслагвани, удебелявани/ при писане в
съответствие с навика на Т Й. да преповтаря изписаните букви и цифри.
Заключението е оспорено от ищците с аргументи за недостоверност на
ползвания при изготвянето му сравнителен материал и лишаването им от
възможност да представят такъв. По тяхно искане с Определение от
30.11.2022г. е допусната повторна СГПЕ, като същите са задължени да
представят сравнителен материал за изготвянето й. С Определение от
06.02.2023г. задачата на експертизата е разширена, като са включени и
поставени от ищците въпроси досежно автентичността на ползваните като
сравнителен материал две пълномощни с нотариална заверка на подписа. От
тяхна страна не е представен допълнителен сравнителен материал. Изготвено
е заключение от 30.03.2023г., прието в съдебно заседание на 12.06.2023г.
Според същото, представените сравнителни образци като количество и
качество са достатъчни за даване на категорично заключение, като те
съдържат достатъчно минимално количество от писмени знаци и елементи и
притежават необходимите почеркови свойства и качества за доказване на
идентичност. При извършено предварително идентификационно изследване
на подписите и текста в представените като сравнителен материал документи
експертизата е установила, че те имат еднороден произход и са изпълнени от
едно и също лице. При сравнителното изследване между тях и оспорените
документи експертизата е констатирала съвпадения по посочени общи и
частни признаци. Отрекла е наличие на признаци за имитация или
автоимитация на подписа. Формирала е категоричен извод завещанието да е
написано и подписано от завещателя в неговата цялост, както и подписите в
оспорените пълномощни да са положени от Т Й.. На въпроса за наличие на
данни за поправки, дописвания и зачертавания в текста на завещанието
експертизата е отговорила, че на ред шести от началото на завещанието при
последните три цифри от ЕГН се наблюдава повтаряне елементите на цифрите
„3“ и „5“ и добавена цифра, която може да бъде оприличена на „5“, както и
9
други щрихи върху й и около нея, каквито повтаряния на елементи от букви се
наблюдават в представения сравнителен материал, изпълнен от Т Й., и
съставляват негов писмен навик. Такова удебеляване на отделни букви и
цифри се наблюдава в приложените фотокопия на част от сравнителния
материал, включващ не само представените от ответника бележки, но и
документи от личното трудово досие и във връзка с издаване на документи за
самоличност. При изслушване на експертизата вещото лице П П е пояснило
при изготвяне на заключението да е ползвало целия посочен сравнителен
материал, макар и в албума да е приложен част от него, като при изследването
е подбрал тези документи, които съдържат достатъчно признаци за
сравнителен анализ. И това заключение е оспорено от ищците като
необективно и необосновано с основен аргумент експертизата да е подходила
избирателно към сравнителния материал по неясен критерий и да се основава
на спорен такъв. По тяхно искане е допусната тройна експертиза въз основа на
същия сравнителен материал с изключение на оспорения. Депозираното на
17.11.2023г. заключение, прието в съдебно заседание на 27.11.2023г.,
потвърждава завещанието да е написано и подписано от завещателя Т Й., без
данни върху завещанието да са извършвани поправки, дописвания и
зачертавания, като последните две цифри от ЕГН на заветницата първо са
били изписани, а след това преповторени и е вписана още една цифра „5“,
както и двете нотариално заверени пълномощни да са подписани от
упълномощителя. При изслушване на експертизата вещите лица са пояснили,
че при няколко представени като сравнителни образци документи първо се
изследва дали всички те са изпълнени от едно и също лице и ако се установи,
че някои от тях не са изпълнени от лицето на по-късен етап те се изключват от
изследването, по който начин се изчистват сравнителните образци и едва след
това се пристъпва към същинското изследване. Когато се установи, че целият
текст в изследвания документ е написан от едно и също лице, се избират най-
характерните за лицето признаци, които се различават от типовата норма и са
устойчиви във времето. Противно на възраженията на жалбоподателите, няма
основание така приетите заключения на основна, повторна и тройна
експертизи да не бъдат възприети като изготвени въз основа на един и същ
сравнителен материал и еднопосочни в изводите си. Аргументът на
жалбоподателите, че експертизите са ползвали предоставен само от ответника
сравнителен материал, е несъстоятелен. Представените от Д. бележки с
10
ръкописен текст са малка част от ползвания обилен сравнителен материал от
повече от 80 документа, съдържащи се основно в личното трудово досие на
завещателя и касаещи издаването на документи за самоличност. Освен това,
самите ищци не са представили какъвто и да било сравнителен материал,
въпреки наличната за тях изначално и изрично предоставената им от
първоинстанционния съд процесуална възможност, още повече, че последните
две експертизи са допуснати именно по тяхно искане. Неоснователни са
доводите на жалбоподателите експертизите да са ползвали недостоверен
сравнителен материал, към който да са подхождали избирателно. Освен, че се
касае за повече от 80 документа, съставяни през различни години в периода от
1983г. във връзка с трудовото правоотношение на завещателя и издаване на
документи за самоличност, тяхната достоверност е изследвана и от самите
експертизи като част от прилаганата от тях методика за целите на същинското
сравнително изследване, включително двете нотариално заверени
пълномощни, ползвани като сравнителен материал от първоначалната
експертиза, чиято автентичност е потвърдена от повторната и тройната
експертизи. Обстоятелството, че в заключенията са изготвени фотоснимки
само на част от документите, не е по субективна пристрастна избирателност,
доколкото изготвянето на фотоалбум е единствено за онагледяване и в него са
включени документите, съдържащи индивидуалните специфични за лицето
устойчиви във времето признаци, съпоставими с изследвания документ.
Противно на поддържаното във въззивната жалба, заключенията не съдържат
степен на вероятност, а са категорични в извода си завещанието да е написано
и подписано от завещателя в неговата цялост, без данни за поправки,
дописвания и зачертавания, които да компрометират неговото съдържание и
авторство. При това положение автентичността му е доказана по несъмнен и
безспорен начин и претенцията за нищожност на завещателното разпореждане
се явява неоснователна.
Фактическите обстоятелства, от които произтича защитаваното
материално право, съставляват основанието на иска, определящо за неговата
правна квалификация от страна на съда, без дадената такава от страните да е
обвързваща за него. В тази връзка предявеният като евентуален иск за
нищожност на завещанието се основава на твърдения за наличие на поправки
и дописвания в единния граждански номер на ползващото се лице, което не
позволява неговата точна индивидуализация, както и липса на достатъчна
11
индивидуализация на завещаните имоти. Тези обстоятелства не могат да бъдат
подведени под нормата на чл.26,ал.2,предл.1 от ЗЗД за нищожност на
завещанието като такова с невъзможен предмет, каквато правна квалификация
е посочена от ищците. Правилата относно договорите, съгласно чл.44 от ЗЗД,
намират приложение и за едностранните сделки, какъвто характер има
завещателното разпореждане, поради което за нищожността му са приложими
освен специалните основания по чл.42,б.А-б.В от ЗН и общите по чл.26,ал.1 и
ал.2 от ЗЗД. За да се приеме за нищожна като такава с невъзможен предмет
сделката, този неин предмет следва да е определен или определяем, но да е
фактически невъзможен, поради това, че към момента на сключването й той
не съществува в обективната действителност и не може да възникне според
природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и
технологиите към този момент, или да е правно невъзможен, поради това, че
за неговото възникване или за разпореждането с него съществува
непреодолима правна пречка. Когато, обаче, предметът на сделката не е
определен в нея и не може да бъде определен, включително чрез тълкуване по
правилата на чл.20 от ЗЗД, е налице порок на волята, при който тя е толкова
неясна, че не може да породи правни последици и се приравнява на липса на
такава по смисъла на чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД. С твърденията си в
завещанието заветника и завещаните имоти да не са индивидуализирани
ищците на практика считат предметът на завещателното разпореждане да не е
определен или определим, при което да не е налице валидно формирана
завещателна воля. По същество, основните идентификационни белези на
физическото лице са трите му имена и единен граждански номер, който е
уникален. В случая в завещанието са посочени трите имена на заветника Д. Г.
Д., както и единният граждански номер на същата. По отношение на него,
както се установи от съдебно-почерковите и графологични експертизи не е
налице поправка, а повтаряне/удебеляване на последните две цифри, като той
съвпада с притежавания от ответника. Не е налице нормативно изискване за
описание на завещания имот с всички негови белези относно точно
местонахождение, площ, граници, идентификатор и други, но описанието му
следва да е такова, че да може той да бъде определяем и отграничен като
обект. В случая, действително, както твърдят ищците и във въззивната си
жалба, в завещанието не е посочено населеното място, на територията на
която се намира завещания апартамент. Посочен е, обаче, пълният му
12
административен адрес, който съвпада с този на притежавания от завещателя
апартамент в гр.Стара Загора. При това положение несъмнена е волята му за
завещателно разпореждане именно с процесния апартамент. Завещанието не
съдържа характеристики на завещаното „дворно място с вила“. В него е
посочено, обаче, да се касае за имота по нотариален акт №***, том I, дело
№*****г., с което препращане към цитирания и представен по делото титул за
собственост завещателят ясно е изразил волята си относно предмета на
завещателното разпореждане, отнасящо се до дворно място с площ от
1030кв.м., съставляващо УПИ I-*** в **** по плана на с.Т, о Р. Без значение е,
че завещателят е притежавал и друго дворно място в с.Т с площ от 910кв.м.,
съставляващо парцел I-***, за което е представен нотариален акт №****** II,
дело №*********., тъй като се касае за различен имот по различен от
упоменатия в завещанието титул за собственост. Обсъденото обосновава
извода за неоснователност на предявения евентуален иск за нищожност на
завещанието.
Евентуалната претенция за унищожаемост на завещанието се основава
на твърдения за влошено психично състояние на завещателя към момента на
съставянето му, вследствие на каквото той да не е бил способен да завещава,
тъй като не е разбирал смисъла и значението на постъпките си и не е можел да
ръководи действията си. С оглед на наведените в тази насока конкретни
обстоятелствата, искът е по чл.43,ал.1,б.А от ЗН, но не и по б.Б, на която
разпоредба ищците неоснователно са се позовали, тъй като от тях не са
изложени факти, съобразно които завещателното разпореждане да е
направено поради грешка, насилие или измама, и не са предявили иск при
някоя от тези хипотези, по какъвто да се дължи произнасяне.
Релевантно е психичното състояние на завещателя Т Й. към датата на
извършване на завещателното разпореждане на 08.04.2021г., вписана в
саморъчното завещание. Чак с въззивната жалба ищците твърдят така
посочената в него дата да не е достоверна по смисъла на чл.181 от ГПК,
поради което не тя да е меродавната за психичното състояние на завещателя.
Това им възражение е несъстоятелно. Частният писмен документ, какъвто е
процесното завещание, не се ползва с обвързваща формална доказателствена
сила досежно датата на съставянето му, за разлика от официалния, поради
което оспорването на датата е такова по същество, а не по смисъла на чл.193
от ГПК, и се подчинява на общото правило на чл.154,ал.1 от ГПК относно
13
доказателствената тежест, по силата на което всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
Изключение от това правило е въведеното от чл.181 от ГПК за документи,
които се противопоставят на трети лица. Това изключение в случая не е
налице. Съгласно същото, страната, която се позовава и ползва от документа,
следва да докаже определени факти, установяващи по несъмнен начин
предхождащото настъпването им съставяне на документа. Касае се в тази
хипотеза не за датата на съставяне на документа, а за дата на настъпване на
конкретно събитие, след което той е невъзможно да бъде съставен, като трето
по смисъла на цитираната разпоредба е лицето, което не е участвало в
съставянето на документа, черпи права от лицето, подписало документа, и
правата, които то черпи, могат да възникнат само при условие, че датата на
възникването им предшества датата на документа. Трето е неучаствалото в
съставянето на документа лице, което черпи права от някой от издателите му и
би могло да бъде увредено от неговото антидатиране. В случая ищците не са
такива трети лица, тъй като не черпят материални права от завещателя, чието
предшестващо датата на завещанието възникване да е обусловено по някакъв
начин от него, а черпят наследствени права, възникващи след смъртта му. От
тяхна страна не са събрани каквито и да било доказателства завещанието да е
подписано не на посочената в него дата 08.04.2021г., а на друга конкретна дата,
която да е вярната и към която да е релевантно психичното състояние на
завещателя.
Ответникът Д. и семейството й са били дългогодишни приятели със
завещателя Т Й. и са притежавали в съседство с неговия апартамент, като през
разглеждания период са живеели на друг адрес – ул.“Д ********“, в каквато
насока са показанията на св.В В и св.Т Д-неин син. Когато през м.март.2021г.
Д. отишла да го посети, го намерила в безпомощно състояние и с нейно
съдействие бил откаран с линейка и приет в ендокринологичното отделение
на УМБАЛ“Д С К“АД-гр.Стара Загора, поради декомпенсиран захарен
диабет, от какъвто е страдал от години, с кетоацидоза, видно от показанията
на св.К Т, който негов съсед го е видял за последно именно когато се е качвал в
линейката заедно с Д. и жена полицай, справката от РЗОК-Стара Загора за
извършените прегледи и пролежавания в болница и епикризата от болничния
му престой за времето 25.03-02.04.2021г., според отразената в която анамнеза,
от три дни не се е хранил и не пиел вода, дезориентиран, говори неадекватно,
14
като му е поставена окончателна диагноза „неинсулинозависим захарен
диабет с неврологични усложнения“ и придружаващи заболявания
„Органично кататонно разстройство.Хипертонично сърце без /застойна/
сърдечна недостатъчност“, а, поради проявите на психотична симптоматика е
консултиран с психиатър и е стартирана медикаментозна терапия, включваща
и „Халоперидол“. С оглед психичните отклонения е насочен към
Психодиспансер-Стара Загора за лечение и проследяване. Приет е за такова в
„Ц - САД на 02.04.2021г., според представената История на заболяването
№239, в която като анамнеза е описано промяна в психичното му състояние да
е забелязана от есента на 2020г., когато обгрижвал възрастна съседка с
деменция и при подаване на документите й за дом се оказала с положителен
PCR, като от тогава станал напрегнат, не поддържал личната си хигиена, не се
грижел адекватно за жената, не се явявал редовно на работа, не се хранел, не
давал храна и на болната жена и казвал, че двамата трябва да умрат, а
впоследствие възрастната жена починала, но за погребението се погрижила
друга съседка, тъй като той не бил в състояние, със социалната и
емоционалната подкрепа на която състоянието му се подобрило, но от края на
м.януари.2021г. не го била виждала, притеснила се и когато през м.март.2021г.
отишла в дома му да го види, го намерила в безпомощно състояние – не
говорел, не приемал храна, течности, отслабнал, бил в грубо занемарен
външен вид, и със съдействие на ЦСМП бил хоспитализиран в
ендокринологичното отделение при У.-С. по повод хипергликемия, където бил
консултиран с психиатър, назначено лечение с „Халоперидол“ и „Диазепам“ и
отчетено начално подобрение – започнал да говори, да приема храна и
течности под контрол, твърдял, че „е умрял, че бил под земята“. При
приемането му в психиатричното заведение е констатирано като обективно
състояние Й. да е бил в ясно съзнание, контактен, правилно ориентиран,
некритичен, без съзнание за психично заболяване. Мисловният му процес
протичал обстоятелствено, на места с параноични приплъзвания. Споделял
нихилистични налудности и такива с нелеп фантастен характер. Емоционално
– лабилен. Памет и интелект – болестно ангажирани. През време на престоя
му е установен оток и кръв по пениса, поради което е консултиран с уролог и
на 05.04.2021г. му е назначено препоръчаното от уролога лечение. Според
отразеното за състоянието му на 06.04.2021г., той е бил в ясно съзнание, с
добър контакт, ориентиран правилно, апсихотичен. На 08.04.2021г. е изписан
15
спокоен, ориентиран, без актуална психотична симптоматика, във влошено
соматично състояние, като е насочен към урологично отделение. Според
епикризата, е изписан без препоръка за поддържаща терапия, при
необходимост нова консултация с психиатър. Според показанията на св.В В,
Д. го помолила спешно да отиде до Урологията в Болница „Т“, където
откарали Т след изписването му от психодиспансера, но отказвали да го
приемат, за да го прибере в апартамента му, където го завел и му помогнал да
се изкачи до петия етаж, тъй като бил изтощен, но бил напълно адекватен,
шегувал се, провели нормален разговор докато свидетеля изчакал Д. да дойде.
Показанията му кореспондират на справката от РЗОК-Стара Загора, според
която Т Й. е бил приет за лечение в МБАЛ“Т“ЕООД чак на 14.04.2021г., а не в
деня на изписването му от Ц на 08.04.2021г. Обстоятелството, че именно Д. е
прибрала Т от Ц, се потвърждава и в показанията на ищцовия свидетел Е К.
Относно състоянието на Т показанията на св.В се подкрепят и от тези на св.Р
М, който го е посетил непосредствено след изписването му от психиатрията,
когато за последно го видял, бил много отслабнал, но поведението му било
нормално, опитвал да се шегува, разговаряли. В такава насока са показанията
и на св.Р Н, живуща в съседство на Т, която по молба на Д. след изписването
му от психиатрията отишла да го види как е и има ли нужда от нещо, бил
изтощен и изморен, видимо отслабнал, не много разговорлив и я помолил да
му купи от книжарницата карирани листи и книжка с кръстословици, каквито
тя му донесла, както и показанията на св.Т Д-син на ответника, според които
видял Т след изписването му от психодиспансера, който бил адекватен и
решавал кръстословица. Според представената епикриза на МБАЛ“Т“ЕООД,
където Т Й. е бил лекуван в периода 14-21.04.2021г., на 19.04.2021г. му е
извършена операция „инцизия на пенис“ при поставена окончателна диагноза
„Травма на уретра-без открита рана в корема“ с придружаващи заболявания
„Органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство. Неинсулинозависим
захарен диабет-без усложнения. Възпалителни увреждания на други уточнени
мъжки полови органи“. При констатиране на обективното състояние при
приемането му е отразено да е контактен, адекватен и ориентиран. Св.Д
посетил Т и след изписването му от урологията. Попитал го как е и си
продължил по задачите. Разговорът протекъл по-бавно, не му се говорело. В
този момент там били и майката на свидетеля с две жени и един мъж и
оправяли някакви документи и пари. Последното се потвърждава в
16
показанията на ангажираната от ищците като свидетел Е К-дъщеря на М. П.,
според които тя се завърнала от Италия на 21.04.2021г. и веднага заедно с
батко й отишли в дома на Т, за да го видят, като на място Д. им дала всичко и
свидетелката се разписала и от този момент грижите за него били поети от
свидетелката и от ищците Н. и М. Х.и, в каквато насока са показанията и на
св.Н. К и на св.П Д, наета от св.К като санитар в болницата да обгрижва Т във
връзка със следоперативната рана. Още същия ден, според св.К и св.К,
поелите грижата за Т негови роднини го консултирали с психиатър, тъй като
бил объркан и неадекватен. Последното кореспондира на представения
амбулаторен лист от 21.04.2021г. за извършен на Т Й. от д-р Д К преглед, при
който по отношение на обективното му състояние е отразено да е напрегнат,
некритичен, дезориентиран за време, ориентиран за собствена личност,
споделя психотична симптоматика с онойроиден характер: „ние горим, ще
падне плочата, ще останем без въздух и ще умрем, идват американците…
хиените, аз съм прост…ти не разбираш…трупа го изнесоха…не го ли
виждаш…“, памет и интелект – без груби нарушения. Разпитана като
свидетел, д-р К, на която амбулаторния лист е предявен, е потвърдила, че
написаното в него относно психичното състояние е след извършен преглед на
пациента. И след посочената дата, според показанията на ищцовите свидетели
К и Д, Т продължил да бъде неадекватен и тъй като бил без подобрение след
изписаната му от д-р К терапия го завели при друг психиатър, който не
изписал нова терапия, а дал препоръка за продължаване на същата и не издал
амбулаторен лист. На 01.05.2021г. Й. е приет в УМБАЛ“П.“ АД-Стара Загора с
Ковид, където е починал на *****г. В първоинстанционното производство е
прието заключение от 15.09.2023г. на съдебно-психиатрична експертиза,
изготвено от вещото лице д-р И Н. Според същото, Т Й. е страдал от
Органично налудно /шизофреноподобно разстройство, според поставената му
в Ц - С диагноза, което е лечимо, но няма пълно излекуване, като в повечето
случаи при този вид психично разстройство не е засегнато в пълен обем
цялостното личностно функциониране и са възможни периоди на значително
възстановяване функционалността на личността от посоченото заболяване.
Етиологията му изключва стреса като единствен и/или основен фактор за
възникването му. Нивото на социално и личностово функциониране при Й. е
било тежко засегнато, тъй като не поддържал личната си хигиена, не се
хранел, не се грижел и за болната жена, и степента на засягане е била
17
значително изразена, поради което се е наложило приемането му за лечение в
психиатрично здравно заведение. Съществуващата към 08.04.2021г.
медицинска документация по отношение на неговото общо състояние не
доказва невъзможност той да е разбирал и ръководел действията си, както и да
е преценявал значението на извършения от него на тази дата завещателен акт.
Психичното му състояние след неговото изписване на 08.04.2021г. е можело
да повлияе отрицателно на способността му да разбира и ръководи действията
си и да преценява значението на извършения от него завещателен акт, като с
голяма степен на вероятност може да се приеме, че починалият Й. не е
разбирал в пълна степен смисъла и значението на действията си конкретно на
08.04.2021г. За да разграничи документалното от действителното състояние на
Й., вещото лице е приело, че заявеното подобрение в декурзуса от 08.04.2021г.
при изписването му от Ц - С не кореспондира с описаната клинична картина
при приемането му в това психиатрично заведение и с характера на протичане
на този вид разстройство, като за липсата на реално подобрение се позовава и
на проведения от д-р К на 21.04.2021г. преглед. В съдебно заседание на
25.09.2023г. при изслушването му вещото лице е пояснило, че поради
тежестта на клиничната картина, съобразно описаното при приемането на Й.,
е невъзможно да настъпи подобрение, каквото е описано при изписването му,
само с десетдневна терапия с „Халоперидол“, а лечението трябва да е за
месец. Допусната е по искане на ответника повторна експертиза. Според
депозираното на 30.05.2024г. заключение, изготвено от вещото лице д-р А А,
заболяването Органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство е пряк
резултат от соматично страдание, засягащо първично или вторично мозъчната
дейност, което не може да бъде отключено от стрес, но психотравмите могат
да ускорят неговото развитие, ако влошат основното телесно заболяване. При
Й. е била установена силно повишена кръвна захар, кетоацидоза, както и
недохранване със значително спадане на телесното тегло с давност от няколко
месеца, което може да доведе до влошаване на мозъчните функции и до
възникване на Органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство. При
адекватно лечение на основното соматично заболяване настъпва подобрение и
на органичното психично разстройство, като може да се достигне и до
пълното му излекуване, а подобрение може да настъпи дори и без прилагане
на психотропни медикаменти. С влошаване на телесното страдание
психичното заболяване може отново да се появи. Й. е провел лечение в
18
Ендокринологичната клиника и е започнал да се храни адекватно, което
вероятно е довело и до овладяване на психопатичната симптоматика.
Психичното му състояние е било влошено със симптоми на Органично
налудно /шизофреноподобно/ разстройство, според медицинските документи,
по време на целия му престой в Клиниката по ендокринология и болести на
обмяната, както и в първите дни от престоя му в Ц, както и след изписването
му от урологичното отделение. Всичко това е дало основание на експертизата
да заключи, че към 08.04.2021г. Й. е бил в състояние да разбира и ръководи
действията си, включително да преценява значението на извършения от него
завещателен акт. В съдебно заседание на 10.06.2024г. при изслушването му
вещото лице е пояснило, че най-вероятно неконтролирания диабет е довел до
възникване на органичното налудно разстройство, като след овладяването му
няма причина мозъка да страда и да ражда психотични симптоми, а ако
отново изпадне в кетоацидоза може отново да се разболее. Още на
05.04.2021г. при престоя на Й. в Ц лекарите са преценили, че той не проявява
психотични симптоми и провежданата антипсихотична терапия е спряна,
причина за което не може да бъде урологичното му страдание, ако е имал
нужда от нея. В периода между 8.04 и 21.04 няма обективна информация за
психичното състояние на Й., като органичното психично разстройство може
да възникне в рамките и на един ден. Настоящата инстанция възприема като
обосновано заключението на повторната експертиза. Освен, че
първоначалната не сочи причините за възникване на органичното налудно
писхично разстройство и не отчита значението на проведеното приоритетно
лечение в клиниката по ендокринология за овладяване на настъпилото при Й.
усложнение на диабета, тя необосновано не възприема отразеното в
епикризата на Ц за изписване на същия с подобрение на психичното състояние
без актуална психотична симптоматика. В това отношение заключението не
кореспондира с ангажираните от ответника гласни доказателства относно
състоянието на Й. непосредствено след изписването му от психиатричното
заведение, възприятия за което свидетелите на ищците нямат, тъй като те
третират състоянието му към 21.04.2021г. и след това, поради което в
показанията на двете групи свидетели, противно на поддържаното във
въззивната жалба, няма противоречие, доколкото се отнасят до различни
времеви периоди. Показанията на свидетелите на ответника за това Й. да е бил
адекватен след изписването му от психиатрията кореспондират и на
19
обстоятелството, че на 09.04.2021г. и на 13.04.2021г. той е подписал две
пълномощни с нотариална заверка на подписа, извършена в дома му.
Заключението не отчита и обстоятелството, че в епикризата на Ц изрично е
вписано пациентът да се изписва без препоръка за поддържаща терапия, а
единствено за нова консултация с психиатър и то при необходимост, което не
може да се обясни със спешност на състоянието във връзка с урологичния
проблем, който единствено да е наложил изписване от психиатрията, макар и
да не е било налице подобрение в психичното състояние, в който случай
препоръката би следвало да е за продължаване на терапията или последващ
прием за продължаване на лечението в психиатричното заведение, а
кореспондира на отсъствието на психотична симптоматика към този момент.
Заключението на повторната експертиза изследва генезиса на органичното
налудно разстройство като резултат от соматично страдание, засягащо
мозъчната дейност, каквото при Й. е било налице вследствие изпадането му в
кетоацидоза, и зависимостта му от това страдание, при овладяване на което би
се стигнало до подобряване на психичното състояние и без прилагане на
психотерапия, а при Й. диабетното усложнение е било овладяно и
впоследствие след приема му в Ц е спряна антипсихотичната терапия.
Експертизата отчита възможността за рецидив при ново влошаване, какъвто е
настъпил към 21.04.2021г., както е установено при извършения на тази дата
преглед от св.К, макар и да липсват данни за настъпване на провокиращи
фактори. С оглед на така събраните и обсъдени доказателства, не се
установява по време на съставяне на завещанието завещателят да е бил
неспособен да завещава, поради което предявеният иск за унищожаване на
завещателното разпореждане е неоснователен.
Тъй като не се установи завещателното разпореждане да е нищожно или
унищожаемо на наведените основания, то същото валидно е породило
последиците си, с оглед на което към датата на откриване на наследството
процесните имоти не са били в патримониума на наследодателя и ищците не
се легитимират за техни собственици по наследство и договор за продажба на
такова, поради което предявените от тях ревандикационни искове са
неоснователни, както и искането им по чл.537,ал.2 от ГПК за отмяна на
издадените в полза на ответника констативни нотариални актове за право на
собственост.
Обсъденото дава основание на настоящата инстанция да потвърди
20
обжалваното първоинстанционно решение, с което предявените искове са
отхвърлени като правилно.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на
въззиваемата за присъждане на направените от нея разноски, съдът
констатира, че такива от нея са заплатени за адвокатско възнаграждение в
размер на 4650лв. по представен договор за правна защита и съдействие от
17.01.2025г. Своевременно заявеното от жалбоподателите възражение по
чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, с оглед значителната фактическа и правна сложност на делото,
на която то съответства, независимо, че във въззивното производство е
проведено само едно открито съдебно заседание без събиране нови
доказателства, като се отчете, че предмет на разглеждане са четири обективно
съединени искове при обсъждане на многобройни доказателства и изследване
на множество факти, както и извършените процесуални действия. При това
положение разноските следва да се присъдят в пълен размер.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №287 от 18.10.2024г., постановено по
гр.дело №1851/2021г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, с което са
отхвърлени предявените от С. М. П. с ЕГН:**********, от с.П, о С, Й. С. Й. с
ЕГН:**********, от гр.С З, ул. П **********, М. Н. П. с ЕГН:**********, от
гр.С , ул. А ***********, Н. Т. Х. с ЕГН:**********, от гр.С *************, и
М. Р. Х. с ЕГН:**********, от гр.С *************, против Д. Г. Д. с
ЕГН:**********, от гр.С , бул. М *********, искове за обявяване на
завещателното разпореждане на завещателя Т Г Й. с ЕГН:**********, бивш
жител на гр.Стара Загора, починал на *****г., извършено във формата на
саморъчно завещание с дата 08.04.2021г., за нищожно на основание
чл.42,ал.1,б.Б във връзка с чл.25, ал.1 от Закона за наследството, поради това,
че не е написано и подписано от завещателя, евентуално за нищожно на
основание чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД, поради липса на воля, евентуално за
унищожаването му на основание чл.43,ал.1,б.А от Закона за наследството,
поради това, че по време на съставянето му завещателят не е бил способен да
21
завещава вследствие психично заболяване, както и исковете да се признае за
установено по отношение на същата, че те са собственици по наследство от Т
Г Й., починал на *****г., и по договор за продажба на наследство от
08.07.2021г. на следните недвижими имоти: Жилище, апартамент, площ по
документи 62,20кв.м. в гр.С, бул*********, прилежащо избено помещение
№10, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор
********, находящ се на етаж 5 в сграда с идентификатор ********** с
предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор ********, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж **********.23, под обекта: **********.16, над
обекта: **********.29, и Поземлен имот, заедно с вила, с площ по док.
1088кв.м., находящ се в с.Т, о Р, представляващ парцел- УПИ ***** в ****,
кад.район 5**, при граници: от две страни – улици, УПИ I***** и УПИ Х-***,
като бъде осъдена да им предаде владението върху тези имоти, и е отхвърлено
искането им за отмяна на констативен нотариален акт №***********г., на
нотариус П И с рег. № ******* и район на действие Районен съд-Стара Загора,
и на констативен нотариален акт №***********г. на нотариус А. Т. с рег.№***
и район на действие Районен съд-Раднево, като са осъдени да й заплатят
сумата от 7290лв., представляваща направените от нея разноски.
ОСЪЖДА С. М. П. с ЕГН:**********, от с.П, о С, Й. С. Й. с
ЕГН:**********, от гр.С З, ул. П **********, М. Н. П. с ЕГН:**********, от
гр.С , ул. А ***********, Н. Т. Х. с ЕГН:**********, от гр.С *************, и
М. Р. Х. с ЕГН:**********, от гр.С *************, да заплатят на Д. Г. Д. с
ЕГН:**********, от гр.С , бул. М *********, сумата от 4650лв. /четири
хиляди шестстотин и петдесет лева/, представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
22
2._______________________
23