Решение по дело №1636/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 от АПК.

Образувано е по повод жалбата на „Специализирана болница за рехабилитация Стайков и фамилия“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, к.к.“Слънчев бряг“, хотел „Средец“, представлявано от управителя В. Д. Ц., с която е оспорил акт, обективиран в писмо изх. № РД-29-54925/18.08.2023г. на директора на РЗОК – Бургас.

Жалбоподателят твърди, че оспорения индивидуален административен акт е нищожен, алтернативно неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което иска да бъде отменен.Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощен представител, поддържа жалбата. Ангажира доказателства и пледира за отмяна на заповедта. Посочва, че не са изложени мотиви при постановяване на оспорения акт, според него, за да са осъществени предпоставките за прекратяване на договора е необходимо да не са представени отчети за извършената дейност за повече от 3 месеца, а не за неподаване на отчети за повече от три месеца по конкретна клинична пътека. Представя писмени бележки.

Ответникът, чрез представител по пълномощие представя административната преписка и иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Сочи, че оспореното писмо има уведомителен характер и не представлява индивидуален административен акт. Позовава се на разпоредбата на чл.99, ал.1 от НРД от 2020-2022г. и сочи че договорът с изпълнителя за медицинска помощ се прекратява без предизвестие при непредставяне на отчети за повече от три последователни месеца. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, счита за установено от правна и фактическа страна следното:

По фактите:

Между НЗОК и „Специализирана болница за рехабилитация С. и фамилия“ ЕООД е сключен договор № 020549/18.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки (л.31-51).

Със заповед на директора на НЗОК (л.13), на основание чл.72, ал.2 и ал.5 от ЗЗО, чл.9, ал.1 от Инструкция №РД-16-43 от 09.06.2020г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72, ал.2,3,4,5,6,7,8 от ЗЗО, глава 20 и 21 от Националния рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019г. за медицински дейности за 2020-2022г., е разпоредено извършване на проверка на „Специализирана болница за рехабилитация Стайков и фамилия“ ЕООД, със задача – контрол по изпълнение на договора на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за медицинските дейности за 2020-2022г. Заповедта е връчена на управителя на 12.06.2023г.

В изпълнение на заповедта, от 12.06.2023г. до 16.06.2023г. определените контрольори извършили проверката, резултатите от която описали в нарочен протокол №РД-25-438-1 от 22.06.2023г.(л.14).

В протокола проверяващите са посочили, че във връзка с предоставената справка, фактури, ИЗ-та са извършили проверка в интегрираната информационна система и са констатирали по КП №258 „Физикална терапия и рехабилитация при родова травма на централната нервна система“, КП № 259 „Физикална терапия и рехабилитация при родова травма на периферна нервна система“, КП № 264 „Физикална терапия и рехабилитация след преживян стар инфаркт на миокарда и следоперативни интервенции“, КП № 267 „Физикална терапия, рехабилитация и специализирани грижи след лечение на Ковид-19“ няма отчетена дейност за повече от три месеца последователно. Проверката е за м.януари, февруари, март, април.

Посочени са разпоредбите на чл.99, ал.1 от НРД за МД за 2020-2022г. съгласно която договорът се прекратява без предизвестие.

По делото е представено възражение от управителя на лечебното заведение с вх.№ 11-02-2015 от 29.06.2023г.

С писмо от 02.08.2023г. управителят на НЗОК е уведомен за изпратено писмо до Председателя на РК на БЛС гр.Бургас за организиране на арбитражна комисия, която да разгледа възражението. Приложено е и изпратеното писмо до до Председателя на РК на БЛС гр.Бургас с изх.№ 62-01-39 от 10.07.2023г., получено на 10.07.2023г. В докладна записка (л.26) до директора на НЗОК, изготвена от директор на дирекция КДЗЗО, в който е изложена хронология по извършената проверка и са описани констатациите на контрольорите. Направено е предложение Договорът по КП №№258,259,264,267 между НЗОК/РЗОК-Бургас да се прекрати.

С оспорения акт, обективиран в писмо изх. № РД-29-54925/18.08.2023г. Директорът на РЗОК – Бургас е уведомил жалбоподателя, че „Договор № 020549/18.02.2020г. се счита частично прекратен по отношение на КП №№258,259,264,267 на основание чл.99, ал.1, т.2 от НРД за МД 2020-2022“.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е подадена срещу акт, обективиран в писмо изх. № РД-29-54925/18.08.2023г. на директора на РЗОК – Бургас, от лице, чиито права и законни интереси са засегнати от издаването му. Връчен е на 21.08.2023г., видно от известие за доставяне/л.29/, а жалбата е подадена на 25.08.2023г. в законоустановения срок.

Оспореният акт възразява, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт. Съдът не споделя това становище, като счита, че оспореното писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК, тъй като с него непосредствено се засягат права на жалбоподателя, а именно с него е направено изявление от НЗОК като юридическо лице на публичното право и правен субект - носител на публична власт за прекратяване на сключен договор между, НЗОК и лечебното заведение. Цитираният акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по силата на чл. 120 от Конституцията на РБългария. По тези съображения жалбата е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът дължи извършване на цялостна проверка по чл. 146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът с издаване на актове от категорията на процесния такъв.

В изпълнение на правомощието си по чл.168, ал.2 от АПК, съдът намери, че следвада обяви нищожността на оспорения акт, като издаден от некомпетентен орган -чл.146, т.1 от АПК, по следните съображения:

Съгласно чл.20, ал.1, т.4 от ЗЗО, директорът на РЗОК сключва, изменя и прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК, съгласно закона, НРД и правилника за устройството и дейността на НЗОК. Оспореният акт, обективиран в писмо № 020Д-29-54925/18.08.2023г. е подписан за директор на РЗОК – Бургас със запетая от Нели Апостолова –зам.директор съгласно Заповед № РД-04-44 от 22.07.2021. По делото е представена посочената заповед, която обаче е издадена във връзка с правомощията на директора по чл.20, ал.1, т.2 „организира и ръководи дейността на РЗОК в съответствие със закона, правилника за устройството и дейността на НЗОК, решенията на надзорния съвет и актовете на управителя на НЗОК;“, чл.105з от ЗЗО да издава наказателни постановления и чл.41 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК, където е посочено: „ Директорът на РЗОК при осъществяване на дейността се подпомага от заместник-директор, който замества директора при отсъствие.“ В случая при отсъствие на директора на зам. директора са предоставени ограничен кръг от правомощия, които директорът в качеството на титуляр е преценил. Сред посочените правомощия не е посочено прекратяване на договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК. Твърдението на ответната страна, че изпратеното писмо е само с уведомителен характер, тъй като в хипотезата на чл.99, ал.1, т.2 от НРД за МД 2020-2022г. се прекратява без предизвестие не се споделя от настоящия състав. Прекратяването на договора без предизвестие означава, че не е необходимо да изтече определен срок, след който договорът да се прекрати, а не че изявлението за прекратяване на договора може да бъде направено от ненадлежен орган.

Съдът съобрази Тълкувателно решение №4 от 22.04.2004 г.на ВАС по д . № ТР-4/2002 г., че „делегирането” представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи.

Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем; „Заместването” се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия , е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. В този случай заместник –директорът не е оправомощен нито по делегация, нито по заместване да прекратява договори за медицинска помощ, поради което оспореният акт е издаден от некомпетентен орган.

Последица от неспазването на изискването за компетентност на органа-чл.146, т.1 от АПК е нищожност на административния акт / Тълкувателно решение № 2 от 14.V.1991 г. погр. д. № 2/91 г., ОСГК/.

Спазено е изискването за писмена форма, но в акта липсва разпоредителна част, липсват фактическите обстоятелства, които са обусловили съдържанието на волеизявлението на издателя, липсва начална дата, от която договорът се счита прекратен, което е съществено с оглед кумулираните разчети със НЗОК. Изискването за обосноваване на административния акт, е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата съображенията, въз основа на които административният орган е издал конкретен административен акт. Това подпомага лицето в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане към административния акт, съставлява съществено нарушение на закона и е основание за неговата отмяна. Впрочем, в този смисъл следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г.. За пълнота и с оглед съображенията, наведени от процесуалния представител на ответника в писмените бележки, е необходимо да се посочи, че липсата на мотиви за издаване на обжалвания акт, не може да бъде попълнена за първи път в хода на съдебното производство по обжалването му. Съдът не може и не следва да замества мотивите, фактическите и правни основания за издаване на административния акт, тъй като по този начин би подпомогнал една от спорещите страни, с което би нарушил един от основните принципи в административния процес - принцип за равенство на страните прогласен в чл. 8 от АПК. Липсата на мотиви относно това каква е причината за постановяване на процесния отказ - неспазване на законоустановените срокове и/или неотговаряне на условията и критериите, води до извод за съществено нарушение при издаване на процесният акт, което е основание за оспорване по чл.146, т.3 от АПК.

Няма пречка мотивите на един административен акт да са изложени в друг документ, представляващ част от преписката по издаването му, но от тези мотиви трябва да е ясна волята на издателя на акта защо издава акт с точно такова съдържание. В случая в оспорения акт дори не се съдържа препращане към установеното в протокола за проверка, а единствено, че такъв протокол е изготвен и връчен. Непосочването на конкретните нарушения, непосочването на датата на прекратяване на договора също води до нарушаване правото на защита на лечебното заведение.

По делото не се спори, че жалбоподателят не е отчел за периода от 01.01.2023г. до 13.06.2023г. нито един случай по КП 258, КП 259, КП 264, КП 267, като не се твърди че е извършвана дейност, която не е отчетена. Разпоредбата на чл.99, ал.1, т.2 от НРД за МД 2020-2022г. предвижда прекратяване на договора без предизвестие, когато изпълнителят не представи отчети за извършена дейност - повече от 3 последователни месеца. Безспорно жалбоподателят не е извършвал дейност по тези клинични пътеки и съответно не представял отчети за повече от три месеца, с което е осъществил материално правните предпоставки, визирани чл.99, ал.1, т.2 от НРД за МД 2020-2022г. и договорът е следвало да бъде прекратен. Процесуалните представители на жалбоподателя в пренията и допълнително представените писмени бележки сочат, че ответникът неправилно тълкува горепосочената разпоредба. Според тях горепосочената разпоредба предвижда цялостно прекратяване на договора, а не по отделни клинични пътеки, поради което за да бъде прекратен договора е необходимо да не са представени отчети за цялостната дейност, докато жалбоподателят ежемесечно е представял отчети за извършената по договор с НЗОК дейност. Съдът не споделя наведените доводи, тъй като се допуска частично прекратяване на договора, сключен с НЗОК при неизпълнение на определени изисквания, касаещи алгоритъма на отделна клинична пътека, като в т.1 на чл.99, ал.1 от ЗЗО е посочена хипотеза именно при прекратяване на цялостната дейност, което не може да се отнесе към настоящата хипотеза.

Според константната съдебна практика основание за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такива съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било издаването на акта от некомпетентен орган, постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма, издадените без каквото и да е нормативно основание или при грубо нарушение на императивни норми с характер на правни принципи.

В настоящия случай оспореният акт е издаден от некомпетентен орган, което прави актът нищожен, налице са основания и отмяната му като незаконосъобразен-не съответства на изискванията за форма и е издаден при съществени процесуални нарушения –липса на мотиви и разпоредителна част на изявлението, включително датата от която следва да се прекрати договора. Предвид обстоятелството, че е налице по-тежкият порок оспореният акт е невалиден и следва да бъде обявен за нищожен.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал.1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя своевременно поисканите и реално заплатени разноски за настоящата инстанция в размер на 3000 лв.- адвокатско възнаграждение и 50лв. заплатена държавна такса. Възражение за прекомерност от ответника не е направено.

Мотивиран от това и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН акт, обективиран в писмо изх. № РД-29-54925/18.08.2023г. на директора на РЗОК – Бургас по жалба на „Специализирана болница за рехабилитация Стайков и фамилия“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, к.к.“Слънчев бряг“, хотел „Средец“, представлявано от управителя В. Д. Ц..

ОСЪЖДА НЗОК да заплати на „Специализирана болница за рехабилитация Стайков и фамилия“ ЕООД разноски в размер на 3050 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.

	Съдия: