№ 95
гр. Велико Търново, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000350 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260056 от 21.06.2021г. по т.д. № 149/2020 г. Окръжен
съд-Плевен е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният на
основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД иск от„Агроконтрол“ ООД с ЕИК *********,
представлявано от управителя Д. Т. В., чрез адв. Г.Г., срещу „Ани-Деси 2000“
ЕООД с ЕИК *********, гр. Кнежа, представлявано от управителя И. Г. С., С.
С. И., с ЕГН ********** и И. К. К., с ЕГН **********, за прогласяване
нищожността на Договор за наем на земеделска земя от 24.09.2020 г., рег. №
3762, акт 37, том 4 на Нотариус В. Р., вписан в Службата по вписванията при
Районен съд гр. Кнежа, том 3, № 58 ДВ вх. рег. № 1816, поради противоречие
със закона. С решението е отхвърлен като неоснователен и недоказан и
предявеният на основание чл. 124, ал.1 ГПК иск от „Агроконтрол“ ООД
срещу „Ани-Деси 2000“ ЕООД, С. С. И. и И. К. К., за установяване по
отношение на ответниците „Ани-Деси 2000“ ЕООД, С. С. И. и И. К. К., че
Договор за наем на земеделска земя от 24.09.2020 г., рег. № 3762, акт 37, том
4 по описа на нотариус В. Р., вписан в Службата по вписванията при Районен
1
съд гр. Кнежа, том 3, № 58 ДВ вх.рег. № 1816 няма правно действие за
стопанските 2021/2022, 2022/2023, 2023/2024, 2024/2025, 2025/2026,
2026/2027, 2027/2028, 2028/2029, 2029/2030, 2030/2031 година. Със същото
решение „Агроконтрол“ ООД е осъдено да заплати на „Ани-Деси 2000“
ЕООД направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 3600 лв. и по сметка на Плевенския окръжен съд допълнително
държавна такса в размер на 1701.60 лв.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от „Агроконтрол“
ООД, чрез адв. Г.Г.. Жалбоподателят счита решението за недопустимо,
неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушения на
процесуалния и материалния закон. Счита, че неправилно Окръжен съд
Плевен е приел, че е сезиран с иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Такъв иск не е
предявяван и това обстоятелство е безспорно, с оглед петитума на исковата
молба. Ищцовата страна в обстоятелствената част на исковата молба е
направила възражение защо счита процесния договор за наем за нищожен.
Ищецът разполагал с тази правна възможност, за да защити правата си на
ползвател по отношение на имотите, предмет на договорите, но искане до
съда за прогласяване нищожността на процесния договор за наем не е
отправяно. Ищецът счита, че Окръжен съд Плевен се е произнесъл по иск, с
който не е сезиран, като в тази част решението, е недопустимо. Ако съдът не
приеме това становище, жалбоподателят моли да се приеме, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при липса на ясни мотиви,
които да обосновават изводите на съда. Решението е постановено при
отсъствие на правилна преценка и анализ на всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства.
Жалбоподателят счита за неправилен извода на първостепенния съд, че
С.И. е придобил 480/640 ид.ч. от имотите, което представлява 75 %
съсобственост върху тези имоти. Този извод на съда не кореспондирал с нито
едно прието по делото писмено доказателство и с представените договори за
дарение и покупко-продажба на земеделска земя. Окръжният съд не изложил
никакви мотиви по какъв начин и как е достигнал до извода и е приел за
доказано, че С.И. е придобил 480/640 идеални части от цялата земеделска
земя. В жалбата се поддържа довод за неправилност на извода на съда, че е
недопустимо преюдициално да се анализират наследствените права на
2
наследниците на Н. В. Г.. Според жалбоподателя подобен анализ не само не е
недопустим, но е и задължителен, тъй като с исковата молба е направено
възражение за нищожност именно по причина, че правата на собственост на
ответника И. и ответника И.К. не са в такъв обем. Жалбоподателят счита, че
са неправилни изводите на съда и по отношение на твърдяното от него
противоречие на договора за наем с разпоредбата на чл. 229 от ЗЗД.
Наемодателите не са носители на правото на собственост на над 25 % от
земеделската земя, а от друга страна буквалното приравняване на договора за
наем на земеделска земя с търговска сделка, противоречи на логиката и духа
на закона.
По отношение на иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК,
жалбоподателят счита, че правилно окръжният съд е приел, че по този иск
спорен между страните е въпросът, налице ли е конкуренция между
вписванията на договорите за аренда и на договора за наем и съответно как
това се отразява върху действието на договорите, с оглед искането на ищеца
да се приеме за установено, че договорът за наем няма правно действие за
периода на действие на договорите за аренда. Съдът, в нарушение на чл. 3 от
Закона за арендата в земеделието, напълно е игнорирал доказателствената
тежест на представените, неоспорени и приети по делото като доказателство
договори за аренда, в т.ч. договор за аренда от 25.09.2020 г. Жалбоподателят
счита тези изводи на съда за неправилни и незаконосъобразни. Моли
Апелативният съд да постанови решение, с което да обезсили атакувания
съдебен акт и върне делото за разглеждане от друг състав на Окръжен съд
Плевен. Алтернативно моли да се постанови решение, с което да уважи
депозираната въззивна жалба и да уважи предявената претенция с правно
основание чл. 124 от ГПК. Претендира разноски, направени пред Окръжен
съд Плевен и при въззивното обжалване, в т.ч. адвокатско възнаграждение.
От ответниците по въззивната жалба „Ани-Деси 2000“ ЕООД, С. С. И. и
И. К. К., чрез адв. В.Ч., е постъпил писмен отговор, с който оспорват
подадената въззивна жалба, като считат същата за неоснователна. Изразено е
становище, че не са налице релевираните с жалбата пороци на първоинстан‐
ционното решение. Искането е да бъде потвърдено изцяло, като валидно,
допустимо и правилнорешението и да бъдат присъдени сторените разноски
пред въззивната инстанция.
3
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в
жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Ищецът „Агроконтрол“ ООД, чрез пълномощника адв. Г.Г., твърди в
исковата молба, че е арендатор на земеделска земя в землището на гр. Кнежа.
Твърди, че с Договор за аренда от 18.12.2014 г., рег. № 5770 на нотариус Г. Х.,
вписан в Службата по вписванията при Районен съд гр. Кнежа, том 7, № 41,
дв.вх.рег. № 4276 от 19.12.2014 г., ищцовото дружество е арендувало
недвижими имоти – земеделски земи, подробно описани, със срок на договора
10 стопански години, като първата стопанска година е започнал на 1.10.2015
г. Арендодател по договора е Н. Д. В., която няколко месеца по-късно е
продала своята част от имотите на различни лица, в т.ч. на К. А. М.. Твърди
се, че с Договор за аренда от 07.09.2015 г., рег. № 3890 на нотариус Г. Х.,
вписан в Служба по вписванията при Районен съд гр. Кнежа, том 5, № 299,
дв. вх.рег. № 3168/08.09.2015 г., ищцовото дружество е арендувало същите
недвижими имоти, предмет на договора от 2014 г., със срок на договора 15
стопански години, считано от 2015/2016 г. до 2030/2031 г. Арендодател е К.
А. М.. С Договор за аренда от 25.09.2020 г., рег. № 2728 на нотариус Г. Х.,
вписан в Служба по вписванията при Районен съд гр. Кнежа, том 3, № 59, дв.
вх.рег. № 1818 от 25.09.2020 г., ищцовото дружество като арендатор и
арендодателите П. А., С. А., С. А., Б. И., А. К., М. К., Б. И., Н. Б., И. К., А. Г.,
К. Г., З. Х., Ц. Г., Д. Г., К. М., Д. В. и Л. М. са предоставили под аренда
недвижими имоти – земеделски земи, описани в исковата молба, за срок от 10
стопански години, считано от 2021/2022 г. до 2030/2031 г. Ищцовото
дружество е получило уведомление на основание чл. 17, ал.3 от Закона за
арендата в земеделието, че имотите, предмет на арендните договори, са
закупени от ответника С. С. И.. Установило се, че освен договори за продажба
и дарение, по партидата на С.И. е вписан и договор за наем на земеделска
земя от 24.09.2020 г., по силата на който С.И. и И.К. са отдали под наем на
ответното дружество „Ани-Деси 2000“ ЕООД същите земеделски земи за срок
от 9 стопански години, считано от 2021/2022 г. до 2030/2031 г. В договора е
записано, че наемодателите са собственици на повече от 25 % от
собствеността на имотите. Ищецът твърди, че договорът за наем е
недействителен и нищожен поради противоречие със закона. Изложено е в
исковата молба, че собствеността върху имотите, предмет на арендния и
4
наемния договор, е възстановена с три решения на ПК гр.Кнежа на
наследниците на братята Н. В. Г. и К. В. Г., като между наследниците не е
извършвана делба. Ищецът твърди, че праводателите на ответника С.И. по
представените договори за продажба са наследници на дъщерите на общия
наследодател и втората му съпруга А. П. И. и П. П. П., а ответника И. К. К. е
наследник на И. Н. К.а-дъщеря на Н. В.. Твърди се, че праводателите на С.И.
не притежават прехвърлените права в обема, с който са договаряли, поради
наличие на завещание в полза на синовете на общия наследодател. Същото се
отнася и за правата на И.К.. С оглед на редуциране правата на наследниците с
оглед зачитане на завещанието, ищецът твърди, че наемодателите не
притежават 25% от земеделската земя, предмет на договора и поради това не
могат да сключат договор за наем за девет години. В исковата молба се
твърди, че договорът за аренда, сключен през 2020г. има превес пред
процесния договор за наем, по причина, че арендодателите притежават
повече от половината от земята, предмет на арендата. Освен това ищецът се
позовава на разпоредбата на чл.229 от ЗЗД и счита, че лицата, които имат
само действия на управление, не могат да сключват договор за наем повече от
пет години и ако договорът е сключен за по-голям срок, то той има сила за
три години.Твърди се, че процесния договор за наем е сключен от
съсобственици, притежаващи 18.76 % от общата земя и поради това същият е
в нарушение на разпоредбата на чл.229 ал.2 от ЗЗД, тъй като е сключен за
повече от три години. Искането е съдът да постанови решение, с което да се
признае за установено по предявения от ищеца „Агроконтрол“ ООД иск с
правно основание чл. 124 ал.1 ГПК, че сключеният между „Ани-Деси 2000“
ЕООД гр. Кнежа в качеството на наемател и С. С. И., И. К. К., в качеството им
на наемодатели Договор за наем на земеделска земя от 24.09.2020 г. няма
правно действие за стопанските 2021/2022, 2022/2023, 2023/2024, 2024/2025,
2025/2026, 2026/2027, 2027/2028, 2028/2029, 2029/2030, 2030/2031 година по
отношение на земеделската земя, находяща се в землището на гр.Кнежа,
подробно описана в исковата молба.
Ответниците „Ани-Деси 2000“ ЕООД, С. С. И. и И. К. К. са изразили
доводи за недопустимост на предявения иск и неоснователност на същия.
Направено е искане за прекратяване на производството поради
недопустимост на иска, или отхвърлянето на същия като неоснователен и
недоказан.
5
Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът е сключил следните договори за аренда на земеделска земя:
1. С Н. Д. В. на 18.12.2014 г. за описани подробно 25 имота-земеделски
земи в землището на гр. Кнежа за срок от 10 стопански години, считано от
01.10.2015 г. за стопанска 2015/2016 г. до 2024/2025 г. Договорът е вписан в
Агенция по вписванията на 19.12.2014 г.;
2. С К. А. на 08.09.2015 г. за описани подробно 25 имота-земеделски
земи в землището на гр. Кнежа за срок от 15 стопански години, за период от
01.10.2015 г. за стопанската 2016/2017 г. до 2030/2031 г. Договорът е вписан в
АВ на 08.09.2015 г.;
3. С П. С. А., Б. Н. И., А. М. К., М. И. К., Н. П. Б., И. П. К., А. Д. Г., З. Н.
Х., Ц. К. Г., Д. А. Г., К. А. М., Д. Т. В. и Л. Д. М. на 25.09.2020г., за описани
подробно 26 имота-земеделски земи в землището на гр. Кнежа за срок от 10
стопански години, считано от 01.10.2021 г. за периода от 2021/2022 г. до
2030/2031 г. Договорът е вписан в АВ на 25.09.2020 г., том ІІІ , № 59,
дв.вх.рег. № 1818.
На 24.09.2020 г. ответникът С. С. И. е изпратил уведомление на
основание чл. 17, ал.3 ЗАЗ до ищеца, К. М. и Л. М., които са страни по
договорите за аренда от 18.12.2014 г. и от 08.09.2015 г.
По делото са представени следните нотариални актове за придобити
идеални части от процесните земеделски земи, находящи се в землището на
гр.Кнежа от ответника С.И.: НА № 167, том V, рег. № 5453, дело № 857/2019
г. за дарение на недвижими имоти на 28.11.2019 г.;НА № 168, том V, рег. №
5450, дело № 858/2019 г. за покупко-продажба на недвижими имоти на
28.11.2019 г.; НА № 7, том ІІ, рег. № 1334, дело № 174/2020 г. за покупко-
продажба на недвижими имоти на 16.04.2020 г.; НА № 117, том ІІ рег. №
1982, дело № 237/2020 г. за покупко-продажба на недвижими имоти на
11.06.2020 г.; НА № 170, том ІІ рег. № 2208, дело № 267/2020 г. за покупко-
продажба на недвижими имоти на 24.06.2020 г.; НА № 15, том ІІІ рег. №
2441, дело № 303/2020 г. за покупко-продажба на недвижими имоти на
08.07.2020 г.; НА № 177, том ІІІ, рег. № 3342, дело № 418/2020 г. По силата
на договорите, оформени с горните нотариални актове С.И. е придобил
следните права върху процесните имоти: по договор за дарение от
28.11.2019г. от А. П. И. са придобити по 1/640 ид.част от всеки един от
6
процесните недвижими имоти; по договор за покупко-продажба от
28.11.2019г. от А. П. И. и П. П. П. са придобити по 19/640 ид.части от всеки
един от процесните недвижими имоти; по договор покупко-продажба от
16.04.2020г. са придобити по 1/16 ид.част/40/640 ид. части/ всеки един от
процесните недвижими имоти; по договор за покупко-продажба от
11.06.2020г. са придобити от Ц. Й. Г. по 1/32ид.част/20/640 ид.части/ от всеки
един от процесните недвижими имоти; по договор за покупко-продажба от
24.06.2020г. са придобити от Е. И. П., Б. И. П. по 1/32 ид.част/20/640 ид.части/
от всеки един от процесните недвижими имоти; по договор за покупко-
продажба от 08.07.2020г. са придобити от П. Л. К., В. Г. Д., П. М. М., Ц. К. К.
и К. К. К. по 1/16 ид./40/640 ид. части/ част от всеки един от процесните
недвижими имоти; по договор за покупко-продажба от 25.08.2020г. са
придобити от Е. А. Т. и К. А. К. по 1.32 ид.част/20/640 ид.части/ от всеки
един от процесните недвижими имоти.
Въз основа на прехвърленото право на собственост върху процесните
земеделски земи по горните нотариални актове, С.И. притежава 160/640
идеални части от всеки един от процесните недвижи имоти.
На 24.09.2020г. е сключен договор за наем на земеделски земи между
С.И. и И.К., като наемодатели и „Ани-Деси 2000“ЕООД с ЕИК *********,
като наемател. Наемодателите, като собственици на повече от 25 % от
собствеността, предоставят на наемателя за временно и възмездно ползване
процесните земеделски земи. Договорът е вписан в Агенцията по
вписванията на 25.09.2020 г., том ІІІ , № 58, дв.вх.рег.№ 1816. Срокът на
договора за наем е за 9 стопански години, като влиза в сила от началото на
стопанската 2021/2022 г.
По делото е представено удостоверение за наследници на Н. В. Г. и
удостоверение за наследници на К. В. Г., както и удостоверение за
наследници на Мариола Йорданова Гъркова.
От удостоверение за наследници на Н. В. Г. видно, че И. К. К. е негов
законен наследник. По наследство И. К. К. притежава 20/640 ид.части от
всеки един от процесните недвижими имоти. Така общо наемодателите по
договор за наем от 24.09.2020г. притежават 180/640 ид.части от всеки един от
процесните недвижими имоти.
По делото са представени тайно завещание на Н. В. Г., молба за
7
обявяване на завещанието, протокол за обявяване на завещанието на
24.11.1949 г. От заключението на назначената от първостепенния съд
съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът под „завещател“ и
ръкописния текст в Тайно завещание от 20.02.2947 г. са положени от Н. В. Г.,
а подписът в графа „почитание“ и ръкописния текст в Молба от 24.11.1949г.
са положени от А. Н. Г..
При тези данни от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
При извършване на проверката по чл. 269 от ГПК настоящият състав
констатира, че обжалваното решение е частично недопустимо и следва да
бъде обезсилено. С решението първостепенният съд е разгледал и се е
произнесъл по иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, от
„Агроконтрол“ ООД срещу „Ани-Деси 2000“ ЕООД, С. С. И., и И. К. К., за
прогласяване нищожността на Договор за наем на земеделска земя от
24.09.2020 г., рег. № 3762, акт 37, том 4 на Нотариус В. Р., вписан в Службата
по вписванията при Районен съд гр. Кнежа, том 3, № 58 ДВ вх. рег. № 1816,
поради противоречие със закона. С оглед заявеното в исковата молба от
ищеца „Агроконтрол“ ООД, въззивният съд приема, че в случая няма
предявен иск по чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за наем на земеделска земя от 24.09.2020 г. поради противоречие със
закона. В исковата молба, депозирана от „Агроконтрол“ ООД, в петитума й,
не се съдържа искане за прогласяване нищожността на договора за наем на
земеделска земя от 24.09.2020 г. Действително в обстоятелствената част на
исковата молба ищецът твърди нищожност на договора за наем на земеделска
земя от 24.09.2020 г., но в петитума не се съдържа такова искане. При
отсъствието на направено изрично искане за признаване нищожността на
договора за наем от 24.09.2020 г., не може да се приеме, че в случая ищецът е
предявил и такъв иск. Съдът, с оглед на диспозитивното начало, е задължен
да се съобрази и да се произнесе само по заявения с исковата молба петитум.
В откритото съдебно заседание пред първоинстанционния съд ищецът чрез
своя процесуален представител е заявил, че с исковата молба е предявен иск
по чл. 124 от ГПК, но въпреки това становище, с доклада съдът е приел, че е
сезиран с иск по чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Нито в исковата молба, нито в
уточняваща молба ищецът е поискал прогласяването на договора за наем на
земеделска земя от 24.09.2020 г. за нищожен.
8
По изложените съображения съдът в настоящия си състав намира, че с
решението в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан иск с
правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за наем на земеделска земя от 24.09.2020 г., първоинстанционният
съд се е произнесъл по непредявен иск. Решението по непредявен иск е
процесуално недопустимо. На основание чл. 270, ал. 3 от ГПК решението в
посочената част следва да бъде обезсилено и производството по делото по иск
с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД от „Агроконтрол“ ООД срещу
„Ани-Деси 2000“ ЕООД, С. С. И., и И. К. К., за прогласяване нищожността на
Договор за наем на земеделска земя от 24.09.2020 г., рег. № 3762, акт 37, том
4 на Нотариус В. Р., вписан в Службата по вписванията при Районен съд гр.
Кнежа, том 3, № 58 ДВ вх. рег. № 1816, поради противоречие със закона,
следва да бъде прекратено.
По предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК:
Ищецът „Агроконтрол“ ООД с исковата молба оспорва притежаваните
наследствени права на прехвърлителите по нотариалните актове, с които
ответникът С.И. е придобил идеални части от процесните недвижими имоти,
като твърди, че прехвърлителите нямат толкова права от наследствените
имоти, тъй като наследодателят им Н. В. Г. е направил завещание в полза на
синовете си и поради това наследниците на дъщерите на Н. В. Г. не
притежават прехвърлените права в обема, с който са договаряли именно
поради наличието на завещание в полза на синовете на наследодателя Н. В. Г..
Ищецът е арендатор на процесните земеделски земи по силата на
договор за аренда, сключен на 25.09.2020г. с П. С. А., Б. Н. И., А. М. К., М. И.
К., Н. П. Б., И. П. К., А. Д. Г., З. Н. Х., Ц. К. Г., Д. А. Г., К. А. М., Д. Т. В. и Л.
Д. М. за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2021 г. за периода от
2021/2022 г. до 2030/2031 г., вписан в АВ на 25.09.2020 г., том ІІІ , № 59,
дв.вх.рег. № 1818. Предходните два договора за аренда от 2014г. и от 2015г.,
които ищецът е сключил са прекратени по силата на новото му съглашение с
арендодателите за сключването на новия договор а аренда от 25.09.2020г. за
същите земеделски земи.
Въззивният съд не споделя съображението на първостепенния съд, че в
случая е налице спор за материално право по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Спорът
по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ касае правото на възстановяване върху конкретни
9
земеделски земи. В случая ищецът повдига спор за притежаваните от
съсобствениците идеални части от процесните недвижими имоти, като
представя и се позовава на завещание, направено от Н. В. Г.. Въззивният съд
също счита, че в случая е недопустимо в производството по иск по чл. 124,
ал.1 от ГПК между арендатор и наемател на едни и същи земеделски земи да
бъде разрешаван спор за правото на собственост на наследниците на братята
Н. В. Г. и К. В. Г.. Недопустимостта на разглеждането на такъв спор в рамките
на настоящото производство произтича от обстоятелството, че
съсобствениците на процесните земеделски земи не са страна в настоящото
производство и освен това е недопустимо ищецът да предявява чужди права.
В случая ищецът релевира в този процес права по завещание, направено от Н.
В. Г., но ищецът не е собственик на процесните земеделски земи, а техен
ползвател по силата на договор за аренда. Ето защо, съдът намира, че по
повдигнатия от ищеца въпрос да се редуцират правата на прехвърлителите на
ответника С.И. по представените нотариални актове заради направено
завещание от Н. В. Г., не следва да се произнася. Наследниците, които
претендират права по силата на завещанието, направено от Н. В. Г., могат да
заявят тези права в производство по делба на процесните земеделски земи,
или в отделен установителен иск за собственост.
С оглед на приетото, че ответникът С. И. по представените нотариални
актове е придобил 160/640 идеални части от процесните земеделски земи и
констатираното, че другият наемодател по процесния договор за наем И. К.
К. има права върху процесните недвижими имоти от 20/640 ид.части, съдът
приема, че наемодателите по процесния договор за наем притежават повече
от 25 % от собствеността. При това положение при сключването на договора
за наем на земеделска земя от 24.09.2020 г. е спазена разпоредбата на чл. 4а,
ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Съгласно тази разпоредба, договор за наем на земеделска земя със срок над
една година се сключва от съсобственик, или съсобственици на земеделска
земя, притежаващи повече от 25 % идеални части от съсобствения имот, или
от упълномощено от тях лице. В тези случаи отношенията между
съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал.3 от Закона за собствеността.
Въззивният съд в настоящия си състав счита, че разпоредбата на чл. 4а, ал. 2
от ЗСПЗЗ е специална, поради което ограниченията на чл. 229, ал. 2 от ЗЗД не
намира приложение. Нормата на чл. 4а, ал.2 допуска съсобствениците на
10
земеделска земя, притежаващи повече от 25 % идеални части от съсобствения
имот, да сключат договор за наем на земеделска земя със срок над една
година, като разпоредбата не ограничава този договор да бъде сключен за
срок над три години. С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че
договорът за наем не противоречи на разпоредбата на чл. 4а, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Освен това съдът намира, че твърденията на ищеца за противоречие на
договора за наем с разпоредбата на чл. 229 от ЗЗД са неоснователни и
въпросът за срока на действие на договора за наем не може да бъде повдиган
от арендатор, който е сключил договор за аренда на същите земеделски земи,
каквито са и предмет на договора за наем, тъй като обвързаността с договора
за наем в определения срок касае отношенията между наемателя и онези
съсобственици на наетите земеделски земи, които не са участвали при
сключването на договора за наем. Следователно по делото не се установяват
основания, поради които да се приеме, че договорът за наем от 24.09.2020г.
няма действие за процесните стопански години.
Действително от представените пред настоящата инстанция писмени
доказателства се установява, че ищецът е сключел договора за аренда от
25.09.2020г. със съсобственици, притежаващи повече от 50 % от
съсобствеността.
В случая ищецът, който е арендатор на процесните земеделски земи, не
може да се позовава на непротивопоставимост договора за наем от
24.09.2020г. на същите земеделски земи по отношение на него, позовавайки се
на това, че неговия договор за аренда от 25.09.2020г. е сключен със
съсобствениците, притежаващи повече от 50% от правото на собственост
върху земеделските земи, съобразно разпоредбата на чл.3 ал.4, след
изменението и с ДВ бл.13 от 7.02.2017г., в сила от 7.02.2017г., тъй като не е
собственик на земеделските земи, нито притежател на правото на собственост
върху идеална част от тях. Непротивопоставимост на договора за наем могат
да заявяват само лицата, които са съсобственици на земеделските земи. В
случая първостепенният съд неправилно се позовава на разрешението, дадено
с решение № 12 от 1.03.2018г. по гр.д. № 1251/2017г. на ВКС, ІІ г.о. и с
решение № 115 от 21.2017г. по гр.д. № 997/2017г. на ВКС, ІІ г.о. ,тъй като
същите се произнасят за непротивопоставимост на договор за аренда,
сключен със съсобственик, който не притежава повече от половината от
вещта, на всеки един от останалите съсобственици, в спорове повдигнати от
11
съсобственици. В отношенията между арендатор е наемател на едни и същи
земеделски земи това разрешение е неприложимо, тъй като единствено
съсобствениците на земеделските земи, които не са участвали в сключването
на процесния договор за наем могат да претендират за тази
непротивопоставимост, която се основава на общото правило на чл.32 ал.1 от
ЗС.
Между страните по делото намира приложение поредността на
вписването на договорите. В случая договорът за наем от 24.09.2002г. е
вписан преди договора за аренда от 25.09.2020г.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК се явява неоснователен, поради което следва да бъде
отхвърлен. Решението, с което този иск е отхвърлен следва да се потвърди,
поради това, че крайният извод на първата инстанция съвпада с извода на
въззивния съд, но по съображенията, изложени в настоящото решение.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на
ответника по въззивната жалба „Ани-Деси 2000“ ЕООД сумата от 3600 лв. за
направените разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260056 от 21.06.2021г. на Окръжен съд-Плевен,
постановено по т.д. № 149/2020г. по описа на същия съд в частта, с която е
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният на основание чл. 26,
ал.1, пр.1 ЗЗД иск от„Агроконтрол“ ООД с ЕИК *********, представлявано
от управителя Д. Т. В., чрез адв. Г.Г., срещу „Ани-Деси 2000“ ЕООД с ЕИК
*********, гр. Кнежа, представлявано от управителя И. Г. С., С. С. И., с ЕГН
********** и И. К. К., с ЕГН **********, за прогласяване нищожността на
Договор за наем на земеделска земя от 24.09.2020 г., рег. № 3762, акт 37, том
4 на Нотариус В. Р., вписан в Службата по вписванията при Районен съд гр.
Кнежа, том 3, № 58 ДВ вх. рег. № 1816, поради противоречие със закона, като
недопустимо и прекратява производството по делото по иска с правно
основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260056 от 21.06.2021г. на Окръжен съд-
12
Плевен, постановено по т.д. № 149/2020г. по описа на същия съд в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА „Агроконтрол“ ООД с ЕИК ********* да заплати на „Ани-
Деси 2000“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 3600 лв. за направените
разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13