Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 07.06.2019г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на девети
април година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Х. - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 12887 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
при кумулативно обективно съединяване иск
с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и
иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По изложените в
искова молба обстоятелства Г.Д.Т., ЕГН **********,***, е предявил срещу „У.Б.“
АД ЕИК********, кондикционен иск с
правно основание чл.55, ал.1, пред.1 от ЗЗД, за
връщане на сума в размер на 14 526,17 евро, представляваща неоснователно
получена от ответника лихва по Договор за банков кредит № 138/12.03.2008 г. за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от дата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане, както и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 2031,61 евро,
представляваща мораторна лихва върху главницата на неоснователно удържаните от ответника
суми в периода от 15.06.2015 г. до 05.10.2017 г. Претендира разноски, в това
число и платен адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди, че ищецът
сключил с ответника „У.Б.“ АД договор за банков кредит № 138 от 12.03.2008 г.,
по силата на който кредиторът е предоставил банков кредит за закупуване на две
жилища в гр.София, със срок на погасяване 15.03.2032 г. Твърди се, че при
подписването на договора годишния лихвен процент се формирал от базисния лихвен
процент за съответния период плюс надбавка, посочени в т.4 от договора. За базисен
лихвен процент на банката по договора бил определен 1-месечния EURIBOR, а
надбавката е от 2,20%. Съгласно договора променлива стойност в годишния лихвен
процент е базовия лихвен процент, който към датата на сключване на договора за
кредит е приравнен на стойността на 1-месечния EURIBOR. Сочи се, че съобразно
т.11.1. и т. 11.1.1. от договора за кредит базовия лихвен процент подлежи на
периодично актуализиране от Управителния съвет на ответника, но актуализацията
става, като се отчита промяната в лихвения индекс - в случая 1-месечния
EURIBOR. Посочва, че в противоречие с тези условия и с договора за кредит ответникът
едностранно променил условията за формиране на базовия лихвен процент по
договора за кредит, като същата не е променила стойността на договорения лихвен
индекс - 1-месечния EURIBOR, а е променила формулата, по която се определя
базовия лихвен процент. Считано от месец декември 2008 г. банката формира
базовия лихвен процент, като към 1-месечния EURIBOR прибавя и съвсем нова
компонента - „т.нар.премия”, която се променя всеки месец. Ищецът поддържа, че нито
в договора за банков кредит, нито в общите условия на банката е записано, че
базовия лихвен процент по кредити в лева ще се формира като сума от 1-месечния
EURIBOR и премия. Твърди още, че банката
е прибавила един нов компонент - премия, който никъде не е договарян и за чието
въвеждане банката не е оправомощена нито с конкретните условия по договора за
банков кредит, нито с общите условия. Тези действия на банката са в противоречие
и с точка 6 на Решение на Управителния съвет, отразено в Протокол
№38/14.10.2008 г. и Протокол №9 от 26.02.2009 г. (т.1 от същия). Ищецът
поддържа, че ответната банка е следвало да уведоми клиентите си и тези промени
да се прилагат само след преговори и постигнато съгласие. Сочи, че не само, че
не е съгласен, но и категорично се е противопоставил на така определения
едностранно нов лихвен процент.Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена.
В срока по чл.131 ГПК ответната “У.Б.”АД е депозирала отговор на исковата
молба, в който е оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че са неоснователни
твърденията на ищеца, че банката, в разрез с договорните условия, е въвела нов
компонент при образуване на лихвения процент по кредита, а именно - компонента
„Премия“, наред с елемента Базов лихвен процент (БЛП). Твърди, че съгласно
Решение по т.1 от Протокол № 38 от 14.10.2008 г. „Цената на всеки банков кредит се определя
като сбор от: променлив Базов лихвен процент, формиран от приложимия към
периода на олихвяването договорен лихвен индекс /SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR/ или
друг договорен лихвен индекс и премия, определяна по размер от ГОЛ от нула до
200 базови пункта. Възразява представеното от ищеца „Справка е изчисления за
размера на иска по чл. 336 ГПК“ да бъде прието като доказателство по делото.
Поддържа още, че страните са предвидили, че е възможно да възникне необходимост
от извършване на промени в лихвените нива по кредита и с цел да освободят
отношенията си от прекалено формализиране, се съгласили, че всяка промяна ще
влиза в сила с уведомяване на
кредитополучателя. Твърди се, че решенията обективирани в Протокол №38/14.10.2008 г. на УС на банката
не са в противоречие с условията към договора за кредит. Претендира разноски, в
това число и платен адвокатски хонорар.
Софийски градски съд, I -7 състав,
след като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
съобразно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК и чл.12 ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Не се спори, че ищецът Г.Т. в
качеството му на кредитополучател и С.Т., в качеството и на солидарен длъжник
сключили с ответника „У.Б.“ АД договор за банков ипотечен кредит №138 от
12.03.2008г., по силата на който, ищецът е усвоил предоставения му ипотечен
кредит в размер на 300 000 евро със срок на погасяване -288 месеца – от
12.03.2008г. до 15.03.2032 г. Видно от приетия заверен препис на договор за
банков кредит №138 /12.03.2008г. целта на кредита е била покупка на два
недвижими имота –апартаменти в гр.София. /л.8-л.13 от делото/ Съгласно
уговореното в чл. 4 от договора, кредитополучателят се е задължил да заплаща на
банката лихва, определена на база променлив годишен лихвен процент /ГЛП/, който
се формира от сбора на два компонента - базисен лихвен процент /БЛП/ по т.т.10.3 и 10.4 от условията по кредити на
физически лица, определен съгласно т.11.1.1 при подписване на
договора-едномесечен EURIBOR и представляващ
променлива величина, който към момента на сключване на договора е бил
4,20%, и фиксирана в договора надбавка в
размер на 2,20%. Съгласно чл. 4.1а от договора, годишният лихвен процент към
момента на сключване на същия е равен на 6,40%. За обезпечение в полза на кредитора е уговорено учредяване на ипотека върху два
недвижими имота – апартамент №1, изграден в груб строеж, находящ се в гр.София,
район Лозенец, ул.*******и апартамент № в
бл.38 находящ се в гр.София, ж.к.
*******–А./чл.8 от договора/ Чл.17.1.
от процесния договор, раздел „Допълнителни клаузи” за кредит предвижда, че
договора може да бъде изменян по взаимно съгласие между страните с писмено
споразумение.
Не се спори, като се установява и от ССчЕ, че този размер
на лихвения процент е посочен в погасителния план от 17.03.2008 г., при
намаляващи погасителни вноски.
Съгласно
т.11.1.1 от раздел II на договора “Условия за усвояване, обслужване на кредита
и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит №138 от 12.03.2008
г." и т.10.3.2 от Условията по кредити на физически лица – ипотечни
кредити от 2007 г. (ОУ-1), Управителният съвет на банката определя базисния
лихвен процент въз основа на индекс, който за кредити в евро е равен на
едномесечния EURIBOR, закръглен до третия десетичен знак. Само за кредитите,
изплащани чрез анюитетни вноски (еднакви всеки месец), какъвто процесният
кредит не е – същият се погасява чрез намаляващи вноски (равни вноски за
главницата), в ОУ-1 е предвидено, че годишният лихвен процент се фиксира в размер
към датата на договора за кредит и остава такъв до нарастване на лихвения
индекс с 1% - т.10.5 от ОУ и т.11.1.3 от раздел II на договора.
Съгласно
т.10.2 от общите условия
за ипотечни кредити на физически лица, в сила от 20.02.2008г., дължимите лихви
се начисляват на база на приложимия за съответния период олихвяване базисен лихвен процент и установената в
договора надбавка, определени в зависимост от стойността на кредитния ресурс. В
т.10.3.2. 2 е посочено, че при кредити в евро за базов лихвен процент се
прилага едномесечен EURIBOR- равен на индекса закръглен до третия десетичен
знак, публикуван на страницата на EURIBOR в 11.00 часа
средно европейско време два работни дни преди първия работен ден от месеца до
деня предхождащ първия работен ден на месеца. ./ОУ от 20.02.2008г. на л.89 от делото/
С Протокол № 38/14.10.2008г. е прието
решение на управителния съвет на „У.Б.” АД, са
приети нови условия, при които ответната банка предоставя банкови кредити на физически лица, като
е прието цената на всеки банков кредит да се
определя като сбор от базов лихвен процент, формиран от приложимия
лихвен индекс /SOFIBOR ,EURIBOR, LIBOR/ плюс премия,
установена от главния директор или овластено от него лице. /Протокол
№ 38/14.10.2008г. на л.52-л.53 от делото/
С протокол № 9/26.02.2009 г. е прието решение на управителния съвет на
ответната „У.Б.” АД надбавката към
основния лихвен процент за непогасените кредити на физически лица в евро и в
швейцарски франкове да се повиши от 1%
на 2%, като промяна е считано от 09.03.2009 г. след предварително уведомяване
на клиентите. /Протокол №9 /26.02.2009 г. на л.90 от делото/
От заключението на
приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза с в.л.Ю.Х., се установява, че дължимият размер на
възнаградителната лихва по процесното кредитно правоотношение за процесния
период - от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., съобразно уговореното в т. 4.1. от процесния договор, а именно БЛП, който се
формира от референтен лихвен размер (1-месечния Euribor) и фиксирана надбавка
от 2,20%, е 7 072,90 евро. Вещото лице изяснява, че удържаната от
разплащателната сметка на кредитополучателя- ищец сума, представляваща възнаградителна лихва по договора,
възлиза на сумата от 21 589 евро./ Вноските
за платената лихва са онагледени в Таблица 2/. Вещото лице сочи, че уговореният между страните в т. 4.1.6 на договора за
кредит лихвен процент включва два компонента: 1/ Базисен лихвен процент в размер на
лихвения индекс 1-месечен Euribor и 2/ Надбавка - 2.2 пункта - постоянна
величина.
Сочи се още, че компонента „Премия“, е включен в състава на
Базисния лихвен процент като елемент на приложения от банката лихвен процент за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., не е уговорена между страните в
договора за кредит. Вещото лице
обосновава извод, че към 12.03.2008 г. - датата на сключване на договора за
банков кредит компонентът „премия“ не е съставна част от Базовия лихвен процент /БЛП/.
Обоснован е извод, че за процесния
период 01.05.2015 г. - 30.04.2017 г. „премията“ е включена в състава на
Базисния лихвен процент, без това да е
договорено между страните, като компонента „премия” участва в образуването на
лихвения процент на самостоятелно основание, като за периода е увеличила размера му с 4.0 пункта. От
приетото заключение се установява, че компонента „Премия“ участва в
образуването на лихвения процент като втори елемент на Базовия лихвен процент
заедно с 1-месечния Euribor на основание взетото решение от
Управителния съвет на банката, оформено с Протокол № 38/14.10.2008 г., след
сключване на договора за кредит с ищеца.
Не
се твърди от ответника и не се доказа
ответната банка да е уведомила ищеца за решенията на УС, с които са променени
ОУ и е увеличен действащия по кредита на ищеца лихвен процент, като промяната
за периода след 28.11.2008 г. е вследствие на прибавянето на премия в
структурата на базовия лихвен процент и периодичното й увеличаване.
Между същите страни, по искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
и иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД, са
постановени влезли в сила - решение по гр.д.№ 2271/2011 г. по описа на САС, ГО,
7-ми състав, решение №1357, постановено по гр.д. № 5999/2017 г. по описа на
САС, ГО, 8 състав, решение №05105 от 21.04.2016г. по гр.д.№28537/ 2013г. на
СРС, ГО, 28 състав, касаещи притезания на ищеца от неоснователно обогатяване на
ответника от разликата между дължимата
договорна лихва и действително получената, за различни периоди. Цитираните съдебни
решения са формирали СПН, чийто
субективни и обективни предели обвързват
страните по настоящия спор, а решаващия състав ги зачита съгласно нормата на чл.297 ГПК.
Така установеното от фактическа обстановка, сочи на
следните правни изводи:
По допустимостта: Предявените при обективно съединяване иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД и иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД, са
допустими с оглед поддържаните твърдения в исковата молба, а правото на иск е
надлежно упражнено.
По същество: Фактическият
състав на чл.55, ал.1 ЗЗД при хипотезата на получено без основание изисква
ищецът - кредитор да докаже плащането и липсата на основание за това, а в
тежест на ответника е да установи претендираното от него основание.
Съгласно процесуалното правило на
чл.154 ГПК и обявения по делото доклад, в тежест на ищеца е да докаже даването,
респ. получаването на имущественото благо, а в тежест на ответника е да докаже
възникването и съществуването на правното основание за това имуществено
разместване от патримониума на ищците в неговия имуществен комплекс.
Предявеният
главен иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД за връщане на сумата 14 526,17 евро, представляваща
дадена без основание сума,с която ответникът се е обогатил. При твърденията на
страните в тежест на ответника бе да докаже, че е осъществено основанието, на
което твърди, че е получил сумите – да докаже, че решенията, с които
Управителния съвет на ответната банка е изменил БЛП като е въвел в структурата
му нов компонент премия, наред с пазарния индекс едномесечен EURIBOR, има
действие по отношение на договора за кредит, сключен с ищеца, и обвързва
последния. Такова доказване не е осъществено по делото. На първо място,
решението по протокол № 38/14.10.2008 г., се прилага спрямо заварените договори
за кредит по решение за всеки конкретен случай въз основа на проведени с
кредитополучателите преговори или постигнато съгласие. По делото няма никакви
данни за решение промените да се прилагат конкретно за договора с ищеца, нито с
него да са били проведени преговори или да е постигнато съгласието му.
Безспорно се установи, че съгласно т.4 от подписания между страните
договор за банков кредит, приложимият по кредита годишен лихвен процент се
определя от сумата на два компонента - базисен лихвен процент и фиксиран
компонент, обозначен като надбавка. Не се спори, че към датата на сключване на
договора-12.03.2008 г. общият дължим лихвен процент е изчислен на 6.40%,
представляващ сбор от БЛП определен като едномесечния EURIBOR, и договорена
надбавка от 2.20%. Не се спори между страните, а се установява и от т. 11.1.1,
т. 11.1.2 и т. 11.1.3 от Условия за усвояване,обслужване на кредита и
изпълнение на задълженията по договор за банков кредит №138/12.03.2008 г., че
приложимият към съответния период на олихвяване базисен лихвен процент/БЛП/ по
смисъла на т. 11.1.1 се определя от Управителния съвет на Банката, въз основа
на конкретно посочен индекс, установен в от Условията по кредити на физически
лица, неразделна част от договора. Определянето на БЛП се осъществява от УС на
банката по правилата на т.10.1-10.9 от Общите условия по ипотечните кредити на
физически лица. Видно от цитираните текстове, за кредити в евро банката е
определила за базисен лихвен процент да се прилага едномесечният EURIBOR -
равен на индекса, закръглен до третия десетичен знак, публикуван на страницата
в 11.00 часа средно европейско време два работни дни преди първия работен ден
от месеца до деня предхождащ първия работен ден на месеца.
С протоколи №38/14.10.2008 г. (чл. 3.4. и т.6 от него) и Протокол №9 от
26.02.2009 г. (т.1 от същия) банката ответник едностранно е изменила реда за
определяне на БЛП, като освен обявения при сключването на договора EURIBOR (
при специфичните условия, при които се определя), представляващ променлива
величина, е добавила към него и премия, за каквато страните не са постигали
съгласие.
Включването на нов компонент в БЛП чрез
ОУ в сила от 1.12.2008г. едностранно от банката, без да е било съгласувано и
договорено с кредитополучателя, и с това едностранно да промени договора,
поставя потребителя в неравностойно положение. Банката не е изменила
променливата компонента на лихвения
процент, а е въвела нови правила за нейното определяне, като е включила нов
компонент - т.н. премия. Дори от представения протокол от решение на УС на
банката не стават ясно причините, поради които е взето решението за включване
на нов компонент в БЛП и как е изчислен неговия размер. Липсва обосновка във
връзка със стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари. Чл.144 ал.3 т.1
от ЗЗП допуска клаузи за едностранно изменение на цената на договора –в случая
възнаградителната лихва поради външни причини, които не зависят от търговеца, а
са породени от въздействието на свободния пазар и/ или от държавния регулатор
В решение №1357/ 30.05.2018г., постановено по гр.д. №
5999/2017 г. по описа на САС, ГО, 8 състав,
е прието, че по своята правна същност сключеният между ищеца Г. Т. и
ответната банка, Договор за банков кредит разкрива признаците на потребителски
договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР
от ЗЗП и чл. 5, ал. 2 ЗПКр. (отм.), но действащ към момента на пораждане на
процесното кредитно правоотношение. Решаващия състав, също намира, че е
приложима разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, която урежда т. нар. генерална (обща)
клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори, както и
разпоредбата на чл. 146 ЗЗП, която регламентира нищожност на такава клауза,
освен ако не е била индивидуално уговорена от страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, представлява 1) всяка
неиндивидуално определена уговорка в негова вреда, която 2) не отговаря на
изискването за добросъвестност и 3) води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според тази
легална дефиниция тези положителни материални предпоставки трябва да са проявени
кумулативно. В чл. 143 ЗЗП са уредени отделни проявни форми на неравноправност
на клаузите в потребителския договор, като общото между тях е, че се предоставя
право на търговеца едностранно и без наличието на обективни предпоставки да
изменя сключения договор, респ. значително се накърнява еквивалентността на
насрещните престации или се ограничават способите за защита на потребителя при
виновно неизпълнение на договорни задължения от търговеца.
Ответникът, на когото принадлежи
процесуалното задължение (доказателствената тежест) – арг. чл. 146, ал. 4 ЗЗП,
не установи в процеса на доказване, че по-горе описаните клаузи са уговорени
индивидуално. Клаузите в
потребителските договори не са индивидуално уговорени между страните, когато те
са предварително изготвена от търговеца, най-често в Общите условия към
договора, но и когато се съдържат в „индивидуалния” договор – те са типизирани
и се сключват еднообразно с неограничен брой потребители на кредитни услуги,
респ. когато потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им –
арг. чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
При сключването на процесния договор
за ипотечен кредит страните са уговорили определен погасителен план, с оглед на
който ищецът Г. Т. е взел решение да бъде кредитополучател, т.е. тези уговорки
са част от договора и могат да бъдат едностранно изменяни само в предвидените в
договора случаи. В този смисъл е и повелителната правна норма, уредена в чл.
58, ал. 1, т. 1 ЗКИ, която предписва, че при пораждане на кредитното
правоотношение страните по него трябва да постигнат съгласие относно данните за
общите разходи по кредита (такси, комисиони и други разходи, пряко свързани с
договора за кредит) и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи
могат да се изменят. Следователно, „цената” на заемния ресурс трябва да бъде
изрично установена, а обективните критерии, при които се поражда потестативното
право на банката едностранно да изменя нейния размер (вкл. чрез увеличението на
лихвената ставка), трябва да бъдат изчерпателно изброени.
В този смисъл, обезпечаването на възможността банката
едностранно да измени стойността на насрещната парична престация –
възнаградителната лихва, и то само като я увеличава, при неустановени в Общите
условия конкретни показатели, при все че потребителят на банкови услуги няма
възможност да се откаже безусловно от договора (без да дължи такси, т. нар.
наказателни лихви и пр., които по своето естество представляват компенсаторна
неустойка за неспазване на уговорения и в полза на кредитора срок на договора -
арг. чл. 70, ал. 2 ЗЗД, при т. нар. предсрочно погасяване на кредита), поставя
ищеца в неравноправно положение по смисъла на чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП
(процесната клауза е уговорена във вреда на потребителя и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя – банката
може произволно във всеки един момент да увеличи БЛП със стойност, която счита
за целесъобразна). В този смисъл е формираната по реда на чл. 290 ГПК практика
на ВКС, напр.: Решение № 424/2.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1899/2015 г.. IV г. о.. ГК, Решение № 51/4.04.2016 г, на ВКС по т.
д. № 504/2015 г.„ II т. о., ТК; Решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. №
1777/2015 г., I т. о., ТК, Решение № 98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г.,
ВКС, ТК, I о. и пр.
Извършеното с Решение на УС на „У.К.Б.”
4 по т.1 от Протокол № 38/14.10.2008 г. „подновяване” на Общите условия
не обвързва ищеца, тъй като по този начин банката едностранно изменя
съдържанието на договорното правоотношение, включвайки трети компонент, а
именно - премия при изменението на ГЛП, чийто размер зависи единствено и само
от нейната преценка - по решение на УС. Следователно, тази промяна противоречи
на основополагащи за частното право принципи – свободата на договаряне и
автономията на волята (аргумент от чл. 8 и чл. 9 ЗЗД). Тъй като договорът
представлява съвпадане на две насрещни волеизявления с един и същ предмет за
постигане на признат от закона интерес (постигнато съгласие между два
равнопоставени правни субекта), всяка уговорка за едностранно изменение на
предметното съдържание на учреденото облигационно правоотношение, включително и
по отношение на насрещната парична престация за използване на заетия финансов
ресурс (възнаградителната лихва), когато тази правна възможност не е обусловена
от външни, обективни за страните по материалното правоотношение обстоятелства (настъпили
извън тяхната воля и контрол), не
поражда целените правни последици и не обвързва страните по договора.
В
обобщение
се налага изводът, че едностранната
промяна на общите условия, приложими към договора за банков кредит, чрез
която се въвежда така наречената „премия” в ГЛП, не следва да се прилага в
отношенията между страните в настоящото съдебно производство, тъй като нито е
уговорена по взаимно съгласие, нито зависи от обективни и външни фактори,
а единствено и само от волята на банката. Следователно, отношенията между
страните относно дължимата възнаградителна лихва следва да се уреждат съобразно
първоначалното съгласие, постигнато в клаузата на т. 4 от Договора за банков
кредит (едномесечен EURIBOR + 2,20%). От съдържанието на сключения договор за
банков кредит е видно, че страните са уговорили индивидуално начина по който се
формира годишния лихвен процент, а в общите условия на банката са били
предварително определени предпоставките, при които може да се променя този
лихвен процент.Както разпоредбата на чл.298, ал.3 от ТЗ, така и тази на чл.16,
ал.2 от ЗЗД предвиждат, че при несъответствие между уговореното от страните и
общите условия има сила уговореното. Изложеното означава, че страните могат да
променят начина на формиране на годишния лихвен процент само след като
постигнат изрично съгласие по този въпрос, но не и едностранно от кредитора
чрез изготвяне на нови общи условия.
От заключението на приетата
неоспорена от страните ССчЕ се установява правнорелевантното обстоятелство, че
дължимият размер на възнаградителната лихва по договора за банков кредит за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2015г., съобразно уговореното в т. 4 от
процесния договор, а именно БЛП - равен на 1-месечния Euribor и надбавка от
2,20%, е 7072,90 евро, a удържаната от разплащателната сметка на
кредитополучателя-ищец сума за възнаградителна лихва по договора е в размер на
21589,52 евро. Следователно, сумата,
представляваща разлика между дължимата и
неоснователно удържаната възнаградителна
лихва в размер на 14 516,63
евро ( 21589,52 евро - 7072,90
евро), е заплатена при начална липса на основание (при едностранно
увеличаване от банката на лихвения процент в противоречие с действително
постигнатото съгласие между страните по договора за банков кредит, дължащо се
на недопустимо добавяне на трети компонент при определянето на размера на ГЛП),
поради което ответникът дължи връщане на тази сума. Фактът, че тя е излязла от
патримониума на ищеца и е постъпила в имуществения комплекс на ответника, не се
оспорва от банката.
Доколкото се установи ищецът и заплатил исковата сума при липса на годен
юридически факт – действителна уговорка за заплащане на увеличения размер на
възнаградителната лихва, получената от ответника материална облага е без правно
основание, поради което дължи връщане на сумата от 14 516,63 евро. За разликата до от определения до предявения
размер от 14526,17 евро, главния иск следва да бъде отхвърлен.
По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
Макар и акцесорен и обусловен от изхода по главния иск, осъдителния иск
за мораторно обезщетение за забава, подлежи на самостоятелно доказване.
За изпадане на
длъжника при неоснователно обогатяване в забава е необходима покана (чл. 84,
ал. 2 от ЗЗД), тъй като задължението за връщане на даденото без основание е без
срок (Решение № 417/20.03.2000 г. по гр.д. № 1488/99 г., на ВКС, V г.о.). По
делото не са ангажирани доказателства
ищецът да е поставил ответника в забава за вземането си за платените в
повече договорни лихви, за да се приеме, че сумите са били изискуеми от момента
на плащането им. Вземането от неоснователно обогатяване е изискуемо от поканата
за връщане на сумите, а такава за процесния период не е била отправяна до
ответника.
По разноските:
При този изход на спора,
право на разносоки имат и ищцовата и ответната страна, съобразно уважената
част, респективно съобразно отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3064,17лв.,
представляваща съобразно уважената част от претенцията./общо сторените от ищеца
разноски са 3495,37лв. – списък по чл.80 ГПК на л.99 от делото
Ищецът на основание чл.78, ал.3 ГПК
следва да заплати на ответника разноски пред първа инстанция съобразно отхвърлената част от
исковете в размер на 246 лева./общо сторените от ответника разноски са 2000лв.
– списък по чл.80 ГПК на л.100/ Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ответника, е неоснователно, с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото.
Водим от изложеното, Софийски градски съд, I- 7 състав
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „У.Б.“АД, с ЕИК********, да заплати на Г.Д.Т., ЕГН ********** ***,
р-н Лозенец, ул.********на основание чл.55, ал.1, предл.I от ЗЗД сумата
от 14 516,63 евро получена без основание от надвзети договорна
лихва по договор за банков кредит № 138/12.03.2008г. за периода 01.05.2015 г. до
30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 09.10.2017 г. до
окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от присъдения до първоначално предявения размер от 14 526,17
евро.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Д.Т.,
ЕГН **********, срещу „У.Б.“ АД ЕИК********, иск с пр. основание чл.86 от ЗЗД за сумата 2031,61 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата от
14 526, 17 евро, за периода от 15.06.2015 г. до 05.10.2017 г. като
недоказан.
ОСЪЖДА „У.Б.“АД, с ЕИК********, да заплати на Г.Д.Т., ЕГН ********** ***,
р-н Лозенец, ул.********, сумата от 3064,37
лв. разноски пред СГС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Д.Т., ЕГН **********,***,
да заплати на „У.Б.“ АД ЕИК********, разноски пред СГС съобразно отхвърлената част от исковете в
размер на 246 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред САС.
СЪДИЯ: