№ 2795
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100501049 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 02.11.2021 г. по гр.дело № 6414/21 г., СРС, ГО, 74 с-в е
признал за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че В. Б. К., ЕГН
**********, дължи на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. е чл. 327 ТЗ, чл. 83, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата 595,08 лв. -
допълнително начислена стойност на електрическа енергия по ф-ра №
*********/26.02.2017 г. за периода от 29.09.2018 г. до 25.03.2019 г., въз
основа на Констативен протокол № 3019294 от 21.06.2017 г., ведно със
законна лихва за периода от 16.07.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 173,87 лв. за периода от 11.07.2017 г. до
08.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 30.09.2020г. по ч.гр.д. № 43821/2020г. по описа
на СРС, 74 състав. Осъдил е В. Б. К., ЕГН **********, да заплати на „ЧЕЗ
Е.Б.“ АД с ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ТПК сумата от 92 лева -
съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 43821/2020 г. по
описа на СРС, 74 състав, както и сумата от 425 лева - разноски в исковото
производство.
1
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника В. Б. К., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ул.*******, чрез пълномощника адвокат Б. В.
със съдебен адрес: бул.“******* кантора 223 с мотиви, изложени жалбата.
Твърди се, че съдът неправилно е приел за доказани всички фактически
твърдения на ищеца и най-вече, че е налице годно сертифицирано средство за
измерване без да е налице точен измерител при прилагане хипотезата на
чл.48, ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ 2013 г. Съдът неправилно е приел за доказано по
делото, че е налице облигационна връзка между страните, като по делото
няма документ за собственост на името на отпветника. Съдът извън
служебното начало е събрал доказателства относно собствеността на имота.
Неправилно е приложил нормите на чл.47 ПИКЕЕ, обективирана в КП от
21.06.2017 г. Към момета на проверката и съотпветно извършването на
корекцията са отменени чл.1-47 от ПИКЕЕ, което е станало с решение 1500 от
06.02.2017 г. на ВАС по адм. дело № 2385/2016 г., като ПИКЕЕ са отменени с
изключение на чл.48-51 Ето защо, към момента на проверката и
извършената корекция липсва приложим материален закон по отношение на
процесното правоотношение, по силата на който да бъдат установени
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. Неправилно съдът е приел, че е спазено изискването на чл.48, ал.2
от ПИКЕЕ, като по делото не е доказано, че на процесната проверка е
присъствал орган на полицията и КП е подписан от този орган. Необосновано
съдът е приел, че процесният елекромер е този, който е монтиран за
процесния обект на доставка, като по делото липсват доказателства относно
монтажа на елекромера. Неправилно съдът е кредитирал СТЕ, като
изчисленията по чл.48, ал.1, б“Б“ от ПИКЕЕ са неправилни, като липсват
данни относно периода на неизмерване и не е съобразено дейстителното
потребено количество ел. енергия. Твърди пълна нищожност на ПИКЕЕ, на
корекционната процедура чл.47-51 от ПИКЕЕ, като нормативен акт приет в
пряко нарушение на редица норми от по-висок ранг. Счита, че съдът
неправилно е приложил погасителната давност. Давността за задължението
по процесната факттура е започнала да тече на основание чл.114, ал.2 ГПК
от възникване на задължението, а това е датата 21.06.2017 г., датата на
съставянето на КП. Същата е изтекла преди образуване на настоящето
производство без да е спирана и прекъсвана. Относно мораторните лихви,
съдът е приел, че ответникът е в забава, но не е доказано, че той е получил
2
покана за плащане. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното и да бъде „уважен предявения иск като основателен и доказан,
като бъдат присъдени на ищеца/въззивник направените от него разноски по
делото за двете инстанции“ Прави изрично възражение за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнаграждение ако същото се претендира в
размер на 100 лв.
Въззиваемото дружество „Е.П.“ АД, с предходно наименование „ЧЕЗ
Е.Б.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„*******, БенчМарк Бизнес Център оспорва въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
СГС намира, че обжалваното решение е валидно, не е постановено в
нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на
решенията-постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което
може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по
неговата правилност.
Предявени са по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК
******* срещу В. Б. К., ЕГН ********** установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1. пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 83, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за сумата 595,08 лв., главница за допълнително начислена стойност на
електрическа енергия по фактура № *********/26.02.2017 г. за периода от
29.09.2018 г. до 25.03.2019 г., ведно със законна лихва за периода от
10.09.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 173,87
лв. за периода от 11.07.2017 г. до 08.07.2020 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ТПК по ч.гр.д. 43821/2020г. на
СРС, 74 състав.
3
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на електрическа енергия при
общи условия, чиито клаузи са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Процесната сума представлява преизчислена
стойност на потребена електроенергия за периода от 24.03.2017г. до
21.06.2017г. по реда на одобрените от ДКЕВР Правила за измерване на
количеството електрическа енергия/ПИКЕЕ/, поради констатирана
манипулация върху СТИ, чрез която е променена схемата на свързване на
измервателната система на ел. енергия, при което в процесния обект (имот,
находящ се в гр. ******* кл. № 300140958713) е консумирана ел. енергия,
която не е отчитана и заплащана. Проверката е извършена в присъствието на
независими свидетели и полицейски служител.
Ответникът В. Б. К., ЕГН ********** в срока за отговор на иска по
чл.131 ГПК е оспорил същия. Направено е възражение за изтекла давност.
От фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол № 3019294 от
21.06.2017 г., като на същата дата била извършена техническа проверка на
електромер, отчитащ потребената ел. енергия в имот, находящ се в гр. Бобов
дол, ул. „*******, за който е открит абонатен номер ********** и договорна
сметка 300140958713. Проверката е извършена от Е.Д. и М.М. - и двамата
техници ел. системи, контрол НТЗ, както и в присъствието на свидетелите С.
М.Х. и В.И.В., двамата са представители на Федерация на потребителите. В
протокола е удостоверено, че проверката е започнала в 14,10 часа, като с
оглед установената промяна в схемата на свързване по време на проверката,
било уведомено МВР-РУ Бобов дол. На проверката е присъствал и С. Ш. -
служител на РУ- Бобов дол, което е удостоверил с подписа си в протокола.
Служителите на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛЕАРИЯ“ АД потърсили
потребителя, за да бъде поканен да присъства на проверката, но нито той,
нито негов представител бил установен. При извършената проверка било
установено, че липсва пломба на щита на ел. таблото, направено било
присъединяване преди електромера чрез фазов проводник тип ПВ-А1, в
резултат на което е променена правилната схема на свързване и потребената
ел. енергия не се отчитала от електромера. С оглед установеното служителите
премахнали неправомерното присъединение. В протокола е удостоверено, че
4
констатациите са демонстрирани пред независимите свидетели, присъствали
на проверката и пред служителя на РУ - Бобов дол. Констативният протокол е
подписан от представителите на ищеца от свидетелите от Федерацията на
потребителите и от служител на РУ - Бобов дол. Били са разпитани
свидетелите М.С.М., техник ел. системи/координатор НТЗ и В.И.В.,
представител на Федерация на потребителите. Независимо един от друг, те
пресъздават възприетото по повод извършената проверка, тъй като
свидетелят М. е извършвал проверката, а другият свидетел е присъствал при
извършването на проверката, като тези обстоятелства са изрично
удостоверени в приетия по делото официален удостоверителен документ -
констативен протокол от 17.05.2017г. Показанията на тези свидетели са
логични и непротиворечиви помежду си по отношение на съществените за
спора обстоятелства, като се потвърждават от заключението на съдебно-
техническата експертиза/СТЕ/, поради което въззивната инстанция също ги
кредитира. От тях се установява, че при извършване на проверката било
установено, че има нарушение. Потърсен бил абоната, но не бил установен и
намерен. Нарушението се състояло в това, че изходящият фазов проводник
бил изваден от електромера и е свързан към входящия фазов проводник, като
по този начин се заобикаля електромера. Неправомерното присъединение към
ел. захранването било премахнато. На проверката присъствали представители
на Федерацията на потребителите. Установеното нарушение било показано на
посочените лица, включително и на представителя на РУ - Бобов дол, в
качеството му на полицейски служител, който е пристигнал на мястото на
проверка. Представено е писмо от 22.06.2017 г., с което „ЧЕЗ Разпределение
България” АД е обективирало волеизявление до ищеца, че на 21.05.2017г. е
била извършена проверка на средството за търговско измерване//СТИ/ с
фабричен № 50355661 в процесния имот, за която на основание ПИКЕЕ бил
съставен констативен протокол № 3019294/21.06.2017 г. От приложената по
делото обратна разписка се установява, че писмото е върнато като
непотърсено след две посещения на адреса - на 29.06.2017г. и на 06.07.2017 г.
С писмо от 27.06.2017 г. ищецът е уведомил своя клиент, че въз основа на
предоставен от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД констативен протокол от
21.06.2017 г., била извършена корекция на сметка, за което била издадена
фактура за дължимата сума от 595,08 лева. Това писмо също е върнато от
адреса като непотърсено, което се удостоверява от представената по делото
5
обратна разписка. Приета е съдебно-техническа експертиза/ СТЕ/, от която се
установява, че в процесния обект е било направено присъединяване към
електроразпределителната мрежа без електромер. Автоматичният
предпазител след електромера бил в изключено положение, което означава,
че измервателната система на електромера е изключена. Към изходящата
2
клема на входящия предпазител е свързан проводник със сечение бмм, а
другият край на този проводник е свързан към изходящата клема на
автоматичния предпазител след електромера. По този начин цялата ел.
енергия, преминала през присъединителният проводник, не се отчитала от
средство за търговско измерване. Вследствие на така описаното
неправомерно присъединяване се стигало до промяна в схемата на свързване,
което водело до неизмерване на потребената ел. енергия. Посочено е още, че
общото количество неотчетена ел. енергия от средството за търговско
измерване за периода от 90 дни била преизчислена при спазване на ПИКЕЕ -
чл. 48, ал. 1, т. 1,6. „б“ и възлиза на 46 kw/h. В периода от 90 дни преди
проверката, не била извършвана проверка от служители на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД на изправността на СТИ.
От правна страна:
Въззивната инстанция намира за неоснователно направеното
възражение във въззивната жалба за липса на валидна облигационна връзка
между страните, тъй като липсват доказателства, че ответникът е собственик
на процесния имот. Първоинстанционният съд е извършил служебна справка
в АВ, при която е установено, че през 2018 г., т.е. след процесния период,
правото на собственост върху процесния имот в гр. Бобов дол е прехвърлено
на трето лице. Корекцията касае период преди прехвърлянето му, към който
момент собственик е била ответницата заедно с още едно лице Е.Р. К., неин
съпруг. Тези данни се потвърждават и от изявленията на разпитания по
делото свидетел К.К., според който предишен собственик бил Е.К..
При тези данни, СГС намира за установено, че между страните е налице
валидно облигационно отношение с източник договор за присъединяване към
елекро-разпределителната мрежа за процесния недвижим имот, като
приложим е ЗЕ при новите изменения.
Била е извършена проверка на 21.06.2017г., при която било установено
нерегламентирано въздействие и достъп до средството за търговско
6
измерване от ответника, за което бил съставен посоченият констативен
протокол, според който в случая е налице изменение в електрическата схема
на електромера.
Първият спорен въпрос между страните е дали е налице основание за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от
ответника или не, както и дали е извършена по нормативно установения ред за
това.
С изменението на разпоредбата на чл.83, ал.1,т.6 във връзка с чл.98 а,
ал.2,т.6 от Закона с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., се въведе, на
първо време, законова делегация за ДКЕВР да приеме правилата за измерване
на количеството електрическа енергия/ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване; и на следващо място, когато по реда на
правилата е установено неправилно, неточно или неизмерена електрическа
енергия- редът за уведомяване на крайния потребител за извършената по тези
правила корекция. По силата на законова делегация е предоставена
възможност ДКЕВР да приеме Правила, по силата на които да се регулира
начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази
електрическа енергия ще се коригира, противно на твърденията във възивната
жалба. В този смисъл е и решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/14 г.
на ВКС, І ТО. От страна на ДКЕВР са били приети такива правила на
14.10.2013 г., обнародвани в ДВ на 12.11.2013 г. и влезли в сила на 16.11.2013
г. Тези правила имат характера на нормативни административни актове по
смисъла на Раздел III, от Глава пета от АПК, тъй като се приемат на
основание чл. 83, ал.1, т. 6 от Закона за енергетиката. Същите имат
задължителен характер за всички негови адресати. Доколкото те са
нормативен акт, то и при прилагането им от ответника не се касае за
„договорна клауза" по смисъла на ЗЗП. При наличието на нормативен акт,
Директива 93/1З ЕИО от 05.04.1993г. не се прилага с оглед чл. 1, ал. 2 от
същата. Последният е транспониран и в § 12а от ДР от ЗЗП /ДВ, бр. 18/2011
г./., според който разпоредбите на глава шеста от Закона -чл. 143 и сл. от ЗЗП
7
не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват законови и
подзаконови разпоредби.
С Правилата се прие възможност за едностранна корекция на сметката
на потребителя за минал период, какъвто е и настоящия казус. Разпоредбата
на чл.47, ал.5 от Правилата предвижда възможност на ответника за корекция
на сметките при констатирано/и/: а) несъответствие на метрологичните и/или
техническите характеристики на средството за търговско измерване с
нормираните, б) нарушения в целостта и/или функционалността на
измервателната система, в) добавяне на чужд за системата елемент- и трите,
установени при проверката, извършена по реда на чл.47 ПИКЕЕ.
В чл.48 от ПИКЕЕ, ДКЕВР е предвидила при липса на средство за
търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологична проверка
се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с
грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа да изчислява
количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка
на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, като при
наличие на точен измерител количеството преминала електрическа енергия се
изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на
средството за търговско измерване /т.1.а./, а при липса на точен измерител
количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от
максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно
осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента, а при липса на
средство за търговско измерване корекцията се изчислява на базата на
половината от пропусквателната способност на присъединителните
съоръжения /кабели, проводници/, свързващи инсталацията на клиента с
разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване /т.1.б./.
Разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ сочи, че когато при проверка на
измервателната система се установи промяна на схемата за свързване,
корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за
установяване намесата в измервателната система, който отговаря на
изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията.
Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че с решение № 1500 от
8
06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС на РБългария, петчленен
състав-І колегия е отменил ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно решение №
147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР, обнародвани в ДВ, брой 98 от 12.11.2013 г., с
изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от този акт. Към момента ПИКЕЕ са
отменени изцяло с решение от 08.11.2018 г. по адм.д. № 4785//2018 г. по описа
на ВАС, влязло в сила на посочената дата 08.11.2018 г., но и съгласно чл.195,
ал.1 АПК, тази отмяна на ПИКЕЕ, представляващи подзаконов нормативен
акт, има действие занапред, като те са приложими/ чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51/
към процесния период.
СГС намира за установено от приложения по делото Констативен
протокол № 3019294 от 21.06.2017 г., както и СТЕ, че в процесния обект е
било направено присъединяване към електроразпределителната мрежа без
електромер. Автоматичният предпазител след електромера бил в изключено
положение, което означава, че измервателната система на електромера е
изключена. Към изходящата клема на входящия предпазител е свързан
2
проводник със сечение бмм, а другият край на този проводник е свързан към
изходящата клема на автоматичния предпазител след електромера. По този
начин цялата ел. енергия, преминала през присъединителният проводник, не
се отчитала от средство за търговско измерване. Вследствие на така
описаното неправомерно присъединяване се стигало до промяна в схемата на
свързване, което водело до неизмерване на потребената ел. енергия.
Неточното измерване на доставената електрическа енергия е установено по
предвидения в чл.47 ПИКЕЕ редакцията му, действаща към този момент.
Изложеното по-горе, досежно извършената констатацията в КП за
неправомерно присъединяване, което водело до промяна в схемата на
свързване и до неизмерване на потребената ел. енергия дава основание на
ответното дружество да извърши корекция и претендира заплащане
стойността на ел. енергията, чиято стойност е определена по реда на чл.48
ПИКЕЕ и отговоря на методиката по реда на чл.48 и чл.50 от ПИКЕЕ.
Въззивната инстанция намира, че в процесния случай „ЧЕЗ Е.Б.“ АД е
изпълнило изискването на чл.98 а, ал.2, т.6 от ЗЕ и в ОУ, като с разпоредбите
на чл.17 и чл.49 от тях, е регламентиран редът и условията за уведомяване на
потребителите при корекции на сметки.
Изводът е, че ответникът е спазил процедурата по извършена
9
едностранна корекция на законово основание и корекцията е била извършена
съгласно разпоредбите на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.98 а, ал.2, т.6 от ЗЕ.
Дори и да се приеме, че това не е така и е налице непълнота в тези
разпоредби, то същата следва да бъде запълнена при прилагане правилото на
чл.183 от ЗЗД, така като е посочено в решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. №
2991/2018 г. на ГК, ІІІ ГО, ВКС. Касае се за договор за продажба/доставка/,
при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на
купувача да плати цената на доставената стока-чл.183 ЗЗД. От правилото на
чл.183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество
енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и
съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва
да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод
следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на
доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване / решение № 21 от 01.03.2017 г. по т.д. 50417/2016 г. на Първо Г.
О. на ВКС/.
Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на
страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и
тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители.
Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на
предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят
исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са
длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по
делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на
спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите
условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от
допуснатото нарушение на чл.98 а, ал.1, т.6 от ЗЕ. Ако в общите условия в
противоречие с чл.98 а, ал.1, т.6 от ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се
отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по
съдебен ред. В процесния казус, на основание чл.183 от ЗЗД и на приетите въз
основа на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ разпоредби на чл.48-51 от ПИКЕЕ, които са
действали през исковия период следва да се приеме, че през исковия период
10
начинът за установяване на корекцията при непълно отчитане на потребената
електроенергия поради липса на точен измерител е бил установен.
Относно релевирания довод за неправилно приложение на
погасителната давност, въззивната инстанция намира същия за
неоснователен. Процесното вземане по корекционната сметка по своя
характер се явява вземане за неоснователно обогатяване, след като
процедурата по установяването на предпоставките за налагане на корекциите
на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена
електрическа енергия, цели да възстанови настъпилото без основание
имуществено разместване, а не да ангажира отговорност на потребителя за
негово виновно поведение, както и има еднократен и самостоятелен характер
и не съдържа признаците на периодично плащане, съгласно постановките в
ТР № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСЕТК на ВКС. За
да се установи вземането за корекция съгласно ПИКЕЕ е предвидена
специална процедура, свързана със съставяне на констативен протокол от
оператора на съответната мрежа, както и изчисляване количеството на
електрическата енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90-дни, както и
уведомяване на клиента за корекцията, като му се изпраща констативния
протокол, поради което в случая при съставен констативен протокол на
21.06.2017 г. и изготвено предложение за корекция от 23.06.2017 г. и издаване
на фактура за процесната сума от 26.06.2017 г., от тази дата най-рано може да
се установи вземането по размер, за да е изискуемо. В случая давността за
вземането е започнала да тече най-рано на датата на издаване на фактурата,
поради което от този ден е започнал да тече петгодишният давностен срок.
Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на
16.07.2020 г. пред PC Дупница, от която дата установителният иск се счита
предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116,6. „б” ЗЗД, т.е. вземането не е
погасено по давност. Дори и да се приеме, че броенето започва от
съставянето на КП на 21.06.2017г., то и към момента на подаване на
Заявлението за издаване на ЗИ по чл. 410 ГПК на 16.07.2020 г., този 5-
годишен срок не е изтектъл.
11
Релевираните доводи за пълна нищожност на ПИКЕЕ, на
корекционната процедура чл.47-51 от ПИКЕЕ, като нормативен акт приет в
пряко нарушение на редица норми от по-висок ранг, като общи и
неконкретизирани не могат да бъдат разгледани. Във въззивната жалба се
препраща по този въпрос към отговора на исковата молба, в който само е
посочено, че нормите, които регламентират корекционната процедура
излизат извън предметния обхават на законовата делегация по чл.83, ал.1, т.6
от ЗЕ и са нищожни на основание чл.12 от ЗНА. Според текста на тази норма,
актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е
предвидено той да бъде издаден. Отново липсва каквото и да било уточнение
за твърдяната нищожност на ПИКЕЕ/ те не излизат извън законовата
делегация/, като не са посочени кои точно норми от ПИКЕЕ са нищожни и на
основание ЗЗП или чл.26 ЗЗД.
Относно мораторните лихви и твърдението във въззивната жалба, че по
делото не е доказано, че ответникът е получил покана за плащане, поради
което той не е поставен в забава, следва да се има предвид, че в случая не сме
в хипотезата на покана за плащане. Съгласно клаузата на чл. 19, ал. 2 от
Общите условия на ищцовото дружество, потребителят следва да заплати
дължимите суми на електропреносното предприятие в срок от 10 дни от
издаването на фактура за съответния период. В съответствие с правилото на
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, денят за изпълнение на задължението е определен, поради
което длъжникът изпада в забава след изтичането му. От друга страна,
ищецът претендира мораторна лихва от по- късен момент, 11.07.2017 г., като
с оглед диспозитивното начало в процеса, лихва следва да бъде присъдена от
този момент. При тези данни, предявеният иск за мораторна лихва следва да
бъде уважен за претендирания период от 11.07.2017 г. до 08.07.2020 г. в
размер от 173,87 лева.
На основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК първоинстанционното решение
следва дабъде потвърено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.11.2021 г. по гр.д.№ 6414/21 г. на
12
СРС, ГО, 74 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13