Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
17.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и седми януари през две хиляди десет и първа
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №11547/2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от К.Х.А.,
с която са предявени искове с правно основание чл.45 ЗЗД, вр.
чл.73 ЗННД срещу Г.Д.Н. както следва: за сумата от 400000 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – стойността на 1/2 ид.ч.
от недвижим имот, съсобствен между ищцата и бившия й съпруг, идеалната част на
когото е прехвърлена със сделка, изповядана от ответника като помощник-нотариус
по заместване, без съгласието на ищцата, за сумата от 8000 лв., частичен от
45000 лв., представляваща имуществени от заплатен месечен наем на жилище след
изповядване на сделката и за сумата от 25500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от деликт, извършен от ответника - неизпълнение на вменено
със закон задължение, допуснато при извършване на дейността му като помощник-нотариус.
Претендира законната лихва от датата на деликта и разноските по делото.
Ищцата твърди, че с бившия си съпруг
Б.А. А. са придобили в съсобственост недвижим имот – УПИ, заедно с построените
в него сгради по силата на нотариален акт №15, том II,
рег. №2235, дело 204 от 26.02.2007 г. при равни квоти. Бившият й съпруг е
прехвърлил своя дял чрез сделка, изповядвана от ответника в качеството му на
помощник-нотариус по заместване, без последният да изпълни задължението си да
провери дали имотът е предложен за изкупуване на другия съсобственик. Твърдо,
че при изповядване на сделката помощник нотариус Г.Д.Н. не е спазил
изискванията на чл.33, ал.1 ЗС да защити съсобствеността и не е изпълнил задълженията
си, предвидени в ЗННД - не е извършил съответните задължителни справки, не се е
уверил в съществуването, съответно в законосъобразността и в правопораждащата правна сила на документите, които са
посочени в обстоятелствената част на нотариален акт №119/25.03.2019 г., с който
бившият съпруг на ищцата е отчуждил собствената си идеална част от имота. Това
противоправно поведение е причинило на ищцата имуществени вреди – стойността на
прехвърлената идеална част и разходи за наем на жилище, в което да живее както
и неимуществени - шок, стрес и влошено психическо и физическо здраве, болки и
психически страдания, безсъние, чувство на страх, обреченост, безизходица.
Ответникът оспорва
предявените искове. Твърди, че като помощник-нотариус по заместване при
изпълнение на задълженията си не е допуснал нарушение на изискванията на закона
– прехвърлителната сделка, с която е отчуждена
идеална част от имота е за прехвърляне на имот срещу погасяване на задължение,
а не за покупко-продажба, поради което за нея не се прилагат правилата на чл.33
ЗС (в който смисъл цитира съдебна практика). Ето защо оспорва да е извършила противоправно действие или бездействие, като
оспорва и останалите правопораждащи факти от предявените
вземания.
Третото лице помагач оспорва
исковете. Поддържа, че след като разпоредителната сделка не е покупко-продажба,
за нотариуса не съществува задължение да проверява предложен ли е имотът на
съсобственика.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от нотариален акт №15 от 26.02.2007 г.
за продажба на недвижим имот, че Б.А. А. и К.Х.А. са придобили по силата на
договор за покупко-продажба правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ УПИ VII-517 от кв.6 по плана на гр. София, местност „Вилна зона Килиите“, с площ от
954 кв.м., заедно с построената в имота сграда в груб строеж с площ от 143,65
кв.м.
Установява се от нотариален акт №119 за прехвърляне на
недвижим имот вместо изпълнение на задължение от 25.03.2019 г., съставен от
ответника Г.Н. като помощник-нотариус по заместване при М.Г., нотариус вписан
под №622 в регистъра на Нотариалната камара, че Б.А. А. е прехвърлил на
ХРАНИНВЕСТ-ХРАНМАШКОМПЛЕКТ АД собствената си 1/2 ид.ч.
от недвижим имот с идентификатор 68134.1891.952, представляващ УПИ VII-517 от кв.6
по плана на гр. София, местност „Вилна зона Килиите“, с площ от 954 кв.м.,
заедно с построената в имота сграда с идентификатор 68134.1891.952.1 в груб
строеж с площ от 163 кв.м., срещу погасяване на задължение на прехвърлителя Б.А. към приобретателя
ХРАНИНВЕСТ-ХРАНМАШКОМПЛЕКТ АД в размер на 250000 лв., представляващо главница в
размер на 200000 лв. и лихва за забава за периода 02.08.2015 г. в размер на
50000 лв. В нотариалния акт е посочено, че с прехвърляне на идеалната част от
имота, който прехвърлителят притежава в съсобственост
с бившата си съпруга, ще бъде погасено частично задължението на прехвърлителя, което съгласно тристранно споразумение от
25.03.2015 г. е в общ размер от 532869,26 лв.
Няма спор между страните, че при съставяне на
процесния нотариален акт №119 от 25.03.2019 г. прехвърлителят
не е представил пред ответника писмени доказателства, че е предложил на ищцата
като съсобственик да купи частта от имота при същите условия и не е декларирал
писмено, че това предложение не е прието – съгласно чл.33, ал.1 ЗС. Спорен
между страните е въпросът дали изискването по чл.33 ЗС се прилага само при
прехвърляне с покупко-продажба или при всички сделки, с които се отчуждава
идеална част на недвижим имот и по-специално при процесната.
Процесната сделка, извършена с нотариален акт №119 от
25.03.2019 г., представлява по правната си същност договор за даване вместо
изпълнение по смисъла на чл.65 ЗЗД. Тази сделка представлява съглашение, което
се постига в хода на изпълнението на съществуващ договор, по силата на което
кредиторът се съгласява да получи нещо друго вместо дължимото. Правното
действие на договора за даване вместо изпълнение води до погасяване на старото
задължение.
С Решение № 111 от 30.10.2018 г. на ВКС по гр. д. №
3807/2017 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК се приема, че „Когато
този договор предвижда вместо изпълнение на паричен дълг длъжникът да прехвърли
на кредитора правото на собственост върху определена движима или недвижима вещ,
до голяма степен този договор се доближава, прилича на договора за
покупко-продажба. Разликата между тях е само в основанието на двата вида
договори: докато продажбата се сключва с acquirendi causa, то даването вместо изпълнение има погасителна цел.
Въпреки тези различия обаче, когато се касае за даване - прехвърляне на
недвижима вещ вместо изпълнение на паричен дълг, договорът за даване вместо
изпълнение до голяма степен е сходен с договора за продажба. Поради това за
този договор разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС намира приложение, ако са спазени
другите две посочени по-горе условия: ако за съсобственика-
прехвърлител по тази сделка е без правно значение кой ще
е преобретателят на притежаваната от него идеална
част от съсобствения недвижим имот /другият съсобственик или трето лице/
и ако от самата сделка може да се определи цената, срещу която се прехвърля
идеалната част от съсобствения недвижим имот.“
Подобно е и разрешението, дадено в Решение № 413 от
26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2636/2008 г., III г. о., ГК: „Разпоредбата
на чл.33, ал.2 ЗС, към която препраща и чл. 66 ЗС,
има рестриктивен характер и трябва да се прилага ограничително. Само когато за
отчуждителя-съсобственик е безразлично на кого ще прехвърли собствеността си,
той следва да съблюдава предвидения в закона ред за изкупуване от
съсобственика, респ. собственика на земята. Сделката, която удовлетворява това
изискване, е покупко-продажбата в нейния чист вид, тъй като само в този случай
прехвърлянето на собствеността е свързано с насрещна заместима
престация - плащането на уговорена цена. Продажната цена се плаща в пари - заместими вещи с фиксирана номинална стойност, които са
универсално разплащателно средство и могат да се престират
от всеки, включително и от лицата с право на изкупуване. Хипотезата е мислима и
в случай на договор за замяна срещу родово определени вещи. Обратно,
разпоредбата не може да се приложи във всички останали случаи, когато за
съсобственика не е безразлично на кого ще прехвърли собствеността си с оглед
изискването за насрещна престация и нейното естество, както и с оглед предмета
(обектите) на прехвърляне - наследяване, дарение, замяна с индивидуални
вещи, издръжка и гледане, продажба на наследство.“
Ето защо следва да се приеме, че изискването по чл.33,
ал.1 ЗС за представяне пред нотариуса на доказателства, че е отправено
предложение до съсобственика да изкупи идеалната част от имота, не се отнася
винаги и безусловно спрямо договора за прехвърляне на недвижим имот вместо
изпълнение на задължение – правото на изкупуване може да бъде валидно упражнено
само когато за съсобственика-прехвърлител по тази
сделка е без правно значение кой ще е приобретателят на притежаваната от него
идеална част от съсобствения недвижим имот. По делото не са ангажирани
доказателства за изпълнение на това условие – че за съсобственика-прехвърлител
е без правно значение кой ще е приобретателят на притежаваната от него идеална
част от съсобствения недвижим имот. Поради това съдът приема, че в процесния
случай не се установява прехвърлителната сделка да е
с висока степен на сходство с договора за покупко-продажба (личността на
приобретателят да е безразлична за прехвърлителя,
както и че кредиторът на прехвърлителя би приел
изпълнение от друго лице, което да доведе до погасяване на задължението), така
че за нея да се отнасят изискванията, въведени в чл.33, ал.1 ЗС за отправяне на
предложение до съсобственика за изкупуване на идеалната част. От тук следва и
че не се установява и в тежест на ответника в качеството му на
помощник-нотариус да е възникнало задължение да извърши проверка за
доказателства за предлагане на идеалната част на другия съсобственик.
Не се установяват и другите заявени от ищцата
нарушения: непредставяне в нотариалното производство на тристранното
споразумение от 25.03.2015 г., от което произтича дълга на прехвърлителя,
пълномощното на представителя на приобретателя, както
и актуални скици на недвижимия имот, предмет на сделката.
Тристранното споразумение от 25.03.2015 г. е
основанието на процесния договор, но то не представлява част от него – не е
част от съдържание на изявленията на страните, поради което няма основание да
се приеме, че като документ следва да се представи пред нотариуса, съответно –
последният да извърши някаква проверка по него.
Съобразно чл.578, ал.4 ГПК лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта за
нотариален акт, трябва да се явят лично пред нотариуса, който, преди да издаде
акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на
явилите се пред него лица. Видно от обстоятелствената част на процесния
нотариален акт №119 от 25.03.2019 г. като представител на приобретателя
е действала Х.Б.Б., „редовно упълномощена
с пълномощно с рег. №493 за заверка на подписа и с рг.№494
за заверка на съдържанието от25.03.2019 г. на нотариус с рег.№089 на НК“.
От тук следва, че ответникът е изпълнил задължението си да провери
представителната власт на явилите се пред него лица, като е описал документа,
удостоверяващ представителната власт чрез индивидуализиращите му признаци
(дата, рег.№ на нотариалните заверки), което дава възможност за последваща проверка, при възникване на необходимост. В
същото време не е нормативно установено задължение доказателствата за
представителната власт да се изброяват в описа на документите към нотариалния
акт или да се прилагат към него. Поради това такова задължение – да изброи
пълномощното в описа на документите към нотариалния акт за ответника не е
възникнало.
Съобразно чл.586, ал.1-3 ГПК при издаването на
нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост върху недвижим имот,
нотариусът проверява дали праводателят е собственик
на имота и дали са налице особените изисквания за извършване на сделката. Правото
на собственост се удостоверява със съответните документи. Нотариусът
удостоверява в акта и извършването на проверката по ал. 1, като посочва
документите, удостоверяващи правото на собственост, и другите изисквания. Посочените
от ищцата скици не представляват документи, от които произтича правото на
собственост. Същите могат да имат значение за индивидуализацията на имота
съгласно актуалния градоустройствен статут, но от тях не произтичат права,
поради което нямат значение за преценката на нотариуса относно правото на
собственост. От тук следва, че представянето на скиците е ирелевантно, особено ако не се твърди да е настъпило някакво
изменение в градоустройствения статут на имота.
По посочените съображения съдът приема, че не се
установява противоправно поведение на ответника – не
се доказа извършване на твърдяните нарушения, от
което следва, че не е осъществен деликт. От тук
следва, че в полза на ищцата не са възникнали претендираните
вземания за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и предявените
искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на ищеца не се дължат
разноски.
На ответника
следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 9850,35 лв.
По изложените мотиви Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Х.А., ЕГН: **********, срещу Г.Д.Н., адрес: ***, искове с правно
основание чл.45 ЗЗД както следва: за сумата
от 400000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – стойността на
1/2 ид.ч. от недвижим имот, съсобствен
между ищцата и бившия й съпруг, идеалната част на който е прехвърлена със сделка,
изповядана от ответника като помощник-нотариус по заместване, без съгласието на
ищцата, за сумата от 8000 лв., частичен от 45000 лв., представляваща
имуществени от заплатен месечен наем на жилище след изповядване на сделката и
за сумата от 25500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт, извършен от ответника - неизпълнение на вменено със
закон задължение, допуснато при извършване на дейността му като помощник-нотариус.
ОСЪЖДА К.Х.А., ЕГН: **********, да заплати
на Г.Д.Н., адрес: ***, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 9850,35 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: