Р Е Ш Е Н И Е
№ 260093
гр.Пловдив, 18.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 20.08.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
948/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД против решение № 509/26.11.2019г. по гр.д.№
2941/2018г. на РС- гр.Асеновград, с което е отхвърлен иск на жалбоподателя по
чл. 422 ГПК за това да бъде признато за установено по отношение на въззиваемия В.Г.С.,
че същият му дължи суми по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№
1978/2018г. на РС- гр.Асеновград, а именно сумата от 653,96 лева- главница, сумата от 196,37 лева-
лихва за забавено плащане за периода от 06.08.2015г. до 07.08.2018г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИ до
окончатеното изпълнение на задължението. Във въззивната жалба се сочи, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с процесуалния закон и трайната съдебна практика. Цитира се
практика по въпроса относно обявяване на предсрочна изискуемост на договорите
за кредит с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на
особения представител на кредитополучателя, като се излагат доводи за това, че
в случая със съобщаването за извършената цесия е аналогичен и би следвало да се
подходи по същия начин. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявения иск.
От въззиваемия В.Г.С. е подаден отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и обосновано.
Поддържа се констатацията на РС, че на въззиваемия не е съобщено за извършената
цесия и същата няма правно действие по отношение на него.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 2941/2018г. на РС-
гр.Асеновград е образувано по искова молба от „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД против
В.Г.С., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, чл.86 и чл.99 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че на
20.06.2015г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и В.С. бил сключен договор
за потребителски паричен кредит № CREX- 11324774, по силата на който на
кредитополучателя била предоставена сумата от 674,86 лева, като последният се
задължил да върне отпуснатата заемна сума, ведно с уговорената възнаградителна
лихва, на шест месечни вноски. Той не изпълнил задълженията си по договора и освен
главницата и възнаградителните лихви, дължал и обезщетение за забавено плащане.
Крайният срок за изпълнение на договора
настъпил на 05.01.2016г. На 10.01.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД бил сключен договор за прехвърляне на
вземания, с който вземанията по договора за потребителски кредит били
прехвърлени в полза на второто дружество. Същото било упълномощено от цедента
да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, но той не е бил намерен на
адреса му. Цесионерът се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1978/2018г. на АРС.
Тъй като заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47, ал.1- 5 от ГПК,
на дружеството- кредитор било дадено указание да предяви иск за установяване на
вземането си.
От страна на В. С. е подаден
отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител адв.П.К., с
който иска се оспорва като неоснователен. Заявено е възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на всички претендирани вземания, като се
твърди, че те били за периодични плащания. Оспорва се договорът за цесия да е
породил правно действие спрямо него, тъй като не бил надлежно уведомен за
прехвърлянето на вземанията. Оспорва се кредиторът да е изпълнил задължението
си да предостави заемната сума.
Безспорно е, а и събраните по
първоинстанционното дело доказателства се потвърждава, че на 20.06.2015г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и В.Г.С. е сключен договор за кредит за
покупка на стоки или услуги, по силата на който на кредитополучателя е отпуснат
кредит в размер от 674,86 лева за закупуване на избрана стока, която той
следвало да върне на шест месечни погасителни вноски в размер от по 125,66 лева.
Потвърждава се и твърдението на жалбоподателя за прехвърляне в негова полза на
вземанията по договора за кредит по силата на сключения на 10.01.2017г. договор
за цесия. По първоинстанционното дело е прието също така изготвено от в.л.М. А.,
в което е отразено, че по договора за кредит е извършено само едно плащане в размер от 100 лева. Съгласно заключението,
дължимите суми по договора са както следва: 653,96 лева- главница, и 196,37
лева- лихва за забавено плащане за периода 06.08.2015г.- 07.08.2018г..
Вземанията по договорите за кредит не са такива за
периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и Тълкувателно решение №
3/18.05.2012г на ОСГТК на ВКС, тъй като съгласието на кредитодателя да приеме
изпълнение на части не променя единния характер на вземането му. Както се сочи
и в Определение № 396 от 18.07.2019г. по т.д. № 30/2019г. на ВКС, I т.о. „по
въпроса за естеството на вземанията за главница по договор за кредит и
по-конкретно дали задълженията за месечни погасителни вноски представляват периодични
плащания има трайна практика на ВКС, обективирана в решение № 28 от
05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ІІІ г. о.; решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. №
795/2010 г. на ІV г. о., решение № 38/26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. на
ІІ т. о. и др.“ В тези решения ВКС приема, че уговореното между страните
връщане на предоставена в заем /кредит/ сума на погасителни вноски не превръща
този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за
изпълнение на задължението на части. От датата на сключване на договора за
кредит до датата на завеждане на гр.д.№ 2941/2018г. на РС- гр.Асеновград са
изтекли по- малко от пет години, поради което заявеното от въззиваемия с
отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност се явява
неоснователно.
Принципно доводът на жалбоподателя за уведомяване на
въззиваемия за извършената цесия чрез връчване на приложеното към исковата
молба уведомление се явява основателен. Както се сочи и в мотивите към Решение № 3 от 16.04.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т.о., ТК, „Уведомление, изходящо от
цедента, но приложено към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл.
99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД“. В същия смисъл е и Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. на ВКС. В случая обаче
преписи от исковата молба и приложенията към нея, включително и от
уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД, са връчени на назначения на въззиваемия, в
качеството му на ответник по иска по чл.422 от ГПК, особен представител по
чл.47, ал.6 от ГПК адв.П.К.. В мотивите към цитираното във въззивната жалба Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК се
приема, че „връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника- ответник“. Това решение обаче се отнася единствено и само до
съобщаването за обявена предсрочна изискуемост на вземанията по договор за
банков кредит.
Съгласно чл.45, изр.2 от ГПК, връчването на
представител се смята за лично връчване. Няма основание да се счита, че тази разпоредба
е приложима само при представителството по пълномощие, но с оглед естеството на
договора за цесия уведомяването за извършеното прехвърляне на вземанията следва
да бъде извършено реално, а не само формално. Длъжникът
не е страна по договора за цесия и неговото съгласие за прехвърлянето на
вземането не е необходимо, но за да породи правно действие по отношение на него
следва той да бъде уведомен от цедента. Уведомяването може да бъде извършено и в
хода на съдебното производство за установяване на вземанията, но същото няма
характер на процесуално действие, а на извънсъдебно материално- правно
действие. Особеният представител има правомощия единствено в рамките на
съдебното производство, но не и в материално- правните отношения на
представлявания от него субект с цедента и цесионера. Когато уведомлението за
извършената цесия е връчено на представител по пълномощно, с когото длъжникът
има реален контакт, то е налице достатъчно основание да се счита, че
уведомлението е достигнало до адресата. Редовността на връчването чрез особен
представител по чл.47, ал.6 от ГПК обаче е една законово установена фикция,
поради което не е може да се приеме, че извънсъдебното материално- правно
изявление, изискуемо, съгласно изричната и императивна разпоредба на чл.99, ал.3
от ЗЗД, реално е достигнало до длъжника. Такава изрична разпоредба не е
налице по отношение на предсрочната изискуемост по договор за банков кредит.
Обявяването на предсрочна изискуемост представлява изменение на договора за
кредит, за което страните са постигнали предварително съгласие да бъде
реализирано едностранно от кредитодателя при настъпване на определени обективни
обстоятелства. Следователно, не е налице основание за прилагане по аналогия на
съществуващата съдебна практика по въпроса относно съобщаването за обявената
предсрочна изискуемост чрез назначен на длъжника особен представител. В този
смисъл са и мотивите към Решение № 74 от
27.07.2017 г. на БАС по в. т. д. № 154/2017 г., в които се сочи че „до
фактическо връчване на книжата, сред които и уведомленията за прехвърлянето на
вземането, с материално- правен ефект по чл.
99, ал.4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомленията на
процесуалните представители не може да се приравни на нотифициране на
длъжниците, поради особения характер на представителството, осъществявано от
назначен от съда, по чл.
47, ал.6 ГПК, представител“. Ето защо, обжалваното решение ще следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 509/26.11.2019г.
по гр.д.№ 2941/2018г. на РС- гр.Асеновград, с което е отхвърлен иска на
жалбоподателя „Фронтекс интернешънъл“ЕАД по чл. 422 ГПК за това да бъде
признато за установено по отношение на въззиваемия В.Г.С., че същият му дължи
суми по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 1978/2018г. на РС-
гр.Асеновград, а именно сумата от 653,96
лева- главница, сумата от 196,37 лева- лихва за забавено плащане за периода от
06.08.2015г. до 07.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончатеното изпълнение
на задължението.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: