№ 104
гр. Пазарджик , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500368 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се решение №260033 постановено на 17.02.2021г. по гр.дело № 387 по описа
на Велинградския районен съд за 2019г., с което е отхвърлен предявения от П. С. К. против
В. М. Ш. иск с правно основание чл.124 ,ал.1 от ГПК -за признаване за установено в
отношенията между тях, че П.К., ЕГН **********: е собственик на следния имот: 1/2
ид.част от недвижим имот представляващ, дворно място, цялото с площ от 5262 кв.м,
представляващо парцел 052 от масив 105, съставляващ имот № 105052 по КВС на
землището гр.К., находящ се в местността „Стопански двор“, десета категория при граници
на имот: имот № 105024 - нива на наследници на Б.Я.Л., имот № 000168 - напоителен канал
на МЗХ, имот № 078080 - пасище, мера на община Р. и имот № 105069 - местен път на
община Р., който имот е идентичен с парцел XXXIII - 111а по бившия парцеларен план на
бивш стопански двор на гр.К., общ. Р., при граници и съседи на имота по нотариален акт:
черен полски път, свободна земеделска земя, обслужващ път от стопанския двор на града и
парцел XXXII /тридесет н втори/ - земя за земеделско ползване, ведно с построената в
западната час на описания по-горе имот стопанска сграда -овчарник, построен на площ от
720 кв. метра, като неоснователен. Присъдени са сторените съдебно-деловодни разноски.
В жалбата си,подадена в срока по чл.259,ал.І от ГПК ищцата в първоинстанционното
производство П.К. твърди,че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено
при нарушение на материалния закон.Твърди,че съдът не е обсъдил всички събрани и
1
относими към правния спор доказателства,поради което е извел неправилни правни изводи,а
така също не е съобразил наведените от въззивницата възражения. Излага твърдения,
обосноваващи порочността на решението като анализира събраните по делото
доказателства. Искането е решението да бъде отменено, а въззивната инстанция реши спора
по същество и уважи предявения иск.
В срока по чл.263,ал.І от ГПК е постъпил отговор от ответницата по жалбата. В същия се
посочва,че обжалваното решение е правилно. Искането е решението да бъде потвърдено.
Пазарджишкият окръжен съд като взе предвид оплакванията и исканията в жалбата,
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, приема следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от П.К. против
В.Ш. с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.
Предмет на установителния иск за собственост е следния недвижим имот: 1/2 ид.част от
недвижим имот представляващ, дворно място, цялото с площ от 5262 кв.м, представляващо
парцел 052 от масив 105, съставляващ имот № 105052 по КВС на землището гр.К., находящ
се в местността „Стопански двор“, десета категория при граници на имот: имот № 105024 -
нива на наследници на Б.Я.Л., имот № 000168 - напоителен канал на МЗХ, имот № 078080 -
пасище, мера на община Р. и имот № 105069 - местен път на община Р., който имот е
идентичен с парцел XXXIII - 111а по бившия парцеларен план на бивш стопански двор на
гр.К., общ. Р., при граници и съседи на имота по нотариален акт: черен полски път, свободна
земеделска земя, обслужващ път от стопанския двор на града и парцел XXXII /тридесет н
втори/ - земя за земеделско ползване, ведно с построената в западната час на описания по-
горе имот стопанска сграда -овчарник, построен на площ от 720 кв. метра.
Ищцата твърди, че целият имот е закупен от нея и съпругът й в режим на СИО през 1995г.
от търг с явно наддаване, проведен от ликвидационен съвет на АПК - Р. ,за което бил
съставен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 121, том I, нот.
дело № 285/19.04.1995г.
Ищцата посочва,че с договор за продажба, оформен с Нотариален акт № 9, том ІІІ, нот. дело
№ 816/17.10.1995г. прехвърлили собствеността върху 1/2 идеална част от процесния имот на
Г.М.Г.
Ищцата посочва,че след 2000г. съпругът й натрупал финансови задължения спрямо
физически и юридически лица, включително просрочени банкови кредити и публични
задължения към данъчната администрация. За да предпазят от кредиторите си собствената
си 1/2 идеална част, спешно се наложило недвижимият имот фиктивно да бъде „отписан" от
имотната им партида в Службата по вписвания при PC - Велинград. Невъзможно било да
„прехвърлят" чрез дарение собствената си идеална част, предвид опасността някой от
кредиторите им да атакува подобна „сделка" с отменителен иск. Невъзможно било и да
2
реализират продажба само на тяхната половина от имота, с оглед наличието на
съсобственик, който живеел в САЩ. За да създадат привидни правни последици спрямо
кредиторите си, настъпването на каквито не желаели, през 2001 г. с Нотариален акт № 185,
том II, рег. № 589, нот. дело № 464/17.09.2001 г. на районен съд Велинград, вписан в служба
по вписванията при PC - Велинград с вх. per. № 589/17.09.2001 г., "прехвърлили" фиктивно
на П.Б.К. процесния имот /включително и чуждата / идеална част/ с площ от 5262 кв.м.,
ведно с построената в него стопанска сграда.
За да си гарантират правото на собственост върху собствената си 1/2 идеална част и с оглед
избягването на дълги и ненужни съдебни спорове със съсобственика Г. за неговата 1/2
идеална част, в деня на изповядване на тази симулативната сделка - 17.09.2001 г., подписали
Обратно писмо в няколко екземпляра, един от които предоставили на съсобственика Г.
няколко месеца по-късно, когато посетил България.
Но, през 2009г. без знанието на ищцата и съгласие, и въпреки че никога не са били
собственици, П. и М.К. се разпоредили с недвижимия имот, след което последвали още
няколко разпоредителни сделки.
Тъй като ищцата изгубила своя екземпляр от обратното писмо, до настоящия момент й било
невъзможно да предяви иск за защита правото си на собственост върху собствената си 1/2
ид.ч. от процесния имот.
В края на 2017г. ищцата била конституирана като ответник по гр.дело № 1427/2017г. по
описа на PC - Велинград, образувано по искова молба на съсобственика Г. Г.. От връчения й
препис на искова молба установила, че лицето В. М. Ш. се легитимира формално като
собственик на процесния имот по силата на две сделки - дарение от 21.09.2016г. и покупко-
продажба от 26.09.2016г. В началото на 2019г. на ищцата било връчено съдебно Решение №
100/20.04.2018 г. на PC - Велинград, с което сделката, оформена с Нотариален акт №
185/17.09.2001 на районен съд Велинград, била прогласена за нищожна при условията на
пълна абсолютна симулация по отношение на целия процесен имот.Решението е влязло в
законна сила. Ищцата твърди,че след като договорът за покупко-продажба, оформен с
Нотариален акт №185, том II, per. № 589,нот. дело № 464/17.09.2001 г. на PC-Велинград е
нищожен при условията на абсолютна симулация по отношение на целия процесен имот, се
налагал извода, че ищцата никога не е губила правото си на собственост върху 1/2 идеална
част от процесния имот с площ от 5262 кв.м., ведно с построената в него стопанска сграда.
Правото й на собственост на 1/2 идеална част се било запазило и към настоящия момент,
тъй като „сделката", оформена с Нотариален акт № 185, том II, per. № 589, нот, дело №
464/17.09.2001 г. на районен съд Велинград не била породила вещно- транслативно
действие. И тъй като нищожните сделки не пораждат правно действие, поради което
договорът за продажба на процесния имот с Нотариален акт № 185/17.09.2001 г. не бил
произвел присъщото му вещно - прехвърлително действие и П. и М.К. не са станали
собственици на имота. Поради тази причина и всички последваши прехвърлителни сделки,
3
включително и последните от 2016г. също не били породили вещно транслативно действие
по отношение на целия процесен недвижим имот. Следователно ответницата В. М. Ш. не
била придобила собствеността върху спорния недвижим имот, тъй като и нейните
праводатели не са били /не са станали/ собственици на подарения й и продадения й имот.
Тъй като ищцата е била наясно с правата си на собственик, респективно съсобственик и
ответницата се легитимирала като собственик на процесния недвижим имот с Нотариален
акт № 58, том I, рег. №2 1534, нот. дело № 254/21.09.2016 г. на нотариус Г.Х., и Нотариален
акт № 61, том II,рег. № 1546, hot. дело № 257/26.09.2016 г. за ищцата е налице правен
интерес да предяви установителния иск за собственост. Искането е ищцата да се признае за
собственик на ½ ид.част от процесния имот.
В отговора на исковата молба ответницата оспорва предявения иск. Неоспорва факта,че с
решение №100/20.04.2018г. по гр. дело № 1427/2017г., сделката оформена с нотариален акт
№ 185/17.09.2001г., е прогласена за нищожна на основание чл.26. ал.2, от ЗЗД. във вр. с
чл.17 от 3 ЗД - като привидна сделка. Оспорва обаче твърдението на ищцата, че след като
договора е обявен за нищожен като привиден договор по отношение на целия имот, ищцата
никога не била губила правото си на собственост върху 1/2 идеална част от процесния имот
с площ от 5262 кв.м., ведно с построената в него стопанска постройка и правото й на
собственост се било запазило и към настоящия момент, тъй като сделката оформена с
нотариален акт № 185/ 17.09.2001 г., не била породила вещно-правно действие, като
неоснователни. В подкрепа на възражението си, посочва че А.П.А. е придобил имота от
праводателя си по привидната сделка, тъй като е добросъвестен и е придобил имота преди
вписване на исковата молба за обявяване на сделката за привидна. Впоследствие
разпореждането с имота в полза на АНГ. СТ. БЛ. и В. Д. Д. също е действително. При
условията на евентуалност на основание чл.79, ал.2 от ЗС и чл.82 от ЗС, ответницата
релевира възражение за придобивна давност-като добросъвестен владелец в продължение на
повече от пет години и чрез присъединяване към своето владение на добросъвестното
владение нa проводателите й - АНГ. СТ. БЛ. и В. Д. Д., която давност е текла в периода от
16.09.2010г. и 17.09.2010г, до 08.04.2019г. Искането е искът като неоснователен да бъде
отхвърлен.
Като помагачи на ответника са конституирани А.Б. и В.Д. ,които оспорват исковата
претенцията и твърдят,че е неоснователна.
В мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел следното:
установено по несъмнен начин е ,че сделката обективирана в НА № 185/17.09.2001 г. е
призната за нищожна по отношение на Г. Г.,който заедно с Б.К., действащ като ЕТ и
съпругата му - ищцата П. С. К. са били съсобственици по отношение на процесиня имот.
Съдът е установил, също така ,че след сключване на нищожната сделка, са извършени още
три поредни прехвърлителни сделки, като с последните две от 2016г. ответницата се
легитимира като собственик на имота. Установено е ,че всички сделки са извършени преди
4
датата на вписване на исковата молба на Г. Г. за обявяване нищожността на сделката
обективирана в НА № 185/17.09.2001г. Първоинстанционният съд е приел,че макар сделката
по НА № 185/17.09.2001 г. за покупко-продажба да е привидна и да не е породила правни
последици, и че „никой не може да прехвърля права, които сам няма“, то в случая според
съда било налице едно от изключенията, предвидени в чл. 17, ал. 2 от ЗЗД, според което
„Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното
съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити
след вписването на иска за установяване на привидността.“ Съдът е приел,че безспорно е
установено по делото,че вписването на исковата молба по гр.дело №1427/2017г. на
02.11.2017г. следва датите на сключване на всички прехвърлителни сделки, сключени след
привидния договор от 17.09.2001г. Наред с изложеното, първоинстанционният съд е
приел,че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, не се установило някой от
последващите приобретатели на имота - А.А. А.Б. и В.Д.,а също и ответницата В.Ш. да са
били недобросъвестни купувачи, а спрямо тях на основание чл.70,ал.2 от ЗС
добросъвестността се предполага до доказване на противното, а данни за това липсвали в
процеса.Ответницата В.Ш. е придобила собствеността върху процесния имот през 2016г. в
качеството си на добросъвестен приобретател. Първоинстанционният съд е приел,също
така,че ответницата е придобила имота и по давност, тъй като безспорно по делото е
установено,че от както собственик на имота е станал А. през 2009г., той го е владял като
свой, като го е отдал под наем на свА.. След прехвърлянето на имота на Б. и Д. през 2010г.,
последния е продължил да работи в дърводелския цех до м.01.2012г., но със знанието и
съгласието на новите собственици Б. и Д.. От събраните по делото свидетелски показания,
безспорно и непротиворечиво се установило, че А.Б. и В.Д. са упражнявали фактическа
власт върху процесния имот от 2010 г. до 2016 г., с намерение, да го държат за себе си,
непрекъснато, явно и необезпокоявано. Налице е и изрично позоваване от страна на
ответницата за изтекла в нейна полза придобивна давност, като присъединява и давността,
текла в полза на прехвърлителите й. Макар, че владението е придобито от ответника Ш.
през 2016 г., на основание чл. 82 ЗС „Владелецът може да присъедини към своето владение
и владението на праводателя си“, каквито са и доводите на ответницата. Доколкото
праводателите й Б. и Д. са добросъвестни владелци, такава е и ответницата, която притежава
и титул за собственост, т.е в нейна полза е изтекла предвидената кратка придобивна давност
от 5 години предвидена в чл.79, ал.2 от ЗС текла в периода 2010г. - 2017г., като
присъединява и давността, текла в полза на прехвърлителите й.
Обосновани и правилни са изводите на първоинстанционния съд от правна
страна.Доказателствата са обсъдени в съвкупност,мотивите са ясни и
последователни,поради което и на основание чл.272 от ГПК настоящият съдебен състав на
въззивната инстанция препраща към тях,както и към установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка по спора.
Чл. 17 ал. 1 от ЗЗД съдържа правилото, че „ако страните прикрият сключеното между тях
съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са
5
налице изискванията за неговата действителност“.
Доколкото обаче, до разкриването на симулацията, третите добросъвестни лица,
включително кредитори на приобретателя по привидното съглашение, не са известени за
наличието на прикрита сделка, се поставя въпросът защитени ли са и как правата на трети
добросъвестни лица и кредиторите на приобретателя по привидната сделка.
Един от основните принципи в правото е, че никой не може да черпи права от нищожна
сделка, доколкото законът приравнява нищожната сделка на липса на сделка, на правно
нищо. Следвайки този принцип би следвало третите добросъвестни лица, както и
кредиторите на приобретателя по привидната сделка да не могат да черпят права, доколкото
тази сделка е нищожна.
От този принцип единствено и само при симулацията законодателят е направил изключения
и те са уредени съответно в чл. 17, ал. 2 от ЗЗД /за третите добросъвестни лица/ и чл. 17, ал.
3 от ЗЗД /за кредиторите на приобретателя по привидната сделка/. Изключенията са
предвидени, доколкото целта е била да се санкционира поведението на страните, които чрез
сключваните от тях симулативни сделки всъщност внасят несигурност в правния
мир.Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗЗД „правата, които трети лица са придобили добросъвестно от
приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху
недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на
привидността“.Предпоставките за прилагане на тази норма са следните: На първо място,
прилагането й цели да очертае кръга от лица, попадащи в предмета й – това са всички трети
добросъвестни лица. А трети добросъвестни лица са тези, които не са знаели за наличието на
симулация. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. На второ място,
законодателят постановява, че правата, които третите добросъвестни лица са придобили от
приобретателя по привидното (нищожното) съглашение се запазват. Особеност има при
сделките с недвижими имоти, поради изискването за вписването им в съответния имотен
регистър, чрез което се дава публичност на сключването им. При тях противопоставимостта
настъпва само, ако те са били вписани преди исковата молба за разкриване на симулацията.
От изложеното следва, че основанието за придобиване от трети лица на правото на
собственост въз основа на чл.17,ал.2 от ЗЗД е самият закон- налице е едно особено първично
основание за придобиване на собственост.
Третите лица не извеждат своето право от привидния приобретател,защото той няма
прехвърленото право.
При коализия между интересите на действителния собственик по привидната сделка и
третите добросъвестни лица законът дава предпочитание на добросъвестните лица. Те са се
доверили на това,което им е представено за редовно,няма как те да научат истината.
Правните изводи на първоинстанционният съд са изцяло в синхрон на изложеното, поради
6
което и решението като правилно следва да се потвърди. Изложените от въззивницата
доводи за неправилност на решението са изцяло несъстоятелни. Същите касаят нейният
прочит на ангажираните по делото доказателства, който обаче е несъвместим с
действителното правно положение по правния спор, което правилно, обосновано в
съответствие изцяло със събраните по делото доказателства е установено от
първоинстанционния съд.
Въззивницата пространно във въззивната си жалба обсъжда събраните по делото
доказателства и изразява несъгласието си с изводите на съда.Но, това несъгласие не
обосновава неправилна преценка на фактите по спора от първоинстанционният съд, нито
пък неправилни правни изводи. Ето защо, настоящият въззивен състав ,приема,че
несъгласието на страната с изводите на съда не обосновава неправилност на решението.
С оглед изхода на спора в тежест на въззивницата следва да се присъдят сторените от
ответника съдебно-деловодни разноски във въззивното производство в размер на 600,00
лева-представляващи възнаграждение за адвокат.
По изложените съображения,Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260033 постановено на 17.02.2021г. по гр.дело № 387 по
описа на Велинградския районен съд за 2019г.
ОСЪЖДА П. С. К. ,ЕГН ********** от гр.С., ул.“Светроструй“ № 9,да заплати на В. М. Ш.,
ЕГН ********** от гр.К., ул.“Кокиче“ № 4, сумата в размер на 600,00 /шестстотин/ лева-
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8