Протокол по дело №1404/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1299
Дата: 17 октомври 2022 г.
Съдия: Розалия Красимирова Шейтанова
Дело: 20225300201404
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 1299
гр. Пловдив, 13.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Розалия Кр. Шейтанова
Съдия:Величка З. Запрянова
СъдебниМарияна Ил. И.
заседатели:Диана Ил. Рачовска
Нела Хр. Молова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
и прокурора Галина Андр. Андреева-Минчева
Сложи за разглеждане докладваното от Розалия Кр. Шейтанова Наказателно
дело от общ характер № 20225300201404 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимият Л. Г. П., редовно призован за днешното съдебно
заседание, се явява лично, както и със защитниците си адвокат С. З. и адвокат
В. В., които са редовно упълномощени да го защитават в производството,
адв.З. от досъдебното производство, представи се пълномощно от адвокат В.,
за настоящото дело.
В качеството на защитник в залата се явява и родителят на подсъдимия
– Г. П., от когото той също ще бъде представляван.

ПОСТРАДАЛИТЕ:
Д. Д. К. и К.И.К., редовно уведомени за днешното съдебно заседание, не
се явяват.
За тях в качеството на повереник се явява адвокат Д. Д., която е
представила пълномощни за процесуално представителство в настоящото
производство.
П. Д. Х., редовно уведомена за днешното съдебно заседание, не се
явява.
Г. Д. К., редовно уведомена за днешното съдебно заседание, не се явява.
От пострадалите П. Х. и Г. К. са постъпили молби, с които уведомяват
съда, че са редовно призовани за днешното съдебно заседание, но по лични
причини нямат възможност да се явят. Заявяват, че в случай, че са налице
предпоставките за даване ход на делото не възразяват да бъде даден такъв. И
1
двете пострадали са заявили, че няма да вземат отношение по въпросите по
чл. 248, ал. 1 от НПК, както и че не желаят да бъдат конституирани като
частни обвинители и граждански ищци по делото.
За малолетните пострадали Д. Л. П. и М. Л. П. се явява назначеният им
в досъдебното производство особен представител адвокат Н. М..
За ОП – Пловдив се явява прокурорът Г. А..

ПРОКУРОР: Моля да се даде ход на разпоредителното заседание. Няма
процесуални пречки за разглеждане на делото в разпоредително заседание.
Адв. Д.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Адв. М.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Адв. В.: Моля да се даде ход на разпоредителното заседание.
Адв. З.: Няма пречки да се даде ход на разпоредителното заседание.
Защитникът Г. П.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Подс. П.: Да се гледа делото.

Съдът, след съвещание, намира, че няма процесуални пречки за даване
ход на разпоредително заседание в днешното съдебно заседание за обсъждане
на въпросите, визирани в чл. 248, ал. 1 от НПК, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
По същото се провежда разпоредително заседание.

СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че страните са получили своевременно
съобщенията си по чл. 247б от НПК.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИЯ:
Л. Г. П. – роден на **** г. в гр. К., живущ в ***********, б., български
гражданин, основно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН
**********.
Подс. П.: Получих препис от обвинителния акт на прокуратурата, както
и препис от разпореждането на съда с въпросите, изброени в чл. 248, ал. 1 от
НПК.

Съдът разясни на страните правата им по чл. 274 от НПК.
ПРОКУРОР: Аз нямам искания за отводи към състава на съда.
Адв. Д.: Нямам искания за отводи.
2
Адв. М.: Нямам искания за отводи.
Адв. В.: Не са ни известни към момента такива основания и нямаме
такива искания.
Адв. З.: Също нямам искания за отводи.
Защитникът Г. П.: Нямам искания за отводи.
Подс. П.: Също.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че по делото са постъпили следните молби:
- МОЛБА от адвокат Н. М. в качеството му на особен представител на
малолетната пострадала Д. Л. П., с която предявява против подсъдимия Л. Г.
П. граждански иск за заплащане на сумата от 200 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 11.09.2020 г. до окончателното изплащане за
причинени неимуществени вреди, болки и страдания, причинени от първото
престъпление, за което е обвинен подсъдимият по настоящото дело. Освен в
процесуалното качество на граждански ищец адвокат М. моли малолетната
пострадала да бъде конституирана и като частен обвинител по делото.
Претендират се направените разноски;
- МОЛБА от адвокат Н. М., с която предявява граждански иск в
качеството на особен представител на малолетната пострадала М. Л. П. от
подсъдимия за заплащане на сумата от 200 000 лева, ведно със законната
лихва от 11.09.2020 г. до окончателното изплащане на същата, като сумата
представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
първото престъпление, за което на подсъдимия е повдигнато обвинение, а
именно това по чл. 116 от НК. Претендира се и конституиране в качеството на
частен обвинител по делото на малолетната пострадала, както и
възстановяване на индивидуално направени разноски;
- МОЛБА от адвокат Д. Д. в качеството й на повереник на пострадалия
К.И.К., с която се предявява граждански иск против подсъдимия Л. Г. П. за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл. 116 от НК, в което е обвинен подсъдимият в размер на
80 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.09.2020
г. Претендират се разноски, като се иска пострадалият да бъде конституиран
и като частен обвинител по делото;
- МОЛБА от адвокат Д. Д. в процесуалното й качество на повереник на
пострадалата Д. Д. К., с която се предявява граждански иск от името на тази
пострадала против подсъдимия Л. Г. П. за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 116 от
НК, в което обвинен подсъдимият, като се претендира сумата в размер на 80
000 лева, ведно със законната лихва, считано от 11.09.2020 г. до
окончателното заплащане на сумата. Претендират се разноски, като се иска
пострадалата Д. К. да бъде конституирана и като частен обвинител по делото.
Връчиха се на страните копия от молбите.
3

ПРИСТЪПИ СЕ към обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК:

ПРОКУРОР: Уважаеми Окръжни съдии, по т. 1 на чл. 248 от НПК
считам, че делото е подсъдно на съда и няма пречка да бъде разгледано
именно от този съд.
Адв. Д.: Уважаеми Окръжни съдии и съдебни заседатели, считам, че
делото е подсъдно на ОС – Пловдив.
Адв. М.: Уважаеми съдии и съдебни заседатели, аз също считам, че
делото е подсъдно на ОС – Пловдив.
Адв. З.: С оглед местната и родова подсъдност считам, че делото е
подсъдно на настоящия съд.
Адв. В.: Също смятам, че компетентен да разгледа делото е ОС –
Пловдив.
Защитникът Г. П.: Няма да вземам отношение по въпросите по чл. 248
от НПК. Смятам, че позицията на адвокатите е достатъчна.
Подс. П.: Съгласен съм с казаното от защитниците ми.

ПРОКУРОР: По т. 2 на чл. 248 от НПК считам, че не са налице
посочените основания.
Адв. Д.: Няма основания за прекратяване или спиране на настоящото
производство.
Адв. М.: Към настоящия момент не съм констатирал да има такива
данни за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Адв. В.: Няма основания за спиране или прекратяване на
производството.
Адв. З.: Също считам, че няма основания за прекратяване или спиране
на производството.
Подс. П.: Съгласен съм с казаното от защитниците ми.

ПРОКУРОР: По т. 3 считам, че няма допуснати такива нарушения на
досъдебното производство.
Адв. Д.: Намирам, че на досъдебното производство не са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.
Адв. М.: Към настоящия момент не съм констатирал да има допуснати
нарушения по време на досъдебното производство или съществени
нарушения на процесуалните правила.
Адв. В.: Уважаеми съдии, считаме, че на досъдебното производство са
налице отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които
са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на
4
защитата. Делото беше върнато, и това е първото ни твърдение за
процесуално нарушение, след констатации за участие на наблюдаващия
прокурор в друго процесуално качество, което автоматично рефлектира върху
безпристрастността и обективността на провеждане на ДП. След връщане на
делото на прокуратурата и органите по разследването, са отстранени
нарушения, които са свързани с процесуално-следственото действие
следствен експеримент, при което беше документирано това участие на
наблюдаващия прокурор в това му друго качество, извършени са и
незначителен брой други действия – назначаване на експертиза, която
представя заключение, по наше искане една експертиза след предоставяне на
часовници, но по никакъв начин не са отстранени пороците при процесуално-
следствените действия, осъществени от наблюдаващия прокурор, за който е
констатирано участие на прокурор в друго процесуално качество. Считам, че
не е достатъчно да се отстрани само този процесуален порок, който е
констатиран при процесуално-следственото действие, което го прави
безспорен. Наличието на такъв порок рефлектира върху всички процесуални
действия, осъществени от наблюдаващия прокурор, при който беше
констатирано участие в друго процесуално качество и по тази причина
смятаме, че след връщане на делото от съда на прокуратурата са отстранени
само част от наличните пороци в ДП и при такива опорочени доказателствени
средства е изготвен новия обвинителен акт, базиран на тях.
Второ, изначално по делото има молба от защитника да бъде
призоваван за участие в процесуално-следствени действия. По делото, след
връщането му на прокурора, е проведен този следствен експеримент, по който
е видно участието на един от пострадалите. Защитата нито е уведомявана,
нито е призовавана за участие, което безспорно може да реши прокуратурата,
но при положение, че има искане, то би следвало да се произнесе с
постановление, че отказва нашето участие както на обвиняемия, така и на
защитата. Няма такова произнасяне, което намираме за процесуално
нарушение, а в същото време е видно, че там участва пострадал, който в
предходното производство беше конституиран като граждански ищец и
частен обвинител. Смятаме, че това нарушава правата ни. Допуснати са и куп
други нарушения, но става въпрос и на базата на това, което съдът прие, ние
направихме някакъв опит, искания за събиране на доказателства, за да се
облекчи съдебното производство, а прокуратурата отказа да уважи голяма
част от исканията. Това не го приемам за част от нарушенията, които са
основание за връщане на делото, а аз само го маркирам, защото това са
възможни за извършване в съдебното заседание процесуално-следствени
действия. Но първите две нарушения на правата ни мисля, че опорочават ДП
и обвинителния акт, изграден на тази основа и според нас това е основание за
прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора.
Другите действия по събиране на доказателства, които все още не са събрани,
могат да бъдат реализирани и в съдебното производство и като му дойде
времето ще направим съответните искания.
5
Адв. З.: Поддържам становището на колегата, ние сме го обсъждали
съвместно. В допълнение ще кажа, че в духа на закона и основния постулат в
наказателния процес е равнопоставеност на страните. Изначално това не
съществува по това дело и виждате, че дори и след връщането на делото на
въпросния следствен експеримент грешките се преповтарят и едната страна
има предимство над другата, което е недопустимо. Имаме предвид участието
на единия от гражданските ищци и частни обвинители във въпросния
следствен експеримент. Вижте протокола от новия следствен експеримент,
името му е вписано там, вижда се и на снимките.
Подс. П.: Поддържам казаното от защитниците ми.
ПРОКУРОР: Считам, че исканията са неоснователни. На първо място
делото действително бе върнато за отстраняване на съществени процесуални
нарушения, възникнали след определен момент, от който е било прието, че
наблюдаващият прокурор е бил предубеден. Самото основание за връщане на
предходния наблюдаващ прокурор е субективно от гледна точка на това, че
бил опорочил действията, в които той е взел участие. Това са следственият
експеримент, два разпита на свидетели и разбира се впоследствие
извършването на експертиза, използвала за база опорочен следствен
експеримент. Всички тези действия са били извършени отново. Отново е била
извършена и преценка, съобразно казаното от съда, на всички доказателства
от друг наблюдаващ прокурор в лицето на настоящия представител на ОП
Пловдив и фактически отново са били извършени действията след
приключване на досъдебното производство, обективирани в повдигане на
обвинение на лицето. Настоящият представител на прокуратурата при
преценката на доказателствата, както е видно и от повдигнатото обвинение, е
изразил становище, включително различаващо се от това на първоначалния
наблюдаващ прокурор, свързано с извършените престъпления, като е счел, че
подсъдимият следва да носи отговорност и за второто деяние, за което
понастоящем е обвинен. От изложението на защитата не става ясно по какъв
начин дейността на предходния наблюдаващ прокурор се е отразила на
останалите действия по разследване, извършени от водещия разследването
полицай. Атакувана е преценката и предубеждението на предходния
прокурор, а не на всички, взели участие в извършването на разследването. На
следващо място напълно коректно защитата отрази, че това дали ще бъде
призовавана защитата и обвиняемия за извършването на определени
действия, е суверенна преценка на държавното обвинение, такъв е законът.
Същият този закон не вменява при извършване на тази преценка на прокурора
за всяко едно действие по разследването да се произнася със съответен акт.
Въпреки това подобно на твърдяното нарушение няма как да бъде
реализирано, защото законът не поставя такива изисквания. В противен
случай би следвало да приемем, че и предходното съдебно производство не е
следвало да се провежда. Произнасяне за включването или невключването на
защитата във всяко едно действие по разследването и тогава е нямало.
Действително принципът на равнопоставеност на страните в наказателното
6
производство важи с пълна сила пред господаря на процеса в съдебната му
фаза, в който обвинението и защитата, както и пострадалите са страни. В
досъдебното производство преценката за събиране на доказателства по
собствен почин или по искане на някой от останалите участници в процеса
законът е предоставил на прокурора. Както бе посочено, няма пречка
исканията на защитата, подсъдимия и всяка една от останалите страни,
включително и за събирането на доказателства да бъдат направени в
централната фаза на процеса и съдът да вземе отношение. Поради това
считам, че не са допуснати каквито и да е отстраними съществени нарушения,
които да бъдат основание за прекратяване на съдебното производство и
връщане отново делото на прокурора.
Адв. Д.: Действително твърдените допуснати процесуални нарушения
не представляват в действителност такива, тъй като твърдяната
небезпристрастност на прокурора не е констатирана. Освен това ако приемем,
че с участието на представителя на държавното обвинение в извършването на
едно процесуално действие в друго качество представлява такова, трябва да
имаме предвид, че никъде в НПК не е записано това, нито пък има точно
определяне на кое да е процесуално качество изобщо и то не е такова
участието на лице в качеството на подпомагащ извършването на
процесуалното действие. Тук не става въпрос даже за поемно лице. Освен
това по дефиниция прокурорът изгражда обвинителната теза и разбира се при
събирането на доказателствата трябва да посочва и обвинителните, и
оправдателните такива, но само това, че е намерил обвинителни, не означава
негова пристрастност, но въпреки това дори и да приемем, че едно
процесуално действие е било опорочено, то не може да повлече порочност на
всички извършени дотогава процесуални действия, които са били извършени
от съответния прокурор или възложени от него. По отношение искането на
защитата за участие в процесуалните действия следва да кажа, че единствено
и само прокурорът преценява дали да бъдат призовани другите участници в
процеса при извършването на процесуално действие и тъй като се изтъкна, че
единият от доверителите ми е присъствал на мястото, където е провеждан
следственият експеримент, следва да кажа, че той не е бил в качеството му на
пострадал там, нито аз като негов повереник съм била уведомена. Неговото
участие се е състояло в техническо подпомагане за отваряне на къщата
доколкото ми е известно.
Адв. М.: Поддържам изцяло становището на ОП Пловдив и не желая да
взема допълнително становище.
Адв. В.: Моля Ви да обърнете внимание на първото привличане на
подзащитния ми като обвиняем по чл. 116 от НК. То е одобрено и това го
прави правно валидно от прокурора, за който е констатирано неправомерно
участие в процесуално-следствено действие и на тази база по силата на закона
се приема негова предубеденост. Оттам нататък са налице поредица от
указания, дадени от този прокурор, в който е констатирано участие в друго
качество, в процесуално-следствено действие и предубеденост. И затова
7
считаме, че пороците рефлектират и върху предхождащите процесуално-
следствени действия, тези, които са преди следствения експеримент. Вярно е,
че прокурорът е господар на досъдебното производство, но той също е
обвързан със закона. Да, той може да ни каже, че не желае да ни допусне до
там, но когато обвиняемият и защитника му поискат да участват, този
господар е задължен от закона и трябва да го спази като издаде съответното
постановление. Какво постановление имаме за нашите искания за
предявяване? Ние правим искане, защото имаме възможност когато се
произнесат да обжалваме това постановление пред горестоящата
прокуратура. Това какво си мисли и какво решава наблюдаващият прокурор е
негово суверенно право, но в процеса то придобива съответна процесуална
форма. Ние твърдим, че за следственият експеримент няма произнасяне. Що
се отнася до присъствието на пострадалия, все едно в какво качество е, той не
губи качеството си на пострадал при това процесуално-следствено действие,
което е без нас, без да ни отстранят по надлежния ред и по тази причина се
всява силно съмнение в обективността на това процесуално-следствено
действие и в равнопоставеността на страните.
Адв. З.: С оглед присъствието и техническото обезпечаване така, както
твърди представителят на частното обвинение, в протокол за следствен
експеримент, том 7, л. 34 в началото на страницата има бланка, на която пише
„присъстващи лица на следствения експеримент“. Никъде не се уточнява кой,
в какво качество, както беше и в предходното с участието на прокурора като
статист. И в присъстващи лица е записано „К.И.К.“. Всъщност той е
присъствал на следствения експеримент и това са документи, които са
събрани като доказателства в съдебната фаза от представителя на
прокуратурата.
ПРОКУРОР /дуплика/: Ако на защитата би било уважено щението й да
присъства на всяко едно действие, също щеше да бъде написано името на
защитника в присъстващи лица без да е участвала в определено качество. Не
знам защо се коментира предходното обвинение при положение, че
понастоящем обвинението е съгласувано с настоящия представител на
прокуратурата и актуалното привличане е база на актуалното повдигане пред
съд на обвинение. Не се намира основание да се оспорва факта на надлежно
привличане към наказателна отговорност по текстовете, за които е предаден
на съд. На последно място действително по исканията, направени при
предявяването настоящият прокурор се е произнесъл с изричен акт, защото
такъв предвижда законът. Не е вярно, че въпросният акт не е окончателен, но
това е въпрос, който няма да коментирам.
Адв. В.: Постановлението, което не е издадено, за да не ни допусне до
следствения експеримент има друг статут при това произнасяне при
предявяване на разследване и тук мисля, че представителят на държавното
обвинение се опитва да разпространи действието на един акт върху друг,
който той не е издал, а е бил длъжен. Вярно е, че има ново обвинение, но това
не променя ситуацията с предишното обвинение и дадените указания. Нищо
8
не е осъществено от прокурора, който на този етап приемаме, че е обективен.

ПРОКУРОР: По т. 4 на чл. 248 от НПК считам, че на настоящия етап не
са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.
Адв. Д.: Също считам, че не са налице такива основания.
Адв. М.: Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото
по реда на особените правила.
Адв. В.: Също считаме, че няма основания за гледане на делото по реда
на особените правила. За съжаление законодателят не ни дава възможност да
приобщим огромната част от разпитите пред съдия.
Адв. З.: Също.
Подс. П.: Поддържам казаното от защитниците ми.

ПРОКУРОР: По т. 5 считам, че не следва делото да бъде разглеждано
при закрити врати. Не са налице към настоящия момент основанията на чл.
263, ал. 2 от НПК, каквито е било прието, че са налични при първоначалното
разглеждане на делото. Това е така, защото към настоящия момент след
провеждане на голяма част от съдебното следствие може да се направи извод,
че в случая не се касае за каквато и да било държавна тайна, няма
необходимост от „Запазване на нравствеността“, както е формулирано в
закона, тъй като не са били изнесени факти и обстоятелства, които да могат да
я застрашат, както и предвид вече известното, включително и в публичното
пространство по делото, няма необходимост от сериозна охрана на факти от
интимния живот. Считам, че не е необходимо привличането на резервен
съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по
делегация.
Адв. Д.: Считам, че не се налага разглеждането на делото при закрити
врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването
на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни
следствени действия по делегация.
Адв. М.: Не считам, че са налице основания за разглеждане на делото
при закрити врати, назначаване на резервен съдия или съдебен заседател,
както и назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Адв. В.: По т. 5 считаме, че е налице основанието на чл. 263, ал. 2 от
НПК за гледане на делото при закрити врати. И от обвинителния акт, и от
материалите по делото изобилстват факти, свързани с интимния живот и на
подсъдимия, и на пострадалата, и на свързаните с тях близки, поради което
считаме, че правилно и законосъобразно при предходното обсъждане на този
въпрос съдът прие, че са налице основанията на чл. 263, ал. 2 от НПК и
делото се разглеждаше при закрити врати. От другите алтернативи нямам
9
искания и не смятам, че има нужда от такива.
Адв. З.: Също считам, че не е необходимо да се привлича резервен
съдия, съдебен заседател или назначаване на вещо лице, преводач, тълковник,
но считам, че искането на колегата е основателно с оглед прилагането на чл.
263, ал. 2 от НПК предвид факта, че по делото са събрани доказателства,
касаещи именно интимния живот на нашия подзащитен, пострадалата,
семейството му и затова моля делото да се гледа при закрити врати, още
повече, че при предходното разглеждане на делото стана интересен фактът,
че частната тъжителка Д. К. си беше позволила дори и при закрити врати да
изнася информация пред медиите и затова моля да приложите тази
разпоредба в настоящия процес.
Подс. П.: Поддържам казаното от защитниците ми.
ПРОКУРОР /реплика/: След като фактите са били станали известни не
виждам какво да се охранява.
Адв. В.: Незначителен брой са фактите, които са станали известни. Те
само демонстрират нарушение на закона и за мен е странно такова поведение
на прокуратурата като позиция.

ПРОКУРОР: По т. 6 на чл. 248 от НПК считам, че следва да бъде
потвърдена действащата към момента мярка за неотклонение спрямо
подсъдимия.
Адв. Д.: Намирам, че не се налага промяна на мярката за неотклонение
на подсъдимия.
Адв. М.: Считам, че не трябва да бъде променяна взетата мярка, да
остане в сила същата.
Адв. В.: На този етап нямаме искане за промяна на мярката за
неотклонение. Считаме, че следва да остане същата.
Адв. З.: Също.
Подс. П.: Поддържам казаното от адвокатите ми.

ПРОКУРОР: По т. 7 нямам искания за събиране на доказателства на
този етап.
Адв. Д.: Също нямам искания за събиране на нови доказателства.
Адв. М.: Нямам искания за събиране на доказателства.
Адв. В.: На този етап нямам искания за събиране на доказателства.
Адв. З.: Също нямам искания за събиране на доказателства.
Подс. П.: Също.

ПРОКУРОР: По т.8 Моля да насрочите разглеждането на делото в
открито съдебно заседание с призоваване на всички лица, посочени в списъка
10
на лицата за призоваване, приложен към обвинителния акт.
Адв. Д.: Моля да насрочите съдебно заседание за разглеждане на
делото.
Адв. М.: Моля делото да бъде насрочено за разглеждане по общия ред с
разпит на свидетелите и вещите лица, посочени в списъка на лицата за
призоваване към обвинителния акт.
Адв. В.: При отхвърляне на искането ни по т. 3 моля да насрочите
съдебно заседание по общия ред.
Адв. З.: Моля да насрочите съдебно заседание, в което да бъдат
събирани доказателствата в съдебната фаза в случай, че не уважите искането
ни за прекратяване и връщане на делото на прокурора за отстраняване на
допуснатите отстраними нарушения.
Подс. П.: Поддържам казаното от адвокатите ми.

ПРОКУРОР: Относно предявените искове за конституиране на
пострадалите лица считам, че исковете са своевременно предявени, отговарят
на законовите изисквания. При така взетото становище за разглеждане на
делото по общия ред намирам, че съвместното разглеждане на гражданските
искане е допустимо и моля да ги приемете и да ги конституирате.
Адв. Д.: Поддържам депозираните молби и моля да ги конституирате
като граждански ищци и частни обвинители. Считам, че молбите са
предявени в срок, допустими са и няма да затруднят съвместното им
разглеждане в наказателния процес. Не възразявам по молбите от името на
малолетните пострадали.
Адв. М.: Поддържам молбите в качеството си на особен представител на
Д. Л. П. и М. Л. П., за конституирането им като граждански ищци и частни
обвинители по делото. Считам, че разглеждането им няма да затрудни
процеса. Не възразявам да бъдат уважени и молбите на адвокат Д..
Ав. В.: Нямаме възражения по конституирането на пострадалите в
качеството им на частни обвинители и граждански ищци. Да се приемат
гражданските искове за съвместно разглеждане.
Адв. З.: Също считам, че молбите са своевременно подадени, отговарят
на изискванията на закона, допустими са, а дали са основателни съдът ще
реши с крайния си съдебен акт.
Подс. П.: Поддържам казаното от защитниците ми.

Съдът се оттегли на тайно съвещание с оглед произнасяне по чл. 248
от НПК.

Съдът, след тайно съвещание, по въпросите по чл. 248 от НПК намира
следното:
11
Настоящото дело е подсъдно на този съд.
Няма основания за прекратяване, нито за спиране на наказателното
производство.
Искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото в досъдебната му фаза е частично основателно. При
разглеждане на делото в предходна процедура под друг номер, съдебното
производство беше прекратено и върнато на прокуратурата, тъй като се
установи, че по отношение на прокурора, изготвил обвинителния акт и
наблюдавал досъдебното производство, е налице основание за отвод поради
данни за предубеденост. След връщането на делото на досъдебната му фаза,
са повторени действията, извършени след следствения експеримент, станал
повод за отвеждането на прокурора, както и самият следствен експеримент. В
днешното съдебно заседание защитата заявява, че намира основания за
предубеденост на отведения прокурор отнесено към всички действия в
досъдебното производство, наблюдавани от него, които съмнения съдебният
състав намира за основателни, тъй като действително не може да се определи
точният момент, в който наблюдавалия досъдебното производство тогава
прокурор е формирал предубеденост, изразила се и в личното му участие в
следствения експеримент, което хвърля съмнение върху насоките на
разследване под неговото наблюдение. Това налага всички описани
процесуални действия по досъдебното производство да бъдат повторени
изцяло, тъй като само така ще се гарантира, че действително производството
в досъдебната му фаза протича законосъобразно.
Що се отнася до второто възражение на защитата относно
непризоваването на защитниците и подсъдимия за провежданите
процесуално-следствени действия в досъдебната фаза, то действително е
налице молба в тази насока, но от друга страна е факт, че прокуратурата е
тази, която преценява дали е удачно и за кои процесуални действия да
призове като присъстващи и заявилите желание за това
защитници/обвиняеми. В този смисъл съдът намери, че неуведомяването на
защитата за повторно извършения следствен експеримент, респективно –
липсата на изричен отказ от страна на прокурора да присъстват на това
действие, не е съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване
правата им.
С оглед становището на съда по т. 3 не следва да се излага позицията на
съдебния състав по т. 4, 5, 7, 8, както и да се взема отношение по
докладваните молби за предявяване на граждански искове и за конституиране
на нови страни. Единствено съдът ще вземе отношение по т. 6 относно
мярката за неотклонение на подсъдимия, която към момента е „Домашен
арест“ с монтирано техническо средство за електронно наблюдение, по който
въпрос, след съвещание, намери, че не са налице основания за промяна на
така действащата към момента мярка за неотклонение спрямо подсъдимия и
същата следва да бъде потвърдена.
12
С оглед изложеното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТАТИРА, че настоящето дело е подсъдно на Окръжен съд –
Пловдив.
НЕ СА НАЛИЦЕ основания за прекратяване или за спиране на
наказателното производство.
КОНСТАТИРА, че в хода на досъдебното производство е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело
до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия тогава, на
защитниците, а и на пострадалите, посочено по-горе, което е основание за
прекратяване на съдебното производство и връщането му на Окръжна
прокуратура - Пловдив за отстраняване на същото, с оглед на което
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 1404/2022 г. по
описа на Окръжен съд - Пловдив и ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура
– Пловдив за отстраняване на констатираното отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила в хода на досъдебната фаза.
ПОТВЪРЖДАВА действащата спрямо подсъдимия Л. Г. П. мярка за
неотклонение „Домашен арест“, контролирана с монтирано техническо
средства за електронно наблюдение.

Определението на съда по повод произнасянето по въпросите за
допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение в досъдебна
фаза и мярката за неотклонение на подсъдимия, подлежи на обжалване и
протестиране в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Пловдив.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11:20 часа.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
13
3._______________________
Секретар: _______________________
14