№ 284
гр. Благоевград, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Надя Узунова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Гражданско дело №
20211200100259 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени искове от А. Г. Г. против Г.Ф.
за заплащане на сумата 50 000 лв., предявен като частичен иск от сумата 70
000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди и
на сумата 2345,47 лв., представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, вследствие на ПТП, станало на 13.08.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 20.08.2018 г. до окончателното им
изплащане, с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ във вр. с чл. 45
ЗЗД
Ищецът сочи, че в резултат на настъпило ПТП на 13.8.2018 г. са му
причинени вреди като претендира обезщетения, както за неимуществените
вреди - болки и страдания, така и за имуществените вреди, изразяващи се в
направените разходи във вр. с лечението. Сочи, че към момента на ПТП-то
лекият автомобил причинил ПТП-то не е имал застраховка „ГО“, поради което
следва да отговаря ГФ. Фондът му е отказал плащане. Моли исковете да се
уважат.
Постъпил е отговор от ГФ, който оспорва исковете по основание и
размер. Счита размерите за завишени, неотговарящи на чл. 52 ЗЗД за
справедливост. Прави възражение за съпричиняване, сочейки , че ищецът се е
1
движил с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост, както и че
неправилно се е движил по пътното платно /не в своята лента/, поради което
той е единствената причина за процесното ПТП.
Постъпил е отговор от третото лице помагач Л. К., който сочи, че
управлявайки автомобила си, докато извършва маневрата „заобикаляне“ на
спрял в дясната пътна лента автобус след подаден преди това мигач, ищецът е
извършил забранената маневра „тройно изпреварване“ като при
разминаването е ударил с десния си крак предния ляв калник на автомобила в
областта над лявата гума. При така посоченото поведение кракът на
мотоциклетиста се е усукал, вследствие на което е получил така характерното
„счупване на Л.“, което не било възможно да се получи при друг механизъм.
Сочи, че Г. като го е изпреварил с мотора сам е слязъл от него. Сочи, че от
инцидента не е пострадала съпругата му.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 13.8.2018 г. в гр. П. е настъпило ПТП между „М., управляван от Л.
К. К. и мотоциклет „Я.“, с рег. № *, управляван от ищеца А. Г..
Не се спори, че за лекия автомобил към датата на ПТП не е имало
сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и
че автомобилът обичайно се намира на територията на страната.
Ответникът с решение от 12.7.2019 г. е отказал да плати обезщетения на
ищеца, заявени на 19.4.2019 г., по които е образувал щета под №
19210175/24.4.2019 г.
За ПТП-то е образувано ДП 314 ЗМ- 406/2018 г. по описа на РУ-П.,
пр.пр. 1557/18 г. по описа на РП – П.. Наказателното производство е
приключило.
С решение № 101/21.05.2024 г. по НОХД № 798/2020 г. РС – П.,
потвърдено с Решение № 334/11.12.2024 г. постановено по ВНОХД №
828/2024 г. по описа на ОС – Благоевград, влязло в сила на 11.12.2024 г.,
водачът на лекия автомобил Л. К. К. е признат за невиновен в това, че на
13.08.2018 г. около 12:30 часа в гр. П., на ул. „М.“, в участъка й между
кръстовището й с ул. „С.“ и ул. „Цар Борис III”, като правоспособен водач,
управлявайки моторно превозно средство – собствения си лек автомобил,
марка „М.“, модел „Е 250 Д“ с рег. № Е 1166 ВК е нарушил правилата за
2
движение, установени в ЗДвП, а именно: чл. 5, ал. 1 „Всеки участник в
движението по пътищата“: т. 1. „с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; ал. 2 „Водачът на
пътното транспортно средство е длъжен „ т. 1 „да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства“ т. 4 „да не извършва
маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за
движение.“ чл. 20, ал. 1 „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“; чл. 25, ал. 1 „Водач на пътно
транспортно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че ням да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него и да извърши маневрата като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение“; чл. 26 „Преди да завие или да започне каквато
и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен
своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал“, движейки
се по двупосочно пътно платно, с непрекъсната единична линия между
пътните ленти, при заобикаляне на паркирано в дясната пътна лента превозно
средство – автобус марка „Б.“, с рег. № * на „Ю.И.“ ООД, предприел маневра
„завой на ляво“, вместо да се прибере в лентата си за движение след
заобикаляне на превозното средство, не дал предимство /не пропуснал/
изпреварващия го мотоциклет марка „Я.“, модел „В.“, с рег. № *, управляван
от правоспособния водач А. Г. Г. от гр. П., поради което блъснал същия, в
резултат на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г.,
изразяваща се в счупване на ладиевидната кост на дясното ходило, счупване
на медиална клиновидна кост и средна клиновидна кост на дясното ходило
/счупване на Л./, която довела до трайно затруднение в движението на десния
долен крайник за срок по-голям от тридесет дни, като деянието е извършено
при условията на независимо съпричиняване с пострадалия – престъпление по
чл. 343, ал. 1 б. „б“ пр. 2 от НК, във вр. с чл.342, ал. 1, пр. 3 от НК.
3
Наказателния съд, видно от мотивите към решението на БлОС, е приел
следния механизъм за осъществяване на ПТП-то:
Л. К. се е движил с автомобила си от дясната страна на ул. „М.“ към
кръговото кръстовище с ул. „Ц.Б.”, следван от мотоциклета, управляван от А.
Г., като на задната му седалка е била и съпругата на ищеца - К. Г.а.
В пътния участък в посоката на движение на двете МПС-та в платното
им за движение е бил паркиран автобус и други автомобили /един или два/,
което налагало всички придвижващи се превозни средства в същата посока по
улицата да ги заобиколят, при което неизбежно те са пресичали
непрекъснатата линия, отграничаваща двете платна и са навлизали чатично в
лентата за насрещно движение. Не е имало друг начин за придвижване,
въпреки че пътният участък е бил маркиран с надлъжна пътна маркировка М1
„Единична непрекъсната линия“, при наличието на която е забранено на
превозните средства да я застъпват и пресичат.
Л. К. е предприел маневра заобикаляне на паркираните автомобили,
като в същото време и А. Г. е предприел изпреварване на автомобила,
управляван от Л.К.. Именно с цел заобикаляне на поредните паркирани МПС-
та е прието от наказателния съд, наложилото се отклонение в траекториятата
на движение на лекия автомобил, управляван от К. леко вляво, а не че
отклонението е било внезапно и неочаквано за водача на мотоциклета.
Очевидно в този момент Г. е решил да изпревари К., на практика
предприемайки „тройно“ изпреварване, при наличие на въведена с пътна
маркировка забрана за изпреварване, като трети автомобил на двупосочно
пътното платно с маркировка за две ленти с непрекъснато осова линия. Когато
движещия се мотоциклет на Г. се изравнил с автомобила на К., последвал удар
в областта на дясната част на мотоциклета и по предната лява част на
автомобила, като бил засегнат и десния крак на Г.. Прието е още, че в
момента, в който двете МПС-та са се движили с относителна бавна скорост, Г.
е извършил действие, с което несъмнено е въздействал върху динамичната
ситуация като е ритнал с десния си крак по левия калник на лекия автомобил.
За изводите е съобразена и СМЕ, в която вещото лице е посочило, че
травмата на Г. най-вероятно е настъпила при попадане на ходилото между
гумата и калника на лекия автомобил. Вещото лице е посочило, че ако
травмата върху крака е от директен сблъсък между мотоциклета и лекия
4
автомобил, по-скоро би се увредила пета кост. Затова наказателният съд е
счел, че не се доказва получената от Г. травма - счупване на ладиевидната
кост на дясното ходило, счупване на медиална клиновидна кост и средна
клиновидна кост на дясното ходило/счупване на Л./ - да е получена от
противоправното поведение на Л.К., тъй като е приел за очевидно, че тя е
свързана с посочените действия на самия пострадал.
Визирания за установен от наказателния съд механизъм на ПТП- се
приема за осъществен от настоящия състав на основание чл. 300 от ГПК,
според който съда, разглеждащ гражданските последици от деянието
задължително следва да се съобрази с влязлата в сила присъда на
наказателния съд относно това - дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
По настоящото дело е представен констативен протокол за ПТП с рег. №
11939/21.08.2018 г., в който е отразено, че л.а. „М., управляван от Л. К. К.
засича мотоциклет „Я.“ с рег. № *, управляван от А. Г. Г., който извод обаче се
опровергава от решението на наказателния съд. Освен това когато
удостоверените факти относно механизма на произшествието не са възприети
лично от съставителя на акта, длъжностно лице, констативният акт е
доказателство единствено за направените пред него изявления, но не и за
тяхната вярност. В протокола обаче няма нито факти, които да възприети от
съставилото протокола лице, нито има отразени изявления на участниците в
инцидента.
По отношение твърденията на ищеца досежно механизма на ПТП-то
В исковата молба се твърди, че водачът на л.а. „М. е нарушил правилата
за движение и е блъснал мотоциклета, управляван от ищеца.
Впоследствие се сочи, че за водача на лекия автомобил са били
определени фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно
движение по пътищата. Не се конкретизира кои са тези правила и
задължения.
По повод приключилото наказателно производство пълномощникът на
ищеца, заявява, че присъдата има действие само относно конкретни текстове
по ЗДвП и няма пречки гражданският съд да установи различни от тях
нарушения на правилата за движение, без обаче да посочва кои други правила
е нарушил водача Л. К., визираните в които обстоятелства да не са били
5
предмет на приключилото наказателно дело.
В нарочна молба от 6.3.2025 г. за събиране на доказателства, касаещи
обстоятелствата за механизма на ПТП-то, пълномощникът на ищеца посочва,
че водачът на лекия автомобил има извършени няколко нарушения –
навлизане в срещуположната пътна лента, предназначена за движения само на
срещуположно движещите се МПС и забранена за движение на л.а.,
несъобразяване с наличната пътна маркировка М1 – непрекъсната линия и
неправилно изпреварване, както и че застъпването и пресичането на
единичната непрекъсната линия М1, представлява нарушения на разпоредбата
на чл. 63, ал. 2 от ППЗДвП.
Настоящият състав при съобразяване с цитираната по горе разпоредба
на чл. 300 от ГПК счита, че не следва да се събират доказателства досежно
конкретизираните от ищеца обстоятелства за нарушени, тъй като при
сравняването им с обстоятелствата, за които е постановено решението, по
приключилото нохд, е видно, че обстоятелствата съвпадат, а за тях водачът на
лекия автомобил е оправдан.
Ответникът е направил възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване
на ПТП–то, като единствена причина за настъпването му - неправилно
движение по пътното платно.
За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на
разпоредбата, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл
за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението
си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
(наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като
неблагоприятен резултат.
Предвид решението на наказателния съд за наличие на удар между лекия
автомобил и мотоциклета, то настоящият състав счита, че за настъпването му
има изключителен принос ищеца. Същият не само, че не се е съобразил с
нарушенията, за които твърди, че е сторил водачът на лекия автомобил, но е
предприел и неговото изпреварване, /въпреки че е имал ограничена видимост
да възприеме спрелите МПС-та, налагащо заобикалянето им/, и по този начин
6
е осъществил т.н. „тройно изпреварване“. Именно при предприетото от
пострадалия ищец „тройно изпреварване“, настъпва ПТП-то. Настоящият
състав съобрази, че предприетото изпреварване на спрелите автомобили е
поради липса на друг начин за движение в посоката, в която се е движил както
лекия автомобил“ М.“, така и мотоциклета, управляван от ищеца, като
последният е ритнал с десния си крак левия калник на лекия автомобил.
Очевидно от конкретно установения принос на пострадалия, а именно
на неправомерното му поведение за тройното изпреварване, ако не го бе
предприел, то не би се и стигнало до инцидента, от който сочи вредите, чието
обезщетяване претендира.
По делото са представени доказателства, от които се установява, че Г. на
14.08.2018 г. постъпва в УМБАЛСП „Н.И.П.“ ЕАД с диагноза: Счупване на
метатарзална кост-закрито; че преди това е бил лекуван консервативно в гр.
П.-РМ, като му е поставена гипсова шина. При постъпването в П. е бил с
травматичен оток на дясно ходило, болка и ограничена подвижност. При
свалянето на гипсовата шина се установило наличие на множество були
вследствие на големия оток. Извършена му е мануална репозиция и
прекутанна фиксация на двете кунеиформени и навикуларна кост през I и II
метарзални кости с 2 Киршнерови игли. Обработени са булите и са поставени
марли, напоени с мазен йодасепт. Поставена е гипсова шина.
На 19.09.2018 г. постъпва за втори в П. за извършване на оперативна
интервенция на долния крайник, чрез която са освободени срастванията и с
помощта на дистрактор е извършена мануална репозиция. Последвала е
фиксация с реконструктивна плака и винтове и артродеза на първи лъч на
средния ходилен сегмент.
На 26.03.2019 г. А. Г. е приет за трети път в П. за продължаване на
лечението, като чрез оперативна намеса са отстранени плака и седем винта.
Поставен му е послоен шев и превръзка. Изписан с препоръки да ходи с
патерици и да не натоварва оперирания крайник.
От приложените фактури и фискални бонове се установява, че ищецът е
направил разходи за лечение и профилактика на травмата в размер на 2345,47
лв.
С оглед гореизложеното предявените искове са неоснователни.
За ангажиране отговорността на Г.Ф. следва да се налице
7
предпоставките на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ. Нормата визира
задължението на Гаранционният фонд да изплати обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания,
причинени от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България и за което няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Не се спори, че лекият автомобил, управляван от К. няма застраховка
ГО, както и че автомобилът обичайно се намира на територията на страната.
Ангажиране отговорността на Г.Ф. се обуславя и от наличието на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД:
наличие на виновно и противоправно деяние; настъпили вреди, които да са в
пряка причинно-следствена връзка с установеното противоправно деяние.
По делото не се доказва такова поведение от водача на лек автомобил „М.“.
След като се опровергава поведение на водача на лекия автомобил „М.“, което
да е виновно и противоправно, то логично е да се приеме, че не се доказва и
причинно следствената връзка със сочените за настъпили от ищеца
причинени му вреди. Поради липса на елементите от фактическия състав на
чл. 45 ЗЗД, то няма основание за уважаване на предявените искове.
Затова предявените искове от А. Г. за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., и на имуществени, направени
във вр. с проведеното лечение в размер на 2345,47 лв., съдът отхвърля като
неоснователни.
По разноските:
С оглед изход на процеса и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът
има право на разноски. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК е поискал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв. Съдът счита, че с оглед
липсата на правна и фактическа сложност на делото и при вземане предвид
извършените от него процесуални действия, му определя на основание чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за правна помощ юрисконсултско възнаграждение, в размер
200 лв.
Водим от горното и на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ във вр. с
чл. 45 ЗЗД, БлОС
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от А. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. П. против Г.Ф., с адрес: гр. С. за заплащане на сумата
50 000 лв., предявен като частичен иск от сумата 70 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди и на сумата 2 345,47 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие
на ПТП, станало на 13.08.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 20.08.2018 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА А. Г. Г., ЕГН **********, адрес: гр. П. да заплати на Г.Ф.,
адрес: гр. С. сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
9