РАЗПОРЕЖДАНЕ № 260053
гр. Пещера, 17.03.2022
г.
Пещерският районен съд, Четвърти
граждански състав, в закрито заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
Председател: Милуш Цветанов,
като разгледа докладваното от съдията Цветанов гр. д. № 38/2011 г. по описа на Районен
съд - Пещера, за да се произнесе, взе предвид
следното:
От
страна на Министерство на земеделието, храните и горите е подадена молба за
тълкуване на постановеното по делото влязло в сила решение.
След докладване
на материалите по делото в цялост се установи, че Решение № 427/31.07.2013г. по гр. д. № 38/2011г. на РС-Пещера е
било обжалвано и потвърдено с Решение № 614/21.12.2013г. по гр. д. 899/2013г.
на ОС-Пазарджик, което пък не е допуснато до касационно обжалване по гр. д. №
2597/2104г. на ВКС.
„Въззивният съд може да
стигне при решаване на делото по същество до три различни извода съобразно установените
по делото факти и приложимия спрямо тях материален закон. Общото между тях е,
че дейността на въззивният съд е решаваща относно материалното правоотношение, а не проверяваща
обжалваното решение. Когато при решаване на спора фактическите и правни
изводи на въззвиния съд съвпадат с тези на първата
инстанция – според чл. 271, ал.1 ГПК въззивният съд
постановява решение, с което потвърждава решението на първоинстанционния
съд, без да го възпроизвежда. Така се отчита ролята на първата инстанция и се
подчертава нейния авторитет. Решението на
въззивния съд инкорпорира съдържанието на първоинстанционното решение като го превръща в свое. Въззивното решение е актът по съществото на спора и е
източникът на правните последици относно материалното правоотношение. То
подлежи на касационно обжалване, то влиза в сила, а при уважен осъдителен иск
изпълнителният лист ще бъде въз основа на въззивнното
решение. Само косвен резултат от съвпадащите изводи на двете инстанции е
мълчаливо съдържащата се констатация за правилността на първоинстанционното
решение в този случай.“ („Българско
гражданско процесуално право“, Живко Сталев и колектив, Девето преработено
и допълнено издание (изд. „Сиела“), Глава ХХ, § 105, стр. 558)
В същия смисъл - при искане за
тълкуване на решение „Производството се развива пред съда, постановил решението,
а не пред съда, който е решил делото в първата инстанция. Правилото важи когато
въззивният съд е потвърдитл
първоинстанционното решение, защото тълкуването се
извършва с оглед мотивите на тълкуваното решение, което в случая е на въззивния съд.“ („Граждански
процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на
съдебната практика“, Благовест Пунев, Венелин
Гачев и др. (ИК „Труд и право“ - 2012г.) - стр. 523. )
В контекста на цитираните
теоретични постановки - посочването в молбата на Министерство на земеделието,
храните и горите на номера на първоинстанционното
дело и решение не оставя съмнения, във волята на страната за тълкуване на акта
по съществото на спора; а гореобосновано - компетентен
да извърши такова тълкуване е единствено ОС-Пазарджик, на който делото следва
да се изпрати.
В отклонение от същността на
настоящото произнасяне, настоящият състав намира за уместно да маркира, че с
молбата се иска тълкуване на влязло в сила решение по разгледан установителен иск за право на собственост, а не за факт
относно вид на територия (чл. 124, ал.4, изр. второ ГПК).
Мотивиран от
горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ИЗПРАЩА
делото, ведно с депозираната от Министерство на земеделието, храните и горите молба за
тълкуване на решение - по подсъдност - на компетентния ОС-Пазарджик.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/Милуш Цветанов/