№ 84540
гр. София, 29.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Частно гражданско дело
№ 20251110111920 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 421446/30.12.2024 г. на п, ЕИК ********* за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. А. Б., ЕГН **********, за
сумата от 543,77 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит
№ 40022446965/02.01.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 27.02.2025 г. до
изплащане на вземането, сумата от 181,17 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 21.01.2024 г. до 26.02.2025 г., сумата от 107,03 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.02.2024 г. до 20.11.2024 г., сумата от 244,54
лева, представляваща възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ за
приоритетно одобряване и отпускане на кредита, 300,00 лева, представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ за едностранна промяна на погасителния
план по инициатива на клиента, 400,00 лева, представляваща неплатени такси по
тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни
дни за плащане на вноска по договора за кредит.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница,
възнаградителни и мораторни лихви, както и за разноските, съразмерно с уважената
част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумата от 244,54
лева, представляваща възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ за
приоритетно одобряване и отпускане на кредита, 300,00 лева, представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ за едностранна промяна на погасителния
план по инициатива на клиента, 400,00 лева, представляваща неплатени такси по
тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни
дни за плащане на вноска по договора за кредит.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 02.01.2024 г., като
породените от него отношения се регулират от специалните правила на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора
за потребителски кредит. Видно от т. 12 от заявлението такса „Фаст“ е за получаване
1
на приоритетно становище по искането за отпускане на потребителски кредит, а такса
„Флекси“ предоставя възможност на кредитополучателя да прави едностранни
промени в уговорения погасителен план. Видно от описанието и двете услуги са
свързани с усвояване и управление на кредита, поради което събирането на такси за
същите е забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК. По отношение на такса
„Флекси“ следва да се има предвид още, че тя се дължи дори и кредитополучателят да
не се възползва нито веднъж от тази услуга, което е в противоречие с добрите нрави и
води до неоснователно обогатяване на кредитора за негова сметка, както и води до
значително неравноправие между тях. Ето защо, налице е нарушение на разпоредбата
на чл.10а ЗПК, което обуславя недействителност на договора за заем в частта относно
такса „Фаст“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита в размер на 244,54
лева и такса „Флекси“ за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на
клиента в размер на 300,00 лева поради противоречието им с чл. 21, ал. 1 ЗПК, според
който всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Това е така и по отношение на претендираната такса разходи за събиране на
вземанията в размер на 400,00 лева поради забава с повече от 90 календарни дни, тъй
като най-напред същата е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава
законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси
още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което посочената
клауза преследва забранена от закона цел. Това е така, тъй като срещу тази такса не се
дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става
въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото
наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди
от забавата. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на
чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко
противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си
представлява неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции, което влече
нищожността . Отделно от това, съдът приема, че уговорената такса за събиране на
просрочени задължения не е за допълнителни услуги по договора за кредит.
Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на
потребителя. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за
охраняване на неговите интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита.
Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка
за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение
№ 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски
съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 14,14 лева до
пълния заявен размер от 30,20 лева за платена държавна такса и над сумата от 23,42
лева до пълния дължим размер от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и
за сумата от 80 лева, претендирани като разноски за подготовка на документи,
доколкото от една страна последните нямат характера на вземане за съдебни разноски,
а от друга - не е установено извършването им.
Така мотивиран, Софийският районен съд
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 70936/27.02.2025 г. на п, ЕИК *********, за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. А. Б., ЕГН **********, за
сумата от 244,54 лева, представляваща възнаграждение за закупена и ползвана услуга
„Фаст“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита, 300,00 лева,
представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ за едностранна промяна
на погасителния план по инициатива на клиента, 400,00 лева, представляваща
неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече
от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, както и в частта, в
която се претендират разноски за държавна такса над сумата от 14,14 лева до пълния
заявен размер от 30,20 лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение над сумата
от 23,42 лева до пълния дължим размер от 50 лева, и за сумата от 80 лева,
представляваща разноски за подготовка на документи.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично
да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3