ПРОТОКОЛ№51
27.02.2020 година град Несебър
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЕРБЕРОВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Мая Деянова
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладвано от съдия М.Берберова- Георгиева
Административно наказателно дело № 216/2020г. по описа
на съда
На именно повикване в 11.30 часа се
явиха:
Нарушителят Т. С.Ч., редовно уведомена, се явява лично,
осигурена от органите на РУ-Несебър.
За
РП-Несебър, редовно уведомени по реда на чл.5, ал.2 от УБДХ, представител не се
явява.
Явява
се актосъставителя С.С.от Районно
управление ***.
Явява
се пострадалата Р.Д., осигурена от РУ-Несебър.
Явяват
се свидетелите С.Н.и Д.С., осигурени от РУ-Несебър.
Явява
се инспектор ДПС Д.Д..
НАРУШИТЕЛЯТ:
Да се даде ход на делото. Уведомена съм за правото ми на защита, не желая
адвокатска защита.
СЪДЪТ,
като взе предвид, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ход на делото и го докладва.
Производството
по делото е образувано въз основа на съставен на нарушителя Т. С.Ч. Акт за
констатиране на дребно хулиганство на основание чл.2 от УБДХ във връзка с
преписка № 304 ЗМ- 108/26.02.2020г. по описа на РУ Несебър.
СНЕ
се самоличността на нарушителя, както следва:
Т. С.Ч. - родена на ***г***, с постоянен и настоящ адрес:***,
българка, български гражданин, вдовица, неосъждана,
със средно образование, помощник кухня в
ресторант „Ловна среща“ в град Несебър, с ЕГН **********.
СНЕ
се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
Р. БИСЕРОВА Д.- на 14 години, българка, български
гражданин, неомъжена, неосъждана, ученичка в ПГТ „********в осми клас, с ЕГН **********, без родство с нарушителя.
С.Я.Н.- на 14
години, българка, български гражданин, неомъжена, неосъждана, ученичка в
ПГТ „********в осми клас, с ЕГН **********, без родство с нарушителя.
ДИМИТРИНА АТАНАСОВА СТОЯНОВА - на 65 години, българка,
български гражданин, вдовица, неосъждана, домакин на хотел, ЕГН **********, без родство с
нарушителя.
Свидетелите
предупредени за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК. Обещават да
говорят истината.
СЪДЪТ
отстранява от съдебната зала всички свидетели.
НАРУШИТЕЛЯТ:
Вчера на 26.02.2020г. получих препис от акта за дребно хулиганство. Разбирам в
какво съм обвинена.
Съдът
разяснява на нарушителя правото и на отвод срещу състава на съда и съдебния
секретар и правата му по чл.55 НПК.
НАРУШИТЕЛЯТ:
Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава на съда и на секретаря.
Съдът
като намери, че са налице основанията за това
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на съдебното
следствие.
НАРУШИТЕЛКАТА:
Вчера около 13.30 часа бях спряла около Автогарата, по- точно до магазина за
хранителни стоки, който се намира точно до бариерата на входа на автогарата.
Бях в колата и тръгнах да паркирам колата на заден ход. В този момент двете
момичета Р. и С. минаваха покрай колата. С. мина от вътрешната страна на колата,
реших да изчакам и другото момиче Р. да мине от вътрешната страна, но тя
застана до шофьорската врата и каза „тази е ебахти
тъпата“ и после заобиколи колата отзад.
Отворих прозореца и попитах с кое съм тъпа. След което тя се обърна погледна ме
и ми каза „я мълчи ма, тъпо“. Момичето продължи напред, имам предвид Р. и аз излязох
от колата и попитах защо съм тъпа. След което тя повтори същото нещо – „млъкни
ма тъпо“. Вървях след нея до последния перон на автогарата. Не съм я гонила. Сотаджиите могат да потвърдят, че не съм я удряла. Р. беше
застанала права на перона и тръгнах да я обръщам, като посегнах към рамото й,
за да ми каже защо съм тъпа. В този момент тя легна на пейката и започна да се
извинява и да крещи. Започна да крещи все едно някой я бие, а аз не съм я докоснала.
Също така ми се извиняваше. Не съм я удряла. Опитах се да я хвана. Опитах се да
й кажа да не се опитва да прави такива неща. Тя е на четиринадесет години, с
няколко години е по-малка от моето дете. Казах й да внимава какво прави, защото
ще попадне на някой много ядосан и няма да й се размине. Отидох на работа и от
там дойдоха да ме вземат полицаите. Полицаите казват, че има синина от едната
страна. Аз я хванах за ръката, тя се изплъзна и легна на пейката. Нищо друго не
съм направила. В колата не бях сама. За първи път видях Р. вчера. С. я
познавам. Майка и ми е съученичка.
Актосъставителя
СЛАВОВ: След разговора с нарушителката вчера, тя каза че е имало и друг човек с
нея в колата. Аз му позвъних, този човек дойде, миришеше на алкохол. Той ми
обясни, че е бил с нея и е присъствал на случката, която се е случила при автомобила.
Този свидетел не е присъствал на последващите неща, които са се случили на
автогарата. Господина не пожела да даде писмени сведения. Това стана пред
колега, който е свидетел за неговя отказ. Днес съм му звънял три пъти, но същия
не си вдига телефона.
Свид.Д.: Не познавам нарушителката Ч..
Никога не съм я виждала. Вчера се случи това нещо между нас и тогава за първи
път я видях. Прибирахме се от училище и спряхме до левчето да разгледам.
Стигнахме до колата на нарушителката и приятелката ми реши да мине от
вътрешната страна, а аз от външната страна. Когато стигнах до колата изчаках,
колата не тръгна и когато тръгнах аз колата зави да тръгва на страни, да се
махне от това място. След като тръгна, приятелката ми продължи напред, а аз и
казах „въй, тази колко е зле“. Тя явно е чула и
изкрещя, аз се обърнах и продължих на право. След това видях, че идва след нас
и казах на моята приятелка да вървим по- бързо. Притесних се. Вървяхме и
стигнахме до пейките на автогарата. Нарушителката идваше към мен. Когато стигна
до мен мисля, че ми удари два шамара. Аз седнах на пейката, защото се уплаших и
пищях. Тогава тя ме попита ще викам ли още. Една жена дойде до мен и каза „какво
иска тази от теб“. Аз казах на тази жена, че съм й казала, че е много зле. След
като нарушителката се махна дойде тази жена при мен. Успокоиха ме, писах на мама,
защото бях много уплашена, а тя не е тук, тя е при баба ми, за която се грижи. Тръгнах
към училище, за да отида при класната. Тя веднага звънна на баща ми, той извика
полиция и те дойдоха в училище.
На
въпроси на нарушителката Ч. – свид.Д.: Удари ме,
когато дойде до пейката. Мисля, че ме удари два пъти. Аз бях в шок, бях много
уплашена, но мисля че два пъти ме удари с ръка по лицето. Имам разранения по лявото
око, на клепача и под окото. Вчера беше доста по-подуто. След като знам, че
това е истината, това е достатъчно за мен. Аз се страхувам. И сега цялата
треперя. Вчера ми направи нещо много лошо. След случката се разплаках. Исках да
звънна на мама. Тя замина при баба ми, защото тя е болна и мама трябва да се
грижи за нея. По време на случката С. беше до мен и ме успокояваше. Чувствах се
ужасно. Не вярвах, че ще ми се случи такова нещо. Не съм я наричала с никакви
обидни думи. Нарушителката, когато тя вървеше след нас, страхувах се дори да се
обърна да я погледна.
Свид.НЕЙЧЕВА: Познавам нарушителката. Тя е
приятелка с майка ми. В нормални отношения сме с нея. Вчера ние се прибирахме
от училище с Р., като вървяхме към автогарата, беше към 13.00 часа. Колата на
нарушителката беше паркирана на завоя към самите бариери на автогарата и аз
минах от вътрешната страна на колата, а Р. мина от външната. Колата беше спряна
със запален двигател. Ние спряхме, Р. чакаше колата да потегли, но като видя,
че колата не тръгва реши да мине. В този момент колата направи рязка маневра и
ще да я блъсне. Не помня маневрата дали беше напред или назад и Р. изкоментира,
че зле и тя се ядоса и ни проследи до автогарата. Когато Р. седна там тя й се
нахвърли и й удари два шамара. После тръгна и това беше. Р. имаше рани – окото й
беше леко червено. Получи два шамара от двете страни. Едното око беше червено –
синьо. Звънна на баща й, който се свърза с полицията.
На
въпроси на нарушителката Ч.– свид.НЕЙЧЕВА: Мисля, че
лявото око на Р. беше пострадало.
Свид.Д.С.: Не познавам нарушителката. Не съм
я виждала преди. Вчера на автогарата я видях за първи път. Стоях на автогарата
и чаках автобуса си. Беше около 13.00 часа и нещо, защото автобуса ми беше в
13.45 часа. Стоях на автогарата и си ровех в чантата. Чух да се говори на висок
тон. Погледнах госпожата /свидетелят сочи нарушителката/ вече беше в гръб и тръгваше
към бариерата. Едното от момичетата каза на другото момиче „тя ми удари шамар“,
но аз не видях да й е удряла шамар, защото си ровех в чантата.
НАРУШИТЕЛКАТА
Ч.: Нямам въпроси към свидетеля. Няма да соча доказателства. Да се приключи
събирането на доказателствата.
По
доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като
доказателства по делото материалите по преписка № 304 ЗМ – 108/26.02.2020г. по описа на РУ Несебър, както и
съставения акт по УБДХ от 26.02.2020г.
Съдът
счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното
следствие.
ПРИСТЪПВА към изслушване
на съдебните прения.
НАРУШИТЕЛКАТА
Ч.: Нямам какво да кажа.
По
хода на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА изслушването на
съдебните прения.
ДАВА последна дума
на нарушителя.
НАРУШИТЕЛКАТА
Ч.: Нямам какво да добавя.
СЪДЪТ
счете делото за изяснено и обяви, че ще оттегля на тайно съвещание за постановяване
на съдебния акт, който ще бъде обявен в 12.20 часа.
За
да се произнесе, съдът съобрази:
Производството
по делото е образувано по повод внесена в съда преписка № 304 ЗМ-108/26.02.2020г. по описа на РУ Несебър във връзка с
извършено от Т. С.Ч. с ЕГН ********** нарушение по чл.2 от УБДХ, за което на
същата е бил съставен Акт за констатиране на дребно хулиганство на 26.02.2020г.
В съдебно
заседание нарушителят Ч. се явява лично. Не признава изложените в акта
констатации и отрича да е извършила вмененото й във вина нарушение. Заявява, че
само е отправила предупреждение срещу пострадалата, без да й нанася каквито и
да е удари.
Районна
прокуратура – гр.Несебър, не изпращат представител в съдебно заседание, който
да изрази становище по случая.
От
материалите по преписката, показанията на свидетелите и обясненията на
нарушителя се установява следната фактическа обстановка:
Нарушителят
Т. С.Ч. е със средно образование, вдовица, неосъждана. Работи, като помощник
кухня в ресторант „Ловна среща” – гр.Несебър.
На
26.02.2020г., около 13.30 часа, С.Н.и Р.Д. се прибирали от училище в посока
Автогара-Слънчев бряг. Когато стигнали до магазина за хранителни стоки, находящ
се до бариерата на автогарата, видели лек автомобил със запален двигател, водач
на който била нарушителката Т. Ч.. Същата извършвала действия по паркиране на
автомобила на заден ход. Докато паркирала автомобила, свидетелката Р.Д.
отправила реплика към водача Ч. „Тая колко е зле”, при което Ч. отворила
прозореца на колата и поискала обяснения от свид.Д.
за думите й. Д. и свид.Нейчева продължили към пейките
на автогарата, а нарушителят Ч. тръгнала
след тях, като ги следвала до последната стоянка на автогарата.
Когато ги настигнала, в присъствието на свид.Нейчева,
нарушителят Ч. ударила два шамара по лицето на свид.Р.Д.,
при което последната започнала да вика. След това, Ч. си тръгнала и отишла на
работа, където по-късно била потърсена от органите на МВР. За случилото се,
пострадалата Д. уведомила родителите си и двете със свид.Нейчева
се върнали в училището, където изчакали бащата на Д.. В РУ-Несебър от
нарушителя Ч., пострадалата и свидетелите били снети сведения, а на нарушителя
бил съставен Протокол за предупреждение от 26.02.2020г.
Гореизложеното
се потвърждава от обясненията на нарушителя Ч. и показанията на свидетелите Д.
и Нейчева. Пострадалата сочи пред съда, че изпитала страх и възмущение от случилото
се.
Пред
съда, нарушителят не признава вината си и отрича да е удряла пострадалата Д..
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че нарушителката Ч. от
обективна и субективна страна е осъществила състава на нарушението по чл.1,
ал.2 от УБДХ. С поведението си тя е проявила оскърбително отношение към
обществения ред и спокойствие, и неуважение към обществото, и в частност към пострадалата
Д.. С деянието безспорно са нарушени общественият ред и спокойствие, но същото се
характеризира с по-ниска степен на обществена опасност, поради което не
представлява престъпление по чл.325, ал. 1 от НК. В случаят естеството, съдържанието, времето, мястото и начина на
действията на нарушителя припокриват деянието по чл.1, ал.2 от УБДХ.
Доводът
на нарушителя, че поведението му е естествена реакция на репликата на пострадалата
към нея, не водят до освобождаването й от административно-наказателна
отговорност. Правовият ред в страната не допуска саморазправата и не толерира
подобно поведение. Ако нарушителят считаше, че с действията си свид.Д. нарушават правата й, същата следваше да се обърне
към компетентните органи за защита и съдействие.
От субективна страна горната проява е
осъществена чрез евентуален умисъл, като форма на вината. Това е така,
доколкото на база на горните доказателства може да се направи заключение, че случилото
се е продължение на разменените между нарушителя и пострадалата реплики до
автомобила на Ч., и може да бъде определен като възникнал по личен мотив. За да
е налице пряк умисъл, деецът следва да действа без никаква видима причина,
съзнателно и целенасочено, грубо нарушавайки възприетите в обществото норми на
поведение, като поведението му недвусмислено да е неприлично и оскърбително
спрямо останалите членове на обществото. В случая нарушителят не е действал „безмотивно“, а тъкмо напротив – всичките й действия са
подчинени на личния му мотив спрямо свид.Д., което
води до извода, че не е налице пряк умисъл за нарушаване на обществения ред.
Личният мотив обаче съвсем не е несъвместим с наличието на хулигански мотиви за
поведението на дееца, напротив – тяхното съчетаване не само е психологически
възможно, но стои в основата на извършване на хулиганството при евентуален
умисъл като форма на вината (Решение №33/09.05.2016 по дело №18/2016 на ВКС,
НК, I н.о.). Същите принципни положения намират приложение и при деянията,
които представляват административни нарушения по УБДХ, поради което и съгласно
задължителните указания, дадени в ППВС № 2 от 29.06.1974 г. по н. д. № 4/74 г.
съдът приема, че нарушението е извършено от Кючуков при евентуален
умисъл.
По отношение на определяне на наказанието
за така доказаното нарушение, УБДХ предвижда задържане до 15 денонощия или
глоба от 100 до 500 лева. С оглед данните по делото, съдът намира, че
най-подходящо наказание спрямо нарушителя се явява наказанието „глоба”.
За индивидуализация на наказанието съдът
отчете смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В полза на
нарушителя следва да се цени това, че същата не е осъждана и няма други данни
за негови противообществени прояви. Следва да се отчете и фактът, че причина за
достигане до конфликта е и поведението на свид.Д.,
което неминуемо е допринесло за извършване на деянието. Не на последно място – конкретните
действия на нарушителя, също не надхвърлят тези, характерни за един битов
конфликт. Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете интензитета на
нанесените от нарушителя върху пострадалата удари.
Поради това, съдът намира, че за поправяне
на нарушителя и за постигане на целите на превенциите на административните
наказания, на същия следва да бъде наложена глоба в полза на държавата в размер
на 200 лева.
Съдът намира, че
така определеното наказание ще постигне
целите да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция
за въздействие върху обществото.
Мотивиран от гореизложените съображения и на
основание чл.6, ал.1, б.„а” от УБДХ, Несебърският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА нарушителя Т. С.Ч.,
родена на ***г., с постоянен и настоящ адрес:***, българка, българска гражданка,
със средно образование, неосъждана, вдовица, помощник-кухня, с ЕГН **********,
за ВИНОВНА в това, че 26.02.2020г.,
около 13.30 часа, в Автогара – Слънчев бряг, нанесла побой над лицето Р.
Бисерова Д. с ЕГН **********, чрез нанасяне на няколко удяра
с ръка по лицето на пострадалата, в присъствието на свидетеката
С.Я.Н., като с тези свои действия Ч. показала оскърбително отношение и държане
към пострадалата Д., с което нарушила обществения ред и спокойствие на
гражданите - нарушение по чл.2 от УБДХ, поради което и на
основание чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ й НАЛАГА
административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 200 /двеста/ лева в полза
на Държавата.
Решението може
да бъде обжалвано в срок до 24 часа от постановяването му пред Окръжен съд –
Бургас на касационните основания, предвидени в НПК, като този срок започва да
тече от момента на обявяване на решението – 27.02.2020г. – в 12.45 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
В случай на
постъпване на жалба, съдът насрочва делото за разглеждане пред Окръжен
съд-Бургас на 02.03.2020г. от 14.00 часа.
Съдът обяви
решението си в присъствието на нарушителя в 12.45 часа, като му разясни срока и
реда за обжалване на същото, като РАЗПОРЕДИ да се уведоми за решението и Р.п.Н.
Протоколът се
изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.45 часа с прочитане решението
на съда.
СЕКРЕТАР: РАЙОНЕН СЪДИЯ: