№ 58
гр. Ловеч , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на седми декември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20204310200712 по описа за 2020 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-1762-000058 от 01.07.2020 г. на Началник РУ към
ОД на МВР Ловеч е наложено на ОГН. Н. Н. от гр.Русе, административни наказания на
основание чл.175а, ал.1, предл.3-то от ЗДвП – глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл.104б, т.2, от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който чрез адвокат И.К. от
АК Ловеч го е обжалвал и моли да бъде отменено изцяло наказателното постановление, като
незаконосъобразно издадено. В жалбата изтъква, че наказващият орган е издал
постановлението при неправилно възприета фактическа обстановка. Твърди, че във
въпросния ден жалбоподателя е управлявал личния си автомобил, като с него са пътували
още двама души – И.М. и М.И.. Сочи, че докато предприемал маневрата „обратен завой“
жалбоподателят възприел патрулния полицейски автомобил, но автомобилът се поднесъл,
тъй като пътната настилка била мокра, а към този момент автомобилът бил нов за Н.,
започнал да го управлява от предния ден, поради което още не бил свикнал как се държи на
пътя. Изтъква, че при извършване на маневрата неволно подал повече газ, не успял да го
овладее и затова автомобилът се поднесъл. Твърди, че тези обстоятелства са били възприети
и от пътуващите с него М. и И.. Заявява, че въпреки подадените възражения и обяснения,
наказващият орган не ги е съобразил и не се е мотивирал защо ги е пренебрегнал.
На следващо място в жалбата се акцентира, че от случилото се не са настъпили
общественоопасни последици, поради което са налице предпоставките за приложението на
чл.28 от ЗАНН. Изтъква в тази връзка, че по време на движението по улицата не е имало
1
други автомобили и в двете посоки, няма причинени и материални щети.
Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят Н. не се явява. Представлява
се от адвокат И.К. от ЛАК, която пледира за отмяна изцяло на обжалваното НП, като
незаконосъобразно издадено. Поддържа изложените в жалбата възражения и доводи и сочи,
че в хода на съдебното следствие по делото не се е установило по безспорен начин, че
жалбоподателят Н. е извършил посоченото в НП нарушение.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена
без уважение и се потвърди наказателното постановление. Навели са и възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д. Д.
Ц., В. Д. Г., В. П. Р., М. М. Инг. и Искр. В. М., както и от изложеното в жалбата и в съдебно
заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Свидетелите Д. Д. Ц., В. Д. Г. и В. П. Р. били служители в РУ на МВР Ловеч. На
23.06.2020 г. били на работа и осъществявали патрулна дейност на територията на гр.Ловеч.
Около 20:15 часа се движели с управлявания от свидетеля Ц. патрулен автомобил по ул.”Д-р
Съйко Съев”, с посока центъра на града. Когато се намирали в отсечката под МБАЛ „Д-р
Параскев Стоянов“ забелязали лек автомобил марка „Мерцедес“ да се движи в насрещното
за тях пътно платно. Когато последният достигнал кръстовището, образувано от улиците „Д-
р Съйко Съев” и „Стефан Ватев” предприел маневра „обратен завой“, с цел да се престрои и
продължи движението си по платното по което се движели и полицейските служители, в
посока центъра на гр.Ловеч. Свидетелите чули как лекият автомобил „Мерцедес“ рязко
форсирал мотора, чули пищене на гуми и чрез приплъзване на задните колела по пътната
настилка бил осъществен обратния завой. Извършвайки маневрата „Мерцедес“-а продължил
да се движи пред тях, като отново форсирал двигателя с последвали няколкократни
приплъзвания на ляво и дясно на задната част на автомобила. Тези действия продължили до
средата на отсечката от ул.„Д-р Съйко Съев“, между кръстовищата, която тя образувала с
улиците „Стефан Ватев“ и „Стара планина“. Полицейските служители подали светлинен и
звуков сигнал и спрели лекия автомобил „Мерцедес“ на пешеходната пътека до сградата на
РЗИ Ловеч. При последвалата проверка установили, че водач на автомобила „Мерцедес ЦЛК
240“ с рег.№ Р 4273 КН бил ОГН. Н. Н. от гр.Русе. С него в автомобила пътували още две
лица – свидетелите М. М. Инг. и Искр. В. М. и двамата от гр.Ловеч. Полицейските
служители обяснили на Н. защо са го спрели, на което той им отговорил, че колата му е нова
и още не бил свикнал с нея.
Свидетелят Д.Ц. съставил на жалбоподателя Н. АУАН с бланков № 827189 от
2
23.06.2020 г. /л.7/, в който отразил, че на същата дата, около 20:15 часа, О.Н., при
управлението на собствения му лек автомобил „Мерцедес” с рег.№ Р 4273 КН по ул.„Съйко
Съев“ в гр.Ловеч, не използва пътя съгласно неговото предназначение за превоз на хора и
товари, а го използва, като рязко повишава оборотите на двигателя, с което превърта
задвижващите колела, отклонявайки посоката на автомобила в посока ляво-дясно и обратно
по надлъжната му ос. Квалифицирал така описаните му действия като нарушение на
разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Като свидетели-очевидци актосъставителят Ц. посочил В.Г. и В.Р..
По така съставеният му акт жалбоподателят Н. вписал като възражения, че полицията
е била срещу него и че няма как да иска да направи нещо, като вижда органите на реда
срещу него. Подписал акта и получил препис от него.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят Н. представил писмено възражение
до началника на РУ на МВР Ловеч /л.13/. Видно от поставената върху възражението
резолюция от началника на РУ на МВР Ловеч е била възложена проверка на
обстоятелствата по съставения АУАН. Проверката приключила с доклад на началник група
„ООР“ /л.32-33/, с който се предлагало подаденото от О.Н. възражение да не бъде уважено,
тъй като е неоснователно.
Въз основа на АУАН бл.№ 827189 от 23.06.2020 г. било издадено обжалваното в
настоящето производство наказателно постановление № 20-1762-000058, като описаната в
акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него. Наказващият орган допълнил, че
като водач на МПС жалбоподателят Н. е използвал пътищата отворени за обществено
ползване за други цели и не в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Квалифицирал действията му като нарушение на разпоредбата на чл.104б, т.2 от
ЗДвП и му наложил предвидените чл.175а, ал.1, предл.3-то от ЗДвП санкции глоба в размер
на 3000 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице,
поради което е допустима за разглеждане.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа
на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.11-12/.
При цялостният контрол за законосъобразност на обжалваното НП съдът констатира,
че същото е издадено при спазване на предвидената в ЗАНН процедура, съдържа също така
и визираните в чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, поради което не са допуснати
3
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на постановлението на
формално основание.
Наказващият орган коректно е изписал словесно всички обстоятелства имащи
отношение към състава на вмененото му нарушение и неговите съставомерни признаци.
Съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че именно жалбоподателят
Н. е управлявал лекия автомобил „Мерцедес ЦЛК 240” с рег.№ Р 4273 КН на 23.06.2020 г.,
около 20:15 часа в гр.Ловеч, по ул.„Д-р Съйко Съев“ – факт, който той не отрича, а и се
потвърждава от свидетелските показания по делото, включително и от посочения от него
свидетели И. и М..
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят Д.Ц., както и В.Г. и В.Р., които са очевидци на нарушението, за което е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на О.Н.. Същите поддържат
напълно описаната в АУАН фактическа обстановка, като и тримата са категорични, че
автомобилът управляван от Н. не се е поднесъл случайно на кръстовището, а водача му
умишлено го е поднесъл подавайки повече газ с превъртане на задвижващите колела, като се
е получило усукване около предницата, т.нар. и придобил гражданственост термин „дрифт”,
тъй като на тази марка автомобили задвижващи са задните колела. Съдът изцяло кредитира
показанията на тези свидетели, тъй като същите са безпротиворечиви и кореспондират с
останалите доказателства по делото. Завъртането на автомобила потвърждава и свидетеля
И.М., който сочи като причина мократа пътна настилка и твърди, че се е получило само леко
поднасяне, без завъртане. Показанията му обаче съдът цени и с оглед обстоятелството, че е
приятел с жалбоподателя Н. и се е возел до него в автомобила, когато е било извършено
нарушението. За поднасяне на автомобила и причините за това сочи и самият жалбоподател,
като твърди, че това е станало еднократно при извършването на обратния завой и тъй като
колата му била нова и не бил свикнал още с нея. Свидетелите Ц. и Г. заявяват обаче, че
освен форсирането на двигателя и поднасянето на автомобила на кръстовището при
осъществяването на обратния завой, тези действия на жалбоподателя продължили още
няколко пъти по протежение на улицата, в обратната вече посока. Свидетелите са се
намирали непосредствено след автомобила на жалбоподателя, между тях не е имало други
автомобили така, че не е имало пречка ясно да възприемат тези обстоятелства. Тези данни
навеждат на извода, че завъртането на автомобила в кръстовището не е било случайно, а
умишлено предизвикано от Н., както и последвалите още няколко непосредствено след това.
Именно заради драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна и опасността,
която създават освен за самите извършители, така и за останалите участници в движението,
в началото на 2017 г. законодателят въведе разпоредбата на чл.104б от ЗДвП. Действително,
законът не въвежда лимитативно изброяване на това какви действия на водачите на МПС по
пътищата отворени за обществено ползване следва да се считат за ползване с други цели, но
от съдържанието на обжалваното НП е видно, че Н. е санкциониран за това, че е извършил
действия с управлявания от него автомобил, които не са обичайни и нормални за целите, за
4
които е създадено превозното средство, в случая превоз на пътници. Както в АУАН, така и
в НП подробно, ясно и точно са описани действията на Н., които наказващият орган
правилно е квалифицирал като използване от негова страна на пътищата, отворени за
обществено ползване за други цели, различни от тези за които са основно предназначени.
Умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством усукването на автомобила около
предницата му така, че той да поднесе по пътя, превъртайки задвижващите му колела, в
никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. Посочвайки като
нарушена разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП наказващият орган ясно е описал в
обстоятелствената част на постановлението всички елементи от обективната страна на
нарушението. В този смисъл е и вече създадената съдебна практика по този текст от закона,
напр. Решение № 294 от 27.11.2017 г. по к.а.н.дело № 10275/2017 г. по описа на
Административен съд гр.Велико Търново.
Ето защо, предвид на тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че със
своите действия жалбоподателят ОГН. Н. Н. категорично е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП и правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност за това нарушение, като законосъобразно са
му били наложени предвидените в чл.175а, ал.1 от ЗДвП санкции. И двете, глобата от 3 000
лева, както и лишаването от право да управлява МПС за срок от 12 месеца са точно
определени в закона, не е предвиден минимум, за да се разсъждава в посока евентуалното
им намаляване.
С оглед цялостния контрол за законосъобразност, категорично не може да се обсъжда
и въпроса за приложението на чл.28 от ЗАНН и наведените в този смисъл доводи от
жалбоподателя не могат да бъдат споделени. Както се посочи по-горе в изложението,
законодателят въведе разпоредбата на чл.104б от ЗДвП обосновавайки се с изключителното
увеличение на подобни случай (като тук обсъждания) в цялата страна, при които водачи на
автомобили извършват подобни „маневри” по оживени улици и кръстовища в населените
места и по този начин застрашават здравето и живота на останалите участници в
движението. Именно от високата степен на опасност от подобни действия е продиктуван
големият и тежък размер на предвиденото в санкционната норма на чл.175а, ал.1 от ЗДвП
наказание „глоба” от 3 000 лева, както и кумулативно предвиденото „лишаване от право да
се управлява МПС” за срок от 12 месеца.
С оглед на тези съображения настоящият състав счита, че вмененото на
жалбоподателя Н. нарушение на разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП е категорично
установено и доказано от обективна страна.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при пряк умисъл.
Ето защо, при тези данни, съдът намира, че по безспорен начин е доказано
5
извършеното от жалбоподателя О.Н. нарушение на нормите на чл.104б, т.2 от ЗДвП, поради
което наказателното постановление следва да се потвърди, като законосъобразно издадено.
От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са
законосъобразни – съставени са в законоустановените срокове и притежават изискуемите
реквизити, съгласно разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
При този изход на делото, претенцията на жалбоподателя да му бъдат присъдени
направените по делото разноски следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-1762-000058 от
01.07.2020 г. на Началника РУ Ловеч към ОД на МВР Ловеч , с което са наложени на
ОГН. Н. Н. от гр.Русе, бул.”Цар Освободител” № 123, вх.3, ет.5, ап.27, ЕГН : **********,
административни наказания на основание чл.175А, ал.1, предл.3-то от ЗДвП – глоба в
размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Оставя без уважение искането на ОГН. Н. Н. от гр.Русе, с горните данни, да му
бъдат присъдени направените по делото разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6