Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1520 06.11.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXII-риадминистративен състав,
на дванадесети октомври две
хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря Г. Д.
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 1423 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. счл.172, ал.5 от ЗДвП.
Съдът е сезиран с
жалба, подадена от М.Й.Д., с ЛНЧ **********, чрез адв. Б. против заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 20-0769-001278/26.06.2020г.,
издадена от полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, с
която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е постановено временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване на въпроса
с отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят оспорва издадената заповед за налагане
на ПАМ, като неправилна, незаконосъобразна, издадена в противоречие с
материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че не е извършил нарушението,
тъй като не е управлявал автомобила. Иска съдът да отмени оспорената заповед.
Не претендира разноски.
В съдебно заседание
процесуалният му представител излага аргументи в подкрепа на изразеното
твърдение в жалбата, че жалбоподателят не е управлявал автомобила.
Ответникът –
полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, наложил
принудителната административна мярка –не се явява в съдебно заседание. Не взема
становище Представя административната преписка.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна
следното: е управлявал лек автомобил „Пежо 206“ с ДК № А6922 АМ.
На 25.06.2020г. около 18,30 часа в гр.Бургас, к-с
„Славейков”, на паркинга до бл.118 на жалбоподателя била извършена проверка от
страна на полицейските органи с техническо средство „Дрегер 7510“, №ARBB-0076, при която било отчетено наличие на алкохол в
кръвта, измерена в издишания въздух 1,99 промила. Издаден бил талон за
медицинско изследване № 0002244. Видно от протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 183 от 26.06.2020г. била
установена концентрация на алкохол в кръвта 1,94 промила.
От
актосъставителя било прието, че е извършено административно нарушение с правна
квалификация по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и против
жалбоподателя бил съставен АУАН №777478/25.06.2020г. от полицейския служител Д.
М. Г. -мл. автоконтрольор, сектор „Пътна полиция“, ОДМВР-Бургас. Жалбоподателят
е отказал да подпише акта за установяване на административно нарушение. Отказът
е удостоверен с подписа на лицензирания преводач –С. Б.. Не са вписани
възражения. На място били съставени 2бр. протокола за ПТП с № 739085 от
25.06.2020г.и с № 739086 от 25.06.2020г., в които като участник 1 е посочен
жалбоподателя. В частта обстоятелства, причини, условия за ПТП, извършени
маневри и други материални щети е посочено: ”Участник 1 управлява лек автомобил
„Пежо 206“ с ДК № А6922 АМ и предприема
маневра движение назад, допуска ПТП с паркирания от дясната му страна
„Фолксваген Поло”, А 0748 МТ, след което допуска ПТП с паркирания зад него т.а.
„Дачия Сандеро” Р 9302 ВМ.
На основание съставения
АУАН№ №777478/25.06.2020г. и в съответствие със заповед
№ 251з-209
от 18.01.2017г.
на директора на ОД на МВР гр.Бургас, полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“ издал
Заповед № 19-0769-000702/29.03.2019г., за налагане на принудителна
административна мярка, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е
постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18
месеца.
По делото в качеството на свидетели са разпитани Костадинка
Д., Н. Д. и В.С.. Свидетелката Д. –съпруга на жалбоподателя посочва, че на
25.06.2020г. изпили няколко бири с жалбоподателя в бистро „Върбата”, к-с
„Славейков”, гр.Бургас, след което отишли до паркинга, където бил спрян
автомобилът им, жалбоподателят отключил автомобила с дистанционното и една
жена, която била на паркинга започнала да се кара, че са блъснали две коли,
едната спряна успоредно на тяхната кола, а другата перпендикулярно. Съпругът й
казал, че не е шофирал, но изчакали идването на полицията. Полицейските
служители установили, че няма ударена кола, изпробвали за алкохол жалбоподателя
и помолили свидетелката Д. да си тръгва, а жалбоподателят отвели в полицията.
Свидетелят Добрев посочва, че по същото време е бил в
бистро „Върбата”, к-с „Славейков”, гр.Бургас . Първо до колата отишъл
жалбоподателя, за да вземе чантата на съпругата си, след него и съпругата му
отишла, не видял жалбоподателят да управлява автомобила, не видял ударена кола
на паркинга.
Свидетелят С., посочен като
очевидец в АУАН установява, че е присъствал на съставянето на протокола на ПТП
и според него следите от ударите между автомобила на жалбоподателя и останалите
два автомобила съвпадали, останалите полицейски служители, присъствали на
нарушението са събрали сведение, че жалбоподателят е управлявал автомобила, а
той го е видял до автомобила или в него не е сигурен. Събраните сведения посочва,
че са „Отсреща от някой магазин мисля, че имаше свидетел, който е казал,
че жалбоподателят е управлявал.“, не може да каже дали е снето сведение от този
свидетел, не знае дали колегите му са видели, че жалбоподателят е бил водачът
на МПС-то.
В резултат на служебния и цялостен съдебен
контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно
нормата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага,
поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това,
възведен с нормата на чл.
9 от АПК.
Разпоредбата на чл.
146 от АПК
сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице
във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а
именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено
нарушение на административно производствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка
законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с
обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При така вменената на съда от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.Заповедта е връчена
на 03.07.2020г., а жалбата е подадена на 14.07.2020г. Разгледана по същество
жалбата е основателна, поради следните съображения:
Съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по
чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.Със
заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас издадена на
основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г.
на министъра на вътрешнитеработи, саопределенидлъжностните
лица, в
т.ч.т.1.8 от посочената заповед полицейските инспектори в сектор „Пътна
полиция“, които могат да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки. По делото е представено
удостоверение, от което е видно, че към 26.06.2020г. издателят на заповедта Васил Скопчанов е заемал длъжността полицейски
инспектор в сектор „Пътна полиция“. В този смисъл процесната
заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия
и съставлява валиден административен акт.
С
оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от
закона форма -чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа
фактически и правни основания за нейното издаване- наименование
на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на
ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган.
Заповедта е издадена при
спазване на процесуалните правила, като не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласночл.171,
т.1 от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения временно
се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух– до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
При
настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за
налагане на мярката е установяване на управление на
МПС и
наличие на концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда. Релевантният
за приложението на чл.171, т.1 от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно
нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата
материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на
жалбоподателя. Протоколът за ПТП,
издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и
ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не
само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила,
като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления
и за извършените от него и пред него действия.При неоспорване на автентичността
на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ,
страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на
удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с
оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа.В този смисъл, след като не е оспорен по реда на чл.193,
ал.1 ГПК този документ има обвързваща доказателствена сила. В посочения
протокол се установяват възприетите от съставителя му факти, материални щети по
трите автомобила, посочена е и причината за настъпване на ПТП- участник 1 –жалбоподател
по настоящото дело.
Нарушението на водача е констатирано с издаден АУАН,
който съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП има обвързваща сила до установяване на
противното, когато е редовно съставен. Презумтивната доказателствена сила на
акта за нарушение е оборена в хода на настоящото производство от събраните по
делото гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите Д.,
Добрев и С.. От показанията на тези свидетели се установява, че жалбоподателят
не е бил спрян от контролните органи за извършване на проверка при управление
на МПС. Свидетелят С., посочен като очевидец в акта за нарушение също не е
възприел жалбоподателят да управлява посоченото МПС, а го е видял до
автомобила. Особено неясни са показанията на свидетеля С. по отношение на
управлението на автомобила „Отсреща от някой магазин мисля, че имаше свидетел,
който е казал, че жалбоподателят е управлявал.“, не може да каже дали е снето
сведение от този свидетел, не знае дали колегите му са видели, че
жалбоподателят е бил водачът на МПС-то. Следвайки хронологията на събитията,
установени от показанията на свидетелите Д. и Добрев, когато жалбоподателят и
свидетелката Д. са отишли на паркинга, е имало момиче, което е казало че
жалбоподателят е допуснал ПТП, след което са се сигнализирали на полицията. При
така описаната последователност служителите на полицията непосредствено не са
установили управление на МПС от жалбоподателя, както и не са установили
управлението и настъпилото ПТП, както и преди или след употребата на алкохол е
причинено. Не са индивидуализирани свидетели, които да установяват управление
от жалбоподателя на автомобила, след употребата на алкохол. Прави впечатление и
позицията на автомобилите, отразени в Протоколите за ПТП, където не е посочено
хипотетично движението на автомобила на жалбоподателя, а са отразили в схемата
автомобилът в позиция -паркиран. Не е изследвано обстоятелството, че ПТП може
да е допуснато преди употребата на алкохол. Въпреки неясните показания по някои
несъществени обстоятелства, от разпита и на тримата свидетели, категорично не
се установява основният релевантен за спора факт - управление на МПС от
жалбоподателя. Употребата на алкохол над 0,5 промила е безспорно установена, но
следва да е кумулативно при управление на МПС. В този аспект несъмнено не е
налице материалноправна предпоставка, правопораждаща задължението на
административният орган за прилагане на процесната ПАМ.
В конкретния случай оспорената заповед е издадена при
противоречие с материалния закон, при липса на материалноправните предпоставки
за издаването й. Законосъобразността на мярката съдът
е длъжен да прецени в съответствие с правилото на чл.
142, ал. 1 АПК. Към момента на издаване на заповедта за прилагане на мярката е
безспорно, че не е налице визираното в правната норма административно
нарушение, което води до нейната незаконосъобразност.
По посочените съображения жалбата против оспорения
административен акт се явява основателна и същият следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
Не е направено искане за
присъждане на разноски.
Мотивиран от гореизложеното, на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.Й.Д., с ЛНЧ **********, чрез адв. Б.
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
20-0769-001278/26.06.2020г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР
гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: