Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 160
гр. П.**, 23.10.2023
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.**, касационен
състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ
ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е. В.** и с
участието на прокурор А.** от Окръжна прокуратура – П.**, като разгледа
докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 100 по описа за 2023 година на
Административен съд – П.**, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „**“ ЕООД, ЕИК: **, седалище и адрес на
управление: с. А.**, община Х.**, област Б.**, ул. „**“ № 5, чрез адвокат П.С. ***,
пълномощник на управителя на дружеството, срещу решение № 149 от 11.04.2023 г.,
постановено по АНД № 285 по описа за 2023 година на Районен съд – П.**.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № *********
от 06.01.2023 г., издадено от директора на ДИТ – П.**, с което на „**“ ЕООД,
ЕИК: **, седалище и адрес на управление: с. А.**, община Х.**, област Б.**, ул.
„**“ № 5, на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ), за неизпълнение
на задължението по чл. 49, т. 7 във вр. с т. 1.24 от Приложение № 1 към чл. 2,
ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба
№ 2/22.03.2004 г.), е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв.
(пет хиляди лева).
Касаторът, по подробно изложени доводи, основали в едната си част и жалбата
пред районния съд, твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон – касационни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), във вр. с чл. 63в
от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да
постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба,
редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не представя
отговор.
В проведеното на 27.09.2023 година
съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат П.С. ***. Поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
В проведеното на 27.09.2023 година съдебно заседание, ответникът по
касационната жалба – директор на ДИТ – П.**, редовно призован, не се явява,
представлява се от юрисконсулт А.М.**, негов пълномощник. Оспорва жалбата, моли
съда да я отхвърли като неоснователна.
В проведеното съдебно заседание на
27.09.2023 година, представителят на Окръжна прокуратура – П.**, счита че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да
бъде оставено в сила.
Административен съд – П.**, като провери процесуалните предпоставки за
допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди
изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален
закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по
чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Въз основа на извършената служебно касационна проверка в пределите по чл.
218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира решението на районния съд
за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира касационната жалба
за неоснователна. Доводите за това са следните:
С НП № ********* от 06.01.2023 г., директорът на ДИТ – П.**, във основа на
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ********* от
08.12.2022 г., на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, наложил на „**“ ЕООД, ЕИК: **, имуществена санкция в размер на 5 000
лв. за това, че на 28.11.2023 г., в качеството му на работодател по смисъла на
§ 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КТ, и на строител по смисъла на
§ 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2/22.03.2004 г., на обект – „Ремонт на битова
канализация Ф-300 в кв. „Христо Ботев“ – магазин „Л.**“, гр. П.**, на който
дружеството извършвало строително-монтажни работи (СМР), не е спазил безопасно
разстояние от 1 м и е натрупал земна маса непосредствено до горния ръб на
откоса на изкоп, с което не е изпълнил
задължението си по чл. 49, т. 7 във вр. с т. 1. 24 от Приложение № 1 към чл. 2,
ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – П.**, който с
решението, предмет на настоящия съдебен контрол го е потвърдил като
законосъобразно. Прието е в решението, въз основа на извършената служебно
цялостна проверка за законосъобразност на производството и във връзка с
доводите в жалбата, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да представляват основание за отмяна на НП, материалният
закон е приложен правилно, съответно наложено е наказание законосъобразно по
вид и в справедлив размер.
Решението е правилно.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само
относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо – постановено от компетентен съд, в законен състав, в предвидената от
закона форма и по допустима жалба.
Без основание са доводите на касатора, че решението на районния съд е
постановено при съществено нарушаване на процесуалните
правила, свързано с доказателствената дейност на първата съдебна инстанция
– касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. При проверката на
оспорвания съдебен акт процесуални нарушения от посочената категория – свързани
със съвкупността, анализа и оценката на доказателствения материал, не се
установиха. Решението е постановено при изяснена и в хода на процесуално
законосъобразно съдебно производство фактическа обстановка, кореспондираща със
събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е установил
фактическата страна на спора основано в принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК,
във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Доказателствената съвкупност е запълнена с достатъчно
по обем доказателствени материали. В решението е обективирана извършената от
съда дейност по оценка на доказателствата, а изводите по фактите са направени
след обективното им, всестранно и обсъждане в цялост на събрания по делото
доказателствен материал. Съответно при вземане на решението си районният съд е
съобразил изцяло разпоредбата на чл. 303 от НПК, като е приел
административнонаказателното обвинение за доказано по несъмнен начин въз основа
на представените по делото доказателства. Съобразно чл. 220 от АПК настоящата
касационна инстанция възприема така установената от Районен съд – П.** фактическа
обстановка. С оглед на това съставът счита, че не е налице касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3 от НПК, във вр. с чл.
63в от ЗАНН, за отмяна на атакувания съдебен акт.
Без основание са и доводите на касатора срещу изводите в решението касателно
приложимия закон. Споделят се изцяло
изводите на решаващия първоинстанционен състав за процесуална и материална законосъобразност
на производството.
Не намира опора в доказателствата по делото твърдението в жалбата, свързано
с липса на доказателства относно качеството, в което дружеството е наказано. Споделят
се изцяло мотивите, обосновали съдебния акт, че ясно и недвусмислено при
описание на нарушението е посочено, че административнонаказателната отговорност
на касатора е ангажирана в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР към КТ, съответно в качество строител по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на
Наредба № 2/22.03.2004 г., а това обстоятелство е обосновано в събраните по
делото доказателства – на обекта са извършвани СМР само и единствено от
наказаното дружество, т.е. същото е строител, а този факт, независимо че се
оспорва, като недоказан в една част на
жалбата, се опровергава от самия жалбоподател, които в друга твърди точно
обратното. Не е било спорно по делото и, че работниците на обекта работят за „**“
ЕООД, т.е. дружеството е и работодател.
Неоснователни са и твърденията в жалбата за недоказаност на процесното нарушение. Правилни, като основани в
доказателствената съвкупност са изводите в решението, свързани с предявеното с
АУАН и НП несъобразяване при извършване на изкопните работи отстояние от 1 м.
Без съмнение, не е безспорно установено в производството и по делото точното
отстояние на изкопната земна маса от изкопа, но еднопосочно, каквото правилно
приема районният съд, писмените и гласни доказателства и техният анализ сочат,
че реално е настъпило свличане и на натрупаната земна маса от вече изкопаната
от изкопа почва, а срутването е в резултат на натрупване на земната маса до
ръба на изкопа. Поради което споделят се направените в резултат на извършения
анализ на съвкупността на доказателства изводи на районния съд, че независимо
че в АУАН и в НП не е изрично посочено, на какво точно разстояние от ръба на
изкопа е била разположена свляклата се земна маса, при всички случаи тя е била
на разстояние по-малко от един метър.
Във връзка с горното споделят се изцяло изводите в решението за правилно
приложен към фактите по делото материален
закон. При вярно установени и изяснени факти за осъщественото от наказаното
дружество на 28.11.2022 г., правилно районният съд е приел, че неизпълненото от
касатора и в посоченото му качество задължение осъществява приложения от
наказващия орган административнонаказателен състав – чл. 49, т. 7 във вр. с т.
1. 24 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г., във вр.
с чл. 413, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН. Не е налице
касационното основание по чл. 348, ал.
1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, за отмяна на
обжалваното решение.
В касационната жалба не се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т.
3 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, но за пълнота на изложението ще се посочи,
че се споделят мотивите на районния съд за наложена законосъобразно и в
справедлив размер, с оглед тежестта на нарушението имуществена санкция.
Въз основа на изложеното, настоящият касационен състав приема касационната
жалба за неоснователна. Решението на Районен съд – П.**, валидно, допустимо,
постановено в процесуално законосъобразно производство и при правилно
приложение на закона следва да се остави в сила.
Разноски:
Такива не се претендират от страна на ответника по касационната жалба,
поради което независимо от изхода на делото, съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от горното, на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд – П.**,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 149 от 11.04.2023 г., постановено по АНД № 285 по описа за 2023 година на
Районен съд – П.**.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/