Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
21.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
съдия: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №18339/2014 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба отб.ДСК ЕАД, с която са предявени срещу Д.Р.Ш. искове по чл.422 ГПК за установяване на следните вземания:
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 61467,49 евро, представляваща неизплатена част
от заета сума по договор за банков кредит, заедно със законната лихва от 14.09.2012 г. до окончателното плащане,
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 10365,87 евро, представляваща възнаградителна
лихва върху заетата сума за периода 04.09.2010 г. – 13.09.2012 г.;
с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД
за сумата от 2729,91 евро, представляваща неустойка за забава за периода
06.04.2012 – 13.09.2012 г.;
Ищецът твърди, че по силата на
Договор за ипотечен кредит от 25.11.2008 г. е предоставил кредит в размер на 63100
евро на ответницата, която се е задължила да върне заема за срок от 360 месеца.
Поради настъпило просрочие дългът е обявен за предсрочно изискуем, образувано е
заповедно производство и в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно
изпълнение. След възражение от ответницата предявява процесните искове и моли
вземанията му да бъдат установени.
Ответницата оспорва иска. Твърди, че
не са налице предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост, тъй като е
поддържала по сметката си наличност за погасяване на процесния кредит, но
банката е погасявала със сумите други кредити и битови сметки с цел да настъпи
просрочие по процесния ипотечен кредит.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ:
Между страните не е спорно, а и от
представения договор от 25.11.2008 г. се установява, че валидно е възникнало
правоотношение по договор за банков кредит, по силата на който ищецът се е
задължил да предостави на ответницата сумата от 63100 евро, а ответницата се е
задължили я да върне за срок от 360 месеца, считано от
датата на усвояване на кредита.
Договорът е в изискуемата от закона
писмена форма (430, ал.3 ТЗ) и е породил действие.
Не е спорно между страните, а и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредитът е
усвоен в пълния му размер от 63100 евро на 18.12.2008 г. По уговорка между
страните кредитът е следвало да се погасява чрез разплащателна сметка на
ответницата и на сътитуляр по сметката И.И.С. при падеж на месечните
погасителни вноски – 2-ро число на месеца. Установява се от счетоводната
експертиза (основна), че след 02.09.2009 г. са спрели плащанията по процесния
кредит – на 02.09.2009 г. е извършено последното редовно плащане, а след тази дата са внасяни суми, недостатъчни да
покриват дължимата вноска и със закъснение - след
падежната дата 2-ро число на съответния месец.
Спорът между страните е концентриран
около въпроса спрели ли са плащанията по кредита или банката неправомерно е
усвоявала суми от разплащателната сметка и с тях недобросъвестно и неправомерно
е погасявала други задължение на ответницата.
Установява се от писмените
доказателства и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, че от
разплащателната сметка на ищцата освен процесния ипотечен кредит са се
погасявали потребителски кредит и битови сметки (към МТел и Софийска вода).
Падежът за погасяване на потребителския кредит, също дължим на месечни вноски,
е 1-во число на месеца. Тази уговорка е постигната от страните в самия Договор
за кредит за текущо потребление от 05.12.2018 г. – чл.6 (л.162), като относно
конкретната дата на падежа е съобразено изричното искане на ответницата,
посочено в попълнената от нея Молба за кредит – л.177 („За падежна дата по
кредита избирам 01 число на месеца“). Видно от счетоводната експертиза,
ответницата е дала съгласие за безкасови преводи на месечните сметки за вода и
мобилен телефон от разплащателната й сметка, които да се извършват между 15-то
и 25-то число, според наличността на средствата в сметката.
По силата на чл.76 ЗЗД, този, който
има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е
заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. Съдът приема,
че уговарянето на конкретни падежни дати на различните задължения на
ответницата, следва да се квалифицира като изявление на длъжника по смисъла на
чл.76, ал.1 ЗЗД, с което се сочи кое задължение да бъде погасено на конкретната
падежна дата съобразно наличните средства по сметката и с това е налице отклонение
от диспозитивното правило на изр.2 на същата разпоредба, което урежда реда за
погасяване на задълженията при липса на изявление от длъжника. След като е
налице постигнато съгласие относно конкретни падежи – число от месеца, на което
следва да се изпълни всяко едно от периодичните задължения на ответника, ищецът
няма право сам да определя кое задължение да погаси, а е длъжен да се съобрази
с уговорките и на конкретната дата да пристъпи към усвояване на наличната сума
за погасяване на конкретното задължение, падежирало в този момент. По същия
начин съгласието за безкасови плащания на битови сметки представлява по
същество нареждане на титуляра на сметката да се погасят задълженията към
доставчиците на битови услуги и не е в избор на банката да преценява дали да
изпълнява нареждането или да се отклони от него и при налични суми вместо да
преведе дължимото на съответния доставчик, да погаси предходно падежирало и
забавено плащане по договор за кредит. От разпита на вещото лице се установява,
че при настъпване на падеж на задължение, софтуерният продукт, използван от
банката, проверява банковата сметка и удържа дължимата сума, а при липса на
достатъчно средства – начислява неустойка. При постъпване на средства по
сметката, ако междувременно са падежирали няколко задължения, сумата се отнася
към първия настъпил падеж – т.е. най-старото задължение. Поради това съдът
приема за неоснователно възражението на ответника за липса на спрели плащания –
действията на банката по погасяване на месечните вноски по двата кредита и по
погасяване на битовите сметки на ответника са правомерни и изцяло съобразени с
уговорките между страните (за кредитите) и нарежданията на титуляра на сметката
(за битовите сметки), както и с разпоредбата на чл.76 ЗЗД Поради това съдът
приема, че в полза на ищеца е възникнало потестативното право да обяви
процесния ипотечен кредит за предсрочно изискуем поради спиране на плащанията
от страна на длъжника.
Не е спорно между страните а и се
установява от Покана-Уведомление от 04.06.2012 г., връчена при условията на
отказ, че до ответницата е достигнало изявлението на ищеца за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
Видно от счетоводната
експертиза, размерът на задължението за
главница включващо просрочените главници, падежирали към датата на обявяване на
предсрочната изискуемост и предсрочно изискуемата главница, е в размер на
61467,49 евро. Искът е основателен.
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.2 ТЗ:
С чл.7 от договора
страните са уговорили възнаградителна лихва в полза на банката в размер на 7,79
%. По делото се установява от счетоводната експертиза, дължимата лихва за
периода от спиране на плащанията до обявяване на кредита за предсрочно изискуем
е 10366,14 евро. Искът следва да се уважи до предявения размер от 10365,87
евро.
По иска по чл.92, ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл.20.2 от общите условия на
банката при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие,
като до предявяване на молба за събирането му по съдебен ред остатъкът от
кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от 10
процентни пункта. От заключението на вещото лице (отговора на задача 4-та на
л.155) се установява, че дължимата неустойка за периода 23.04.2012 г. – 13.09.2012
г. е в размер на 2729,89 евро. Искът следва да се уважи до предявения размер,
доколкото вещото лице е пресмятало за период с 19 дни по-кратък от процесния.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят на
основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски в заповедното производство – в
размер на 2966,66 лв. (2916,66 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение) и разноските в исковото производство - сумата от 3466,66 лв.
(2916,66 лв. за държавна такса, 250 лв. за експертиза и 300 лв. за
юрисконсултско възнаграждение).
По изложените съображения Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 ГПК, че Д.Р. Ш.-С., ЕГН:**********, дължи наб.ДСК ЕАД, ЕИК:*********, сумите както
следва:
на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ сумата от 61467,49 евро,
представляваща неплатена част от заетата сума по Договор за банков кредит от
25.11.2008 г., заедно със законната
лихва от 14.09.2012 г. до окончателното плащане,
на основание
чл.430, ал.2 ТЗ сумата от 10365,87 евро,
представляваща възнаградителна лихва за периода 04.09.2010 г. – 13.09.2012 г.,
на основание
чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от 2729,91 евро, представляваща неустойка за забава
за периода 06.04.2012 г. - 13.09.2012 г.
ОСЪЖДА Д.Р. Ш.-С., ЕГН:**********, да заплати наб.ДСК ЕАД, ЕИК:*********, на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2966,66 лв., представляваща разноски в заповедното
производство и сумата от 3466,66 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: