ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 97
гр. гр. София, 05.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева
Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600106 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 345 ал. 1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл. 68 ал. 7
НПК.
Образувано е по повод въззивен частен протест на СП против
определение от 08.04.2022г. на СНС, 10 състав, постановено по нохд №
977/2017г., с което е отменена наложената на подсъдимия С. В. С. мярка за
процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република
България“. В същият се правят възражения срещу изложените от съда
съображения, като се застъпва становище, че коректното процесуално
поведение на подсъдимия „се дължи на изискванията на НПК“, подчертава се,
че обвинението му включва шест престъпления, повечето от които тежки
умишлени по смисъла на чл.93 т.7 НК, като се касае за мащабна,
организирана и продължавана престъпна дейност по изготвяне на множество
неистински парични знаци с курс в чужбина и с висок номинал, което
допълнително завишава степента на обществена опасност на разследваната
деятелност. Сочи се, че законодателят не е предвидил максимален срок за
прилагане на забраната по чл.68 НК в съдебна фаза и в конкретния случай
същата не е изиграла ролята си по предотвратяване на възможността за
укриването на лицето извън територията на страната, като в тази връзка се
изтъква и наличието на близки негови роднини, трайно установени в
чужбина. В заключение се настоява за отмяна на протестираното определение
като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и за оставяне в сила на
прилаганата мярка за процесуална принуда.
Срещу подадената частна жалба не е постъпило възражение от
подсъдимия и неговия защитник по реда на чл.342 ал.2 НПК..
1
Въззивният съд, след като се запозна с данните по делото, относими към
въпроса за наложената мярка за процесуална принуда по чл.68 ал.1 НПК,
обсъждайки ги във връзка с наведените от СП доводи, приема за установено
следното:
Частният протест е подаден в срок, от активно легитимирана страна
срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е
допустим, но разгледан по същество е неоснователен по следните
съображения:
В производството по чл.68 ал.7 НПК основният въпрос подлежащ на
изследване е съществува ли опасност от укриване на подсъдимия в чужбина,
в случай на отмяна на прилаганото ограничение за напускане пределите на
страната, както и пропорционално ли е същото с оглед охранявания
обществен интерес.
Производството по нохд № 977/2017г. по описа на СНС е образувано на
21.04.2017г. по внесен обвинителен акт против С. В. С. и още две лица, като
обвинението на жалбоподателя включва шест престъпления - по чл.321 ал.3
т.2 вр. ал.2 НК; по чл.294 ал.2 вр. ал.1 пр.3 НК; по чл.243 ал.1 пр.1 вр. чл.26
ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. чл.18 ал.1 НК; по чл.246 ал.3 вр. чл.20 ал.4 НК; по
чл.246 ал.3 вр. чл.20 ал.4 вр. чл.18 ал.1 НК и по чл. 316 вр. чл.309 ал.1 НК.
В открито съдебно заседание на 08.04.2022г. /в съдебния протокол е
допусната техническа грешка като е отбелязана и втора дата 16.07.2022г./
сезиран по реда на чл.270 НПК от защитата на подсъдимия, след изслушване
на страните, СНС е отменил наложената мярка за процесуална принуда по
чл.68 ал.1 НПК, наложена с прокурорско постановление и действаща от
26.08.2016г.
При обсъждането на основателността на направеното искане първата
съдебна инстанция законосъобразно е извършила преценка на интензитета на
опасността от укриване, изхождайки от характера и тежестта на обвинението,
данните за личността на конкретното лице, демонстрираното от него до
момента процесуално поведение и продължителността на приложението на
наложеното ограничение по чл.68 ал.1 НПК.
Действително забраната за напускане на пределите на страната не е
времево ограничена в съдебната фаза на процеса, но същата не следва да се
превръща в самоцелно възпрепятстване на свободата на придвижване на
подсъдимия, като трябва да се търси баланс между преследваните легитимни
цели и правото на всеки гражданин на свободно движение, включително
извън границите на страната.
В конкретния казус се касае за неосъждано лице, трайно установено на
територията на Р България, семейно и трудово ангажирано. Процесуалното му
поведение до момента е в съответствие със закона – не е ставало причина за
необосновано отлагане на делото, като и при получаваните до момента
разрешения от съда за напускане пределите на страната, с немалка
продължителност – от 01.08. - 31.08.2018г. и от 01.08. - 01.09.2021г., не се
констатират отклонения, а наред с това въпреки продължителността на
наказателния процес, С. не е злоупотребявал с това си право, упражнявайки го
2
само два пъти в рамките на шест години.
Няма спор, че характерът и броят на деянията, предмет на обвинението,
очертават предполагаемата престъпна деятелност като такава със завишена
степен на обществена опасност, но съблюдавайки презумпцията за
невиновност, вземайки предвид продължителния срок на прилаганата мярка
за процесуална принуда по чл.68 ал.1 НПК, която до момента е спазвана
стриктно и не е нарушавана от подсъдимия, както и прилаганата успоредно с
нея мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3 000 лева,
въззивната инстанция споделя мнението на СНС, че продължаване действието
на наложеното ограничение за в бъдеще би било прекомерно.
Наказателното производство е в напреднала фаза, като в хода на същото,
както вече бе отбелязано не се констатират действия от страна на С.,
насочени към шиканиране на процеса.
Действително са налични данни, че семейството на сина му трайно
пребивава в Канада, но те сами по себе си не могат да обосноват твърдяната в
протеста опасност за укриване извън пределите на страната, доколкото
поведението на подсъдимя при получаване на съдебните разрешения за
пътуване зад граница не индикира на подобно намерение, а точно обратното.
В този смисъл възраженията на държавното обвинение за необоснована
преценка на първостепенния съд за отсъствие на реален риск за отклоняване
на С. от съдебното производство (предвид задължителното му присъствие в
съдебните заседания, съгласно разпоредбата на чл.269 ал.1 НПК) и за
укриване при отпадане на наложената забрана за напускане пределите на Р
България, се намират за неубедителни и не могат да бъдат споделени.
Водим от горното АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.04.2022г. по нохд № 977/2017г., по
описа на СНС, 10 състав, с което е отменена наложената на подсъдимия С. В.
С. мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на
Република България“..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3