Р Е Ш Е Н И Е
№ 537/27.6.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при участието на
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 1283 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
във вр. с чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на „Мити 62“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Велинград, п.к. 4600, ул. „Латинка“ № 3, представлявано от управителя Д.В.П.,
чрез адвокат Б.И.П. - САК и адвокат В.А.Г. - САК срещу Ревизионен акт №
Р-16001321000654- 091-001 от 04.08.2021 г., издаден от С.П.п.на длъжност
Началник на сектор, възложил ревизията и В. Г. Г.на длъжност главен инспектор
по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 552 от
22.10.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „ОДОП“, гр. Пловдив.
В
жалбата се твърди, че ревизионният акт е необоснован, постановен при игнориране
на представените доказателства, мотивиран с неотносими обстоятелства,
постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния данъчен закон. По същество се излагат твърдения, че казусът
касае 12 броя фактури, издадени в периода октомври - декември 2020 г., издадени
от „Антон Каймаканов Инженеринг“ ЕООД към „Мити 62“ ООД. Твърди се, че договорните отношения между страните, както и
надлежното документиране и предаване на строителните услуги от страна на
изпълнителя са доказани, както и е доказан фактът на разплащането и на
надлежното счетоводно отразяване на стопанските операции. Изтъква се, че
строителните материали, съгласно договореностите били закупени от ревизираното
лице, а строителните услуги са използвани в икономическата дейност на
ревизираното лице и за извършване от негова страна на бъдещи облагаеми
доставки. Излагат се подробни съображения за необоснованост на изводите на
ревизиращите органи касаещи кадровата обезпеченост на доставчиците, както и за
немотивираността им в частта на субективния момент на знанието на получателя на
доставките. Моли се за
отмяна на оспорения ревизионен акт.
В
съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуални представители поддържа
жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът
- Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив
при ЦУ на НАП, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание. По
делото е постъпило писмено становище от юрк. К. който по изложени съображения
моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за претендирания адвокатски хонорар над
минимума по Наредба № 1/2004 г. Моли същият да бъде намален.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Със
Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001321000654-020-001 / 04.02.2021г.
на С.П.П., Началник сектор при ТД на НАП Пловдив на основание чл.112 и чл. 113
от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „Мити 62“ ООД с обхват:
задължения за данък върху добавената стойност, за следните периоди: от
01.10.2020 г. до 31.12.2020 г. Извършването на ревизията е възложено на екип в
състав: В. Г. Г.- Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и М.В.Т.-
Главен инспектор по приходите. Срокът за извършване на ревизията е определен до
три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. ЗВР №
Р-16001321000654-020-001 / 04.02.2021г. е изменяна със Заповеди № Р-
16001321000654-020-002 / 05.05.2021 г., и № Р-16001321000654-020-003 / 09.06.2021 г. Заповедта
за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР, са издадени в
електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането им квалифициран
електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното
длъжностно качество.
В
хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз
основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от
данъчно задълженото лице и от трети лица; съставени са протоколи за извършени насрещни
проверки.
На
основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на други задължени
лица. Изпратено е искане за извършване на насрещна проверка (ИИНП) и е получен
протокол: ИИНП № Р-16001321000654-141-001/05.03.2021 г. на „Антон Каймаканов
Инженеринг“ ЕООД с ЕИК *********. Съставен е Протокол за извършена насрещна
проверка (ПИНП) № П- 22221121040615 141 001/14.04.2021 г.
На
основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице са
връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, а именно: Искане
за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице (ИПДПОЗЛ) №
Р-16001321000654-040-001/01.04.2021r., връчено на 01.04.2021г. Представени са
документи и писмени обяснения с писмо вх. № ВхР № 2036/09.04.2021г.
На
основание чл. 57 от ДОПК са поискани писмени обяснения и от трети лица и са
представени обяснения: Отправено е ИПДСПОТЛ №
Р-16001321000654-041-003/08.06.2021 г. до „Елемар Инженеринг“ ЕООД с ЕИК
*********, връчено на 08.06.2021 г. Представени са документи и писмени
обяснения с писмо вх.№ ВхР-3248/23.06.2021 г.
Изпратени
са и 19 броя ИПДСПОТЛ до физически лица, за които се твърди да са работници
полагали труд на строежа по повод на който са издадени процесните фактури, но
към издаване на ревизионния доклад, не са върнати обратни разписки за същите.
Въз
основа на горните, ревизиращите органи са приели, че за ревизирания период
„МИТИ 62“ ООД не е декларирало облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1
от ЗДДС със ставка 20% към български клиенти. Не са извършвани ВОД, ВОП и
износ. В съответствие с изискванията на чл. 124, ал.1 от ЗДДС, дружеството е
завело задължителните регистри Дневник за покупките и Дневник за продажбите. За
ревизираните данъчни периоди са подадени справки-декларации по реда и в срока
съгласно чл.125 от ЗДДС.
Установено
е, че през ревизирания период „МИТИ 62“ ООД е получател на доставки само от
български контрагенти, като за същия период е декларирало извършване на дейност
по изграждане на семеен хотел, ресторант, спа център, басейн и подобекти за
търговия и услуги в. гр. Велинград, ул. „Цар Самуил“, № 33 съгласно Разрешение
за строеж № 139/ 09.08.2017 г. Упражнено е право на приспадане на пълен данъчен
кредит, формиран от плащания по договор за възлагане и извършване на
строителство на цялостен обект с „Антон Каймаканов Инженеринг“ ЕООД с ЕИК
********* и покупка на материали от Шулев 68 - ЕООД с ЕИК *********, „Целев
Строй“ ООД с ЕИК ********* и „Трансметал“ ЕООД с ЕИК *********.
При
преглед и анализ на Дневниците за покупки на ревизираното лице за данъчен
период от м.10.2020 г. до м.12.2020 г. ревизиращите органи установяват упражнено
право на приспадане на пълен данъчен кредит по фактури, издадени от „Антон
Каймаканов Инженеринг“ ЕООД с ЕИК *********, както следва:
№ Фактура №Дата
на издаване Предмет на доставката
Данъчна основа ДДС
1 ********** 07.10.2020 СМР по договор 8
662,50 1 732,50
2 ********** 13.10.2020 СМР по договор 30
000,00 6 000,00
3 ********** 23.10.2020 СМР по договор 10
000,00 2 000,00
4 ********** 20.11.2020 СМР по договор 10
000,00 2 000,00
5 ********** 23.11.2020 СМР по договор 10
000,00 2 000,00
6 ********** 23.11.2020 СМР по договор 5
200,00 1 040,00
7 ********** 23.112020 СМР по договор 5
000,00 1 000,00
8 ********** 03.11.2020 СМР по договор 20
000,00 4 000,00
9 ********** 13.11.2020 СМР по договор 10
000,00 2 000,00
10 ********** 11.12.2020 СМР по договор 10
000,00 2 000,00
11 ********** 17.12.2020 СМР по договор 20
000,00 4 000,00
12 ********** 22,12.2020 СМР по договор 62
200,00 12 440,00
Общо 201 062,50 40
212,50
С
оглед горните фактури и направените проверки от страна на органите по
приходите, е прието, че на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1
от ЗДДС във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, за „МИТИ 62“ ООД не е налице право
на данъчен кредит в общ размер на 40 212,50 лв. по издадените фактури от „Антон
Каймаканов Инженеринг“ ЕООД с ЕИК *********, включени в дневниците за покупки
през периода 01.10.2020 г.-31.12.2020 г.
За
да достигнат до този резултат, ревизиращите орани са се мотивирали, че с оглед
събраните в хода на ревизионното производство доказателства се установява, че
сделките между „Антон Каймаканов Инженеринг“ ЕООД и „МИТИ 62“ ООД са оформяни
само документално, без да е налице фактическо приемане - предаване и
осъществяване на доставки на услуги. За да се достигне до последния извод,
ревизионните органи са приели, че в хода на ревизията на „МИТИ 62“ ООД от
събраните доказателства относно декларираните СМР обект Хотелски Комплекс -
Апартаментен тип с магазини, гр. Велинград, ул. „Цар Самуил“, № 33 безспорно е
установено че, сделките между „Антон Каймаканов Инженеринг“ ЕООД и „МИТИ 62“
ООД са оформяни само документално, тъй като дружеството посочено като доставчик
не е имало необходимия потенциал да извърши фактурираните доставки, освен това
не са представени документи и издадени фактури от дружеството посочено като
подизпълнител. За ревизирания период не е установено „Елемар Инженеринг“ ЕООД
да е издавало фактури или да е предавало извършени СМР по съставени протоколи
документиращи вида на извършената работа, дата, както и стойността на
възложителя „Антон Каймаканов“ ЕООД. Прието е, че е налице издаване на фактури
от „Антон Каймаканов Инженеринг“ ЕООД на „МИТИ 62“ ООД, без да са налице
доставки по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, които да са облагаеми съгласно чл.
12 от същия закон, Посочени са следните причини дали основание за извода за
липса на реални доставки:
1.
След връчване на ИПДСПОТЛ в хода на извършена насрещна
проверка на „Антон Каймаканов Инженеринг“ ЕООД, от дружеството са представени
единствено заверени копия на фактури издадени на ревизираното дружество, ведно
с протоколи (Акт образец 19) за извършени СМР, банкови извлечения за извършени
разплащания и договор за възлагане на строителство от 01.09.2020 г. Не е
представена аналитична счетоводна отчетност на разходите, извършени във връзка
с изпълнението на услугите и тяхното счетоводно отразяване, документи,
доказващи обезпеченост за извършване на доставките - трудови ресурси.
2.
Във връзка с връчено ИПДСПОТЛ №
Р-16001321000654-041-003/08.06.2021г. от „Елемар Инженеринг“ ЕООД с вх.№
ВхР-3248/08.06.23021г. и №ВхР-3248#1/05.07.2021 г. са представени: -Договор за
строителство от 03.09.2020 г. между „Антон Каймаканов Инженеринг“ ЕООД в
качеството на възложител и „Елемар Инженеринг“ ЕООД, в качеството на изпълнител,
както и Списък на работници и служители, Хотелски комплекс -Апартаментен тип с
магазини, находящ се в гр. Велинград, ул.Цар Самуил № 33; Обяснение, в което
посочва, че на 30.03.2021 г. е получен аванс в размер на 15 000,00лв. (без
представена фактура); Удостоверение, издадено от Камарата на строителите в
България, Централен професионален регистър на строителя, съгласно което
дружеството „Елемар Инженеринг“ ЕООД е вписано в Централния професионален
регистър на строителя за изпълнение на строежи първа група и строежи от трета,
четвърта и пета категория;
Списък
на работници, преминали инструктаж (книга за инструктажи) с дати на провеждане
от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., заверен на 04.06.2020 г. от Дирекция „ИТ“
Пазарджик;
При
ревизията от страна на „Елемар Инженеринг“ ЕООД не били представени фактури за
извършени услуги към „Антон Каймаканов Инженеринг“ ЕООД, документи за плащания
по тези фактури, както и счетоводни регистри, отразяващи тези обстоятелства.
3.
По време на извършено посещение от ревизиращия екип в
счетоводството на „МИТИ 62“ ООД от управителя на „Антон Каймаканов Инженеринг“ ЕООД
е предоставено копие Договор за строителство от 03.09.2020 г., сключен между „Елемар
Инженеринг“ ЕООД и „Антон Каймаканов Инженеринг“ ЕООД, събран за целите на
ревизията. При извършен преглед на договора, проверяващите органи установили
съществени различия между договора, сключен между Елемар Инженеринг ЕООД и „Антон
Каймаканов Инженеринг“ ЕООД касаещи, стойността на услугата „СМР - груб строеж
- Хотелски Комплекс - Апартаментен тип с магазини, гр. Велинград, ул. Цар
Самуил № 33. Според същия стойността на услугата „СМР - груб строеж - Хотелски
Комплекс - Апартаментен тип с магазини, гр.Велинград, ул. „Цар Самуил“, № 33 е
в размер на 20 000,00лв., която в конкретния случай е несъпоставима с
фактурираните СМР от „Антон Каймаканов Инженеринг“ ЕООД към „МИТИ 62“ ООД,
които само за периода 01.10.2020 г.-31.12.2020г. са в размер на 241 275,00 лв.
Освен
това е констатирано, че не са представени приемно-предавателни протоколи между „Антон
Каймаканов Инженеринг“ ЕООД и неговият доставчик на услуги „Елемар Инженеринг“ ЕООД
за предаване и приемане на работите. Органите са приели, че неиздаването на
фактура от страна на „Елемар Ниженеринг“ ЕООД към „Антон Каймаканов Инженеринг“
ЕООД възпрепятства установяване съответствието на действително извършена
сделка, възможността за доказване на доставката. От „Елемар Ниженеринг“ ЕООД не
са представени фактури и приемо- предавателни протоколи, съответстващи на
количеството фактурирани услуги от „Антон Каймаканов Инженеринг“ ЕООД към „МИТИ
62“ ООД.
4.
При извършен анализ на представените документи от „Елемар Ниженеринг“ ЕООД се
установило, че списъкът на работници, преминали инструктаж (книга за
инструктажи) е с дати на провеждане от м.10.2018г. до м.04.2020г., който е
заверен на 04.06.2020г. от Дирекция „ИТ" Пазарджик. Т.е проведените
инструктажи не се отнасяли за периода, в който изпълнителят „Елемар Ниженеринг“
ЕООД трябва да въведе служителите и работниците, определени за изпълнение на
договорените СМР в обект Хотелски Комплекс - Апартаментен тип с магазини,
гр.Велинград.
За
строежа липсвали документи, от които да се установи записаният подизпълнител и
конкретните работници, престирали труда си на обекта, за да се направи връзката
между доставчиците и подизпълнителите.
Във
връзка с представения списък на работници и служители, работили на обект
Хотелски Комплекс - Апартаментен тип с магазини, гр. Велинград не били
представени доказателства, че лицата са ангажирани с изпълнението на дейностите
по договора от 03.09.2020 г, в гр. Велинград.
Не
били представени документи, доказващи изплатените разходи за настаняване и
престой на работниците за периодите на извършване на СМР; Документи за извършен
първоначален и периодичен инструктаж по безопасност на труда, като във връзка с
горните са цитирани и относимите подзаконови нормативни актове.
5. Изрично
е изтъкнато, че представляващият и на „Елемар Инженеринг“ ЕООД и на „Антон
Каймаканов Инженеринг“ ЕООД е едно и също лице - А.и.К., като при направена
справка в информационния масив на НАП на данъчно-осигурителната сметка на
доставчика „Антон Каймаканов Инженеринг“ ЕООД е установено, че от датата на
регистрацията си по ЗДДС до настоящия момент „Антон Каймаканов Инженеринг“ ЕООД
с ЕИК ********* не е внасял декларирания ДДС по СД от м.08.2020 г. до м.05.2021
г. - общо в размер на 78 769,49лв.
При
направена справка в информационния масив на НАП на данъчно-осигурителната сметка
на „Елемар Инженерин“г ЕООД с Булстат ********* е установено, че то също има
задължения в особено големи размери -434 685,00лв. и има образувано
изпълнително дело.
6. В
заключение е прието, че за доказване на извършените доставки от страна на „МИТИ
62“ ООД са представени единствено фактури, договор и приемно - предавателни
протоколи без придружаващи документи, а когато се касае за сключване на
търговски сделки, грижата на добрия търговец се изразява в това, да установи
самоличността на контрагента, неговата дейност - т.е. дали е надежден,
разполага ли с необходимите за извършването на услугите ресурси и лица, ще бъде
ли коректен, разполага ли със стопански, търговски обекти, тъй като добрият
търговец може да изисква доказателства за това. Добрият търговец водел делата
си така, че да постигне добър положителен финансов резултат чрез сключване на
изгодни сделки. В случая не можело да се приеме, че ревизираното лице действа
като добър търговец, тъй като не представя безспорни доказателства за реалното
извършване на фактурираните му доставки.
С
оглед горните е издаден Ревизионен акт № Р-16001321000654-091-001/04.08.2021
г., който е връчен на 05.08.2021 г. на жалбоподателя, съгласно известие за
доставка на л. 82 от делото.
С
жалба вх. № 70-00-8455 от 18.08.2021 г. „Мити 62“ ООД обжалва Ревизионен акт № Р-16001321000654-091-001/04.08.2021
г. пред Директора на Дирекция „ОДОП“. Същият е приел жалбата за процесуално
допустима, като се е произнесъл с Решение № 552/22.10.2021 г., с което е
потвърдил Ревизионен акт Р-16001321000654-091-001/04.08.2021 г.
Съгласно
Удостоверение за извършено връчване по електронен път, Решение № 552/22.10.2021
г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, НАП гр. Пловдив е връчено на жалбоподателя
на 25.10.2021 г. Жалба срещу ревизионния акт е подадена на 08.11.2021 г. и е
входирана в ТД на НАП, гр. Пловдив с вх. № 06-00-274 от 08.11.2021 г.
По
делото, заедно с административната преписка са представени Договор за
строителство от 01.09.2020 г., нотариално заверен на 06.10.2020 г., както по
отношение на подписите /per. № 4162/, така и по отношение на неговото
съдържание /рег. № 4163/ от нотариус М.Р., с per. № 650 на Нотариалната камара;
двустранно подписани Актове обр. 19 към фактури № 13/07.10.2020 г.; №
15/13.10.2020 г.; № 17/23.10.2020 г.; № 22/20.11.2020 г.; № 24/23.11.2020 г.; №
25/23.11.2020 г.; № 26/23.11.2020 г.; № 18/03.11.2020 г.; № 21/13.11.2020 г.; №
28/11.12.2020 г.; № 31/17.12.2020 г. и № 35/22.12.2020 г., издадени от „Антон
Каймаканов Инженеринг“ ЕООД; Разрешение за строеж № 139/09.08.2017 г., издадено
на ЕТ „Мити 2000“, ЕИК *********; Удостоверение по чл.181, ал. 3 от ЗУТ за груб
строеж № 570 от 23.06.2021 г., съгласно което сградата, предмет на разрешението
за строеж е изградена на етап груб строеж; Договор за превъзлагане на
строителните дейности от 03.09.2020 г., сключен между „Антон Каймаканов
Инженеринг“ ЕООД и „Елемар Инженеринг“ ЕООД.
При
направена служебна проверка по реда на чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ по партидата на ЕТ „Мити 2000“, ЕИК
*********, съдът установи заличаване на търговеца и правоприемство на
търговското предприятие на ЕТ „Мити 2000“ към „Мити 62“ ООД с вписване от
15.09.2018 г. с уникален номер 20180915114511.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно –
счетоводна експертиза.
Съгласно
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и изслушаното заключение на вещото
лице, което заключение съдът възприема като обективно, мотивирано и компетентно
изготвено и в тази връзка го кредитира напълно, се установи, че: Всички процесни
фактури, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, издадени
от „Антон Каймаканов Инженеринг“ ЕООД са отразени в счетоводството на
жалбоподателя като са взети следните стопански операции - Дебит сметка 613
Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи, Дебит сметка 453.1
Начислен ДДС на покупките на Кредит сметка 401 Доставчици.
Към
момента на изготвяне на експертизата, обектът не е въведен в експлоатация т.е.
всички извършени разходи по строителството, включително и процесните са на
салдо по сметка 613. Срещу извършените разходи все още няма генерирани приходи
и тъй като същите не са отчетени като текущи разходи, може да се твърди че е
спазен принципът на съпоставимост.
Счетоводните
записвания са извършени на база издадените първични счетоводни документи и
съпътстващите ги такива, които удостоверяват извършените видове дейности и
услуги.
Съгласно
представените по преписката документи експертизата констатира, че дружеството
води двустранна форма на счетоводно записване. Внедрен е счетоводен софтуер – „Workflow“,
който осигурява синхронизирано хронологично и систематично счетоводно отчитане.
Организацията на счетоводството е в съответствие с изискванията на Закона за
счетоводството и Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни
предприятия.
При
извършения преглед на заведените от дружеството счетоводни регистри за ревизирания
период във връзка с процесните фактури, се установява че счетоводното записване
на стопанските операции е в хронологичен ред, съответстващ на извършването им.
Утвърден е от ръководството индивидуален сметкоплан. Взетите стопански операции
във връзка с издадените фактури, по които е отказано правото на приспадане на
ДДС са правилни.
По
преписката са приложени хронологични регистри за осчетоводяванията. Видно от
взетите счетоводни контировки може да се твърди че счетоводната отчетност на
жалбоподателя е водена редовно по отношение на взетите стопанските операции във
връзка с проверените от експертизата документи, касаещи фактурите, по които е
отказано правото на приспадане на данъчен кредит.
Всички
строителни материали, закупени от дружеството-жалбоподател са отчитани по
Дебита на сметка 613 Разходи за придобиване на ДМА. Към 31.12.2020 г. сметката
е с натрупано Дебитно салдо в размер на 644 978.89 лв. Към момента на изготвяне
на експертизата, обектът не е въведен в експлоатация т.е. всички извършени
разходи по строителството, включително и процесните са на салдо по сметка 613.
Срещу извършените разходи все още няма генерирани приходи и тъй като същите не
са отчетени като текущи разходи, може да се твърди че е спазен принципа на
съпоставимост.
При
извършения преглед на счетоводна сметка 613 Разходи за придобиване на ДМА,
вещото лице е констатирало, че сметката не е заведена аналитично, тъй като през
процесния период е нямало друг строителен обект, стопанисван от дружеството, за
който да са закупувани и влагани строителни материали.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок
и от лице имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно
чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост
на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при
издаването му. Съдът, въз основа на приложените по делото доказателства,
констатира, че обжалваният РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.
118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на
определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен
размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД
и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в
този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
По
делото са представени заповедите за възлагане на ревизията и процесният
ревизионният акт на хартиен носител, заверени от страната, како и на електронен
носител, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи
на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл.
184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за
електронния документ и електронния подпис електронен подпис е електронен подпис
по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, като според чл. 13,
ал. 4 от ЗЕДЕП правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен
подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Според чл. 28, ал. 1 от
ЗЕДЕП доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги води електронен
регистър (база данни), в който публикува удостоверенията, които използва в
дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените
удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2 от Наредба за
дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното
прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги,
според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран електронен
подпис, които използва в дейността си като доставчик на удостоверителни услуги;
2. списък на издадените удостоверения за квалифициран електронен подпис; 3.
списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за време за представяне
на електронен подпис, създаден за определен електронен документ, в случаите,
когато такива се издават от доставчика на удостоверителни услуги; 5. информация
по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния електронен регистър на
доставчика съдържа информация относно действащите и прекратените удостоверения
за квалифицираните електронни подписи, издадени от същия.
В
случая от направената служебна справка на представените документи на електронен
носител и в публичния регистър на електронните подписи е видно, че лицата са
имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на
съответния документ и изброените ЗВР, РД и РА и решение на директора на ОДОП Пловдив
са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени.
Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и
обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му.
Въз
основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по
делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на
процесуалните разпоредби при издаването му.
При
издаването на ревизионния акт са нарушени материалните разпоредби и същият е
издаден в противоречие с целта на закона.
По
силата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на данъчен кредит възниква когато ДДС
стане изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС данъкът става изискуем към
момента на настъпване на данъчно събитие. В общата хипотеза на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие по доставки на услуги, настъпва към момента на
извършването им, като това е и релевантния факт, подлежащ на доказване от РЛ,
носещо доказателствената тежест в процеса съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК вр. с
чл. 144 АПК. В този смисъл, основна предпоставка за признаване правото на
приспадане на данъчен кредит е действителното осъществяване на доставката - в
случая според вписаното в процесните 12 броя фактури и предмет на съдебен
контрол - доставка на услуги - СМР.
По
делото е представен и приет Договор за СМР от 01.09.2020 г., сключен между
жалбоподателя и „Антон Каймаканов Инженеринг“ ЕООД. Договорът е с нотариална
заверка на датата и съдържанието. От разпоредбата на чл. 1, Раздел I е виден предметът
му, а именно изграждането на „Хотелски комплекс – апартаментен тип с магазини“,
съгласно Разрешение за строеж № 139/09.08.2017 г. Последното макар и издадено на ЕТ
„МИТИ 2000“,
e преминало
в патримониума на „МИТИ 62“ ООД с вписаното правоприемство на търговското
предприятие на 15.09.2018 г. Съгласно чл. 3.1 от същия договор приемането на дейностите по чл. 1.1. от
договора се извършва с подписването на протоколи обр. 19.
Настоящата
съдебна инстанция счита, че във връзка с реалното извършване на доставки на
услуги по издадените от „Антон Каймаканов Инженеринг“ ЕООД фактури са събрани
писмени доказателства, обуславящи извод за доказаност на фактическия състав на
правото на приспадане на ДДС. При липсата на нормативна уредба, която да
изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази
връзка факти и обстоятелства, които са определящи за преценката дали услугите
са действително извършени и предадени, следва всички събрани по делото доказателства
да бъдат преценени в своята съвкупност. В процесния случай по всяка от фактурите
са представени протоколи - акт обр. 19, съгласно чл. 3.1 от Раздел III от Договор за
строителство от 01.09.2020 г. На първо място следва да бъде посочено, че
посочените документите не са оспорени от ответника по реда на чл. 193 ГПК във
връзка с чл. 144 АПК и § 2 ДР на ДОПК. На следващо място, представените от РЛ и
доставчика му документи са частни, тъй като за относими към данъчното облагане
факти и обстоятелства официалните документи по чл. 179 ГПК са рядкост в
оборота. По тази причина доказателствената сила на частните документи не следва
да бъде изключвана a priori, тъй като липсата на обвързваща материална сила не
е равнозначна на липсата на каквато и да е доказателствена сила. Нещо повече -
за реалното изпълнение на спорните доставки не може да се очаква представянето
на официални свидетелстващи документи с материална доказателствена сила. Като
косвено доказателство за реалността на доставките следва да се отчете безспорното
наличие на резултат от изпълнението на конкретните дейности и последващата
реализация на услугите. Безспорно сградата предмет на договор за строителство е
изградена, като е издадено и Удостоверение за достигнат етап на строежа – груб
строеж. Съвкупният анализ на неоспорените от приходната администрация писмени
доказателства обуславят извод за доказаност на фактическия състав на правото на
приспадане на ДДС по спорните фактури.
На
следващо място настоящият състав счита, че обстоятелството, че доставчикът и
най - вече неговият подизпълнител, доколкото твърденията на проверяващите
органи касаят служителите на подизпълнителя „Елемар Инженеринг“ ЕООД не е
разполагат с назначени лица на трудови договори за периода на доставките, не
може да се вмени във вина на ревизираното лице, поради това че не съставлява
негово недобросъвестно поведение, нито са налице твърдения за извършване на
данъчна измама или за злоупотреби поради извършване на същите дейности, но от
други данъчно задължени лица. Липсата на данни за наети по трудов договор
работници при доставчиците не може да служи като достатъчно основание за
формиране на отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит,
каквито са основните съображения в случая. Според разрешението, дадено с
Решение на СЕС по дело С-324/11, фактът, че данъчно задълженото лице не е
проверило обезпечеността на доставчиците си, не представлява обективно
обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел
или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато
този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре
наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател.
Относими към горните изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата
за облагането по ДДС Директива 2006/12/ЕО, направено от СЕС съединени дела №
С-80/11 и С-142/11. С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително
тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска
извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с
материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна
отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези
обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни,
представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно –
задълженото лице е знаело за нея. В случая няма твърдения и данни в този
смисъл. В този смисъл и Решение № 3753 от 19.04.2022 г., постановено по адм.д.
№ 8179/2021, ВАС, Първо отделение.
В
постоянната си практика, Съдът на Европейския съюз /СЕС/ следва принципа, че
добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки и услуги, не
следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит, поради
нарушения и недобросъвестност на неговия доставчик.
Наличието
на неиздадени документи или констатирани несъответствия, пропуски в
документите, подписани между прекия доставчик и неговия предходен такъв, не
следва да бъде вменено като отговорност на ревизираното лице и същото да носи
негативните последици от това. Касае се за развили се външни за „МИТИ 62“ ООД
отношения, в които той няма пряко участие – отношенията между от „Антон
Каймаканов Инженеринг“ ЕООД и неговият подизпълнител „Елемар Инженеринг“ ЕООД.
В този смисъл следва да се имат предвид указанията на СЕС, съдържащи се в
постановени от Съда съдебни актове, съгласно които, данъчната администрация не
може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни
правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките
и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има
качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на
доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за
деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по
веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със
съответни документи в това отношение. Това са отговорности, относими към
доставчиците, а не към получателя на доставките, с изключение когато самото
данъчно задължено лице извършва данъчна измама и когато знае и е трябвало да
знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС. (в този смисъл
решения по дело С-80/11 и С-142/11, EU:C:2012:373, т. 60 и 61, Строй транс,
С-642/11, EU:C;2013:54, т. 49, както и определение по дело С 33/13).
В
настоящия случай липсват данни „МИТИ 62“ООД е действал недобросъвестно. Представил
е всички документи, които разумно могат да се очакват от него, за да изпълни
възложената му доказателствена тежест - нотариално заверен договор от
01.09.2020 г.; всички процесни
фактури; Протоколи/актове обр. 19, обективиращи извършените СМР; документи за
редовно счетоводно отразяване на стопанските операции; доказателства за
разплащане по доставките; Разрешение за строеж № 139/09.08.2017 г.;
Удостоверение за груб строеж № 570 от 23.06.2021 г.; строителна документация и
фактури за закупени материали.
От
изслушаното и прието заключение по делото, което съдът кредитира в пълна степен
като компетентно, обективно и пълно, става видно, че счетоводното записване на стопанските
операции е в хронологичен ред, съответстващ на извършването им. Взетите
стопански операции във връзка с издадените фактури, по които е отказано правото
на приспадане на ДДС са правилни. Приложени са хронологични регистри за
осчетоводяванията. Счетоводната отчетност на жалбоподателя е водена редовно по
отношение на взетите стопанските операции във връзка с проверените от
експертизата документи, касаещи фактурите, по които е отказано правото на
приспадане на данъчен кредит.
Всички
строителни материали, закупени от дружеството-жалбоподател са отчитани по
Дебита на сметка 613 Разходи за придобиване на ДМА. Към 31.12.2020 г. сметката
е с натрупано Дебитно салдо в размер на 644 978.89 лв., като доколкото към
момента на изготвяне на експертизата, обектът не е въведен в експлоатация т.е.
всички извършени разходи по строителството, включително и процесните са на
салдо по сметка 613. Срещу извършените разходи все още няма генерирани приходи
и тъй като същите не са отчетени като текущи разходи, може да се твърди че е
спазен принципа на съпоставимост.
При
извършения преглед на счетоводна сметка 613 Разходи за придобиване на ДМА,
вещото лице е констатирало, че сметката не е заведена аналитично, тъй като през
процесния период е нямало друг строителен обект, стопанисван от дружеството, за
който да са закупувани и влагани строителни материали. Т.е. при анализ на
счетоводното отчитане на жалбоподателя не се установяват несъответствия водещи
до индиция за нарушение.
Едновременно
с гореизложеното, трябва да бъде взета предвид и обективната невъзможност на
получателя по доставката да докаже кадровата и техническа обезпеченост на своя
доставчик, респ. неговия поддоставчик. Именно поради това, тази обезпеченост не
следва да бъде въздигната като предпоставка за признаване на правото на данъчен
кредит. В този смисъл Решение № 4637/28.03.2019 г. на ВАС, Първо отделение,
постановено по адм. дело № 15424/2018 г., съгласно което „ обезпечеността на
доставчиците - материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на
данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС-решение по дело
С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела С-80/11 и C-l42/11 (Mahageben
hft u Peter David) и решение C-18/13 ("Макс Лен"), която е възприета
и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на
доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя
по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е
налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по
доставките.
Следователно,
не може да се изисква от ревизираното лице да има доказателства за кадровата
обезпеченост на доставчика/поддоставчика си, респ. да понася негативни
последици от непредставянето на такава документация.
Предвид
горното, следва да се отбележи, че от мотивите на РД става ясно, че
ревизиращият орган е презюмирал знание у получателя по доставките, че участва
във фиктивни такива. Изрично, в РД /стр. 13/ е мотивирано, че „упражняването на
данъчен кредит по фактура, по която не е осъществена доставка от лицето, издало
фактурата, предполага, че получателят е знаел, че упражнява неправомерно
данъчен кредит.“. Такъв вид предположение сочи, че ревизиращият и решаващият
орган са възприели хипотезата на „абсолютна симулация“, тъй като именно при нея
знанието на получателя се предполага. Същевременно обаче, наличието на такава
„абсолютна симулация“ не е доказано в хода на ревизията. При абсолютна
симулация заключенията не могат да се базират на действия на доставчика или на
предходни доставчици, без да се основават на собствените действия на
получателя. При нея също така липсва предмет на доставката въобще. И двете
условия в случая не са налице. Нито собствените действия на получателя са
послужили за мотиви, аргументиращи отказа на правото на данъчен кредит, нито
липсва предмет на доставката-сградата е налична; същата е изградена на етап
„груб строеж“, за което има издадено Удостоверение № 570 от 23.06.2021 г. от
Община Велинград.
Отделно
от това, относимо в случая е и решение от 06 септември 2012 г. на СЕС по дело
С-324/11, в диспозитива на което е вписано, че „Директива 2006/112 трябва да се
тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено
лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената
стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за
тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да
доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело
или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на
приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от
друг стопански субект нагоре по веригата на доставки“.
В
допълнение следва да се посочи и това, че в оспорения РА и РД няма изложени
мотиви относно това, че в настоящия случай е налице измама от страна на
издателя на фактурите или от друг стопански субект по веригата доставки, за
която ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае.
С
оглед на горното, при доказано осъществяване на доставките и при липса на
ангажирани от органите по приходите доказателства, че сделката е част от
данъчна измама или злоупотреба, за която ревизираното лице е знаело или е
следвало да знае, необосновано, в нарушение и при неправилно приложение на
чл.68, ал.1 във вр. с чл.69, ал.1, т.1 във вр. с чл.6, ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗДДС, на „Мити 62“ ООД са установени задължения по ЗДДС в резултат на
непризнато право на приспадане на данъчен кредит по горепосочените фактури: № 13/07.10.2020 г.; № 15/13.10.2020 г.; №
17/23.10.2020 г.; № 22/20.11.2020 г.; № 24/23.11.2020 г.; № 25/23.11.2020 г.; №
26/23.11.2020 г.; № 18/03.11.2020 г.; № 21/13.11.2020 г.; № 28/11.12.2020 г.; №
31/17.12.2020 г. и № 35/22.12.2020 г., издадени от „Антон Каймаканов
Инженеринг“ ЕООД
Предвид
изхода на делото, на основание чл. 161, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК и с оглед направеното своевременно
възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на ответника,
както и предвид факта, че делото не съставлява правна и фактическа сложност, на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 1910 лв. за адвокатско
възнаграждение, 350 лв. за заплатен депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза и 50 лв. за заплатена държавна такса.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд –
Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на „Мити 62“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Велинград, п.к. 4600, ул.
„Латинка“ № 3, представлявано от управителя Д.В.П., чрез адвокат Б.И.П. - САК и
адвокат В.А.Г. - САК Ревизионен акт № Р-16001321000654-091-001 от 04.08.2021
г., издаден от С.П.п.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и В. Г.
Г.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите да заплати на „Мити 62“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Велинград, п.к. 4600, ул. „Латинка“ № 3
сумата в размер на 2 310 (две хиляди триста и десет) лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/П/