№ 9 / 16.1.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана, 16.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І – ви състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Гинка Митова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1909 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба на П.И.С. с адрес: xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Електронен фиш Серия К № 2965091, издаден от ОДМВР – гр. Монтана, с който е било констатирано, че на 16.08.2019г., в 10:55ч. по РП ІІ КЛАС 81 при КМ. 113+ 500, управлявал МПС Ф. Ф. 1.8 ДИ с рег. № м. 5. 0. В. с установена скорост 88км./ч., превишавайки максимално разрешената скорост извън населено място с пътен знак от 50 км/ч. с 38 км/ч. Поради тази причина и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2 т.4 от ЗДвП му е наложено и административно наказание глоба в размер на 300.00 лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Недоволна от санкциониращия административен акт е останала жалбоподателя, който релевира оплаквания, че същият е незаконосъобразен и издаден в нарушение на процесуалните правила. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което електронният фиш да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят П.С., редовно призован, се явява лично. В пледоарията си пред съда поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, ведно с произтичащите от това законови последици.
Административно – наказващият орган ОДМВР - гр.Монтана, редовно призован, не изпраща представител.
При извършена служебна проверка по допустимостта на обжалването на електронния фиш съдът констатира следното:
Жалбата е депозирана в срок и от легитимирана да обжалва страна, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд - гр.Монтана, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 16.08.2019г., в 10:55ч., по РП ІІ КЛАС 81 при КМ. 113+500, жалбоподателят П.С. управлявал лек автомобил марка Ф. Ф. 1.8 ДИ рег. № М. 5. 0. В. със скорост от 88 км./ч., превишавайки максимално допустимата скорост извън населено място, регламентирана с пътен знак В (26) от 50 км./ч., с 38 км/ч. Скоростта на движението на автомобила е била установена чрез автоматизирано техническо средство ATCC ARH CAM S1. Към електронния фиш е приложено копие от снимков материал, от който се вижда модела и регистрационния номер на автомобила, както и справка за собственост на заснетото МПС. Въз основа на заснетия снимков материал бил издаден и обжалвания електронен фиш за извършено административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото писмени доказателства.
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП /ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията.
При безспорно установените факти, че нарушението е констатирано със стационарна видео – радарна система на наблюдение и в отсъствието на контролен орган, административно – наказателната отговорност на жалбоподателя правилно е била ангажирана чрез издаването на електронен фиш по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
В правната норма се определя и съдържанието, на което трябва да отговоря електронния фиш, чиито образец се утвърждава със Заповед № Із – 305/ 04.02.2011г. от Министъра на вътрешните работи.
Съгласно & 6 т.63 от ДР на ЗДвП ,,електронен фиш” е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно – информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Той се приравнява едновременно на АУАН и НП, но само по съдържание на правното му действие – чл.189, ал.11 от ЗДвП, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред на издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата и съдържанието му следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 изр. 2 от ЗДвП реквизити, поради което и възражението на жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила в тази насока се явява неоснователно.
В случая нарушението е установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС ATCC ARH CAM S1, при която измерването, регистрирането и записът се извършва от система радар – камера – компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията на скоростта на този участък. Към делото е приложено като писмено доказателство Протокол за проверка № 66 – С – ИСИ/19.10.2018г., въз основа на което може да се направи еднозначен извод, че към момента на заснемане на нарушението е била налице техническа изправност на устройството.
Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП електронният фиш се издава или на собственика, или на този, на когото е предоставено моторното превозно средство. Към делото е приложена справка за заснетото МПС от която е видно, че е собственост на жалбоподателя.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че е налице заснемане на скоростта на движението и в двете посоки, поради което е възможно отчетената скорост да е била некоректна. Видно от снимковия материал по делото е, че заснемащото устройство е отчело именно движещия се срещу него автомобил, управляван от жалбоподателя, отчитайки неговата, а на нечия друга скорост на движение.
Също така неоснователно се явява и оплакването, че на записът не е бил заснет пътния знак, въвеждащ ограничението в скоростта извън населено място. Освен, че подобно изискване законът не въвежда, но и също така жалбоподателят очевидно често пътува по този маршрут е и напълно запознат с поставените пътни знаци и въведените с тях ограничения.
Останалите възражения на дееца, изразяващи се във възпроизведени от него чути и прочетени предположения, по никакъв начин не се явяват относими към настоящето дело и следва да бъдат оставени без уважение.
По отношение размера на наложеното наказание съдът прецени редакцията на санкциониращата разпоредба на чл. 182, ал.2 т.4 от ЗДвП.
Към момента на извършване на нарушението размерът на наказанието е бил съобразен законосъобразно от наказващия орган. В конкретния случай, за превишаване на максимално разрешената скорост на движение на МПС извън населено място от 31 до 40 км./ч., наказанието е глоба в размер на 300.00 лева. Наложеното наказание е фиксирано от закона, поради което и на основание чл.27, ал.5 от ЗАНН не подлежи на последваща редукция.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, които да доведат до отмяна на електронния фиш.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 2965091 издаден от ОДМВР – гр. Монтана, с който, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2 т.4 от ЗДвП, на П.И.С. с адрес: xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 (триста) лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: