Присъда по дело №264/2017 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 166
Дата: 6 ноември 2017 г. (в сила от 13 юли 2018 г.)
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20171840200264
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 април 2017 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

  166

гр. Ихтиман, 06.11.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

         ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА Й.

ЧЛЕНОВЕ: 1. В.С.

2. М.Г.

 

и при участието на секретаря Цветелина Велева и на прокурора Стоименова, като разгледа докладваното от съдията Р. Й. НОХД № 264 по описа за 2017 година на ИРС, въз основа на доказателствата и закона,

 

П   Р   И   С   Ъ   Д   И:

 

 ПРИЗНАВА на основание чл. 303 НПК Д.Л.П., ЕГН **********, роден на *** ***, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, безработен,

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 22.01.2016 г. в с. Белица, мах. Барата, обл. Софийска, е отнел чужди движими вещи – сумата от 200 /двеста/ лева, от владението на собственика им – Йордан С. Ненов, без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1, вр. чл. 54 НК ГО ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ

 

ОСЪЖДА подсъдимия Д.Л.П., със снета по-горе самоличност ДА ЗАПЛАТИ в полза на ИРС сторените в роха на съдебното производство разноски в размер на 50,00 /петдесет/ лева, ведно с пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе доброволно след влизане на присъдата в сила.

 

            Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок, считано от днес, пред Софийски окръжен съд.

                                              

РАЙОНЕН   СЪДИЯ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

   2.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по ПРИСЪДА № 166

ПО НОХД № 264/2017 г. по описа на ИРС, І състав

 

Ихтиманска районна прокуратура (ИРП) е повдигнала обвинение срещу Д.Л.П., ЕГН **********, роден на *** ***, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, безработен, за това, че на 22.01.2016 год. в с. Белица, мах. Барата, обл. Софийска, е отнел чужди движими вещи – сумата от 200 лева, от владението на собственика им – Йордан С. Ненов, без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

Подсъдимият, след щателно издирване не е намерен на регистрирания му адрес, поради което и делото е разгледано в негово отсъствие при наличие на предпоставките на чл. 269, ал. 3 НПК.

Назначеният му служебен защитник адв. П.К. пледира за недоказаност на обвинението. Сочи, че обвинението се базира единствено и само на показанията на св. И.Л., които са противоречиви и не кореспондират с останалия събран доказателствен материал.

Представителят на Районна прокуратура – Ихтиман поддържа обвинението, като твърди, че същото е доказано по несъмнен начин от обективна и субективна страна. Предлага на съда да наложи на подс. П. наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за три години.

Съдът след преценка на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, както и доказателствата, намиращи се по досъдебно производство № 204/2016 г. на РУ-Ихтиман поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 16 и 18 НПК приема за установено следното:

  ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 21.01.2016 г. свидетелят И.Л. заедно със своя приятел Д.П. ***, махала Барата при бабата на Л. – св. М.И.Г.. Л. и П. нацепили дърва на Г. и на нейния съсед – 85-годишния  Йордан Ненов. На сутринта  на 22.01.2016 год., двамата отишли отново до дома Ненов, като подс. П. взел от задния му джоб хартиен плик, в който имало 20 банкноти по 10 лева, след което двамата с Л. незабавно си тръгнали и се придвижили до гр. София, където похарчили парите.

Ненов видял лицата, но не разбрал веднага какво се е случило. След като установил липсата на парите тръгнал да търси помощ. По пътя го срещнала св. Е. Хрискова, с която той споделил, че е бил обран от две лица. Хрискова позвънила на кварталния инспектор – св. Д.С. и му съобщила за случилото се.

Във връзка със сигнала в с. Белица били изпратени полицейските служители – св. Н.М. и св. С.Г.. С тях Ненов споделил, че извършители на кражбата са едно комшийско момче и непознато за него лице. Полицаите направили обход на махалата, но не установили посочените лица.

Впоследствие на 29.02.2016 г. пострадалият Йордан Ненов починал.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие доказателства - показанията на свидетелите И.Л., Е. Хрискова, Н.М., С.Г..

Вярно е, че единственият пряк очевидец на случилото се е св. И.Л., чийто показания следва да бъдат кредитирани внимателно, доколкото според настоящия състав той обективно е знаел за извършената кражба и не се е противопоставил на действията на подс. П.. В случая, макар и да има данни за това, че и Л. има някакво участие в кражбата, доколкото изцяло в дискрецията на прокуратурата е да повдига и поддържа обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да приеме за годен доказателствен източник показанията на Л. в качеството му на свидетел в производството. От тези гласни доказателства, се установи, че двамата с П. са били на 22.01.2016 г. в дома а Ненов, както и че П. е взел парите, като двамата са похарчили присвоената сума.

Фактът на пребиваването на П. и Л. в с. Белица е потвърден и от показанията на св. Г..

Съдът дава пълна вяра на показанията на св. Хрискова, М. и Г., които възпроизвеждат непосредствено споделеното им от пострадалия Ненов за това какъв е размера на отнетата му сума и кой е извършил отнемането. Тези доказателства макар и производни косвено подкрепят обвинителната теза. Съдебната практика и доктрината са последователни в разбирането си, че фактите от предмета на доказване по всяко наказателно делото могат да бъдат установявани и с косвени доказателства, тогава когато те представляват една непрекъсваща се и последователна верига от доказателства, която да обуслови единствен и несъмнен извод за авторството на деянието.

Така според настоящия състав посочените гласни доказателства несъмнено бе установено, че подсъдимият Д.П. е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение от страна на РП-Ихтиман и за което е предаден на съд

От справката за съдимост на подс. П. се установява, че макар и същия да е осъждан по НОХД № 13/2004 г. на Районен съд – Самоков, след като в определения му изпитателен срок не е извършил ново престъпление, към датата на извършване на деянието, той е бил реабилитиран по право.

Съобразно справката за налични регистрации в централния полицейски регистър Д.П. е криминално проявен и регистриран за извършени престъпления от общ характер.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства несъмнено се установи от обективна страна, че подсъдимият Д.П. е отнел отнели чужди движими вещи – пари на стойност 200,00 лева, без съгласието на собственика им с намерение противозаконно да ги присвои.

Авторството на деянието е установено от показанията на св. И.Л., Е. Хрискова, Н.М. и С.Г..

От обективна страна, за да бъде деянието съставомерно, е необходимо вещите да са движими и чужди на дееца. Отнетите пари са били собственост на Йордан Ненов, и следователно са чужди за подс. П., като отнемането им е извършено без съгласието на владелеца Ненов. Установено бе и, че подсъдимият е извършил действия за прекъсване на фактическата власт, упражнявана от пострадалия върху парите и е установил трайна собствена фактическа власт върху тях, като ги е похарчил заедно със св. Л..

Макар и отнетата сума да не е голяма с оглед начина на извършване на кражбата и обстоятелството, че пострадалият е бил възрастен мъж, който не е можел да се защити, води съда до извода, че деянието на П. не е по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъплението кражба, поради което и не представлява  маловажен случай  по смисъла на чл. 93, т. 9 НК

От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното – че отнема чужди вещи, и е искал настъпването на противоправния резултат – да ги присвои, след което да се разпореди с тях, като ги похарчи за собствени нужди.

Следователно, подсъдимият П. е  изпълнил състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК от обективна и субективна страна и са налице предпоставки за реализиране на наказателната му отговорност.

ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:

При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази обществената опасност на деянието и подсъдимия.

Съдът приема, че извършеното от страна на Д.П. е със сравнително висока степен на обществена опасност, предвид възрастта на пострадалия. От друга страна, обаче съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство фактът, че П. към момента на извършване на деянието не е бил осъждан. Съдът приема, че решението за осъществяването на кражбата е било мотивирано от ниската правна култура на подсъдимия, което е довело до недооценяване на обществената опасност на извършеното.

Предвид наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства настоящият състав прие, че следва да наложи наказание при условията на чл. 54 НК като същото бъде определено под средния размер на предвиденото от закона наказание, а именно шест месеца лишаване от свобода. Този размер на наказанието според съда би изиграл нужния превантивен и предупредително-възпиращ ефект, така че П. да се въздържа занапред от извършване на общественоопасни деяния.

След като подс. П. не е осъждан, то съдът намери, че така определеното наказание не следва да бъде изтърпяно ефективно, поради което отложи неговото изпълнение за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК.

 ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед постановеното признаване на подсъдимия Д.П. за виновен в извършване на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение, съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК му възложи сторените в хода на съдебното следствие  разноски в размер на 50,00 лв. /петдесет лева /, платими в полза на Районен съд – Ихтиман.

 

  Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                          

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: