Р Е Ш Е Н И Е
№100
гр. Русе, 07.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски
окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на ори юли през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
при секретаря Недялка Неделчева като
разгледа докладваното от съдия ТАРАЛАНСКА В.търг.д. № 242 по описа за 2020 год.
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на „Тива
плюс“ ООД гр. Русе, ЕИК
*********, против Решение № 324/26.02.2020 г., постановено по гр.д. № 4637 по
описа за 2019 г. на Районен съд Русе, с
което дружеството е осъдено да заплати на „Трионика Логистик“ ЕООД с. Извор, област Пловдив, ЕИК *********
сумата от 552 лв., с вкл. ДДС, представляваща договорено навло за извършен вътрешен превоз на товар по маршрут гр.
Исперих - с. Калековец по Заявка № 52420, REF 29373/ 08.11.2018
г., във връзка с което била издадена фактура № 1723/
12.11.2018 г., сумата от 114 лв., с вкл.ДДС-извършен разход за пазене на
товара, за което е била издадена фактура № 1725/12.11.2018 г., ведно
със законната лихва върху тях от 11.04.2019 г., както и направените
по делото разноски, включително тези по допуснатото
обезпечение. Счита решението в обжалваната част като
постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост на формираните изводи
относно правнорелевантните факти по спора. Жалбоподателят твърди, че направените от съда
фактически и правни изводи не съответстват на доказателствата по делото, за
което излага подробни съображения. Моли съдът да отмени решението на
първоинстанционния съд и вместо него да постанови друго, с което да изцяло да
отхвърли предявените претенции. Претендира разноски.
Въззиваемата страна по
жалбата „Трионика Логистик“ ЕООД с. Извор,
област Пловдив, чрез
своя процесуален представител счита
същата за неоснователна, а решението на РРС за правилно и законосъобразно и моли
то да бъде потвърдено.
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество – същата е
неоснователна.
За да
уважи изцяло заявените претенции първоинстанционният съд анализирайки събраните
по делото писмени и гласни доказателства е счел, че е налице сключен между
страните договор за извършване на транспорт на територията на Република
България, който в съответствие с договореното е изпълнен, но не е заплатено
дължимото за услугата възнаграждение в размер на 552,00 лв
по издадена фактура №
1723/ 12.11.2018 г. По делото не се спори, че транспортът е извършен
точно и без забележки от страна на товародателя – изпращач на товара.
Вследствие на закъсняло разтоварване на 12.11.2018 г. и неяснота за времето на
явяване на последващия
превозвач в посоченото място – с. Калековец и след уведомяване на възложителя
по превозния договор и отказ на посочения в товарителницата получател да
разтовари вече доставения му на точния адрес и в срок товар и да освободи
товарната композиция на превозвача за изпълнение на поети негови следващи
ангажименти, товарът е предаден и оставен за съхранение у трето за страните лице – „Разтранс“
ЕООД, като са посочени и конкретни данни за ориентиране на последващия
превозвач, който е нает от възложителя за продължаване на превоза. Както
правилно е установил първоинстанционният съд, с описаните по-горе действия,
превозвачът е изпълнил изцяло задължението си за пазене на товара съобразно
нормата на чл. 376 ТЗ, за което е направил и разходи в размер на 114,00 лв с ДДС, които също
не са му заплатени по издадената фактура №
1725/12.11.2018 г.
Съдът намира за неоснователни
наведените в жалбата и в съдебно заседание възражения на процесуалния
представител на въззивния жалбоподател за това, че
автомобилът не е натоварен в базата на товародателя в уговорената дата, а на
следващия ден, доколкото това е ирелевантно за спора,
след като безспорно транспортът е бил осъществен в рамките на уговорения срок и
товарът е бил доставен в базата в с. Калековец, община Марица, област Пловдив,
склад на фирма „Суни транс“ в уговорения ден и час –
до 15,30 ч. на 12.11.2018 г. При наличие на изрична уговорка в заявката за транспорт № 52420, REF 29373/
08.11.2018 г., за доставка
на товара на 12.11.2018 г. преди 15,30 ч., съдът намира за неоснователни
и наведените от въззивния жалбоподател възражения, за
това, че срокът за доставка е четири работни дни /от 08.11до 24,00 ч. на 12.11.2018 г./ и пристигайки в мястото на
разтоварване на 12.11.2018 г. /петък/ преди 15,30 ч., товарната композиция е
следвало да изчака до понеделник, и като не е сторил това, а е оставил на
съхранение товара в трето за страните
лице – „Разтранс“ ЕООД, превозвачът е
изоставил стоката.
Предвид гореизложеното,
настоящият въззивен състав намира решението на първоинстнационния съд за правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, в тежест
на въззивния жалбоподател са направените от въззиваемата страна разноски,претендирани
в размер на 300,00 лв за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 324/26.02.2020 г.,
постановено по гр.д. № 4637 по описа за 2019 г. на Районен съд Русе.
ОСЪЖДА
„Тива плюс“ ООД гр. Русе, ЕИК ********* да
заплати на „Трионика Логистик“
ЕООД с. Извор, област Пловдив, ЕИК ********* сумата от 300,00 лв разноски в производството пред РОС.
РЕШЕНИЕТО съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: