Р
Е Ш Е
Н И Е № 260126/12.4.2021 г.
гр. Ямбол, 12.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Ямболски районен съд наказателна колегия в
публичното
заседание на седемнадесети март през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Р.Радиев
при секретаря Я.С.
като разгледа докладваното от Р.Радиев АНД № 127
по описа за 2021
год.
Производството е
образувано по жалба на П.С.К. ***, ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 20-0813-002078/27.11.2020 год. на Началник сектор ПП при ОДМВР Ямбол, с което
на осн. чл. 174 ал.3 ЗДП му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от управление на МПС за срок от 24
месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от
ЗДвП, като на основание Наредба № Iз -2539 на МВР са отнети 12 контролни точки и срещу
Наказателно постановление №
20-0813-002079/27.11.2020 год. на
Началник сектор ПП при ОДМВР Ямбол, с което на осн. чл. 174 ал.3 ЗДП му е
наложено наказание глоба в размер на 2000 лв.
и лишаване от управление на МПС за срок от 24 месеца за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП като на
основание Наредба № Iз -2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
В жалбата се
излагат съображения, за материална и процесуална незаконосъобразност на
атакуваното Наказателно постановление, тъй като жалбоподателят е санкциониран
два пъти за едно и също нарушение, извършено в един и същи дата и час и се иска неговата отмяна.
В съдебно
заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и чрез процесуалния си представител подържа
жалбата и иска отмяна на наказателното постановление. Навеждат се доводи за
липса на компетентност на наказващия орган, тъй като заповедта с която
началника на сектор пътна полиция е упълномощен да издава наказателни
постановления е от вече бивш министър на вътрешните работи. Претендират се
направените по делото разноски в размер на 100 лв.
Въззиваемата
страна редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Пледира за потвърждаване на издадените наказателни постановления и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като
обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 17.11.2021 год.
в 21:35 часа свидетелите С.К. и П.А. ***
движейки се със служебния автомобил по ул. ц. С. забелязват, че срещу тях се
движи л.а. Мерцедес с рег. № ***. Спират служебния си автомобил, за да изчакат
движещия се срещу тях автомобил да премине, за да се разминат. Тогава на
светлините на автомобила, забелязват , че л.а. Мерцедес се управлява от
жалбоподателя П.С.К.. Обръщат посоката на движение на служебния автомобилат
след автомобила управляван от жалбоподателя, тъй като знаят, че същия е лишен
от право да управлява МПС. Двата автомобила преминават по ул. „Иван Вазов,“ и
„Васил Карагьозов“ където на кръстовището с ул. „Цар Иван А. го губят от поглед. Забелязват го отново на
кръстовището на ул. „Константин Иричек“ и ул. „Цар Иван Александър“ .
Приближават автомобила и установяват, че жалбоподателят е извън него, а на
мястото на водача седи свидетелката А. С. В автомобила е би и техен приятел – Р. К. В. Полицейските
служители извършили проверка на документиет на жалбоподателя и искат съдействие от служители на Пътна
полиция за проверка на жалбоподателя за употреба на алкохол и наркотични
вещества. На място пристигнал свидетеля М.Г., заедно с колежката си К.А.-
служители на сектор пътна полиция при |ОДМВР Ямбол. Свидетелят Г. поканил жалбоподателя да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство „дръгтест
дрегер 5000“с инв.№ ARJM-*** употреба на
алкохол с техн. средство „Дрегер
алкотест 7510“ с инв. № ***
За констатираните нарушения на чл. 174, ал.3
от ЗДвП на жалбоподателя са съставени два АУАН. Издаден му е талон за
изследване на кръвта № ***, който К. отказва да получи. Отказът му е
удостоверен с подпис на свидетел.
Въз основа на така
съставения АУАН са издадени атакуваните наказателни постановления, което са връчени
на жалбоподателя на 14.01.2021 год.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите К. и А.,
които са логични, последователни и взаимно допълващи се. Двамата свидетели са забелязали, че автомобила се движи срещу
управлявания от тях автомобил. Изчакали са го , за да могат да се разминат и са
установили, че се управлява от жалбоподателя П.С.К.. Познавали са го добре, във
връзка с работата им и са знаели , че същия е лишен от право да управлява МПС,
което е станало и причина да го последват.
Съдът не дава вяра
на показанията на свидетелката А. С. и Н. Ж., тъй като от една страна двамата
са в близки и приятелски отношения с жалбоподателя. От друга страна показанията
и на двамата са противоречиви. Докато свидетелката С. заявява, че в пицария
„Ностос“, жалбоподателя е получил телефонно обаждане и след това са тръгнали с
автомобила , като тя е управлявала автомобила, то свидетелят Ж. заявява, че
жалбоподателят му се е обадил по телефона и е поискал да разговарят. Понеже
живеел на ул. „Цар Самуил „ № 8 в близост до пицария „Ностос“ е забелязъл, че жалбоподателя, свидетелката С.
и приятелят им В. отишли пеш от пицарията до тях, като автомобила на
жалбоподателя се е намирал на паркинга пред
блока в който живее.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.1 ЗАНН от надлежно
легитимирано лице. Разгледана по същество се явява неоснователна поради
следните съображения:
В хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно
постановление. АУАН и наказателните постановления са издадени от компетентни
длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, като съдържат реквизитите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН.АУАН са съставени в присъствието на жалбоподателя и са му
връчени преписи от него. Отказът на нарушителя да подпише АУАН е удостоверен с
подписа на един свидетел.
Съдът не споделя
доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че Наказателните
постановления се издадени от некомпетентно длъжностно лице. Със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. министърът на вътрешните
работи е определил длъжностните лица, които да издават наказателни
постановления по ЗДвП. С ред тях са и заемащите длъжност началник сектор
"Пътна полиция" в Областните дирекции на МВР в рамките на
обслужваната територия. Компетентността на титуляра на правомощието по чл. 189,
ал. 12 от ЗДвП се преценява на първо място към датата на издаване на акта за
делегиране, а не както процесуалния представител на жалбоподателя иска - към последващата дата на
издаване на НП. На второ място, актът за делегиране на правомощия запазва
действието си до отпадане на основанието за издаването му, алтернативно до
издаването на нов акт на същото или на новъзникнало нормативно основание. В
тази връзка без значение е настъпилата персонална промяна в състава на МВР при
наличието на действащ акт за оправомощаване и не е налице порок на волята,
който да обуслови некомпетентност и на издателя на НП. Обстоятелството, че към момента
на извършване на нарушението министър на вътрешните работи е било друго лице не
води до отпадане на правомощията делегирани с процесната заповед, без същата да
е изрично отменена.
Като
неоснователни, съдът намира и доводите, че жалбоподателят е бил санкциониран
два пъти за едно и също нарушение , извършено на една и съща дата и час.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда три изпълнителни деяния , а именно
отказ за тестване за употреба на алкохол и/или наркотични вещества с техническо
средство или
не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
„Изразът „и/или“ означава, че водачът е длъжен да съдейства, когато
компетентният орган поиска да го изпробва както само за употреба на алкохол,
така и само за употреба на наркотици, а така също и за употреба на двете. Макар
да са уредени в една разпоредба и съответно да имат една и съща правна
квалификация, двата отказа съставляват две отделни нарушения, тъй като се
осъществяват от две отделни деяния, всяко едно от които е основание за
ангажиране на отговорността по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП“.
Съдът не споделя
доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че към момента на
проверката К. не е имал качеството на водач. На жалбоподателят са съставени два
броя АУАН за извършено нарушения на ул. „Цар Самуил“ , а проверката му е
извършена малко по-късно същата вечер, след като е бил открит и когато се е
намирал извън автомобила, а на мястото на водача е седяла свидетелката С.
От събраните по
делото доказателства по безспорен начин се установява, че на посочената в акта
и наказателното постаонвление дата жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.
174 ал.3 ЗДП , тъй като е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол с помощта на техническо средство. С оглед на това правилно е бил санкциониран на осн. чл. 174 ал.3 ЗДП, където е предвидено наказание лищаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба 2000 лв. Наказанието е строго фиксирано от законодателя и не може
да бъде намаляно от съда.
Законосъобразно на
основание чл.6, ал.1 т.3 от Наредба №
ІЗ-2539на МВР са му отнети 12 контролни
точки.
От събраните по
делото доказателства по безспорен начин се установява, че на посочената в акта
и наказателното постаонвление дата жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.
174 ал.3 ЗДП , тъй като е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или техните аналози на техническо средство. С оглед на това правилно е бил санкциониран на осн. чл. 174 ал.3 ЗДП, където е предвидено наказание
лищаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба 2000 лв. Наказанието е строго фиксирано от законодателя и не може
да бъде намаляно от съда.
Законосъобразно на
основание чл.6, ал.1 т.3 от Наредба №
ІЗ-2539на МВР са му отнети 12 контролни
точки.
При това
положение, съдът намира за основателно направеното искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, тъй като подадената жалба е неоснователна.
Съгласно чл.144 от АПК, за неуредените в дял „Производства пред съд“ въпроси се прилага Гражданският процесуален
кодекс.
Съгласно чл.78,
ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на
съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ. В чл.27е от ЗПП е предвидено, че
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0813-002078/27.11.2020
год. на Началник сектор ПП при ОДМВР
Ямбол, с което на П.С.К. ***, ЕГН ********** , на осн. чл. 174 ал.3 ЗДП е наложено наказание глоба в размер на 2000
лв. и лишаване от управление на МПС за
срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3
от ЗДвП, като на основание
Наредба № Iз -2539 на МВР са отнети 12
контролни точки
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0813-002079/27.11.2020
год. на Началник сектор ПП при ОДМВР
Ямбол, с което на П.С.К. ***, ЕГН ********** , на осн. чл. 174 ал.3 ЗДП му е наложено
наказание глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от управление на МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП като на основание Наредба № Iз -2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
ОСЪЖДА П.С.К. ***, ЕГН ********** *** сумата от 100/сто/ лева
за юрисконсултско възнаграждение..
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ямбол в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: